№............/.........2019 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември 2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор СИЛВИЯН ИВАНОВ от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административно-наказателно дело № 2567/2019 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Е.И.Ф.
***, ЕГН **********, срещу решение № 1481/18.07.2019 г. на Варненския районен
съд (ВРС), постановено по НАХД № 2134/2019 г., с което е потвърдено, респ.,
изменено наказателно постановление (НП) № 17-0819-004468/18.09.2017 г.,
издадено от началник група към ОД на МВР Варна, сектор „Пътна полиция“, в
частта, с която на Е.И.Ф. са наложени следните административни наказания: 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.23,
ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.179, ал.2,
предложение второ от ЗДвП; 2/ административни наказания „глоба“ в
размер на 80 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за 2 месеца за нарушение на чл.123, ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП; 3/ административно
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП,
на основание чл.177, ал.1, т.4, предложение първо от ЗДвП, като потвърждава НП
в частта по т.1, и намалява размера на наказанията „глоба“ и „лишаване от право
да управлява МПС“ по т.2, наложени на основание чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
съответно от 80 лева на 50 лева и от 2 месеца на 1 месец, и намалява размера на
наказанието „глоба“ по т.3, наложено на основание чл.177, ал.1, т.4,
предложение първо от ЗДвП, от 200 лева на 100 лева.
В касационната жалба се твърди, че при постановяване
на обжалвания съдебен акт не е взето предвид, че към момента на извършване на
нарушенията Е.Ф. не е била собственик на автомобила, тъй като видно от
изготвената справка от сектор „Пътна полиция“ едва на 30.08.2019 г. е извършена
служебна регистрация на автомобила, поради което след като същият не е бил
регистриран на нейно име същата не следва да носи административно-наказателна
отговорност. С тези доводи се иска отмяна на касираното съдебно решение и
отмяна на издаденото НП в оспорената част.
Ответната страна – ОД на МВР Варна, сектор „Пътна
полиция“, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира
жалбата за неоснователна. Счита, че решението на Районен съд – Варна е
постановено при спазване на процесуалните правила и на закона, поради което не
са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното
производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на
касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното
разглеждане по същество.
Обжалваното решение е валидно, като постановено в
необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на
районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна като първа съдебна инстанция,
а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на
ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно
сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на
правораздаване.
Административен съд – Варна, като разгледа делото по
реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, както и след извършената на основание чл.218 от АПК
служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания
съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба
пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваната част от процесното НП на касатора са
наложени административни наказания, съответно на основание чл.179, ал.2,
предложение второ от ЗДвП (по т.1 от НП), чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП (по т.2 от
НП) и чл.177, ал.1, т.4, предложение първо от ЗДвП (по т.3 от НП), за това, че:
по т.1 – като собственик на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № В **** РХ,
съгласно договор за продажба на МПС от 30.01.2017 г., не може да посочи кой е
управлявал автомобила на дата 18.08.2017 г., около 10:45 ч., в гр. Варна, по
бул. „Приморски“ пред „Морска администрация“ в посока ж.п. гара, който поради
неспазване на дистанция е допуснал ПТП с материални щети с лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № В **** НВ, с което виновно е нарушил чл.23, ал.1 от ЗДвП; по т.2 – като участник в ПТП го напуска, без да уведоми сектор „Пътна
полиция“ и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, и по т.3 – управлява МПС, спряно от движение на 25.04.2017
г. съгласно справка ОДЧ, с което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Въззивната инстанция е приела, че актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са издадени от
компетентни органи, в регламентираните в ЗАНН срокове и при липса на допуснати
съществени процесуални нарушения. ВРС е изложил аргументи за установеност на
административните нарушения, както и че административно-наказващият орган (АНО)
правилно е определил квалификацията на деянията и приложимите санкционни норми.
Счел е, че размерът на наложеното административно наказание за нарушението,
описано в т.1 от НП е правилно определен, а размерите на наказанията по т.2 и
т.3 от НП са завишени, поради което е намалил същите до установените в съответните
санкционни норми минимуми.
Правилно районният съд е приел, че е изпълнен
фактическият състав на визираните в т.1 и т.2 от оспореното пред него НП
административни нарушения. От събраните по делото доказателства /сведение от
водача на другия автомобил – участник в ПТП, протокол за ПТП и приложената към
него план-схема на ПТП и показанията на свид. Веселинов, който е свидетел по
съставянето на АУАН/ по категоричен начин е установено, че именно притежаваният
от Ф. лек автомобил е предизвикал процесното ПТП, неспазвайки необходимата
дистанция спрямо движещия се пред него друг автомобил, както и че след
настъпване на произшествието водачът на автомобила е напуснал мястото на
произшествието. С основание въззивната съдебна инстанция е преценила, че с тази
деятелност са нарушени разпоредбите на чл.23, ал.1 и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП,
които вменяват в задължение на водачите на пътни превозни средства да се движат
на такова разстояние от движещото се пред тях друго превозно средство, че да
може да избегнат удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, а в
случай, че станат участници в пътнотранспортно произшествие, без да създават
опасност за движението по пътя, да спрат, за да установят какви са последиците
от произшествието.
Неоснователно касационната жалбоподателка възразява в
пледоарията по същество, че от събраните по делото доказателства не се
установява фактическата обстановка, тъй като няма пряк свидетел на
произшествието. Действително, разпитаният в производството пред ВРС свидетел не
е пряк очевидец на възникналото ПТП. Такъв обаче е другият участник в ПТП,
който още в хода на административно-наказателното производство, в деня на
инцидента, е дал писмени сведения, описвайки подробно механизма на неговото
настъпване. Идентична фактическа обстановка е описана и в протокола за ПТП,
който е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените
форма и ред, поради което представлява официален документ, притежаващ материална
доказателствена сила относно отразеното в него, която не е оспорена по
надлежния ред от наказаното лице.
Правилна е преценката на първостепенния съд и за
извършване на описаното в т.3 от процесното НП административно нарушение. Видно
от представената по административно-наказателната преписка справка към момента
на извършване на ПТП притежаваният от оспорващата лек автомобил марка „Рено
Меган“ с рег. № В **** РХ е спрян от движение на 26.08.2016г., поради което управляването
на това МПС е в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, която
въвежда забрана за водачите да управляват пътно превозно средство, спряно от
движение. Нито в хода на административно-наказателното производство, нито при
съдебното обжалване на НП, Ф. е ангажирала доказателства за това, че
автомобилът е бил пуснат в движение, като по делото дори липсват подобни
твърдения. Не е представила и писмено предписание от
съответния полицейски орган за вдигане на забраната за спиране от движение на
лекия автомобил, съгласно чл.45 или разрешение за временно движение, също издадено от органите
на „Пътна полиция“ по чл.39 ал.1 и двете разпоредби от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
С оглед на всичко изложено дотук и предвид
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон (какъвто е процесният АУАН № 135442/22.08.2017
г., послужил за издаване на потвърденото/измененото от ВРС наказателно
постановление) имат доказателствена сила до доказване на противното,
касационният състав намира за доказани извършените от Е.И.Ф. административни
нарушения. Във връзка с това правилно и законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на същата, доколкото констатациите в
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление не са
опровергани от носещото доказателствената тежест за това наказано лице.
Лишено от основание е оплакването, че към момента на
извършване на нарушенията Е.Ф. не е била собственик на автомобила, тъй като
видно от изготвената справка от сектор „Пътна полиция“ едва на 30.08.2019 г. е
извършена служебна регистрация на автомобила. Съгласно приложения по
административно-наказателната преписка договор за продажба на МПС от 30.01.2017
г., с нотариална заверка от същата дата, Асен Атанасов Илиев продава процесния
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, ДКН В **** РХ, на Е.И.Ф.. Следователно,
считано от 30.01.2017 г., собственик на това МПС е именно касационната
жалбоподателка. Обстоятелството, че Ф., в качеството си на приобретател на
автомобила, не е предоставила копие от договора за придобитата собственост в съответната
служба за регистрация на пътни превозни средства в предвидения в чл.145, ал.2
от ЗДвП срок, не променя факта, че именно тя е собственик на превозното
средство към посочената в АУАН и НП дата на извършване на нарушенията –
18.08.2017 година. Недопустимо е касаторът да се позовава на собственото си
противоправно поведение (неизпълнение на задължението по чл.145, ал.2 от ЗДвП в
срок) и да черпи благоприятни правни последици от него.
При установеност, че към датата на извършване на доказаните
по безсъмнен начин административни нарушения, описани в т.1, т.2 и т.3 от
процесното НП, лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № В **** РХ е собственост на касационната
жалбоподателка, и предвид представената в хода на административно-наказателното
производство декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата
на чл.188 от ЗДвП, в която Е.Ф. декларира, че не може да посочи, кой е управлявал
притежаваното от нея МПС на 18.08.2017 г., около 10:45 ч., правилно АНО е
ангажирал административно-наказателната отговорност на собственика на
превозното средство съобразно разпоредбата на чл.188, ал.1, изречение второ от ЗДвП.
Доколкото АНО не е изложил мотиви относно размера на
наложените административни наказания и с оглед липсата на отегчаващи вината
обстоятелства, правилно и законосъобразно районният съд е намалил размера на
наложените административни наказания по т.2 и т.3 от НП до минимално предвидените
в съответните санкционни разпоредби. Административното нарушение, наложено по
т.1 от НП, е във фиксиран размер, поради което пред съда не стои въпросът за
неговото ревизиране.
В обобщение, касационният
съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при правилно
приложение на материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба
основания за неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му сила.
С оглед изложеното, на основание чл.221, ал.2,
изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1481/18.07.2019 г. на
Варненския районен съд, постановено по НАХД № 2134/2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.