№ _________
гр. Варна _____________
2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на първи февруари две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия:
ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Светла Великова, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2658 на Административен съд - Варна
по описа за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид
Производството
е по реда на чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/ във връзка с
чл.83, ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/.
Образувано е
по жалбата на А.М.П., ЕГН: **********, гр.Варна, против Отказ № 439000-23824/28.10.2021г.
на н-ка на Трето РУ на ОДМВР-Варна за издаване на разрешение за придобиване на
късо нарезно оръжие за самоотбрана. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност
на обжалвания отказ по съображения за неправилно приложение на материалния
закон и нарушение на процесуалните правила, и иска неговата отмяна.
Ответникът – началникът на ІІІ РУ МВР-Варна, чрез процесуалния си
представител гл.юрк. Г. Г.,
оспорва жалбата. Счита, че са налице материалноправните предпоставки за отказ,
т.к. не се сочат никакви доказателства, които да навеждат извод за необходимост
за предоставяне на исканото разрешение.
След преценка на събраните доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна, следното:
На 11.10.2021г. с № УРИ 387400-1288 А.М.П. подал до началника на Трето
РУ МВР – Варна заявление за издаване на разрешение за придобиване на един брой късоцевно
оръжие за самоохрана. Към заявлението жалбоподателят представил: анкетен
лист от 11.10.2021г., в който посочил: че личното оръжие му е необходимо за
„самоохрана“; че работи като охрана в „Кеш Експрес 2020“ ЕООД, както и че срещу
него/член на семейството му, не са отправяни заплахи, респ. не е подавал жалби
за това; свидетелство за съдимост рег.№
24275/04.10.2021г; удостоверение от
Окръжна прокуратура - Варна за това, че към 03.10.2021г. срещу него няма
обвинения по неприключени наказателни производства; психиатрично
освидетелстване № 939/2021; удостоверение
за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие; диплома за завършено средно образование;
декларация, че „придобитите
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях имат нанесена уникална маркировка,
съгласно чл.26 и 27 от ЗОБВВПИ или маркировка съгласно Конвенцията относно
взаимното признаване на контролните щемпели върху преносимите огнестрелни
оръжия, подписана на 1 юли 1969г.“; декларация,
че „придобитите огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях ще се съхраняват при
условията на чл.98 от ЗОБВВПИ“ на посочения постоянен адрес;
Във връзка със заявлението била извършена проверка, резултатите от
която били обобщени в докладни записки на полицейски инспектори при Трето РУ
МВР-Варна с рег.№ 439р-26790/14.10.2021г. и рег.№ 439р-28181/26.10.2021г.
На 28.10.2021г. началникът на Трето РУ при МВР-Варна на основание
чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ постановил отказ с рег.№ 439000-23824 – поради
липса на основателна причина. След анализ на разпоредбите на чл.58, ал.1, т.10,
чл.76, чл.79 и чл.81, ал.1 от ЗОБВВПИ е прието, че при подаване на заявление за
издаване на разрешение за придобиване, съхранение и носене и употреба на късо
нарезно оръжие, лицето трябва да посочи основателна причина за издаването на
съответното разрешение, която по несъмнен начин да обосновава издаване на
исканото разрешение. В случая от материалите по административната преписка не
се установява това релевантно обстоятелство. Фактът, че заявителят желае да се
самоохранява не може да се третира като задължително пораждащ правото му на
лично оръжие, т.к. има и множество други технически средства, осигуряващи ефективна
защита, които свободно се продават в магазините в търговската мрежа и не
подлежат на контрол. Декларативно посоченият в заявлението мотив – „за
самоотбрана“, не навежда на извод за съществуване на основателна причина по
смисъла на закона за издаване на исканото разрешително. Придобиването на
огнестрелно оръжие, с оглед високата степен на риск за обществения ред и
сигурност, не може да бъде самоцелно, а обосновано от сериозни и уважителни
причини. Твърдяната от заявителя нужда не попада в обхвата на специалния закон,
т.к. въведеният разрешителен режим
изисква установяване на основателни, актуални и конкретни причини, които
по несъмнен начин обосновават необходимост от носене на оръжие. В контекста на
декларираното от заявителя работно място, административният орган е посочил, че
когато се касае за охрана на собствеността, както и за други разрешени дейности
на физически и юридически лица, заявлението за придобиване на ООБ трябва да
бъде подадено от самото юридическо лице/търговеца, като следва да бъдат спазени
и изискванията на Закона за частната охранителна дейност. В заключение е
прието, че заявлението е без обоснована основателна причина и не налага
необходимостта лицето да придобие късо нарезно оръжие.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като
съображенията за това са следните:
Производството пред началника на Трето РУ-МВР-Варна е започнало по
заявление /Обр.10/ с вх.№ УРИ 387400-1288/11.10.2021г. по чл.56, ал.4 от ЗОБВВПИ за издаване на
разрешение за придобиване късо нарезно оръжие за самоотбрана.
Съгласно
разпоредбата на чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване,
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не
се издават на лице, което няма основателна причина – самоотбрана, ловни цели,
спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен
начин обосновава издаването на разрешение.
Снабдяването
с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ – за
самоотбрана, е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради
което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки
конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от
използването на тази мярка.
Доказването
на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно
оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от
фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В тежест на заявителя
е да обоснове нуждата от издаване на исканото разрешение, като представи
доказателства, относими към посоченото от него конкретно основание, от които да
е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на
огнестрелно оръжие – в който смисъл са дадените указания на жалбоподателя с
Разпореждане № 15706/07.12.2021г.
Преценката
за наличието на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ административният
орган прави в условията на оперативна самостоятелност като разпоредбата на
чл.169 от АПК задължава съда да провери дали органът е упражнил дискрецията
законосъобразно.
В тази
връзка следва да се посочи, че когато извършва преценка за законосъобразност на
направения при условията на дискреция извод, съдът следва да отчете, че тази
преценка се прави от органа на основата на неговите специални знания,
информация, опит и компетентност – не като правомощие, а като съвкупност от
професионални способности.
Тоест,
съдът преценява дали с оглед на доказателствата по делото изводът на органа за
липса на основателна причина, която да обосновава по несъмнен начин
необходимостта от издаване на разрешение за носене на оръжие с цел самоотбрана,
е законосъобразен, но съдът не може вместо органа, на база на събраните в хода
на съдебното производство доказателства, да прави извод за наличието на такива
основателни причини. Характерът на дейността, за която се иска разрешение,
фактът, че тя е източник на потенциална опасност, поради което е и контролирана
от държавата в условията на рестриктивен режим, не дава правомощие на съда да
прецени вместо органа, че по отношение на заявителя е налице основателна
причина – самоотбрана, която обосновава необходимостта от издаване на
разрешение – вж. Решение на ВАС № 52/06.01.2014г. по адм.д. № 5913/2013г.
В
конкретния случай жалбоподателят в подаденото заявление твърди, че
необходимостта му от носене на оръжие е породена от необходимостта за
самоохрана. Така декларираното обстоятелство, ведно с изричните изявления в
анкетния
лист – че заявителят или член от семейството му не са получавали заплахи, правилно
административният орган е приел, че не сочат на основателна причина по смисъла
на чл.58, ал.1, т.10 .
Правилно
административният орган е приел, че потенциалната нужда на заявителя не попада
в обхвата на специалния закон, доколкото разрешителният режим изисква
установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към момента на
упражняване на признатото с този нормативен акт субективно право.
Осъществяването на правно регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високият
риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелна, а мотивирана от
сериозни и уважителни причини, изрично изброени в закона, каквито не
съставляват сочените от жалбоподателя аргументи. Обстоятелството, че заявителят
е представил изброените в чл.76 от ЗОБВВПИ документи е ирелевантно за
законосъобразността на оспорения отказ на изложеното в него фактическо и правно
основание. Представянето на описаните документи е въведено като формално
изискване за депозиране на искането за издаване на разрешение за носене на
огнестрелно оръжие, но те не съставляват доказателства за необходимостта от притежаване
на оръжие.
При
липсата на обективни и обосновани данни за съществуването на потенциална и
непосредствена опасност за живота и здравето на жалбоподателя и неговите
близки, правилно административният орган е приел, че не е доказана нуждата да
му се предостави оръжие за самоотбрана, т.к. охраната на живота и здравето на
гражданите се извършва от правозащитните органи и жалбоподателят може да се
защити и с други средства– вж. чл.4, ал.5, вр.чл.54 от ЗОБВВПИ, които не са
огнестрелни оръжия – вж. Решение на ВАС № 17226/16.12.2019г. по адм.д. №
6464/2018г.
По така
изложените съображения и след като в рамките на проведеното административно
производство жалбоподателят не е доказал основателна причина, обосноваваща
необходимост от носене на оръжие за граждански цели, постановеният отказ се
явява обоснован и законосъобразен.
Водим от горното, Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.М.П., ЕГН: **********, гр.Варна, против Отказ №
439000-23824/28.10.2021г. на н-ка на Трето РУ на ОДМВР-Варна за издаване на
разрешение за придобиване на късо нарезно оръжие за самоотбрана.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: