Решение по КНАХД №2129/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на К. В. Д. [ЕГН] от [населено място], [улица], чрез адв. М. Д. от АК – Варна, със съдебен адрес: [населено място], ул. „******* против Решение № 945/ 28.07.2025 г., постановено по АНД № 728/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 24-0819-002357/ 27.08.2024 г. на началника на група в ОД на МВР – Варна, сектор „ПП“ , с което на касатора е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и „глоба“ в размер [рег. номер]. за нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата като основание за оспорване е посочено, че въззивното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Отделно от това жалбоподателят сочи, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, и нарушаване на материалния закон. Касаторът навежда, че е налице неправилно неправилно тълкуване и прилагане на текстовете на ЗДвП и ЗАНН поради неправилно възприемане от решаващия състав на събраните и установени по делото доказателства.

В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован, не се явява, а се представлява от адв. М.Д. от АК – Варна, който поддържа жалбата и изразява становище за отмяната на оспорения съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба – началникът на група в ОД на МВР - Варна, редовно призована не изпраща представител, чрез своя процесуален представител, заявява в писмени бележки, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на деловодни разноски.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 17.06.2024 г. в 13:17 часа, служителите на ОД МВР Варна, сектор „ПП“ – свидетелите Т. Б. и Е. Г. спрели за проверка движещият се по ул. "Атанас Москов" в посока магазин "Метро" до пътен възел с автомагистрала "Хемус" товарен автомобил "Газ 33023 571" с рег. № [рег. номер], собственост на фирма "Акватех Инженеринг" ООД, с водач жалбоподателя- Д., тъй като по време на управление на автомобила не използва обезопасителен колан с който е оборудван автомобилът. При проверката констатирали и че автомобилът извършва превозва на насипен товар, за който приели, че не е покрит и може да бъде разпилян на пътното платно. За констатациите от извършената проверка св. Т. Б. – мл. автоконтрольор съставил против водача на МПС – Д., АУАН сер. GA, № 1274156/17.06.2024 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.137А., ал.1 от ЗДвП и по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. Актът е бил предявен и връчен срещу подпис на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал без да има възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения против АУАН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство НП № 24-**********/27.08.2024 г., с което при идентичност на описанието на нарушения и тяхната правна квалификация, Д. е санкциониран на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП за нарушението по чл. 137А. от ЗДвП с налагане на "глоба" в размер на 50.00 /петдесет/ лева; на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП за нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП размер на 1 000.00 /хиляда/ лева.

От правна страна въззивният съд е намерил, че жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено оспореното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по место-извършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима. Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН . НП е издадено от компетентен орган – началник група в ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, съгласно приложената Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

По пункт 1 от НП. . 137А. Съдът приема, че с действията си въззивникът е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.137А, ал. 1 ЗДвП , съгласно която водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на пътно превозно средство, е управлявал същото без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е било оборудвано. Водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска, се наказва с глоба в размер на 50. 00 /петдесет/ лева – чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП закон . редовно съставените актове по този имат доказателствена сила до доказване на противното.

В конкретния случай съдът е счел, че от събраните по делото доказателства не се опроверга по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП , актът е редовно съставен и има доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Извършените от страна на Д. деяние и на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП, е доказано по един несъмнен и категоричен начин, а дадената от наказващия орган правна квалификация е правилна и прецизна.

Съдът е счел, че нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП , за което е санкциониран Д. е доказано със събраните по делото доказателства. От показанията на разпитаните по делото полицейски служители се установява, че същите са възприели извършеното нарушение непосредствено. В тази връзка свидетелят Г.. е категоричен, че в [населено място] на ул. "Атанас Москов" до магазин "Метро", Д. като водач на процесния автомобил е управлявал същия без поставен обезопасителен колан по време на движение, като в тази връзка сочи, че визуално е забелязал, че Д. е без поставен обезопасителен колан докато същия е управлявал автомобила, преди да бъде спрян. Свидетелят Б. заявява, че подкрепя написаното от него в АУАН.

Съдът изцяло е кредитирал показанията на двамата полицейски служители – очевидци на деянието, включително и в частта им, в която св. Г. сочи, че водачът е бил без обезопасителен колан по време на движение. Тези показания сами по себе си са последователни и непротиворечиви в хода на процеса. Съдът е счел тази група гласни доказателства за безпристрастни и в достатъчна степен обективни. Показанията на тези двама свидетели не са изолирани от доказателствената маса и изцяло се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателства. Недоказани са твърденията на Д., че същият е бил поставил обезопасителния колан, който откопчал, за да вземе документите от жабката на автомобила. Такива възражения Д. е навел едва с настоящата жалба, като липсва каквато и да е конкретика кое е наложило преди полицейските служители да приближат до автомобила му и да му поискат документите, същия да откопчае обезопасителния колан. Също така, съдът приема административното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП , визирано в НП за виновно осъществено, тъй като Д. е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени й със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване. Д. е извършил посоченото нарушение и АНО е определил правилно наказанието посочено по– горе, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение по отношение на описаното нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП , съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че действително Д. е извършил вмененото му нарушение, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено. При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление по отношение на нарушението по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП , съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 657 от ЗАНН и актът и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.

Съдът е намерил, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл . 28 ЗАНН , тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение. Санкционната разпоредба на чл . 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП предвижда наказание в размер на 50.00 /петдесет/ лв. за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска. Поради това, че предвиденото наказание е във фиксиран размер, съдът е счел, че не следва да обсъжда неговата справедливост. По изложените съображения състава на съда е намерил, че следва да потвърди НП в тази му част.

По пункт 2 от НП. Вменената за нарушена от Д. разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП предвижда специална санкция за лице, което управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП , неизправности при укрепването на товара. при констатирани значителни По делото не се спори, че именно процесният ден и час, Д. е бил спрян от служителите на автомобилна администрация, и че именно той е управляван процесния камион, за който служителите са констатирали описаните в акта и в НП нередовности. Първият спорен въпрос по делото, е наведеното възражение в жалбата, дали е бил покрит и необесобасен товара или не, както твърдят служителите инспектори, като съдът дава вяра именно на техните показания, като обективни и безпристрастни, съответни на писмените доказателства по делото, още повече, че и двамата свидетели, разпитани в с. з. сочат, че самият водач им е казал –"че покривалото не работи". Поради което и възраженията в този аспект в жалбата, съдът намира за неоснователни. Отделно от това, фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ възможността на привлечения към административно наказателна отговорност субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до формирания извод. Съдържащото се описание на нарушението е достатъчно от гледна точка ефективно упражняване правото на защита, като акта и НП са издадени и в съответствие с разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН . Законът не поставя изискване за излагане на мотиви от АНО при издаване на наказателното постановление.

Съдът е приел, че действително при проверката на Д. е било установено, че водачът извършва превоз на насипен товар /сух бетон/, като насипния товар не е покрит, по начин за превоз на насипен товар. Степента на неизправността за обезопасяване на превозвания товар е "значителна", като не са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар, определени в приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. на МТИТС, в нарушение на изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП , а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари- нарушение на чл. 127, ал. 4, от Закон за движение по пътищата във вр. с чл. 9, ал. 4 от 27.04.2018 г. и т. 20.5.2 от Приложение № 1 от Наредба № 7 на МТИТС, каквото е и вмененото нарушение на Д., като следва да се посочи, че съгласно чл. 177, ал. 4, т. 2 ЗДвП Който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от: т. 2. хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара; тоест тази разпоредба съдържа в себе си, както санкция, така и правило за поведение, доразвито съгласно чл. 127, ал. 4 ЗДвП именно в процесната НАРЕДБА № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари, като действително АНО е можел освен като санкционна да посочи тази норма и в самото нарушение, но в случая този пропуск, съдът намира за несъществен, тъй-като е ясно описано и приведено под основните релевантни правни разпоредби описаното нарушение, а именно като такова по чл. 127, ал. 4, от ЗДвП във вр. с чл. 9, ал. 4 Приложение № 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. и т. 20.5.2 от на МТИТС, като на водача на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП, му е било наложено адм. наказание глоба 1000.00 /хиляда/ лева. Приетите за безспорно установени факти по-горе са относими към обективните признаци от състава на нарушението, вменено във вина на Д., тъй като съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП наказва се, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари. К. Д. е субект на визираното нарушение, тъй като съгласно разпоредбите на визирания подзаконов нормативен акт отговорността за укрепването на товарите е на водача на превозното средство. На същия са вменени конкретни задължения във връзка с обезопасяването преди натоварването, по време на товаренето и по време на превоза на товара, неизпълнението на които се наказва на основание разпоредбата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП , във връзка с Наредбата, с различно по тежест адм.наказание, диференцирано по размер в три точки, в зависимост от естеството на неизправността - дали се касае за незначителни /т. 1/, значителни /т. 2 или опасни /т. 3 неизправности при обезопасяването на товара. Понятията са дефинитивно определени в § 6, т. 71 , 72 ЗДвП . и 73 от ДР на Така законодателят приема, че "незначителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия; "значителни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия, а "опасни неизправности", включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. Съгласно чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари , към която препраща нормата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП , правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в приложение № 1.

При конкретните обстоятелства безспорно е било констатирано управление на пътно превозно средство с неукрепен товар, в нарушение на изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари , за което водачът е наказан в по-благоприятната за него хипотеза, предвид класифициране на неизправността като значителна. Волята на АНО относно нейния характер и съобразените правнорелевантни факти е формулирана ясно, поради което не е налице противоречие между описанието на нарушението и правното му квалифициране, с какъвто довод се аргументира искането за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. По тази причина описанието на фактическия състав на нарушението, е ясен и напълно достатъчно е било описанието на фактите и правато, за да разбере привлеченото към административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение е привлечен към отговорност.

Въз основа на изложеното и доколкото установените факти изпълват състава на адм.нарушение, вменено във вина на Д., съдът е приел, че същото е действително извършено, доказано е по несъмнен начин и е квалифицирано точно, съгласно материалния закон.

Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН , предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП , съгласно която за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН. Извършеното нарушение не е маловажно и от гледна точка дефинициите в § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП и § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН , а и с оглед особеностите на конкретния случай. Както се посочи, в резултат на неукрепването на насипен товар, по време на движение по автомагистрала, е могло да се причинят материални щети на други автомобили и на други участници в движението, което категорично не дава основание да се счете, че отклонението от нормативно предписаното поведение е незначително, респ. че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Предвид всичко дотук изложено НП се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение вида и размера на наложеното адм.наказание: За управление на пътно превозно средство с констатирани значителни неизправности при укрепването на товара нормата на чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП предвижда наказване с глоба от 1 000.00 /хиляда/ лв. Наказанието за административното нарушение е определено от законодателя в абсолютен размер и тъй като такова е наложено в случая, наказването на Д. е законосъобразно и НП следва да бъде потвърдено. Намаляване на глобата под законоустановения размер е недопустимо.

Настоящата касационна инстанция намира, че въззивното решение е правилно и законосъобразно.

Съдебният състав напълно споделя доводите на първоинстанциония съд, изложени по потвърждаване на процесното НП. Настоящата инстанция намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и безспорната доказаност на извършените от касатора адм. нарушения. Описаните в НП фактически констатации изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства.

Съгласно нормата на чл. 177, ал. 4 от ЗДвП „Който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от: 1. петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара; 2. хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара; 3. хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара.

Според нормата на чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП в приложимата редакция на закона „Наказва се с глоба 50 лв. водач, който: ….. 7. не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан или носене на каска;

Настоящият състав приема, че в производство по делото е доказано по безспорен и категоричен начин извършването на процесните деяния от Д., което съдържа от обективна и субективна страна признаците на административни нарушения по чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП. В случая е установено, а и не се спори, че на процесните дата, час и място касаторът е управлявал товарен автомобил без поставен обезопасителен колан и превозвал насипен товар – сух бетон без товарът да е покрит. Настоящата съдебна инстанция споделя доводите на въззивния съд, които са изложени по пътвърждаване и на двете адм. нарушения, осъществени от касатора. Въззивният съд е отговорил достатъчно подробно и обстоятелствено в оспорения съдебен акт на всички възможни въпроси по съществото на спора

на процесната дата 27.08.2024 г. Д. е управлявал процесния товарен автомобил, т. е. същият е имал качеството на "водач на МПС" по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен субект на вменените му административни нарушения, тъй като съгласно и двете санкционни разпоредби на ЗДвП отговорността за извършеното нарушение се носи от водача на превозното средство.

От субективна страна, касационният жалбоподател като правоспособен водач е съзнавал, че нарушава императивно установени задължения, които виновно не е изпълнил. Процесното деяние не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, която изключва възможността нарушенията по ЗДвП да бъдат квалифицирани като маловажни по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Ето защо, като е потвърдил процесното НП, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. При касационната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция не констатира наличие на някое от отменителните основания по чл. 348 от НПК.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски за юрк. възнаграждение в размер на 80 лв., на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 НПП и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, което следва да бъде заплатено от касатора.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 945/28.07.2025 г., постановено по АНД № 728/2025 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА К. В. Д. [ЕГН] от [населено място], ул. „*****“ № * да заплати на ОД на МВР - Варна, сумата от 80 лв. дължими деловодни разноски за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.