№ 2052
гр. Пловдив, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330204542 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „ВМН“ ЕООД, ЕИК ***, против
Наказателно постановление № 640055-F648918/08.06.2022г., издадено от
Директора на Дирекция „Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на
„ВМН“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за
нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения
за незаконосъобразност и неправилност, като се моли да бъде отменено
обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, взема
становище за неоснователност на жалбата и моли процесното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок, доколкото е
входирана на 05.08.2022г., а наказателното постановление е връчено на
01.08.2022г. Жалбата също така е подадена от процесуално легитимирана
страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
1
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
„ВМН“ ЕООД, ЕИК *** било юридическо лице, нерегистирано по
ЗДДС. Същото осъществявало дейност по бързо хранене и кетъринг.
Облагаемият оборот на лицето за периода от 01.11.2020г. – 31.10.2021г.
достигнал над 50 000лв. и по-конкретно – 51 353,81лв.
На 25.02.2022г. от жалбоподателя било подадено Заявление за
регистрация по ЗДДС № 163912201183994/25.02.2022г. на основание чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС. На юридическото лице бил издаден Акт за регистрация по
ЗДДС с № 160422201369233/09.03.2022г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
В хода на проверката по повод регистрацията на дружеството, било
установено, че същото е достигнало облагаем оборот за периода от
01.11.2020г. – 31.10.2021г. над 50 000лв. и по-конкретно – 51 353,81лв.
Поради това актосъставителят счел, че е налице нарушение на чл. 96,
ал. 1 от ЗДДС, доколкото заявлението за регистрация е следвало да бъде
подадено до 08.11.2021г. вкл., т.к. 07.11.2021г. е почивен ден, като
нарушението било извършено на 09.11.2021г.
Срещу съставения АУАН било подадено възражение, което
административнонаказващият орган счел за неоснователно, поради което
издал обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита на
свидетеля К.. В посочените доказателства не се съдържат съществени
противоречия, същите безспорно доказват така гореописаните факти.
По отношение на извършената проверка, същата е протоколирана с
Протокол № **********/09.03.2022г. В протокола ясно са отразени
облагаемите обороти на лицето по месеци, както и за периоди от по 12
месеца, като видно е, че достигнатият облагаем оборот за периода 11.20г.-
10.21г. е в размер на 51 353,81 лв. Описаното в протокола напълно съвпада и
2
със справките за оборот приложения №1 (л. 21) и № 2 (л. 22 и л. 32) за
периода от 01.02.2021г. до 31.01.2022г, подадени от управителя на
жалбоподателя в процедурата по регистрация по ЗДДС, които от своя страна
съответстват на съкратените отчети на фискалната памет, представящи
размера на извършените облагаеми доставки за съответните периоди и
дължимото по тях ДДС. Следва да се отбележи и че посочената фактическа
обстановка не се оспорва от управителя на жалбоподателя, който именно е
представил и удостоверил данните за облагаемия оборот на дружеството.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед № ЗЦУ 1149 /25.08.2020г. се
установява компетентността на административнонаказващия орган (т. 1.2) и
на актосъставителя (т. 2.1).
АУАН е бил съставен в присъствието на управителя на дружеството.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи,
че съдът се съгласява с доводът на жалбоподателя, че нарушението не е било
открито на 09.03.2022г. със съставянето на протокола от извършената
проверка, а за същото административнонаказващият орган е имал данни към
по-ранен етап от процедурата, а именно – към 25.02.2022г. с подаването на
документите по заявлението за регистрация по ЗДДС. Същевременно обаче
този факт не се явява съставомерен, а единствено е от значение за преценката
за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. В случая, дори открито на по-ранна
дата от посочената в АУАН и НП – на 25.02.2022г., АУАН е съставен в 3-
месечния срок от датата на откриване на нарушението, и по-конкретно – на
15.04.2022г., а НП е издадено на 08.06.2022г., т.е. в 6-месечен срок от
издаване на АУАН.
При така приетото от фактическа страна, правилна се явява
констатацията на административнонаказващия орган, че е налице нарушение
на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Нормата предвижда задължение за всяко данъчно
задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем
оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12
3
последователни месеца преди текущия месец, в 7-дневен срок от изтичането
на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде
заявление за регистрация по ЗДДС. В случая облагаемият оборот е бил
достигнат за периода 01.11.2020г. – 31.10.2021г., поради което 7-дневният
срок е следвало да изтече на 08.11.2021г. (07.11.2021г. е неделя), и както
правилно е посочено в обжалваното наказателно постановление, нарушението
е извършено на 09.11.2021г., доколкото в случаите, когато нарушението е
осъществено чрез бездействие (липса на подаване на заявление), нарушението
се явява извършено в първия ден, следващ деня, в който действието е
следвало да бъде извършено (доколкото жалбоподателят няма как да извърши
нарушението, преди да изтече срокът за подаване на заявлението), т.е. в
случая именно на 09.11.2021г., която е и датата, посочена като дата на
извършване на нарушението в АУАН и НП.
Съгласно чл. 178 ЗДДС данъчно задължено по този закон лице, което
е длъжно, но не подаде заявление за регистрация или заявление за
прекратяване на регистрация в установените по този закон срокове, се наказва
с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
5000 лв. В конкретния казус наложената с обжалваното НП санкция е в
предвидения в закона минимум от 500 лв. и съответства на целите по чл. 12
ЗАНН.
Следва да се посочи също, че в конкретния случай не намира
приложението нормата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно трайната съдебна
практика, намерила израз и в §1, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, "Маловажен случай" е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случаи на нарушение по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Действително нарушението се явява първо по вид за дружеството, и
4
същото е отстранено по собствена инициатива, преди съставянето на АУАН.
Същевременно обаче срокът, в който е било отстранено то, не се явява
незначителен – нарушението е отстранено над 3 и половина месеца след
извършването му. Така констатираният голям период, в който задължението
не е било изпълнено, изключва възможността да бъде приложен чл. 28 от
ЗАНН, като в тази насока е и практиката на административните съдилища за
неприложението на института на маловажния случай при сходни казуси -
Решение № 932 от 10.05.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
603/2021 г. – „случаят на административно нарушение не може да се
определи като маловажен, защото макар санкционираното дружество да е
депозирало заявление за регистрация по ЗДДС, то това е било сторено чак
месец след изтичане на законоустановения срок за това“, Решение № 2275
от 23.11.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2040/2021 г. (също в
случай, когато нарушението е отстранено около месец след извършването му)
и др. Липсват и посочени други обективни обстоятелства, които да са
препятствали подаването на заявлението както в законовоустановения срок,
така и в кратък период след изтичането му.
При така посоченото, съдът намира, че настоящият случай не се явява
маловажен. От друга страна съдът съобрази и че констатираните смекчаващи
обстоятелства са довели до налагането на санкцията в минималния предвиден
размер от 500 лв., който се явява десеторно по-нисък от максимално
предвидения за съответното нарушение, поради което и санкцията е била
правилно индивидуализирана.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
По аргумент от т.6 от ДР на АПК, вр. чл. 63д, ал.5 ЗАНН, вр. чл. 27
ГПК, разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице,
5
разпоредител с бюджетни кредити, в чиято структура е включен наказващият
орган. В случая на основание чл.2, ал.2 ЗНАП това се явява Националната
Агенция по приходите.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
640055-F648918/08.06.2022г., издадено от Директора на Дирекция
„Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „ВМН“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 96, ал. 1 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА „ВМН“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на Националната
Агенция по приходите на основание чл. 63д, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ разноски в
настоящото производство в размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6