Р Е
Ш Е Н
И Е
№...........................................2019г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав
в публично
заседание на шестнадесети декември 2019г., в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
С участието на секретаря Виржиния Миланова
и прокурора Силвиян
Иванов,
като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 3097/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.459 ал.7 от Изборния кодекс ИК).
Образувано е по
жалба на С. А.Н. ***, издигнат от коалиция
„Ние, гражданите“, срещу Решение № 338/04.11.2019г. и свързаното с него Решение
№ 288/28.10.2019г. на ОИК-Варна относно проведения избор за Кмет на Община
Варна в два тура, респ. на 27.10.2019г. и на 03.11.2019г.
С протоколно
определение от проведеното на 26.11.2019г. съдебно заседание, производството по
жалбата е прекратено в частта, в която се оспорва Решение № 228/28.10.2019г., с
което са обявени резултатите от първи тур на проведените на 27.10.2019г. избори
за кмет на Община Варна и са посочени допуснатите до участие във втори тур
кандидат. Производството е продължило с предмет на жалбата – оспорване на
Решение № 338/04.11.2019г. на ОИК-Варна, с което е обявен резултата от
проведените на 04.11.2019г. избори за кмет на Община Варна от втори тур.
Жалбоподателят поддържа, че решението на ОИК е
незаконосъобразно, неправилно и нищожно. Излага следните доводи: І.ОИК
в нарушение на чл.85 ал.5 от ИК не се е произнесъл с решение относно
окончателните резултати от изборите за кмет, проведени на 27.10.2019г. с решение №303/28.10.2019г.
и 03.11.2019г. ІІ.В обжалваното
решение, както и в това от първи тур, ОИК не е обявила данните на всички
обработени протоколи на секционните избирателни комисии за определяне резултатите
от проведения избор за кмет на община Варна на 27.10.2019г. и 03.11.2019г. Това
бездействие според жалбоподателя, обуславя нарушение на чл.87 ал.1 т.27 от ИК
вр. чл.452 ал.2 от ИК, което и поради липса на мотиви сочи на неговата
нищожност и води до извода, че с тях по същество не е определен изборния
резултат. ІІІ.Обжалваното решение е
незаконосъобразно, поради нарушения при отчитане на действителните гласове. ІV.Налице са нарушения в изборния процес, които са съществени до степен да
опорочат определения краен резултат от избора. Конкретно сочи следните такива: 1.В 405-те секции е допуснато трети лица да гласуват в секцията без
да са част от списъка; 2.Преброяването
на гласовете в 405-те секции е извършено при нарушение на чл.429, ал.2 ИК, тъй
като неизползваните и сгрешени бюлетини са оставени със свободен достъп до
приключване на броенето, което е дало възможност за подмяна на действителни
бюлетини с други – празни такива, върху които е нанесен различен вот. 3.Преброяването на гласовете е
извършено в 405-те секции при нарушение на чл.431 от ИК, тъй като членовете на същите при отваряне на избирателните кутии, установяване на резултатите от
гласуването, определянето на недействителните бюлетини са заставали в кръг и умишлено са препречвали нормалната видимост на
присъстващите в изборното помещение кандидати, застъпници, представители и
наблюдатели; 4.Преброяването на гласовете е извършено в 405-те секции при
нарушение на чл.434 ал.1 ИК, тъй като членовете на същите са пристъпвали към установяване на резултатите от гласуването преди да са вписали
в протокола посочените в разпоредбата
данни; 5.Преброяването
на гласовете е извършено в 405-те секции при нарушение на чл.435, ал.1 ИК, тъй
като членовете на същите не са отстранявали от масата всички вещи
преди отваряне на избирателните кутии и са използвали нови бюлетини за подмяна на действителните
гласове, както и за нанасяне на знаци върху бюлетините с цел да бъдат определени за
недействителни; 6.Преброяването на гласовете е
извършено в 405-те секции при нарушение на чл.435 ал.2 от ИК, никъде не е бил
определен член на комисията, който единствено да има право на достъп до
бюлетините, а такъв са имали всички членове; 7.Преброяването на гласовете е извършено в 405-те секции при
нарушение на чл.436 ал.1 от ИК, тъй като бюлетините не са вадени една по една,
а от всички членове, което е изключило възможността за взаимен контрол, както и
такъв от страна на застъпниците; 8.Преброяването
на гласовете е извършено в 405-те секции при нарушение на чл.436, ал.2 от ИК –
всички втори кутии в СИК /където е имало нужда/ не са отваряни едновременно, с
което е допуснато манипулиране на резултатите; 9.Преброяването на гласовете е извършено в 405-те секции при
нарушение на чл.438 от ИК, тъй като бюлетините не са подреждани съгласно
изискванията на тази разпоредба, което е довело до невъзможността за контрол; 10.Членовете
от 405-те СИК не са разглеждали хилядите оспорвания на действителността или
недействителността на гласовете извършени от застъпниците при изборите на
27.10.2019г. и 03.11.2019г., не са вземали решения и не са отразявали случаите
в изрични протоколи; 11.405-те СИК в
нарушение на чл.441, ал.6 ИК не поставили на видно място пред сградата, копие
от подписания протокол за всеки вид избор, подпечатано на всяко страница с
печат на комисията и подписано от председателя, зам-председателя и секретаря, с
което умишлено са укривали информацията в тях от обществото. V.Бюлетината за кмет на Община Варна е
съставена в нарушение на изискванията на чл.422 от ИК поради това, че е налице
индигирана черна ивица на гърба на бюлетината, която може да остави отпечатък
върху долната бюлетина при натиск по време на гласуването при поставянето на
знак X или V, или с натиск случайно или умишлено /с нокът или обратната страна на
химикал/ от членовете на СИК по време на селектирането и преброяването на
гласовете.
В съдебно заседание
жалбоподателят поддържа жалбата на изложените в нея основания. Не изразява
конкретно становище по съществото на спора, поради двукратното му, демонстративно
напускане на съдебната зала /с.з. на 29.11.2019г. и на 16.12.2019г./.
Ответникът по жалбата – Общинска
избирателна комисия Варна, чрез председателя на същата – В. Ж. и чрез
пълномощник – адв.С., в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва
жалбата. Счита същата за неоснователна по всички въведени с нея възражения. По
същество пледира за отхвърлянето й, тъй като събраните по делото доказателства
не установяват твърденията за допуснати нарушения в хода на изборния процес и
при двата тура за избор на кмет на Община Варна. В писмен бележки подробно
развива становището си.
Заинтересованите страни – И.Н.П. и К.Т.К., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не
изразяват становище.
Като представител на Окръжна прокуратура
Варна, в качеството на контролираща страна в производството е встъпил прокурор
при Окръжна прокуратура - Варна Силвиян Иванов, който дава заключение за
неоснователност на жалбата. Сочи, че нито в първоначалната жалба, нито в
уточняващата молба са наведени конкретни
твърдения за нарушения на изборния процес, довели до опорочаване на вота.
Доказателства за това не са ангажирани от жалбоподателя, въпреки дадената му
възможност. Предвид изложеното, моли жалбата да се остави без уважение.
По допустимостта на жалбата:
На обжалване по съдебен ред пред
настоящия състав е поставено Решение № 338/04.11.2019г. на ОИК-Варна, за
обявяване на резултатите от изборите за кмет на община Варна. С него ОИК във
връзка с чл.452 ал.1 , ал.2 и ал.3 от ИК и на осн.чл.87 ал.1 т.1 и т.26, въз основа
данните от всички обработени протоколи на секционни избирателни комисии за
определяне резултатите от проведен избор за кмет на община Варна на
03.11.2019г., е обявила за избран за кмет на общината И. Николав П., издигнат
от ПП ГЕРБ, като получил повече от половината действителни гласове за избора.
Жалбата против горецитираното
решение на ОИК е подадена в законоустановения срок, от лице с установен правен
интерес, съобразно регламентацията в разп. на чл.459 ал.1 от Изборният кодекс,
/за което е представено Удостоверение за регистрация по чл.87 ал.1 т.14 от ИК/,
срещу подлежащ на обжалване акт, по реда на чл.459 и сл. от ИК и пред надлежния
съд, поради което е допустима.
По основателността:
Съдът, след като разгледа възраженията изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
С Решение №
920-МИ/30.08.2019г., Централната избирателна комисия е назначила Общинската
избирателна комисия в община Варна, в състав от 29 членове. /л.174 от делото/.
Посоченото решение е изменено с Решение № 1153-МИ/20.09.2019г. Няма данни по
делото, а и не се твърди тези решения да са обжалвани по съответния ред.
С Решение №
271/27.10.2019г. /л.72-106/, респ. с Решение № 327/03.11.2019г. /л.39-71/, ОИК
Варна е утвърдила поименния, актуален състав на секционните избирателни комисии
в община Варна, както за първи, така и за втори тур, съгласно приложение 1,
неразделна част от решенията. Няма данни по делото, а и не се твърди решенията
да са обжалвано по съответния ред.
На 27.10.2019г. е проведен първи
тур на изборите за кмет на община Варна. От Протокол на ОИК Варна от 28
10.2019г. за отчитане резултатите от изборите за кмет на Община Варна се
установява, че :
-секционните избирателни секции
са 405 на брой;
-броят на избирателите според
избирателните списъци е 283 745;
-броят на избирателите вписан в
допълнителните страници/под чертата/в изборния ден е 2 014;
-броят на гласувалите
избиратели според положените подписи в
избирателните списъци, включително и подписите в допълнителните страници /под
чертата/ е 106 514, /който съвпада с броя на гласувалите избиратели според
намерените в избирателната кутия бюлетини/;
-броят на неизползваните бюлетини
е 210 308;
-броят на унищожените от СИК
бюлетини по други поводи е 967;
-броят на недействителните
бюлетини по чл.427 ал.6 от ИК е 0;
-броят на недействителните
бюлетини по чл.227 от ИК е 4;
-броят на недействителните
гласове по чл.228 от ИК е 13;
-броят на сгрешените бюлетини по
чл.267 ал.2 от ИК е 194;
-броят на намерените в
избирателните кутии бюлетини е 106 514;
-броят на недействителните гласове
е 5 563;
-броят на действителните гласове
е 100 951, като от тях 96 023 са отчетените по кандидати, както следва: за жалбоподателя в това производство С.А.Н.,
издигнат от коалиция „Ние, Гражданите“ – 1 197 действителни гласа; за Д.А. К., издигнат от НФ за спасение на
България – 1 399 действителни гласа; за Н.Т. Е., издагнат от ПП ВМРО – БНД
- 1 981 действителни гласа; за И.Н.П., издигнат от ПП ГЕРБ – 49 754
действителни гласа; за К.Н. Г., издигнат от
Християндемократическа партия за България - 1 010 действителни гласа; за К.Т.К.,
издигнат от Възраждане - 14 432 действителни гласа; за А. Д. К., издигната от БСП за България - 14 156 действителни гласа; за Д. С. С., издигнат от Движение ЗАЕДНО за промяна – 880 действителни гласа; за Ц. Х. А., издигнат от партия Български социалдемократи – 2 207 действителни гласа;
за М. К. Д., издигната от
Радикалдемократическа партия в България - 250 действителни гласа; за С.Д. Н., издигната от Демократична България – Обединение – 8 755 действителни
гласа; и 4 928
действителни гласа с отбелязан вот „не подкрепям никого“.
Въз основа на тези обобщени данни
от 405 бр. протоколи на СИК от 27.10.2019г., ОИК Варна е постановила свое
Решение № 288/28.10.2019 г., с което на основание чл.87,
ал.1, т.1 и т.26 и т.29, във вр. с чл.452, ал. 4 и ал.5 от ИК е обявила, че нито
един от кандидатите не е получил повече от половината действителни гласове,
поради което е допуснала до участие във II тур за избор на кмет на община Варна, насрочен
на 03.11.2019г., първите двама кандидати, получили най-много гласове, а
именно И.Н.П., издигнат от ПП ГЕРБ, получил 49 754 действителни гласа и К.Т.К.,
издигнат от Възраждане, получил 14 432 действителни гласа.
От Протокол на ОИК от 04.11.2019 г. за избиране
на кмет на община Варна се установява, че :
-секционните избирателни секции
са 405 на брой;
-броят на избирателите според
избирателните списъци е 283 477;
-броят на избирателите вписан в
допълнителните страници/под чертата/в изборния ден е 1 941;
-броят на гласувалите избиратели
според положените подписи в избирателните списъци, включително и подписите в
допълнителните страници /под чертата/ е 82 124, /който съвпада с броя на
гласувалите избиратели според намерените в избирателната кутия бюлетини/;
-броят на неизползваните бюлетини
е 232 113;
-броят на унищожените от СИК
бюлетини по други поводи е 476;
-броят на недействителните
бюлетини по чл.427 ал.6 от ИК е 0;
-броят на недействителните
бюлетини по чл.227 от ИК е 0;
-броят на недействителните
гласове по чл.228 от ИК е 0;
-броят на сгрешените бюлетини по
чл.267 ал.2 от ИК е 87;
-броят на намерените в
избирателните кутии бюлетини е 82 124;
-броят на недействителните гласове
е 1 173;
-броят на действителните
бюлетини, подадени за кандидатските листи на партии, коалиции и инициативни
комитети е 78 345;
-броят на действителните гласове „Не
подкрепям никого“ е 2 606;
-броят на действителните гласове /бюлетини/ е
80 951.
От тях 49 207 броя са отчетени за кандидата,
издигнат от ПП ГЕРБ – И.П., 29 138 са отчетени за кандидата, издигнат от ВЪЗРАЖДАНЕ
– К.К..
И в двата протокола е отразено
отсъствието на жалби, възражения, особени мнения и решения по тях,
представляващи неразделна част от протокола, както и „0“ броя поправки,
извършени преди обявяване на протокола и
заверени на съответните места с означението „поправка“ и с подписи на всички
членове на ОИК
Видно от протоколи на ОИК-Варна № 32
/л.193-201/ и № 38 /л.171-173/ за проведени заседания съответно на 28.10.2019г.
и на 04.11.2019г., комисията е заседавала в пълен състав, като всички нейни
решения са взети с единодушие. Същото се отнася и до изготвените от ОИК-Варна протоколи от 28.10.2019г. и от 04.11.2019 г. за
отчитане на резултатите от избор на кмет на община Варна, проведени съответно
от 27.10.2019г. и от 03.11.2019г. Протоколите са подписани от всички членове на
комисията, без да са нанесени възражения или особени мнения.
При провеждане на изборите на първи и втори
тур всички 405 СИК са изготвили Протоколи за отчитане
резултатите на СИК от изборите за кмет на община Варна, представени от ответната страна с молба от
18.11.2019г. /л.222/ и приети от съда в с.з. на 26.11.2019г. Видно от същите, отделните СИК са присъствали в състав, определен
съгласно цитираните по-горе решения на ОИК Варна за назначаване на членовете на
СИК. СИК са имали необходимия кворум за работата си и за вземане на решения. Всички протоколи на СИК, както от първи, така и
от втори тур са подписани от
всички членове на съответната СИК, съответно в нито един от тях, не е изложено
особено мнение от член на съответната СИК, съобразно реда, регламентиран в
разпоредбата на чл.441, ал.3 от ИК. Видно от представените протоколи, при
отчитането на резултатите в различните секции са присъствали различен брой
застъпници и представители на регистрираните за участие в изборите партии и
коалиции.
Данните от всички секционни протоколи са
своевременно отчетени пред ОИК Варна. Въз основа на тях Комисията е взела решение за обявяване на резултатите от първи
тур на изборите и допускане на кандидатите до втори тур, както и за определяне
на резултатите от втори тур и обявяване на И.П. ***.
Не се установява от събраните по делото
доказателства, да са подавани жалби и сигнали до СИК. С преписката са представени всички постъпили в ОИК жалби, които за двата тура са общо 15 бр. и съответните
решения по тях /л.107-134/. Видно от последните, жалбите са били оставени без
уважение, като не е било установено нарушение на изборния процес, а по някои от
тях са давани указания на съответната СИК.
С жалбата е направено искане за
откриване по реда на субсидиярно приложимия чл.193 от ГПК на производство по оспорване
истинността на: 1.протокол на ОИК за избиране на кмет на община Варна № 0306000000510001/28.10.2019г.;
2.протокол на ОИК за избиране на кмет на община Варна № 030600000520001/04.11.2019г.;
3/405 броя протоколи на СИК от проведения на 27.10.2019г. избор за кмет на
община Варна; и 4. 403 броя протоколи на СИК от проведения на 03.11.2019г.
избор за кмет на община Варна.
С
Разпореждане № 15086/13.11.2019г. съдът е дал възможност на жалбоподателя 1.Да представи Удостоверение за
регистрация, издадено на осн.чл.87 ал.1 т.14 от ИК; 2.Да представи Удостоверение от ОИК на осн.чл.148 ал.6 от ИК за
регистрация на коалиция „Ние, гражданите“, издигнала го за участие в избора; 3.Да конкретизира нарушението, допуснато ОИК Варна на
нормата на чл.85, ал.5 от ИК :“При отмяна на решение за отхвърляне общинската
избирателна комисия постановява ново решение, което приема с мнозинство повече
от половината от членовете и“; 4.Да
уточни в какво се изразява незаконосъобразността на Решение № 338/04.11.2019г.
и свързаното с него решение № 288/28.10.2019г. на ОИК Варна, свързана с
нарушения при отчитане на действителните гласове; 5.Да конкретизира
нарушението на чл.87, ал.1, т.27 от ИК, според която ОИК в срока по
чл.26 сканира и изпраща в Централната избирателна комисия протоколите си за
избор на общински съветници, кмет на общината, района и кметството и ги
публикува на интернет страницата си, тъй като наведените от жалбоподателя
доводи за нищожност и немотивираност не са във връзка със състава на нормата; 6.Да
посочи в кои точно от посочените 405
секции са налице са съществени нарушения в изборния процес, които са довели до
промяна на определения краен резултат от избора и по какъв начин при
твърдените, но непосочени нарушения са
погазени гаранциите за обективен резултат от гласуването до степен, при която
възниква съмнение и в определения въз основа на него изборен резултат по време
на двата тура на 27.10.2019г. и 03.11.2019г.; 7.Да посочи в кои точно от 405-те секции е допускано трети лица да
гласуват в секцията без да са част от списъка, като се представят за лице от
списъка, гласуват и се подписват вместо него. Ако е възможно да посочи имена на
конкретни лица, както и начина или способа, въз основа на които е констатирано
твърдяното нарушение във всички 405 секции; 8.Да конкретизира по секции
нарушенията относно преброяването на гласовете
при нарушение на чл.429, ал.2 ИК, тъй като цитираната норма регламентира
действия на членовете на СИК преди отварянето на избирателната кутия, а в
жалбата се сочат доводи за допуснати нарушения след отварянето на избирателната
кутия;9.Да конкретизира в кои точно
от секциите преброяването на гласовете се е извършило в при нарушение на чл.431 ИК, като членовете от СИК при отваряне
на избирателните кутии, установяване на резултатите от гласуването,
определянето на недействителните бюлетини застават в кръг, като умишлено
препречват всякаква нормална видимост на присъстващите в изборното помещение
кандидати, застъпници, представители и наблюдатели; 10.Да уточни в кои секции преброяването на гласовете се е извършило
при нарушение на чл.434, ал.1 ИК, като са отворили избирателните кутии и
пристъпили към установяване на резултатите от гласуването преди да са вписали в
протокола броят на гласувалите избиратели според положените в избирателния списък
подписи, броят на недействителните бюлетини по чл.227,228, 427, ал.6 ИК, броят
на сгрешените бюлетини, броят на неизползваните бюлетини, броят на унищожените
от СИК бюлетини, с което извършват нарушение на чл.434, ал.1 ИК и се променят
изцяло вписаните данни; 11.Да
конкретизира нарушението по чл.435, ал.1 ИК като посочи какви вещи не са отстранени от масата преди отваряне на избирателните кутии и
използват нови бюлетини за подмяна на действителните гласове, както за нанасяне
на знаци върху бюлетините с цел да бъдат определени за недействителни; 12.Да конкретизира в кои от секциите
преброяването на гласовете се е извършило в
нарушение на чл.435, ал.2 от ИК, като избирателните кутии се отварят
преди да бъде взето решение относно този член от СИК, който единствено ще има
право да има достъп до бюлетините и как при извършването на това нарушение
застъпниците в изборното помещение са поставяни в пълна невъзможност да
наблюдават действителния резултат при гласуването; 13.Да конкретизира секциите, в които преброяването на гласовете се
е извършило в нарушение на чл.436, ал.1
от ИК, при което бюлетините не са изваждани една по една от избраното лице по
чл.435, ал.2 ИК, а са изваждани и вземани от всички членове на СИК, като по
този начин са се лишили от възможност на взаимен контрол, както и от
застъпниците; 14. а уточни в кои
секции твърди, че вторите кутии в СИК където е имало нужда от включването им не
са отваряни едновременно и е извършвано нарушение на чл.436, ал.2 ИК; 15.Да уточни в кои секции преброяването
на гласовете е извършено при нарушение
на чл.438 от ИК, като бюлетините при преброяването им не са подреждани съгласно
изискванията на чл.438 ИК и кое точно изискване е нарушено. Да уточни начина,
по който конкретни застъпници, представители и наблюдатели са били поставени в
пълна невъзможност да наблюдават, както и в кои секции оспорванията им не са разгледани от СИК и
няма решения по тях; 16.Да представи заверени копия от
„хилядите оспорвания на действителността или недействителността на гласовете
извършени от застъпниците“ на 27.10.2019г.; 17.Да посочи в кои конкретно от 405-те СИК в нарушение на чл.441,
ал.6 ИК не са поставени на видно място пред сградата, копие от подписания
протокол за всеки вид избор, подпечатано на всяко страница с печат на комисията
и подписано от председателя, зам-председателя и секретаря, както и начина по
който това е установено.
С молба с.д.№ 16999/18.11.2019г.
в указания срок, жалбоподателят е изпълнил разпореждането в частта на т.1-3,
като е представил удостовеление за регистрация и е посочил, че в жалбата е
допусната техническа грешка, като е имано предвид нарушение по чл.85 ал.4 от ИК, а не по ал.5. Със същата молба е поискал удължаване на срока с още три дни
за изпълнение на разпореждането в останалата част.
С
Разпореждане № 15279/18.11.2019г., е предоставен допълнителен тридневен срок за изпълнение на Разпореждане № 15074/13.11.2019г. в цялост, считано от изтичане на
първоначално определения срок, съобразно чл.63 ал.2 от ГПК, вр.чл.144 от АПК.
В указания срок не е направено
уточнение на жалбата. След изтичане на същия е депозирал молба-уточнение,
отново с липсата на конкретни твърдения за допуснати нарушения, по всички точки
от разпореждането на съда. С протоколно определение от с.з. на 26.11.2019г.
/л.262, 263/ съдът е приел, че уточняващата молба е депозирана след изтичане на
най-дългия срок, който е можело да бъде предоставен на жалбопоателя, поради
което е преклудирана възможността за това по смисъла на чл.459 ал.7 от ИК. В
тази връзка и предвид липсата на конкретни твърдения за нарушения, е оставено
без уважение искането на жалбоподателя за откриване на производство по 193 от
ГПК по отношение на посочените в първоначалната жалба официални документи.
Съгласно разпоредбата на чл.459 ал.7 от ИК, съдът се произнася по
законосъобразността на решението на ОИК като
разглежда само обстоятелствата посочени в жалбата подадена в срока по ал.1.
В първоначално подадената жалба, съдът констатира, че липсва конкретизация,
както на твърдените от жалбоподателя нарушения, така и на конкретно посочване в
коя от всички 405 избирателни секции, в които е проведен избор за кмет на община
Варна са извършени нарушения /в жалбата
са въведени твърдения, че във всички 405 секции са извършени едни и същи
нарушения/. Поради това, съдът е дал допълнителна възможност на жалбоподателя
да изправи нередовността в 3 дневен срок. Изрично в разпореждането е указано,
че срокът следва да се счита за удължен от датата, на която е изтекъл срока за
изправяне на нередовността от първоначалното разпореждане, по аргумент на чл.63 ал.2 от ГПК, приложим субсидиарно. Същият е
изтекъл към 24.00ч. на 18.11.2019г., а уточняващата молба е подадена по ел.поща
след това – в 23.59ч. на 19.11.2019г., когато вече е настъпила преклузия по
отношение на правото му да конкретизира както твърденията за извършени
нарушения, така и исканията си. Гореизложените мотиви обосновават извод, че към
датата на заседанието -26.11.2019г. е недопустимо въвеждането на конкретизация
във връзка с обстоятелствата изложени в жалбата. Това е следвало да бъде
сторено още в жалбата, съобразно разпоредбата на чл.459 ал.1 от ИК, което не е
направено и в рамките на двукратно дадения от съда срок.
За установяване на възраженията по първоначалната жалба, съдът е допуснал
до разпит исканите от жалбоподателя 33-ма свидетели. В съдебно заседание на
29.11.2019г. са дадени показания от 6 от тях, като от разпита на останалите,
жалбоподателят изрично се е отказал, преди напускането си на залата /л.302/. От
показанията на изслушаните свидетели: А. П. Б., М. Г. Г., А. Д. Г., Ж. Г. К., Л.А. К. и Х. М. Х.
/като тези на първата свидетелка се ценят в контекста на останалите такива,
доколкото е присъствала в залата при първото проведено по делото заседание/ се
установява, че след приключване на изборния ден е бил обявен края на същия,
урните са били отваряни и намиращите се в тях бюлетини – изсипвани на масата
пред комисиите, като последните преди това са били разчистени от намиращите се
по тях предмети. До този момент не е имало действия, които да водят до някакво
съмнение у свидетелите за нередности. Поради тясното пространство и
задължението да стоят на разстояние от масата с обърнатите бюлетини за да не
пречат на преброяването, както и предвид работата на комисията по
преброяването, нито един от свидетелите не е имал през цялото време пряка
видимост при преброяването. Същевременно всички сочат, че бюлетините първо са
били преброявани, след това отваряни и според вота в тях /обявяван на глас/ са
били разпределяни на купчинки. Недействителните бюлетини са били показвани на
всички застъпници и са били обсъждани. При съмнения или спор относно
валидността на някоя бюлетина, членовете на комисията са разисквали помежду си
и са вземали колективно решение, като при необходимост е бил отварян и
„правилника“ с указания. Според показанията, не е имало бюлетини обявени за
недействителни поради това, че от горната бюлетина, поради натист върху
индигираната ивица на нея, върху долната е бил оставен отпечатък. Нито един от
свидетелите не е констатирал нередност, за която да подадат жалба или да
направят възражение, което да е вписано в протокола на съответната секция.
Всеки един от тях, като застъпните накрая е получил копие от протокола на
съответната СИК. Само двама от свидетелите са категорични, че след след
преброяването и оформяне на протокола, подпечатано и подписано копие от същия
не е поставен на видно място пред съответната сграда.
С оглед гореизложената фактическа
установеност, съдът формира следните правни изводи:
Оспореното в това производство Решение № 338/04.11.2019г. на ОИК-Варна, за
обявяване на резултатите от изборите за кмет на община Варна, както и
предхождащото го такова № 288/28.10.2019г., са издадени от компетентен орган,
съобразно Решение № 920-МИ/30.08.2019г., с което ЦИК е назначила ОИК в община
Варна, в състав от 29 членове, изменено
с Решение № 1153-МИ/20.09.2019г.
Решението на ОИК Варна е взето на
проведено на 04.11.2019г. заседание, на което са присъствали двадесет и
девет членове на комисията, поради което
съдът приема, че се доказва необходимият кворум за провеждането му. С пълно
единодушие, общинската избирателна комисия във връзка с чл.452 ал.1, ал.2 и
ал.3 от ИК и въз основа на данните на всички обработени протоколи на секционни
избирателни комисии, за определяне резултатите от проведен избор за кмет на
община Варна на 03.11.2019г., е обявила за избран за кмет общината И.П.,
получил повече от половината действителни гласове за избора. Решението е взето
на посочените в същото правни основания по чл.87 ал.1 т.1 и т.26 вр.чл.452
ал.1, ал.2 и ал.3 от ИК, регламентиращи правомощията и процедурата за обявяване
на резултатите от избора на кметове общински съветници, а като фактически основания
за издаването му са посочени данните на всички обработени протоколи на
секционни избирателни комисии, за определяне резултатите от проведен избор за кмет
на Община Варна, обобщени и обективирани и в протокола за отчитане на
резултатите на ОИК.
От изложеното се налага извода, че решението
на ОИК Варна съставлява валиден административен акт, издаден от компетентен
орган, в кръга на вменената от закона компетентност. След провеждането и на
двата тура, ОИК Варна се е произнесла с мотивирани решения, с които е
определила изборните резултати от І и ІІ тур на изборите за кмет на община
Варна, в съответната форма, взети от колективния орган с единодушие, както бе
посочено и по-горе. Решенията са подписани от председателя и секретаря на
комисията, след като са взети на редовно проведени заседания на комисията, за
които са изготвени протоколи, също подписани от председателя и секретаря на
комисията и надлежно обявени по предвидения в ИК ред и срок - чрез обявяването
им на информационното табло на комисията и публикуването им на интернет
страницата й.
От съдържанието им се установява,
че не са констатирани спорове и възражения относно представените от СИК
протоколи и посочените в тях резултати между членовете на комисията. Нито един
от тях не е подписан с възражение от член на комисията или с особено мнение. По
делото не се установи да са документирани нарушения на изборния процес, по
които да е взето решение по реда на чл.100 ал.1 т.6 от ИК от секционните
избирателни комисии. Така също не се установи извършено оспорване на
действителността или недействителността на бюлетина, за което да е съставен
протокол по реда на чл.438 ал.3 от ИК.
Извън съставите на СИК, законът е
регламентирал възможност и за наблюдателите, така също и за представителите на
кандидатите, да подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес,
съобразно чл.114 ал.1 т.10 и чл.126 ал.1 т.6 от ИК, което също не е сторено.
Както беше посочено и по-горе, жалби и сигнали до СИК не са подавани, а по
общо 15-те жалби, отправени в изборния ден на първи и втори тур до ОИК Варна, последната не е установила нарушения
на изборния процес, още по-малко такива навеждащи съмнение за недействителност
на отчетените резултати.
В ИК не е детайлно уредено производството по проверка
законосъобразността на решенията на ОИК. С измененията на кодекса, публикувани
в ДВ бр.21 от 12.03.2019г. се въведе ограничение на проверката, която съдът
дължи, като е указано в разпоредбата на чл.459 ал.7 от Кодекса, че съдът разглежда само
обстоятелствата, посочени в жалбата. Жалбоподателят на два пъти се опитва да преодолее
преклузията, настъпваща по силата на цитираната норма, като целенасочено не
изпълнява дадените от съда указания в срок и депозира уточняващи молби и такива
с искания по доказателствата извън същия, независимо от съкратените процесуални
срокове на това произвдство. Въпреки няколкократно даваното му възможност
/първоначално с разпореждането за без движение, в последствие с друго такова, с
което му е удължен срока за изпълнение/, същият не е въвел в рамките на този
срок никаква конкретика на общите възражения в жалбата си. В последствие, предвид отвод на състава на съда /след произнасяне по
всички доказателствени искания и събиране на допуснатите от съда доказателства,
в т.ч. изслушване на свидетелски показания/, макар и при липса на сочените от
жалбоподателя основания, при насрочване на делото от настоящия съдия-докладчик,
въпреки липсата на задължение в тази насока, на жалбоподателя е дадена
възможност да направи допълнителни доказателствени
искания. Отново в предоставения му срок, както и в последствие предвид отлагане
на съдебното заседание поради заболяване на същия, не се е възползвал от
представената му възможност. В съдебно заседание на 16.12.2019г. декларативно
сочи наличието на нови доказателствени искания, но на практика /освен искането
за разпит на двама свидетели, които да установяват твърденията му на
обстоятелства за отвод на прокурора по делото, което искане е оставено без
уважение от съда/, до приключване на делото не е направил такива. В това съдебно
заседание прави искане за започване на процеса отначало, което съда е приел за
недопустимо по подробно изложени мотиви. След демонстративното напускане на
съдебната зала, е депозирал молба в деловодството на състава, с искане за
разпит на заличените свидетели, както и на още 150 други свидетеля, като е
посочил и нарушенията, които ще установяват същите. Предвид несвоевременното
подаване на молбата и постъпването й по делото след пледоарии по съществото на
спора и доколкото съдът е счел делото за изяснено от фактическа страна,
съобразно релевираните възражения, не са констатирани обстоятелства налагащи
отмяна на хода по същество. Поведението на жалбоподателя води до извода, че
същия не цели събиране на доказатества за установяване на конкретни възражения,
а с оглед евентуалното установяване съществуването на такива.
Гореизложеното сочи, че предмет
на съдебна проверка са първоначално въведените в жалбата възражения. По тяхната
основателност, съдът съобрази следното:
І. и ІІ. Първите две от въведените в жалбата твърдения са, че в
нарушение на чл.85 ал.4 от ИК /съгласно направено уточнение в
първоначалния срок/, ОИК не се
е произнесла с решение относно окончателните резултати от изборите за кмет на община Варна, проведени на 27.10.2019г. и 03.11.2019г., и ОИК не обявила данните на всички обработени
протоколи на секционните избирателни комисии за определяне резултатите от
проведения избор за кмет на община Варна на двата тура, което бездействие според жалбоподателя, обуславя нарушение
на чл.87 ал.1 т.27 от ИК вр.чл.452 ал.2 от ИК.
Горните възражения са
неоснователни. Съгласно чл.85 ал.4 от ИК Общинската избирателна комисия се произнася с решения,
които се приемат с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват
от председателя и секретаря. Когато за приемане на решение липсва необходимото
мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на
обжалване по реда на кодекса. А съгласно чл.87 ал.1 т.27 от ИК в срока по т.26 ОИК сканира и изпраща в
Централната избирателна комисия протоколите си за избор на общински съветници,
кмет на общината, района и кметството и ги публикува на интернет страницата си. Видно от представените с
преписката доказателства ОИК Варна се е произнесла с
мотивирани решения, с които е определила изборните резултати от І и ІІ тур на
изборите за кмет, в съответната форма, взети от колективния орган с единодушие,
както бе посочено и по-горе. Същите са подписани от председателя и секретаря на
комисията. Взети са на редовно проведени заседания на комисията, за които са
изготвени протоколи, също подписани от председателя и секретаря на комисията и
надлежно обявени по предвидения в ИК ред и срок - чрез обявяването им на
информационното табло на комисията и публикуването им на интернет страницата й.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че безспорно ответникът е изпълнил горепосочените си задължения, като
само за пълнота следва да се отбележи, че ОИК не взема решение за избор на
кмет, а постановявайки своя акт действа при обвързана компетентност, като само
установява и оповестява волята на избирателите.
ІІІ.На следващо място жалбоподателят
твърди нарушения при отчитане
на действителните гласове. Така наведеното възражение е твърде общо и декларативно.
Както беше посочено и по-горе, въпреки двукратно дадена възможност, определяне
на допълнителен срок и дадени подробни указания, жалбоподателят по никакъв начин
не е въвел конкретика на тези свои твърдения. Не е посочил конкретни нарушения, извършени от СИК, нито в коя СИК
такива нарушения са били извършени, още по-малко точно в какво се изразяват те.
На ІV позиция жалбоподателят твърди допуснати съществени нарушения в изборния процес,
които са довели до промяна на определения краен
резултат. Като конкретизация
вероятно счита посочените в жалбата нарушения от т.1 до т.11, които обаче съдът не възприема по
този начин, тъй като наведените твърдения касаят общо всички 405 СИК. Именно за
това на жаллбоподателя Н. подробно е указано /л.14/ какво следва да
конкретизира по всяка точка, което същият не е сторил. Само за пълнота съдът
намира за необходимо да посочи, че конкретизация липсва и в уточняващата молба,
доколкото включително и в нея не е посочено в кои точно секции, секционните
избирателни комисии са допуснали трети лица да гласуват без да са включени в
списъка, а са се представяли за лице от списъка, като ги посочи поименно,
съответно да конкретизира способа, въз основа на който е констатирал това
нарушение в същите; не е конкретизирано
нарушението на чл.429 ал.2 от ИК, като се има предвид, че в жалбата са изложени
доводи за допуснати нарушения след отваряне на изборната кутия, а посочената
разпоредба установява фактически състав на действия, дължими преди отварянето й;
не е конкретизирано нарушението на чл.435 ал.1 от ИК, като не е посочено в кои
точно СИК какви вещи не са били отстранени от масата, преди отварянето на
избирателната кутия, за да се извърши преценка дали те, според вида си биха
могли да бъдат използвани, с цел да се опорочи законосъобразността на изборния
процес; не е уточнено в кои секции е допуснато гласуване във втора кутия и по
какъв начин е установен този факт; не е представил в заверени за вярност копия
„хилядите оспорвания“ на действителността или недействителността на гласовете,
извършени от застъпниците на 27.10.2019г. и на 03.11.2019г.; не е конкретизирал
секциите, в които действителни бюлетини са отчитани като недействителни и
недействителни бюлетини са отчитани като действителни.
В указания срок нито едно от нарушенията не
е конкретизирано, както и не са въведени доказателствени искания. По този начин
е възпрепятствана и проверката им, която съдът дължи. Конкретизация е
необходима и от гледна точка на необходимостта от преценка за мащабността на
нарушенията и дали е възможно те да формират последици при установяване на
изборния резултат.
Дейността, която извършват
членовете във всяка СИК в хода на целия изборен процес е разделена, като е
обективно невъзможно всички членове в съвкупност и едновременно да проверяват
представяните от гражданите лични документи, за да се убеждават в самоличността
им. От процесуална гледна точка събиране на доказателства е допустимо и
необходимо само, когато следва да бъдат установени конкретни обстоятелства и то
такива, за които има наведени твърдения в жалбата. Съдът дължи проверка по
законосъобразността на проведения избор само при въведено конкретно становище,
досежно извършване на конкретни нарушения, в конкретни секции. Видно от жалбата
е въведено изявление, че е допуснато гласуване на трети лица, без същите да са
част от списъка, но се представят за лице от списъка, гласуват и се подписват
вместо него. Въведения аргумент, че тъй като личната карта се взема и проверява
само от един от членовете на СИК, останалите членове не знаят дали лицето
предоставило личната си карта е същото, за което се подписва след гласуване,
представлява формулиран от жалбоподателя обобщаващ извод, без каквато и да е
конкретика, досежно извършените „множество“ нарушения. Така формулирано
изявлението възпрепятства възможността за проверка на конкретни нарушения, тъй
като такива не са посочени както в жалбата, така и в предоставения от съда
допълнителен срок. Обективно е невъзможно да бъде извършена проверка дали всеки
гласувал избирател е действително отбелязания в списъка без всеки един от тях
да бъде разпитан като свидетел. Предвид това, искането за събиране като
доказателства по делото на избирателните списъци е безпредметно, тъй като от
тяхното съдържание се установяват броя и поименния списък, но дали
отбелязаните, като гласували лица са със същата самоличност, не може да се
установи.
Неоснователно е и въведеното от жалбоподателя оплакване, че във всички 405
секции преброяването на гласовете е извършено в нарушение на чл.429 ал.2 от ИК.
Цитираната разпоредба предвижда, че неизползваните и сгрешените бюлетини се
преброяват преди отваряне на избирателната кутия, опаковат се поотделно,
запечатват се с хартиена лента и се отстраняват от масата за броене. Отрязъците
с номерата от бюлетините се опаковат поотделно и се запечатват с хартиена
лента. Хартиената лента се подпечатва с печата на комисията и се подписва от
членове на комисията. Не се събраха доказателства /включително и гласни
такива/, установяващи соченото от жалбоподателя. Безспорно Коалицията,
регистрирала за участие жалбоподателя, е имала регистрирани свои представители
и застъпници в изборния ден, разполагащи с всички правомощия, уредени съответно
в чл.126 и в чл.120 от ИК, които права, както сочи свид. А. Б., са им били предварително
разяснени. Въпреки това нито един представител или застъпник на Коалиция „Ние,
гражданите“, не е подал нито една жалба в нито една СИК, нито в ОИК Варна в
изборния ден, с която да наведе твърдения за наличие на твърдяни нарушения при
преброяването на гласовете. Жалби относно твърдяните от С.Н. нарушения не са
постъпвали и от нито един друг участник в изборния процес.
Не се събраха доказателства и в подкрепа на твърдението,
че на присъстващите при преброяването на гласовете застъпници и представители
не е била осигурена нормална видимост. Нито един от разпитаните по делото
свидетели не твърди умишлено закриване и липса на информация при преброяването
на гласовете. Напротив, същите са възприели края на изборния ден,
разпечатването на урните, начина на подреждане, броене и отчитане на
действителни и недействителни бюлетини, респ. на резултата от гласуването.
Жалбоподателят не уточни твърдението си и не ангажира
доказателства в подкрепа на твърдението си, че членовете на всички 405 СИК са
отворили избирателните кутии и са пристъпили към отчитане на резултата в
нарушение на последователността по чл.434 ал.1 от СИК, не обоснова и извод по
какъв начин подобно нарушение би повлияло изборния резултат.
Не може да бъде споделена тезата на оспорващия, че всички
405 СИК не са били разгледали „хилядите“ оспорвания на действителността или
недействителността на гласовете, извършени от застъпниците на 27.10.2019г. и на
03.11.2019 г., не са вземали решения и не са описвали случаите в отделни
протоколи. На първо място не се сочи в кои секции и кои застъпници са направили
възражения /а ако има такива, защо не са подали жалби, каквото право и
възможност имат съобразно разпоредбите на ИК/ и на второ – липсват каквито и да
са доказателства в тази насока
V.По
отношение твърдението в жалбата, че бюлетините за кмет на община варна и за
двата тура са създадени в нарушение на изискванията на чл. 422 от ИК поради
това, че черната индигирана ивица на гърба на бюлетините е възможно да остави
отпечатък върху долната бюлетина при натиск по време на гласуването и
респективно всички 405 СИК са приемали, че е налице вписване в бюлетината на
специални символи, което е довело до обявяване на действителни гласове за
недействителни, съдът приема следното:
Образецът
на бюлетината в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019
в частта на техническите й характеристики и графични защити са утвърдени с
Решение № 1130-МИ/18.09.2019г. на ЦИК, публично достъпно на адрес https:
//www.cik.bg/bg/decisions/1130/2019-09-18. Решението предвижда еднакви и равни условия за всички участници в
изборите, то не е обжалвано, поради което е влязло в законна сила. Със свои
Решения №№ 180/10.10.2019 г. и
303/04.11.2019г., добили стабилитет поради необжалването им, ОИК Варна е одобрила единствено текстовото
съдържание на бюлетините. Соченото
нарушение не намира опора и в отчетените от изборите резултати, до колкото чрез
допускането му броят на недействителните гласове би бил по-съществен.
Освен това
от Протокола на ОИК, обобщаващ данните от всички секционни протоколи е видно, че за листата на Коалиция „Ние,
Гражданите“ - т.е. за жалбоподателя, от проведения първи тур на изборите са
отчетени 1 198 действителни и 7 недействителни гласа. Т.е. дори и да се
възприеме тезата на жалбоподателя, че в резултат от отбелязване при гласуване
на „специален символ“ от „индигираната“ черна ивица на гърба на бюлетината за
кмет на район, действителни гласове за коалицията, са отчетени като
недействителни, то това би довело до добавянето на още само 7 гласа за тази
листа - това очевидно не е в състояние да промени по никакъв начин изборния
резултат. А дори и изобщо всички недействителни гласове, отчетени в изборите на
първи тур, които са общо 5 563 гласа, да са подадени за жалбоподателя и
отчетени като действителни за него, то последният би събрал общо 6 761
действителни гласа, които са по-малко от отчетените на първи тур действителни
гласове за втория кандидат К.Т.К., който законосъобразно ОИК е допуснала до
втори тур, на основание подадените за него 14 432 действителни гласа.
Не беше
въведена конкретизация и досежно твърдението за „индигирана“ бюлетина.
Евентуалното оставяне на отпечатък от черната ивица на гърба на бюлетина върху
друга бюлетина не представлява гласуване и няма характера на „вписване“, а
представлява „механично увреждане или зацапване“ по
смисъла на чл.437 ал.2 т.8 от ИК и съгласно цитираната разпоредба, ако са били
налице такива бюлетини в избирателната кутия, то именно на основание цетерянятя
разпоредба същите са отчетени като действителни гласове. Освен това
свидетелските показания опровергават въведеното възражение, като всички сведели
сочат липса на бюлетини обявени за недействителни поради отпечатък от
индигираната лента.
В контекста
на гореизложеното, съдът възприема като неконкретизирано и искането да се
допусне оспорване истинността на всички протоколи на СИК, както и протокола на
ОИК от двата тура, по реда на чл.193 от ГПК. Оспорване истинността на документ
изисква неговото конкретно посочване чрез номер, дата и орган, който го е
постановил.
Извън този
довод, съдът установи, че не се констатират спорове между членовете на СИК,
изложени в отделен протокол
по реда на чл.441, ал.3 от ИК за
резултатите от гласуването, или не са налице спорове за действителността на
бюлетини. Оспорване истинността на протоколи на СИК или на ОИК би могло да се
допусне, само ако се установява, че съществуват спорове между членовете на СИК
от резултатите от гласуването. Видно от приложените протоколи на СИК (цялата
преписка) във всички СИК за обстановка членовете са отбелязали, че същата е
нормална или спокойна, няма съставен протокол
по реда на чл.438, ал.3 от ИК по
оспорване на действителността или недействителността на някоя от бюлетините,
както и че след откриването на изборния ден няма подадени заявления, жалби и
възражения или особени мнения от членове на СИК.
При
положение, че искането за оспорване истинността на протоколите на СИК е
неоснователно, като такова се възприе и искането за оспорване истинността на
протоколите на ОИК от двата тура, все по аргумент, че последните представляват
механичен сбор на данните, установени от протоколите на СИК и ако тяхната
материалнодоказателствена сила не е оборена, то е безпредметно провеждане на
производство по оспорване протоколите на ОИК.
Въпреки, че
както бе отбелязано по-горе, конкретизация на аргументи се дължи още в жалбата,
извън дължимата проверка, но за да се изчерпи нейният предмет, съдът намира за
необходимо да коментира изявленията на депозираната от жалбоподателя на в
23.59ч. на 19.11.2019г. молба, която същия счита за уточняваща такава, като
сочи, че в 223 СИК са извършени множество поправки в протоколите без да е
написано „поправка” на всяка една от тях и без да е подписана всяка една от
всички членове на СИК, а в 19 от тях поправките са извършени без нито един
подпис на член на СИК и без да е написано „поправка”.
Очевидно е,
че гореизложените уточнения всъщност не конкретизират факти, тъй като те в
действителност не посочват какъвто и да е брой, за да се формира извод, че той
е различен от посочения в протоколите. Редно е да се посочи и това, че
Изборният кодекс допуска извършването на поправки в протоколите на СИК по реда
на чл.441 ал.2 от ИК и по реда на чл.445 ал.5 от ИК. Съгласно първата разпоредба
поправки в протокола след подписването му може да се правят преди обявяване на
резултатите от гласуването, като поправката се подписва от всички членове на
комисията, като отстрани се пише „поправка“, докато очевидни фактически грешки
може да се правят и след обявяване на резултата. Съгласно разпоредбата на
чл.445 ал.5 от ИК обаче, когато бъдат установени очевидни фактически грешки в
протоколите, те също се отбелязват в тях и се подписват от членовете на СИК по
чл.444 ал.1 от ИК – т.е. от тримата членове на СИК /председател или
зам.председател, секретар и член от различни партии и коалиции/, които следва
да предадат протокола на СИК, на ОИК. Проверката
на протоколите на всички СИК, приети по делото показва, че поправките, нанесени в тях са извършени
съобразно чл.441 ал.2 от ИК и чл.445 ал.5 от ИК, в зависимост от това дали се
касае за поправка след подписването на протокола или е констатирана
очевидна фактическа грешка.
В същата молба се твърди нарушение на продължителността
на изборния ден по чл.220 ал.1 от ИК, съдът приема следното: не споделя довода
на жалбоподателя, че непосочването на часа, до който е продължило гласуването
обуславя извод, че то е продължило по-дълго или по-кратко от установеното по
чл.220 ал.1 от ИК - извод за това, че гласуването е продължило в рамките на
установения от Кодекса срок може да се формира чрез анализа на всички останали
данни, вписани в протокола, а наред с това жалбоподателят не е навел твърдения
по какъв начин това е оказало влияние върху изборния резултат до степен да бъде
подменен действителния вот на избирателите.
Изложеното е относимо и към другите твърдения на
жалбоподателя: за вписване на данни в протоколите на СИК още в началото на
изборния ден; за полагане на подписи от членове на комисията, преди вписване на
данни от гласуването. Освен, че останаха недоказани, същите не биха оказали
пряко влияние върху изборния резултат, поради което ако са били допуснати
такива нарушения на разпоредбите на ИК, то същите не са съществени и не водят
до незаконност на проведения избор.
По
доводите на жалбоподателя, че са налице допуснати нарушения на чл.441 ал.6 от ИК, не са поставени на видно място пред сградата, копие от протокол за всеки
избор, с което се укриват протоколите от обществеността, съдът прецени
следното: Кодексът вменява задължение на всяка СИК да постави на видно място
пред сградата протокол за всеки избор. За установяване на това твърдение са
изслушани свидетелски показания. Само един обаче от свидетелите е категоричен,
че такива протоколи не са били поставени. Останалите дават показания, че не са
видели да са поставени такива протоколи пред самите секции. Поради това тяхната
липса не се установява категорично. Всички свидетели обаче сочат, че на тях
като застъпници са били дадени копия от протоколите, макар и да се е наложило
да изчакат поради технически причини. Последното опровергава и доводите на
жалбоподателя, че с действията си СИК цели укриване на протоколите, още повече,
че същите са качени и на сайта на ОИК. Освен това дори и да в част от секциите да
не са поставяни такива протоколи, то това нарушение, по изложените вече по-горе
мотиви, не е от категорията на съществените.
В обобщение следва
да се посочи, че съдебното производство
по оспорване на изборния резултат е контролно-отменително по своя характер и
има за цел да се извърши проверка на конкретни нарушения, допуснати в изборния
процес при определяне на изборните резултати, които да са толкова съществени,
че биха довели до подмяна на действителния вот на избирателите, каквито
твърдения не са наведени. За да бъде обявен изборът за недействителен, следва
съдът да установи, че изборния процес е протекъл в нарушение на
основополагащите демократични конституционни принципи, относими към
избирателното право – общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване -
чл.10 от КРБ. На второ място, тези нарушения трябва да са в такава степен тежки
и повсеместни, че да опорочават изцяло изборния процес и общия резултат от
изборите. В съвкупност, за да бъде обявен за изцяло недействителен изборът,
следва съдът едновременно да констатира наличието на две предпоставки –
съществени нарушения на изборния процес,
относими към нарушаване на основните конституционни принципи и тежестта на тези
нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи
действителната воля на избирателите /Решение № 13/28.11.2013г. на КС, по КД № 14/2013г./.
В тази връзка следва да се има предвид, че не всички нарушения на изборния
процес обуславят недействителността му, а само тези, които са особено
съществени и пряко засягат волята на избирателя, от където именно следва да се
изхожда при извършване на преценката за законосъобразността на избора.
В
конкретния случай, не бе извършено пълно доказване на твърдените в жалбата
доводи. В нито един от всички проверени протоколи на СИК, не е поставен под
съмнение изборния резултат и нито един член на секционна комисия не е подписал
протокол с възражение или особено мнение. Протоколите на СИК представляват
официални удостоверителни документи и се ползват от регламентираната в
разпоредбата на чл.179 ал.1 от ГПК материална доказателствена сила. Те съставляват
статистически извлечения от вече създадените протоколи на СИК /също ползващи се
с посочената доказателствена сила/, като автоматично събират данните,
удостоверени в същите. Ето защо, в тежест на оспорващата страна е да проведе
пълно и главно доказване на твърдението си, че има протоколи с невярно съдържание. От страна на жалбоподателя
са налице само общи твърдение, а депозираните свидетелски показания, не
установяват по категоричен начин неистинността на документирането на гласовете
в избирателните секции, така че да се
отразяват на крайния изборен резултат. Т.е. в случая материалната
доказателствена сила на тези протоколи, като официални удостоверителни
документи не е оборена. Съдът вече е изложил подробни мотиви, поради които е
отказал откриване на производство по реда на чл.193 от ГПК на тези документи. В
допълнение следва да се посочи, че едва след
надлежната регистрация на възражение или особено мнение, само което ще е
основание за допускане оспорване по реда на чл.193 от ГПК на протоколите на
СИК, а не протокола на ОИК, съдът ще има
основание да счита, че е налице предпоставка да се пристъпи към проверка за
установяване достоверността на довода, че недействителни бюлетини са броени за
действителни и обратно и др. нарушения. Този извод се подкрепя от разпоредбата на
чл.441 ал.3 от ИК, съгласно която, когато действителността на някой глас е
оспорена, членът на комисията, който не е съгласен, следва да посочи мотиви в
писмена форма, които се прилагат към протокола и са неразделна част от него.
Именно това е контролът за законосъобразност, който законодателят е предвидил в
приложимият ИК и следва да бъде осъществен от представителите на кандидатите,
съответно в конкретния случай се установи, че такъв не е осъществен.
Не може да
бъде възприет доводът на жалбоподателя за това, че всяко нарушение на изборния
процес, обосновава незаконност на проведените избори и налага тяхната отмяна.
Неправилната последователност при отваряне на кутиите, разпределяне на
функциите по откриване на избиратели в списъка или преброяване между членовете
на избирателните комисии и т.н. например, не могат да бъдат възприети като
такива съществени нарушения, доколкото дори и да бяха доказани, което не бе
сторено в хода на настоящото производство, то не може да се установи дали са
повлияли на отчетения резултат от вота. Липсата на пряка видимост на
присъстващите в избирателната секция представители и застъпници към бюлетините
при преброяването, /което също остана недоказано/ също не може да обоснове
извод за незаконосъобразност на изборните резултати.
Законодателят е предвидил състава
на избирателните комисии да е изпълнен от
представители на различни партии и коалиции, участници в изборите, с цел
да се гарантира взаимния контрол между членовете на комисията при провеждане на
целия изборен процес, поради което липсата на отразени спорове в комисията и
подадени сигнали за съгласувани нарушения от страна на съответната комисия при
отчитане на вота, не поставя под съмнение резултатите - Решение № 14419/30.12.2016г.
по адм.д. № 9241/2016 г. на ВАС, ІV отд.
Оспореното решение на ОИК е основано
на резултатите от избора, такива, каквито са установени от съответните
секционни избирателни комисии и в протокола на ОИК от 04.11.2019г., който е без
зачерквания, задрасквания, забележки, възражения или особени мнения, и е
съобразено с правилата за определяне на изборния резултат, регламентирани в
Раздел IХ, Глава осемнадесета от ИК.
С оглед гореизложеното, съдът
достигна до извода, че при произвеждане на избора за кмет на Община Варна не са допуснати
нарушения в изборния процес, които да доведат до изборен резултат, различен от
обявения в оспорваното решение. Оспореното решение е издадено от компетентен орган – ОИК –
Варна, при спазване на административно – процесуалните правила, регламентирани
в ИК, в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.459 ал.10 от Изборния кодекс, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 338/04.11.2019г. на
Общинска избирателна комисия-Варна, с което на осн. чл.87 ал.1 т.1 и т.26
вр.чл.452 ал.1, ал.2 и ал.3 от Изборния кодекс, за избран за кмет на община
Варна на II тур е обявен И.Н.П., издигнат от
ПП ГЕРБ, получил повече от половината от действителните гласове за избора.
Настоящото решение може да бъде
оспорено с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България, в срок
до 7 (седем) дни от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: