МОТИВИ към присъдата по НОХД № 810/2017 г. на РС- Свиленград
С Обвинителен акт по Бързо производство №221/2017година по
описа на ГПУ-Свиленград и пр. преписка
с вх. № 1181/2017 г. по описа на Районна прокуратура –
Свиленград, Мария Кирилова –Прокурор при Районна прокуратура –
Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимия Б.М.М.,роден на ***г***, Сирия,кюрд по
произход, сирийски гражданин,с постоянен адрес ***, ТЦ за бежанци-Пъстрогор
1,начално образование, женен, безработен, ЕГН: ********** с карта на бежанец
№********* издадена на 16.12.2014г. неосъждан за това, че: На 23.10.2017г. в
района на 312 гранична пирамида в землището на с. Капитан
Андреево,общ.Свиленград, обл. Хасково, като извършител в съучастие с Д.К.Ф. и Х.Ш.М.,
граждани на Сирия, направил опит да излезе
през границата на страната от Р България в Р Турция, без
разрешение на надлежните органи на властта,като деянието е останало недовършено
по независещи от дееца причини- престъпление
по чл.279 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от Наказателния кодекс.
Подсъдимият Д.К.Ф.,роден на ***г***,Сирия,кюрд по
произход, сирийски гражданин,с постоянен адрес ***,основно образование,
неженен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан с карта на бежанец №*********
издадена на 09.06.2015г. от МВР България , за това, че:На 23.10.2017г. в района
на 312 гранична пирамида в землището на с. Капитан Андреево,общ.Свиленград,
обл.Хасково като извършител в съучастие с Б.М.М. и Х.Ш.М., граждани на Сирия, направил опит да излезе през границата на страната от Р България в Р Турция, без разрешение на
надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини - престъпление
по чл.279, ал.1, вр.чл.20, ал.2,вр. чл.18, ал.1
от Наказателния кодекс
И подсъдимият
Х.Ш.М.,роден на *** в гр Амуда,
Сирия,кюрд по произход, сирийски гражданин,с постоянен гр.София,
общ.Столична,ул.”Проф. Иван Георгов” №29,начално образование, неженен,
безработен, ЕГН: **********,неосъждан с карта на бежанец №********* издадена на
02.12.2014г от МВР България, за това, че: На 23.10.2017г. в района на 312
гранична пирамида в землището на с. Капи тан Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково,
като извършител в съучастие с Д.К.Ф. и Б.М.М., граждани на Сирия, направил опит да излезе през границата на страната от Р България в Р Турция, без разрешение на
надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини - престъпление
по чл.279, ал.1, вр.чл.20, ал.2,вр. чл.18, ал.1
от Наказателния кодекс
Участващият в делото прокурор
поддържа обвинението, както относно фактическата обстановка, така и относно
правната квалификация на деянието. Счита, че събраните писмени и гласни
доказателства по безспорен начин установяват обвинението с оглед процедурата
пред съда. При определяне на наказанието моли съда да наложи на тримата
подсъдими наказание определено при ословията на чл.54,ал.1 от НК,а именно
„Лишаване от свобода” в размер на 6месеца, което наказание изтърпяването му да бъде отложено
за срок от 3 години ,съгласно разпоредбата на чл.66 от НК. Пледира също съда да
наложи кумулативно предвиденото наказание и глоба в справедлив размер, който
според прокуратурата е 200лева.
В съдебно заседание подсъдимият Б.М.М. и защитникът му адв.М.
заявяват,че подс. Б.М.М. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като
дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират
доказателства за тези факти.По същество се пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание при предпоставките на чл.55 от НК,а именно пробация в
справедлив и определен от съда размер, а що се отнася до кумулативно
предвиденото наказание глоба молят съда да наложи глоба в най-ниския предел ,
доколкото подсъдимият нямал средства.
В съдебно заседание подсъдимият Д.К.Ф. и защитникът му адв.М. заявяват,че
подс. Д.К.Ф. признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт, като дават
съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират доказателства за
тези факти.По същество се пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание при
предпоставките на чл.55 от НК,а именно пробация в справедлив и определен от
съда размер, а що се отнася до кумулативно предвиденото наказание глоба молят
съда да наложи глоба в най-ниския предел , доколкото подсъдимият нямал средства.
В съдебно заседание
подсъдимият Х.Ш.М. и
защитникът му адв.М. заявяват,че подс. Х.Ш.М.
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на Обвинителния акт,
като дават съгласието си в хода на съдебното следствие да не се събират
доказателства за тези факти.По същество се пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание при предпоставките на чл.55 от НК,а именно пробация в
справедлив и определен от съда размер, а що се отнася до кумулативно
предвиденото наказание глоба молят съда да наложи глоба в най-ниския предел ,
доколкото подсъдимият нямал средства. Гражданскоправни
претенции не са допуснати за съвместно разглеждане в наказателния процес.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище за липса
на процесуални пречки делото да бъде разгледано по реда на глава ХХVІІ от НПК
/чл.371,т.2/– съкратено съдебно следствие.
На основание чл.372,ал.1 от НПК съдът разясни правата на подсъдимите по
чл.371 от НПК и ги уведоми,че съответните доказателства от досъдебното
производство и направеното от тях самопризнание по чл.371,т.2 от НПК ще се
ползва при постановяване на присъдата.
Подсъдимият Б.М.М.
заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират
доказателства за тези факти. При упражняване правото си на лична защита се
придържа към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за
последна дума заявява, че съжалява за стореното.
Подсъдимият Д.К.Ф.
заяви, че разбира в какво е обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти. При упражняване правото си на лична защита се придържа към
изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума
заявява, че съжалява за стореното.
Подсъдимият Х.Ш.М. заяви, че разбира в какво е
обвинен и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
При упражняване правото си на лична защита се придържа към изложеното от неговия
защитник, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че съжалява за
стореното.
На основание чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, с Определение обяви, че ще ползва
самопризнанието им, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на Обвинителния акт.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които
анализирани поотделно и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Ф. за първи път влезнал в Р България през
2014 г. като бил настанен в бежански център в гр.Елхово, а от там преместен в
гр. София.След около 6 м.получил статут на бежанец в Р България и му била
издадена карта на бежанец с която свободно се предвижвал в страната.Заминал за
Германия,където подал документи за закрила,но получил отказ и преди 4 месеца
бил депортиран в България.В гр.София живял по пансионите като опитал да отиде в
Гърция,но отново бил върнат.По време на престоя си в гр.София подал документи в
турското посолство за получавена на турска виза,но и от там получил отказ.През
месец октомври 2017 г.в гр.София се запознал с подс. Х.Ш. ,който пристигнал в
България през 2013г.Подс. Х.Ш. получил статут на бежанец в Р България през
2014г. и след като му била издадена
карта на бежанец също отишъл в Германия.Подал документи за закрила,но
германските власти три пъти му отказвали.На 04.10.2017г.бил задържан и
депортиран в България.След като се запознали подсъдимите Д.Ф. и Х.Ш. решили да
отидат в гр.Харманли.На 22.10.2017г. пристигнали в гр.Харманли,като в центъра
на града се запознали с подс.Б.М.,който пристигнал в България през 2014г.Подс.Б.М.
получил статут на бежанец през м.декември 2014г. и му била издадена съответната
карта за бежанец.Няколко дни след като получил документа за самоличност също
заминал за Германия.Също подал документи за получаване на закрила,но след 8м.му
било отказано. Върнат бил в България през месец октомври 2017г. Тримата
подсъдими не искали да остават в България и по тази причини взели решение
заедно да тръгнат за Турция,защото всеки един от тях имал някаква причина да
отиде там- семейството на подс. Б.М. било в Турция и от 3 години не ги бил
виждал,роднините на подс. Д.Ф. също били в Турция,а подс. Х.Ш. имал намерение
да се върне в Сирия.Късно вечерта се качили на автобус и на 23.10.2017г.по обяд
пристигнали в гр.Свиленград,след което продължили да вървят пеша в посока Р
Турция. Движили се по магистралата като ползвали гугъл карта от мобилните си
телефони.Когато наближили границата започнали да се движат през нивите в района
на 312 гранична пирамида в землището на с.Капитан Андреево,общ.Свиленград,като
имали намерение да преодолеят телената ограда поставена на границата между
България и Турция.Около 19:15 ч.на 23.10.2017г. движението на тримата подсъдими
от наша към съседна турска територия било забелязано от св.Г.Г. който бил на
работа като главен оператор в локален координационен център при
ГПУ-Свиленград.Св.Г. видял,че трите лица се движат един до друг и са на около
400 метра от линията на държавната граница,като продължавали да вървят и да се
приближават към държавната граница.Св.Г. уведомил веднага дежурния автопатрул в
района който бил в състав св.К.К. и колегата му К.Б.и продължил да води
наблюдение над движението на подсъдимите.Тримата подсъдими като видели патрула
се скрили под едно дърво с храсти около него.Насочвани от св.Г., автопатрула се
насочил към точното място където били скрити тримата подсъдими и около 19:35 часа
на 23.10.2017г. на около 200 метра от линията на държавната граница в района на
312 гранична пирамида в землището на с.Капитан Андреево,подсъдимите Д.Ф., Б.М.
и Х.Ш. били задържани от св. К. и колегата му.Тримата подсъдими завили пред
граничните полицаи,че отиват в Турция,а при първоначалният им обиск били отрити
личните им карти на бежанец и документи за задгранично пътуване на
бежанец.Подсъдимите били задържани и отведени в помощенията за временно
настаняване на лица в с.Капитан Андреево.С тримата подсъдими поотделно били
проведени оперативни беседи от св.М.М. пред когото разказали подробно механизма
на извършеното от тях който се припокрива изцяло с изложената фактическа
обстановка.За случая бил уведомен дежурният разследващ полицай при ГПУ-Свиленград,който започнал
бързо производство срещу подсъдимите за престъпление по чл.279 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18
ал.1 от НК.
От приетото като
доказателство по делото свидетелство за съдимост на подс. Б.М.М. се установява ,че същият не е осъждан.
От приетото като
доказателство по делото свидетелство за съдимост на подс. Д.К.Ф. се установява ,че същият не е осъждан.
От приетото като
доказателство по делото свидетелство за съдимост на подс. Х.Ш.М. се установява ,че същият не е осъждан.
Видно от приложената характеристика
на подсъдимия Б.М.М. няма събрани данни относно криминални прояви
на подсъдимия на територията на Р.България.
Видно от приложената характеристика на
подсъдимия Д.К.Ф. няма събрани данни относно криминални прояви
на подсъдимия на територията на Р.България.
Видно от приложената
характеристика на подсъдимия Х.Ш.М. няма събрани данни относно криминални прояви
на подсъдимия на територията на Р.България.
По делото е приложена ДСМПИС на подсъдимия Б.М.М.,видно от която същият е
семеен с пет деца ,не получава трудово възнаграждение и не притежава движими
или недвижими имоти .
По делото е приложена ДСМПИС на подсъдимия Д.К.Ф. ,видно от която същият не е семеен ,не получава
трудово възнаграждение и не притежава движими или недвижими имоти .
По делото е приложена ДСМПИС на
подсъдимия Х.Ш.М.,видно от която същият не е семеен ,не получава
трудово възнаграждение и не притежава движими или недвижими имоти .
С оглед процедурата по която бе разгледано самото съдебно
производство, самата фактическа обстановка, както и извършеното престъпление от
подсъдимите се доказа по безспорен и категоричен начин от всички събрани и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства,които съдът кредитира,като
логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си. При анализа на събраните доказателства
обсъдени поотделно и в съвкупност и въз
основа на които съдът постанови присъдата, които съдът възприе като непротиворечиви и
логични : заповеди за задържане за срок
от 24 часа , протоколи за личен обиск, справка АИС български документи за
самоличност,постановление за задържане 72 часа на основание чл.64,ал.2 от НПК;
справка за пътуване на лице чужд гражданин, свидетелските показания на Г.И.Г., К.К.К.
и М.С.М.,обясненията на триматаподсъдими ,справки съдимост, характеристики
и ДСМПИС.
Всички доказателства и
доказателствени средства в своята съвкупност установяват по категоричен начин
времето, мястото и начина на извършване на престъплението/ по чл. 279 ,ал. 1, вр вр с чл.20,ал.2 вр с чл.18,ал.1 от НК и за тримата подсъдими
/, както и авторството на подсъдимите. Показанията на всички свидетели са
непротиворечиви и се покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато
е описана в обвинителния акт. Всички тях съдът намира за незаинтересовани и
непредубедени свидетели, като показанията им съдът кредитира изцяло.
Следва да се отбележи,че подсъдимите
се признават за виновни и признават всички изложени обстоятелства в
обвинителния акт ,като в съдебно заседение изразяват искрено съжаление за
случилото се. Кореспонденцията на така направеното от подсъдимите признание на
тази част от инкриминираната фактология със заявеното от свидетелите,
окончателно потвърждава извода за доказаност на инкриминирания опит да се
премине незаконно границата на страната ни/така както е посочено в обвинителния
акт/ и липсата на необходимост от подробна аргументация относно
доказателствената обезпеченост на този фактически сегмент от подложените на
доказване събития. Тук на първо място следва да се посочи, че не съществува
пречка извънпроцесуалните изявления на други лица, възприети непосредствено от
полицейските служители, да бъдат установявани чрез разпит на последните, а
съдържащите се в показанията им факти да бъдат ценени като доказателства
/Решение № 237/08.08.2012 г. по н.д. 796/2012 г. на ВКС, Решение №
188/15.11.2013 г. по внохд № 346/2013 г. на АС-Пловдив, Решение №
853/06.03.2006 г. по н.д. 288/2005 г. на ВКС/. Това се отнася и за случаите, в
които впоследствие изслушаните лица, чиито изявления или действия са били
наблюдавани от полицейските служители, са придобили качеството на обвиняеми,
какъвто е и разглежданият случай. Вярно е, че осъдителната присъда не може да
бъде основана само на такъв вид показания, както и че последните поради ролята
им на производен доказателствен източник и логично предполагаем ангажимент на
свидетелстващия към обвинителната теза, следва да бъдат оценявани с по-голяма
доза критичност и завишен стандарт към критериите за достоворност, предполагащ
необходимост от прецизен анализ на кореспонденцията им с останалите
доказателства по делото. В настоящата хипотеза представената от свидетеля М.С.М.
информация, че подсъдимите са споделили пред него, за първото им влизане в
България, за Германия,както и за опита им да напуснат пределите на страната
през процесния ден /л.48 от БП/ не е единственото доказателство, установяващо
преследваната от подсъдимите цел . Този факт, се подкрепя и от показанията на
свидетелите Г.И.Г. и К.К.К., които възпроизвеждат непосредствено възприетото от
тях през процесния ден относно опита на тримата подсъдими да напуснат по
незаконен начин територията на Р.България . Съобразявайки събраните
доказателства по делото и вземайки впредвид реда по който премина съдебното
следствие ,съдът прие че деянието осъществено от подсъдимите по начина описан в
обвинителният акт се доказа по безспорен и категоричен начин .
От така изложената
по-горе фактическа обстановка могат да се направят следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с
действията си тримата подсъдими са осъществили фактическия
състав на престъплението по чл.279,
ал.1, вр.чл.20, ал.2,вр. чл.18, ал.1 от
НК.
От правна страна престъпление
по чл. 279, ал. 1 НК е налице, когато деецът, съзнавайки липсата на съответно
разрешение, въпреки това е преминал или респективно,както е в настоящият случай
е наприл опит да премине през държавната граница, което е безспорно налице в
настоящият слуачай , а и не се спори за това между страните по делото.Съставът
по чл. 279, ал. 1 НК изисква от обективна страна преминаване на дееца през
държавната граница без разрешение на надлежните органи, а от субективна страна
- съзнание за липсата на съответно разрешение, при което се предприема и
осъществява преминаването на границата. Довършено "влизане" и
"излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна
страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по
арг. за обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В
тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г. по н. д.
№ 114/96 г., I н. о., докладчик съдията
Пламен Томов ). В противен случай деецът само се приготвя или се опитва по
смисъл съответно на чл. 17 и 18 НК да преодолее посочените правомерни пречки за
преминаването през държавната граница.Според правилника за прилагане на закона
за министерството на вътрешните работи § 1. По смисъла на правилника:т.1.
"Държавна граница" е линията, която огражда
територията на Република България. Вертикалната повърхност, минаваща по тази
линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра на
страната.2. "Преминаване на границата" е
пресичането на линията на границата на Република България.3. "Граничен контрол" е контролът, който се осъществява по
отношение на лицата, превозните средства и стоките по повод преминаване на
държавната граница или присъствието им в граничната зона.Според Закона за Митниците, Митническата гранична
линия съвпада с държавната гранична линия, като по този начин законодателят има
предвид определянето на териториалното пространство в границите на което могат
да бъдат провеждани и прилагани митническите закони и упражняването на
митнически контрол. Граничните КПП са обособени
територии със специален режим на пропускане и охрана, но в рамките на
Българската територия. Именно затова на територията на ГКПП, която е суверенна
част от държавната територия, страната ни осъществява своите правомощия по
митнически контрол.
Безспорно е установено
изпълнителното деяние на престъплението по чл. 279, ал. 1 във вр.с чл.20,ал.2
от НК. Доколкото съгласуването на волята
на подсъдимите за извършване на деянието,то е квалифицирано като
осъществено при условията на
обикновено съучастие по чл.20,ал.2 от НК.
Подсъдимите всеки един от
тях на 23.10.2017г. в района
на 312 гранична пирамида в землището на с. Капитан Андреево, общ. Свиленград,
обл. Хасково, като извършител в съучастие с останалите подсъдими, граждани на
Сирия, направили опит да излезнат през границата на страната от Р България в Р Турция, без разрешение на
надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини,престъпление
по чл. 279, ал. 1 вр. с чл.20,ал.2вр.с
чл.18,ал.1 от Наказателния кодекс .Преминавайки
заедно през района на 312 гранична пирамида в землището на с. Капитан Андреево,
общ. Свиленград, обл. Хасково подсъдимите са направили опит да преминат
българско- турската граница, без да притежават разрешение за това от надлежните
органи властта, като деянието е
останало недовършено по
независещи от тях причини,т.к. е бил
забелязан от св.Г.Г. и впоследствие са били задържани.
С оглед така приетата фактическа,съдът прие,че и тримата подсъдими от обективна
страна на на
23.10.2017г. в района на 312 гранична пирамида в землището на с. Капитан
Андреево, общ. Свиленград, обл. Хасково, като извършител в съучастие с останалите
подсъдими, граждани на Сирия, направили опит да
излезнат през границата на страната от Р България в Р Турция, без
разрешение на надлежните органи на властта, като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини,престъпление
по чл. 279, ал. 1 вр. с чл.20,ал.2вр.с
чл.18,ал.1 от Наказателния кодекс
От субективна страна и
тримата подсъдими са
извършили деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирали са свойството и значението на извършеното
и са могли да ръководят постъпките си. Съзнавали са общественоопасния характер
на извършеното от тях деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване.
Подсъдимите са били напълно наясно с
необходимите документи и реда за преминаване на държавната граница,но въпреки
това са предприели опит да пресекат държавната граница без разрешение на надлежните
органи на властта в съучастие помежду си.Винаги
при преценката на вината, която е психическо отношение на дееца към деянието и
общественоопасните последици, изразено в умисъл или непредпазливост е
необходимо да се реализират действията на дееца, реализирани в обективната
действителност. Защото по тях следва да се определи и психическото отношение на
подсъдимия към деянието и общественоопасния резултат. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства се установява, че в съзнанието си подсъдимите
са имали изградени представи относно общественоопасния характер на деянието - излизане
без надлежно разрешение, относно общественоопасните последици и са искали
тяхното настъпване.
И тримата подсъдими имат качеството на наказателно отговорно лице , тъй като същите са
пълнолетни и вменяеми лица.
Подбудите на подсъдимия /да се съберат със
семействата си в Турция ,а за единия от подсъдимите да се прибере в Сирия/, са
без значение за съставомерността на престъплението, тъй като съставът на чл.
279, ал.1 от НК изисква от субективна страна само съзнание за липса на
съответното разрешение, при което се предприема и осъществява
преминаването на границата,като
подбудите могат да се разглеждат при определяне размера на наказанието. Причините
за извършеното деяние се коренят в подценяване на обществената му опасност от
страна на подсъдимите и ниската правна куртура.
Налице е противоправност и
наказуемост на деянието, които са обективни
елементи от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното деяние
и настъпилите обществено-опасни
последици. Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на
повдигнатото обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната
отговорност на тримата дейци.
Подсъдимият Б.М.М.,роден на ***г***, Сирия,кюрд по
произход, сирийски гражданин,с постоянен адрес ***, ТЦ за бежанци-Пъстрогор
1,начално образование, женен, безработен, ЕГН: ********** с карта на бежанец
№********* издадена на 16.12.2014г. неосъждан
От обективна страна подс. Б.М.М.
- На 23.10.2017г. в района на 312
гранична пирамида в землището на с. Капитан Андреево,общ.Свиленград, обл. Хасково,
като извършител в съучастие с Д.К.Ф. и Х.Ш.М., граждани на Сирия, направил опит да излезе през границата на страната от Р България в Р Турция, без разрешение на
надлежните органи на властта,като деянието е останало недовършено по независещи
от дееца причини- престъпление по чл.279
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от Наказателния кодекс.
От субективна страна
подс. Б.М.М. ,както се посочи по
горе е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
1-ва от НК. Разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал
е общественоопанасния характер на
извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване. Съзнавал е липсата на разрешение органите на властта за
пресичане на държавната граница и е бил наясно
, че прави опит да пресече държавната ни граница на 23.10.2017г. по нелегален
начин и без да има разрешение на надлежните органи на властта и е целял, именно
това.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе
предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието, а от друга, степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършването му. Отчете се също като смекчаващи вината обстоятелства: оказаното
съдействие от страна на подсъдимия в съдебното производство, както и чистото
съдебно минало на подсъдимия като отегчаващи – съдът не констатира, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК съобразно
чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и
условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца. От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че неговото приложение всякога предпоставя развитие на
съдебното производство по реда на гл. 27 НПК. Следователно,
единствено когато делото законосъобразно се разглежда в рамките на
диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви
приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От друга страна както се
посочи по- горе съдът счете,че така констатираните
отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да обусловят
прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК и следва при индивидуализиране на
наказанието ,съобразно чл.58а,ал.1 вр.с чл.54 от НК съдът да определи наказание
при лек превес на смекчаващите вината
обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5 години и
съобразно чл.58а,ал.1 във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът му определи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9 месеца като на основание чл.58а,ал.1от НК
намали така определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3, а именно 3
месеца ,и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 6 месеца. След преценка на съдебното минало на подсъдимия и
като съобрази разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо
подсъдимия така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият
към инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за
престъпление от общ характер и съдът
прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер
на 100лева,т.к. прие, че минималния размер на
глобата е справедлив , съобразен със социалният статус на
подсъдимия,както и с характера на
извършеното от него .
Определеното при горепосочените съображения наказание ,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима
за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Причини за извършване на престъплението е незачитане на законовия ред и в частност
незачитане на законовата уредба предвиждаща реда за преминаване на държавната
граница.
Подсъдимият Д.К.Ф.,роден на ***г***,Сирия,кюрд по
произход, сирийски гражданин,с постоянен адрес ***,основно образование,
неженен, безработен, ЕГН: **********, неосъждан с карта на бежанец №*********
издадена на 09.06.2015г. от МВР България
От обективна страна подс. Д.К.Ф.
- На 23.10.2017г. в района на 312
гранична пирамида в землището на с. Капитан Андреево,общ.Свиленград,
обл.Хасково като извършител в съучастие с Б.М.М. и Х.Ш.М., граждани на Сирия, направил опит да излезе през границата на страната от Р България в Р Турция, без разрешение на
надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини - престъпление
по чл.279 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от Наказателния кодекс.
От субективна страна
подс. Д.К.Ф.,както се посочи по горе
е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопанасния характер на извършеното от него деяние,
предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е
липсата на разрешение органите на властта за пресичане на държавната граница
и е бил наясно , че прави опит да пресече
държавната ни граница на 23.10.2017г. по нелегален начин и без да има разрешение
на надлежните органи на властта и е целял, именно това.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе
предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието, а от друга, степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършването му. Отчете се също като смекчаващи вината обстоятелства: оказаното
съдействие от страна на подсъдимия в съдебното производство, както и чистото
съдебно минало на подсъдимия като отегчаващи – съдът не констатира, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК съобразно
чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и
условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца.
От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че
неговото приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по
реда на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в
рамките на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви
приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От друга страна както се
посочи по- горе съдът счете,че така
констатираните отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да
обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК и следва при
индивидуализиране на наказанието ,съобразно чл.58а,ал.1 вр.с чл.54 от НК съдът
да определи наказание при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5 години и
съобразно чл.58а,ал.1 във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът му определи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9 месеца като на основание чл.58а,ал.1от НК
намали така определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3, а именно 3
месеца ,и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 6 месеца. След преценка на съдебното минало на подсъдимия и като
съобрази разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо подсъдимия така наложеното наказание „Лишаване от
свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият към
инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за престъпление от общ характер и съдът прие,че за постигане
на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително
да изтърпи така определеното наказание.
Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер
на 100лева,т.к. прие, че минималния размер на
глобата е справедлив , съобразен със социалният статус на
подсъдимия,както и с характера на
извършеното от него .
Определеното при горепосочените съображения наказание ,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима
за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Причини за извършване на
престъплението е незачитане на законовия
ред и в частност незачитане на законовата уредба предвиждаща реда за
преминаване на държавната граница.
Подсъдимият Х.Ш.М.,роден на *** в гр Амуда,
Сирия,кюрд по произход, сирийски гражданин,с постоянен гр.София, общ.Столична,ул.”Проф.
Иван Георгов” №29,начално образование, неженен, безработен, ЕГН: **********,неосъждан
с карта на бежанец №********* издадена на 02.12.2014г от МВР България
От обективна страна подс. Х.Ш.М.
- На 23.10.2017г. в района на 312
гранична пирамида в землището на с. Капи тан Андреево, общ. Свиленград, обл.
Хасково, като извършител в съучастие с Д.К.Ф. и Б.М.М., граждани на Сирия, направил опит да излезе през границата на страната от Р България в Р Турция, без разрешение на
надлежните органи на властта, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини - престъпление
по чл.279 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от Наказателния кодекс.
От субективна страна
подс. Х.Ш.М.,както се посочи по горе
е извършил деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11,
ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопанасния характер на извършеното от него деяние,
предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е
липсата на разрешение органите на властта за пресичане на държавната граница
и е бил наясно , че прави опит да пресече
държавната ни граница на 23.10.2017г. по нелегален начин и без да има разрешение
на надлежните органи на властта и е целял, именно това.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе
предвид, от една страна, степента на обществена опасност на деянието, а от друга, степента на обществена опасност на
дееца и подбудите за извършването му. Отчете се също като смекчаващи вината обстоятелства: оказаното
съдействие от страна на подсъдимия в съдебното производство, както и чистото съдебно
минало на подсъдимия като отегчаващи – съдът не констатира, поради което настоящият състав счете,че така
констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са достатъчни за да
могат да обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК съобразно
чл.58,ал.4 от НК,според която в случаите,когато едновременно са налице условията по ал.1-3 /на чл.58а/ и
условията на чл.55,съдът прилага само чл.55,ако е по благоприятен за дееца.
От самото съдържание на чл. 58а НК ясно личи, че
неговото приложение всякога предпоставя развитие на съдебното производство по
реда на гл. 27 НПК. Следователно, единствено когато делото законосъобразно се разглежда в
рамките на диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие в
хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК, само тогава чл. 58а НК ще се яви
приложимият закон за определяне на наказанието предвид изискванията и на чл. 373, ал. 2 НПК,което е безспорно налице в настоящият случай.От друга страна както се
посочи по- горе съдът счете,че така
констатираните отговорността обстоятелства не са достатъчни за да могат да
обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК и следва при
индивидуализиране на наказанието ,съобразно чл.58а,ал.1 вр.с чл.54 от НК съдът
да определи наказание при лек превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното
престъпление законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5 години и
съобразно чл.58а,ал.1 във вр.с вр.с чл.54 от НК съдът му определи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 9 месеца като на основание чл.58а,ал.1от НК
намали така определеното наказание-Лишаване от Свобода с 1/3, а именно 3
месеца ,и го осъди на „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 6 месеца. След преценка на съдебното минало на подсъдимия и
като съобрази разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК ,съдът прие,че спрямо
подсъдимия така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” следва да се отложи за срок от три години,т.к подсъдимият
към инкириминираната дата не е осъждан на Лишаване от Свобода за
престъпление от общ характер и съдът
прие,че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на
дееца не е наложително да изтърпи така определеното наказание.
Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание глоба в размер
на 100лева,т.к. прие, че минималния размер на
глобата е справедлив , съобразен със социалният статус на
подсъдимия,както и с характера на
извършеното от него .
Определеното при горепосочените съображения наказание ,
Съдът намира за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима
за постигане на предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления, да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Причини за извършване на
престъплението е незачитане на законовия
ред и в частност незачитане на законовата уредба предвиждаща реда за
преминаване на държавната граница.
По делото се констатираха
разноски извършени за преводач и вземайки предвид разпоредбата на чл.189,ал.2
от НПК ,съдът постанови направените в досъдебното производство разноски за преводач
в размер на 325,02лева на основание чл.189,ал.2 от НПК да останат за сметка на
органа на досъдебното производство, а направените в съдебното производство
разноски за преводач в размер на 50 лева да останат за сметка на съда.
Водим от изложеното
съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия:.................
