гр.К.,
………..2020 год.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
К. районен съд, гражданско отделение
в публично заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при
секретаря....................Х. К.………...……….....................................като
разгледа докладваното от съдията.............................гр.дело №1970 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявените искове са за
установяване съществуването на вземане с
правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с
чл.240 и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът С.М.С.
е дал съгласието си при сключване на Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с номер PLUS-***, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта Master Card, като
е активирал кредитната карта №CARD-***, с максимален кредитен лимит в размер на
***лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоявал посредством всякакви транзакции – теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства /POS/ и др., осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на
01.05.2018г., с баланс по нея минус ***лв., което довело до блокиране на използването
й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да
погаси натрупалите се задължения доброволно, той не изпълнил задълженията си,
което породило интерес да потърси съдебна защита на вземането си. Към датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, задължението на ответника по
кредитната карта било в размер на ***лв., представляващо използваната главница
в размер на ***лв., както и договорна лихва от 01.05.2018г. /първа пропусната
вноска/ до 11.10.2018г. /дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/
върху използваната сума в размер на ***лв. Длъжникът дължал и обезщетение за
забава в размер на законната лихва в размер на ***лв. за периода от
11.10.2018г. до 11.04.2019г. При условие, че установителният иск бъде
отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост по кредита, преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, да се приемело,
че при условие на евентуалност, предявява осъдителен иск. Осъдителният иск имал
характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на
препис от същия на ответната страна. Твърди, че ответникът дължи следните суми:
главница – ***лв., възнаградителна лихва -***лв., законна лихва за забава – ***лв.
или общо – ***лв. За събиране на сумите подал заявление по чл.410 от ГПК въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№1160/2019г. по описа на РС-К. и
издадена Заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК С оглед последвали указания на съда предявява иск за установяване
на вземането си в едномесечен срок. Моли съда да постанови решение, с което да
установи, че е налице вземане на „Б. П. П. Ф. С.А.“, П. рег.№ ***, чрез „Б. П.
П. Ф. С.А.“, клон България от С.М.С. в размер на: ***лв., представляваща
главница по револвиращ кредит, ***лв., представляваща договорна лихва по
кредита за периода от 01.05.2018г. до 11.10.2018г., ***лв. обезщетение за забава
за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г. или общо дължима сума ***лв., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното им изплащане. Претендира съдебни разноски по заповедното и
настоящото производство.
В
отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен
представител на ответника оспорва предявените обективно съединени искове, както
по основание, така и по размер с всички наведени фактически и правни основания.
Счита предявените искове за допустими, но по същество неоснователни. Тъй като
нямала връзка с ответника, приема, че действително между ищеца и ответника има сключен договор с
наименование Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-***,
оторизационен код *** на 05.06.2017 год. В посочения документ като Кредитор бил
посочен "Б. П. П. Ф." ЕАД, без да било посочено от кое лице и на
какво основание то представлява дружеството и сключва договора, а за
Кредитополучател бил посочен С.М.С.. Във връзка с това, счита обективно
съединените искове за недопустими, евентуално неоснователни и поради това, че
ответникът няма договорни отношения с Б. П. П. Ф. С. А., П., клон Б.. Ищецът не
сочел доказателства за твърдяното универсално правоприемство с лицето, посочено
като кредитор в процесния договор за кредит, поради което такова правоотношение
не е възникнало. Ответникът подписал само договорът, в който се съдържал и
раздел „Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта“. В този раздел се съдържали общи разпоредби и условия,
съдържала се информация за максималния кредитен лимит и др. Той представлявал
„рамка“ за допълнително и конкретно договаряне на условията за предоставяне,
получаване и ползване на кредитната карта. Конкретните параметри на правата и
задълженията на кредитополучателя във връзка с ползването на такава карта в
процесния случай се съдържали в „Приложение към Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-*** CARD-*** от 05.06.2017 год.“. Приложението не
обвързвало ответника. Липсвал подпис, удостоверяващ, че страните са постигнали
съгласие по отношение на неговите клаузи. И тъй като претенциите в исковата
молба се основавали единствено на този документ (Приложение) и на разпоредбите
на ЗЗД, регламентиращи договорни отношения между страните, счита исковата молба
неоснователна дори само на това основание: липсва договор между страните,
регламентиращ предоставяне и ползване на конкретна кредитна карта,
регламентиращ размер на конкретно отпуснат и усвоен кредит и условията на
неговото погасяване - лихви, ГПР, погасителен план и др. Независимо от
изложеното Клаузите на договора, уреждащи издаването и ползването на кредитната
карта не били достатъчно ясни, относно размера на лихвите и таксите, които
кредитополучателят ще дължи при ползване на кредитния лимит. Член 19 от
договора, регламентирал единствено правото на кредитора да „преразглежда“
размера на лихвата и таксите всеки месец. Тази клауза била неравноправна клауза
и като такава била нищожна. Не било ясно, как е формиран размерът на
претендираните главница и лихви, какви плащания са извършвани през периода на
„ползване“ на кредитната карта от кредитополучателя /ако е ползвана такава/ и
какво е погасявал с тях Кредиторът, какъв е размерът на договорената лихва за
ползването на кредитната карта и какъв е размерът на месечните лихва и такси, с
оглед разпоредбата на чл.17 и чл.19 от процесния договор. Не било ясно,
изпълнена ли е процедурата по уведомяване на ответника, регламентирана в тези
разпоредби. Приложеното към исковата молба, Приложение към Договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-*** CARD-*** от 05.06.2017 год. не носило подписа на Кредитополучателя,
поради което не можело да се кредитира като доказателство, че е част от
процесния договор и че свидетелства за отпускането и размера на револвиращ
кредит. Липсата на обективирано волеизявление под това „приложение“ било
индиция за това, че ответникът не се е ползвал и не се е задължил по него.
Независимо от това, дори да било част от този договор, приложението съдържало
неясна неравноправна клауза - чл.14, предл. последно „При всички случаи и по
всяко време Кредиторът предоставял услугите по действащите и приложими към
момента на трансакцията лихви, тарифа и условия". Така формулирани
задълженията на Кредитополучателя го поставяли в неравностойно положение.
Потребителят не бил наясно, във всеки момент какви суми дължи, след като е
осъществил /ако е осъществил/ трансакция, ако е усвоил суми от кредитния лимит.
В този смисъл счита, че клаузите регламентиращи дължими лихви и такси за
неравноправни клаузи, следователно нищожни. Цитираните клаузи били в
противоречие с изискванията на чл.10а, ал.2, ал.3 и ал.4 от ЗПК. Те били във
вреда на Потребителя, поставяйки го изцяло в зависимост от волята на Кредитора
във всеки един момент, без дори тази воля да е доведена до знанието му.
Сключения между страните договор за кредит попадал и в приложното поле на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза, сключен с
потребител договор е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като законодателят
установявал различни хипотези, без изброяването да е изчерпателно. Именно
такава била хипотезата, в която бил поставен Кредитополучателя в „Приложение
към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*** CARD-*** от 05.06.2017
год. Посочените в неподписаното от ответника „Приложение“ възнаградителна лихва
и годишен процент на разходите били нищожни и на основание чл.26, ал.1, предл.
второ и трето от ЗЗД. В „Приложението“ към Договора била посочена
възнаградителна лихва в размер на 35 % и Годишен процент на разходите – 44.90
%. Заплащането на възнаградителна лихва не представлявала обезщетение за
виновно неизпълнение на парично задължение, т.е. нямала санкционна функция, а
по своята същност била цена за ползвания финансов ресурс, докато наказателната
лихва по своето естество представлявала санкция за забавеното изпълнение на
задължението на кредитополучателя. В случая от съдържанието на „Приложението“
било видно, че същото предвижда възнаградителна лихва, чието уговаряне било
допустимо от закона. Но волята на страните била меродавна, само ако уговорената
лихва не надвишава най-високия размер, допустим от закона според чл.10, ал.2 от ЗЗД. Критерий за извършване преценка за това следвало да бъде законната лихва,
но законът не изисквал тя да бъде равна на нея. С оглед изискването на закона
при договаряне между страните да не се накърняват добрите нрави следвало да се
приеме, че именно те налагат максималния размер, до който съглашението за
плащане на лихва е действително. За противоречащи на добрите нрави се считали
сделки, с които неравноправно се третирали икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, пр.3 от ЗЗД бил налице, когато се нарушава правен принцип, който можело и
да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Налице била трайно
установена практика на ВКС, която сочела условно кой е добросъвестният и
съответстващ на добрите нрави предел на волята на страните за заплащане на
възнаградителна лихва, а именно: до три пъти размера на законната лихва./ в
т.см. Решение №4/***9 г. по т.д.№395/***8 г., Решение №1270/***9 г. по
гр.д.№5093/***7 г., Решение №360/23.11.2018 г. по в. гр. дело № 512/2018 г. по
описа на Окръжен съд -Враца и др./. В случая уговорената възнаградителна лихва
в размер на 35 % представлява неморално висок размер, поради което договарянето
й било в противоречие с добрите нрави, с които в обществен интерес се
ограничавала договорната автономия. Следвало да се посочи, че дори страната да
не е навела доводи за нищожност на договорни клаузи, съдът следял служебно за
нищожността на договорните клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с
противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтичало
пряко от твърденията и доказателства по делото /в този смисъл Решение
№178/26.02.2015 г. по т.д.№2945/2013 г., ВКС, II т. о. и Решение
№229/21.01.2013 г. по т.д.№1050/2011 г., ВКС, II т.о., т.3 от Тълкувателно
решение №1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/***9 г. на ОСТК на ВКС/. В този смисъл
посочената в „Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-***
CARD-*** от 05.06.2017 год.“ възнаградителна лихва била нищожна клауза на
основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Поради това, че нищожните уговорки
нямали правно действие, следвало да се приеме, че лихва не е уговорена между
страните по Приложението и такова задължение не е възникнало за ответника.
Според чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, приложим в случая, договорът за кредит,
следвало да съдържа годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване, като се посочат взетите
предвид допускания при изчисляването. В §1, т.1 от ДР на ЗПК било дадено
легално определение на „общ разход по кредита за потребителя“ - всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които били известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. В случая изключително неясното и неразбираемо било
съдържанието на графа „Лихвен процент/ Годишен процент на разходите“ (стр.2 от
Приложението), в което фигурирало „Размер 35/44.90%“, но не и стойността на
общите разходи за потребителя, в т.ч. надбавката за разноски на кредитора по
подготовка и обслужване на кредита, както и определената добавка - печалба на
кредитора, пряко свързани с кредита. А те се отразявали правопропорционално на
стойността на годишния процент на разходите, който изразявал общите разходи по
кредита за потребителя - настоящи или бъдещи, като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит - чл.19, ал.1 от ЗПК. Затова, като не включил
надбавката за разноски по подготовка и обслужване на кредита, както и
определената добавка - печалба, кредиторът заобиколил изискванията на закона и
съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, клаузите от договора, касаещи общата сума за
погасяване и годишния процент на разходите, били нищожни, а договорът за
потребителски кредит (в т.ч. клаузата за договорна лихва) - недействителен
(чл.22 от ЗПК). Тази недействителност била изначална, следователно вземанията
на кредитора, извън главницата, почиващи на договора за кредит, не били
възникнали, тъй като съгласно чл.23 от ЗПК, потребителят - ответник дължал
връщане само чистата стойност на кредита, респ. останалата неплатена главница,
без лихва или други разходи. В процесния случай, ищецът не посочил, какви суми
/главници/ от кредитната карта е използвал ответникът, какви е погасил и какво
кредитодателят прихванал с постъпилите погасителни вноски. Липсвали каквито и
да било доказателства за тези обстоятелства, поради което не можело да се
прецени, какъв е размерът на действително дължимата главница /без лихви и други
разходи по нищожни клаузи/. Тези обстоятелства не били обективирани и в
заповедното производство, поради което не можели да бъдат въвеждани за първи
път в производството по чл.422 ГПК с оглед изискването за идентичност на
предмета на спора в двете производства. Това обстоятелство било основание за
отхвърляне на исковата молба изцяло, като неоснователна и недоказана. Дори да
се приемело, че неподписаното от ответника Приложение към договора има действие
по отношение на него, същото съдържало неравноправни клаузи и на друго
основание. Според чл.146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били
нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата
разпоредба било разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия.
Тези нормативни разрешения били дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която
била транспонирана с нов §13а, т. 9 от ДР на ЗЗП / ДВ бр. 64/***7 г./. Според
чл.3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се считала
индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно
потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че
някои Аспекта от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално
договорени, не изключвал приложението на чл.3 от Директивата към останалата
част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. В случая по бланка било направено искането, по бланка бил подписан и
договора, като полетата се попълвали от представител на ищеца-търговец.
Бланката-договор, съдържала Годишният лихвен процент и Годишния процент на
разходите по кредита. Следователно кредитополучателят с оглед бланката и начина
на попълването и сключване на договора не е имал възможност да изрази воля и
съгласие по отношение на възнаградителната лихва и общите параметри на договора
за потребителски кредит, каквито били годишният процент на разходите, годишния
лихвен процент и общо дължимата в края на периода сума за връщане. В случая, не
било налице индивидуално договаряне на разпоредбите по Договора, Приложението и
от Общите му условия и клаузите, касаещи размера на ГПР и ГЛП и общо дължимата
сума, и същите се явявали нищожни. В този смисъл била и разпоредбата на чл.146
от ЗЗП. Счита, че не са налице условията за изискуемост на претендираната сума,
тъй като не била изпълнена процедурата по уведомяване на Кредитополучателя за
дължимите суми, така, както страните са договорили с процесния Договор /чл.17
от Договора/. С получаването на исковата молба от особения представител, не
можело да се приеме, че ответникът е уведомен по надлежния ред, защото
особеният представител не е упълномощен представител на страната. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли изцяло иска като неоснователен и
недоказан.
От събраните по доказателства
съдът приема за установено следното:
От
приложено ч.гр.д.№1160/2019 г. по описа на Районен съд-К. се установява, че въз
основа на подадено от ищеца заявление е издадена Заповед №701 от 24.04.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С.М.С.,
ЕГН-********** за сумите: ***лв. главница, ***лв. възнаградителна лихва от
01.05.2018 г. до 11.10.2018 г., ***лв. мораторна лихва за забава от 11.10.2018
г. до 11.04.2019 г. по Договор за потребителски кредит за покупка на стоки и
услуги PLUS-*** от 05.06.2017 год. и законната лихва върху главницата от
23.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и 109.86 лв. разноски. Заповедта
е връчена на длъжника при условията н чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя са дадени указания съгласно чл.415, ал.1,
т.2 ГПК
да предяви иск за установяване на вземането по заповедта. Съобщението е връчено
на 02.07.2019 г. и на 12.07.2019 г. са представени доказателства пред
заповедния съд за предявяване на иска.
Видно от представеното заверено
копие на Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*** от
05.06.2017 год. „Б. П. П. Ф.“ ЕАД /правоприемник на което е ищецът по делото/ е
предоставило на ответника револвиращ кредит за потребителски цели на стойност ***
лв. и кредит за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ със
застрахователна премия ***лв., разделена на равен брой вноски, съответстващ на
срока на договора и като част от всяка месечна погасителна вноска. Страните
уговорили дължимост от кредитополучателя на такса ангажимент в размер на ***лв.,
лихвения процент на разходите- 25.26 % и лихвен процент-20.18 % за срока на
договора, като в договора е посочена общата стойност на плащанията- ***лв.,
броя на погасителните вноски- 36 и размерът на месечна погасителна вноска- ***лв.
В договора е инкорпориран погасителен план, като крайният падеж на кредита е
20.04.2020 г. Съгласно т.1 от условия по договора за кредит, договорът влиза в
сила при подписване на документа от кредитополучателя и от оторизирано лице,
представител на кредитора към датата на получаване на размера на заема по
банковата сметка на и предоставена от кредитополучателя. Процесният договора за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта е подписан от представител на „Б. П. П.
Ф.“ ЕАД, което не е оспорено, не е оспорена и автентичността на подписа на
кредитополучателя С.С.. Съгласно т.2 от условия по договора размерът на
предоставения кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“
- в размер на *** лева. Размерът на кредита за покупка на застраховка
"защита на плащанията" ще бъде платен директно на застрахователния
агент, застрахователната премия от ***лв. е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле "брой погасителни вноски“ и
е част от всяка месечна погасителна вноска. Кредитополучателят заплаща и такса
ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира
лихвения процент за срока на договора, таксата се заплаща при усвояване на
кредита като кредитополучателят удържа сумата от общия размер на кредита.
Представен е погасителен план към договора, съгласно който кредитополучателят
следва да върне дадената в заем сума на 36 месечни погасителни вноски, всяка в
размер на ***лв. като съгласно т.3 погасителните вноски съставляват изплащане
на главницата, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по
подготовка и обслужване на заема и определена надбавка, съставляваща печалба на
кредитора, лихвения процент е фиксиран за срока на договора. В чл.5 на договора
е уговорена дължимост на обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска при забава
на една или повече месечни погасителни вноски от кредитополучателя. Съгласно
чл.5 изр.2, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, вкл. всички определени от договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране
на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. В чл.12 на договора е посочено, че
„кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта
с максимален кредитен лимит до ***00 лв. като кредиторът ще издаде и достави
картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя, във всеки случай издаването на
кредитна карта ще бъде не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна
вноска по кредита, а ако в този срок не бъде издадена кредитна карта, този
раздел на договора не произвежда действие и ефект между страните.“.
Автентичността на подписа на кредитополучателя, положени в договора не е
оспорена от ответната страна.
Представени по делото са заверени копия на
Стандартен европейски формуляр и Приложение към договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-***, CARD-*** от 05.06.2017 г. Съгласно т.1 на приложението
„кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит от *** лв., при
годишна лихва и такса за ползването му, посочени в този документ.“, а т.13-
месечните погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението най-малко в минимален размер, съгласно тарифата. В
т.14 е посочено, че лихвата за ползването на кредита се начислява върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, заплащат се
такси по приложимата тарифа и условия. В
т.17 на Приложението се съдържа тарифа, съгласно която за кредитна карта-
стандартна/комбинирана лихвен процент/годишен лихвен процент е 35%/44.90%,
месечна такса за обслужване- 4 лв., такса за администриране на просрочени
задължения-12 лв., обезщетение за забава-10% +ОЛП на БНБ/законна лихва за
забава/, посочена е минималната погасителна вноска- лв. при усвоен кредитен
лимит в лв.- 0.00-***0.00 лв.-***лв. Приложението не е подписано от
кредитополучател.
Приети като доказателства са кратък
медицински въпросник за приемане на застраховане от 05.06.2017 г., Сертификат
PLUS-*** за застраховка по пакет „Стандарт“ и пакет „Комбинирана защита“ на С.М.С.,
Общи условия на застраховката, Сертификат №CARD-*** от 05.06.2017 г. за
застраховка „защита на плащания по кредитни карти“ за С.М.С. ведно с Общи
условия, подписани от С.С. като застрахован като автентичността на подписите на
кредитополучателя, не е оспорена от ответната страна.
По делото е представена
товарителница, съгласно ответникът С.С. е получил на 26.09.2017 г. от БНП Париба Пърсънал Файненс документи по договор, без да са посочени
конкретните документи .
Представено е уведомление от
05.06.2017 г. за банкова сметка *** С. М.С. в „Уникредит Булбанк“ АД, както и
месечни извлечения по кредитна карта.
По делото е допусната
съдебно-счетоводна експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните,
което съдът кредитира. Съгласно заключението ответникът С.М.С. като
картодържател е извършил общо 6 усвоявания от кредитни лимит на кредитна карта.
Първоначално усвоеният лимит е в размер на *** лв. на 30.11.2017 г. чрез банков
превод по сметката му „УниКредит Булбанк“ АД и следващите: на 13.02.2018 г. ***
лв. с платежно нареждане, на 19.02.2018 г. *** лв.- теглене АТМ, 19.02.2018 г. ***
лв. -теглене АТМ, 19.02.2018 г. *** лв.- теглене АТМ и на 26.03.2018 г. *** лв.
-теглене АТМ. Общата стойност на усвоеният кредитен лимит *** лв., към който са осчетоводявани като
дължими:*** лв. месечна такса обслужване, ***лв. застрахователна преми,*** лв.
такси и ***лв. лихви като общата стойност на усвоеният кредитен лимит е ***лв.
при съобразяване с приложението към договора. Ответникът е извършил 3
погасявания х*** лв. /на 08.01.2018 г., на 17.01.2018 г., на 27.02.2018 г./ и
4-то, последно на 22.03.2018 г.-120 лв., като плащания са общ размер *** лв.
Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК-23.04.2019 г. размерът
на задължението е общо ***лв., от които: ***лв. главница, ***лв.
договорно/възнаградителна лихва и ***лв.
мораторна/законна/ лихва.
Предвид така установеното съдът
прави следните правни изводи:
Искът за установяване
съществуването на вземанията с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
с чл.415 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и чл.86 от ЗЗД е предявен в
законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице
правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК.
Съдът извърши служебна справка в
Търговския регистър и констатира, че посоченият в договора кредитор „Б. П. П.
Ф.“ ЕАД е заличен поради настъпило презгранично сливане в сила от 31.01.2018 г.
на основание чл.13 от
Директива ***5/56/ЕО на
Европейския Парламент и Съвета от 26.10.***5 г. между „БНП Париба Пъръсънъл
Файненс“ АД, регистрирано във Франция, със седалище гр.Париж и „Б. П. П. Ф.“
ЕАД, регистрирано в България, със седалище ***. Считано от 01.02.2018 г., по
силата на настъпилото универсално правоприемство, Б. П. П. Ф. упражнява
дейността си чрез регистрирания в ТР клон на чуждестранния търговец- Б. П. П.
Ф. С. А., клон България.
В тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване основанието на вземането и неговия
размер по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. От
своя страна в тежест на ответника е да установи наведените с отговора на
исковата молба положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска.
Представеният договор за потребителски паричен
кредит PLUS-*** от 05.06.2017 год. е частен документ, съдържащ подписа на
ответника и съобразно чл.180 от ГПК е доказателство, че съдържащите се в него
изявленията са на страните в т.ч. и изразяване на съгласието на
кредитополучателя с посочените в него условия по кредита/заема. Предвид това
съдът приема, че между „Б. П. П. Ф.“ ЕАД и ответника С.М.С. е възникнало
облигационно отношение основано на сключения Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-*** от 05.06.2017 год. с размер на кредита *** лв., но счита, че не
е сключен договор за предоставяне на револвиращ кредит по кредитна карта PLUS-***,
CARD-*** от 05.06.2017 г. с лимит *** лв., обективиран в представеното
Приложение към договора за кредит PLUS-***, което не е подписано от
кредитополучател. Не е спорно, че посоченият в договора кредитор/кредитодател е
регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, която
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, което го определя като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Ответникът от своя страна е сключил договора за
кредит като физическо лице, на което се предоставя финансова услуга по смисъла
на §13, т.12 от ДР на ЗЗП поради което има качеството на потребител по смисъла
на чл.9, ал.3 от ЗПК и на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. По тези съображения и
съдържанието на правоотношението съдът приема, че договорът по своя характер е
потребителски, чиято правна регулация се съдържа в ЗПК, а по силата на
препращащата норма на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.
Договорът за заем е реален договор
и се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от
постигане на съгласието на страните за това- арг. от чл.240, ал.1 от ЗЗД. Само
с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на
съглашението. В случая независимо, че по делото няма представени писмени
доказателства, удостоверяващи издаването на кредитната карта и нейното връчване
на ответника, от косвените доказателства по делото може да се направи извода,
че кредиторът е отпуснал заем на ответника чрез превод по банковата му сметка,
а последният се е възползвал като усвоил/теглил суми в общ размер 2*** лв. с
посочената кредитна карта, от който е погасил общо *** лв. В разпоредбите на
чл.10- чл.12 от ЗПК са въведени императивни изисквания относно формата и
съдържанието на потребителските договори. Съгласно чл.5 от ЗПК преди
потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на
потребителски кредит, кредиторът или кредитният посредник предоставя
своевременно на потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз
основа на предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация
за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за
сключване на договор за потребителски кредит. От разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК следва, че договорът за потребителски кредит е формален като
писмената форма е условие за действителност, а чл.10, ал.3 от ЗПК изрично сочи,
че алинея 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения договор,
които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите,
когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент
едностранно от страна на кредитора. Съгласно чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК договорът
за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа подписи на
страните. В случая страните са постигнали съгласие относно общите параметри на
договора за потребителски кредит PLUS-***, но не са постигнали съгласие по
съществени елементи от съдържанието на револвиращия кредит PLUS-***, CARD-***,
които са детайлно посочени в Приложението, подписано само от кредитора.
Съдът счита, че Приложението не е било изготвено при подписването на договора
за кредит на 05.06.2017 г., изхождайки от уговореното в т.14 и т.16 на същия,
че кредитополучателят ще може да извършва транзакции/операции/ до разрешения
кредитен лимит, в рамките на дневните транзакционни лимити, че потвърждение за
извършването на транзакциите ще се прави от кредитополучателя чрез въвеждането
на ПИН и че лихвите и таксите ще бъдат посочени в приложение по т.21.
Неподписването на Приложението води до неспазване изискването на чл.10, ал.3
вр. с ал.1 и чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК. Ето защо на основание чл.22 от ЗПК
Приложение към договорът за кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-***,
CARD-***, е недействително. Последиците от обявяването на тази недействителност
са регламентирани в разпоредбата на чл.23 от ЗПК, която предвижда, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Това означава, че с оглед това
законово разрешение исковете за установяване съществуването на вземането за ***лв.
договорна възнаградителна лихва за периода от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г., и
сумата от ***лв. законна лихва за забавено плащане на главницата за периода от
11.10.2018 г. до 11.04.2019 г., се явяват изцяло неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
Освен това следва да се посочи, че претенцията
за възнаградителната лихва е неоснователна и на друго основание. В трайната и
непротиворечива практика ВКС е прието, че когато задължението не е обезпечено
/какъвто е настоящия случай/, уговорката за възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. Кредиторът
претендира възнаградителна лихва на основание неподписаното от ответника
Приложение, съгласно което ГЛ е 35% т.е. надвишава трикратния размер на
законната лихва, който за процесния период след служебна проверка на съда към
датата на сключване на договора за кредит е била в размер на 10 %. Тъй като
годишния лихвен процент е над 30%, то тази клауза противоречи на добрите нрави и
като такава е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД тъй като надхвърля
рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в средство за
неоснователно обогатяване /в т.см. Решение №1359/11.03.***9 г. по гр.д.№15/***7
г. на ВКС, ІV г.о., Решение №378/18.05.***6 г. по гр.д.№315/***5 г. на ВКС, ІІ
г.о., Определение №901/10.07.2015г. по гр.д.№ 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о./.
Предвид това, че усвоената сума
по кредитната карта е в размер на 2*** лв., от която ответникът е
погасил *** лв., то предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК е
доказан и основателен за сумата на*** лв., която е част от претендирано вземане
за главница, а над този размер и до претендираните с исковата молба ***лв.
главница, претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира за основателна претенцията
за законна лихва върху главницата от*** лв., считано от 23.04.2019 г. -датата
на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение
по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането. Тъй като ищецът
е поставил като условие за разглеждане на евентуални осъдителни искове
обстоятелството съдът да отхвърли установителната му претенция за същите
вземания, но поради ненастъпила предсрочна изискуемост, а в случая
това не е причината за отхвърляне на исковете, то следва извода, че не се е
сбъднало условието за разглеждане на евентуалните осъдителни искове.
Относно разноските:
Съгласно Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Предвид частичното уважаване на
иска по чл.422
от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в
размер на ***лв. в това число държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
съобразно уважената част от иска. Ищецът
е направил в настоящото
производство разноски за: държавна
такса- ***лв., експертиза- 260 лв., възнаграждение за особен представител- ***лв.
и *** лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78,
ал.8 от ГПК вр.
с чл.25, ал.1 вр. с ал.2 от НЗПП, от които ответникът следва да заплати на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ***лв. съразмерно на уважената част от иска.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на С.М.С., с ЕГН-********** ***, че съществува
вземане на Б. П. П.Ф. С. А. Париж, peг.№***,
чрез Б. П. П. Ф. С. А. клон Б, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***,
Б. П. С., ., на основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК, за сумата от*** лв.
главница по револвиращ кредит PLUS-*** и законната лихва върху главницата от
23.04.2019 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница в частта над*** лв. до претендираните ***лв.,
иска за ***лв. възнаградителна лихва от 01.05.2018 г. до 11.10.2018 г. и иска за ***лв. мораторна лихва за забава от
11.10.2018 г. до 11.04.2019 г. като неоснователни, за които вземания е издадена
заповед №701/24.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№1160/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА С.М.С., с ЕГН-********** *** да заплати на Б. П. П. Ф. С. А.
П, peг.№***, чрез Б. П. П. Ф. С. А. клон Б., с ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление:***, Б. П. С., ., на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по
делото разноски в размер на ***лв. и ***лв. разноски по ч.гр.д.№1160/2019
г. по описа на РС-К..
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд- С в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№1160/2019 г. по описа на РС-К..
Районен
съдия: