О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 12
град
Велико Търново, 03.02.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, ІІ - ри състав, в съдебно заседание
на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Георги Чемширов
при секретаря П. Иванова и в присъствието на прокурора Св. Иванова като
разгледа докладваното от съдия Чемширов административно дело №822 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2015 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на К.Г.Т. *** срещу мълчалив
отказ на началника на РУ на МВР – Елена да се произнесе по подадено от
жалбоподателя заявление с вх. №260000-2571/07.10.2015г. по описа на РУ на МВР –
Елена. Жалбоподателят твърди, че доброволно е предал в РУ на МВР – Елена
следните огнестрелни оръжия: ловен гладкостенен автомат марка „Газела“ с фабр.
№51755, ловна гладкоцевна пушка марка „Силма“ с фабр. №137686, както и
разрешително за носене на ловно оръжие №125890, издадено от РУ на МВР – Елена.
С посоченото заявление К.Т. е поискал тези вещи да му бъдат върнати, но до
датата на подаването на жалбата – 13.11.2015г. това не е сторено. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени мълчаливият отказ на началника на РУ на
МВР – Елена и да му определи срок за издаване на искания административен акт.
Претендира за разноски по производството.
Ответникът по жалбата – началникът на РУ на МВР – Елена не е взел становище
по нея.
Участващият в делото прокурор от ВТОП дава заключение за недопустимост на
подадената жалба поради отпаднал правен интерес от оспорване.
Съдът, като прецени наведените от жалбоподателите доводи, както и
приложените по делото доказателства, намира подадената жалба за процесуално недопустима
по следните съображения:
По делото от фактическа страна не е спорно, че с предавателно-приемателен
протокол №260000-1423/16.06.2015г. по описа на РУ на МВР – Елена жалбоподателят
е предал доброволно на полицейските органи ловен гладкостенен автомат марка
„Газела“ с фабр. №51755, ловна гладкоцевна пушка марка „Силма“ с фабр. №137686,
както и разрешително за носене на ловно оръжие №125890, издадено от РУ на МВР –
Елена. С доклад записка рег. №6987/13.08.2015г. на мл. полицейски инспектор е
образувана преписка за предприемане на мерки по реда на чл. 157 от Закона
здравето спрямо К.Т.. В течение на същата са последвали различни прокурорски
актове, по движението и произнасяне по същество по преписката, когато на 07.10.2015г.
жалбоподателят е подал в РУ на МВР – Елена заявление да му бъдат върнати
вещите, предадени с предавателно-приемателен протокол №260000-1423/16.06.2015г.
по описа на РУ на МВР – Елена. С писма ерг. №260000-2571/08.10.2015г. и рег.
№260000-2630/14.10.2015г.от РУ на МВР – Елена са изискали от Районна
прокуратура – Елена и Районна прокуратура – Г. Оряховица сведение за резултата
от проверката по посочената преписка. С писма изх. №1820 от 19.01.2015г. и от
29.01.2015г. от РП – Г. Оряховица са уведомили РУ на МВР – Елена, че проверката
не е приключила и ще ги уведомят впоследствие за резултата от нея. На
13.11.2015г. К.Т. *** до АС – В. Търново жалбата, задвижила настоящото
производство. На същия ден на
жалбоподателят е било връчено писмо рег. 0260000-2950/13.11.2015г., с което
същият е бил уведомен, че вещите ще му бъдат върнати след приключване на
проверката по преписка №1820/2015г. по описа на РП – Г. Оряховица.
С писмо изх. №1820/2015г. РП – Г. Оряховица е уведомила съда, че преписка
№1820/2015г. е приключила с постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство.
С представено по делото писмено становище вх. №247/15.01.2015г. по описа на
АСВТ жалбоподателят е представил разписка вх. №260000-3456/29.12.2015г.,
издадена от РУ на МВР - Елена, от която се установява, че вещите, посочени в подаденото заявление с
вх. №260000-2571/07.10.2015г. по описа на РУ на МВР – Елена са му били върнати
на посочената в разписката дата.
Съобразно така установените факти, съдът счита, че в случая не е налице
мълчалив отказ, нито друг акт, подлежащ на съдебен контрол по пътя на оспорването,
или защита, която би могъл да получи по реда на чл. 256 – чл. 257 от АПК.
В разпоредбите на чл. 128, ал. 1 и ал. 2 от АПК са изброени производствата,
които са подсъдни на административните съдилища като първа инстанция, които
включват както производства по жалби срещу актове и действия на административни
органи, така и искови производства в изрично предвидените случаи. За да е
валидно сезиран съдът да разреши един правен спор, подаденото до него искане
следва да отговаря на определени изисквания, точно и изчерпателно посочени в
закона.
В конкретния случай се оспорва мълчалив отказ на началника на РУ на МВР –
Елена да се произнесе по подадено до него заявление от жалбоподателя. Такъв в
случая не е налице.
За да защити правата и интересите на правните субекти от
неправомерното бездействие на сезиран с искане административен орган,
законодателят е създал института на мълчаливия отказ. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК, непроизнасянето в срок
се смята за мълчалив отказ. Видно от правната норма, мълчаливият отказ за
издаване на административен акт се основава на кумулативното действие на една
фикция и на една презумпция. Чрез фикцията непроизнасянето на органа в законово
определения срок се счита за изразено становище, а презумпцията е, че това
становище е отрицателно. Но за да е налице мълчалив отказ, трябва да са налице още
две предпоставки: сезираният орган да е компетентен да се произнесе по искането
и това произнасяне само по себе си да носи белезите на административен акт.
Само компетентният орган може валидно да формира становище по искането, с което
е сезиран и с оглед на това би могло да се счита, че непроизнасянето в
законовия срок е формирало мълчалив отказ. Ако органът не е компетентен, за
него не е налице задължение за произнасяне и следователно фингирания състав не
би могъл да се осъществи. Що се отнася до другата предпоставка – произнасянето
да представлява административен акт, същото се посочва изрично в ал. 2 на чл.
58 от АПК, съгласно която когато производството е образувано в един орган и той
следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив
отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с
предложение. В приложното поле на чл. 58 от АПК могат да попаднат всички
категории административни актове, посочени в разпоредбите на чл. 21, ал., ал. 1
– 4 от АПК, когато компетентният орган,
в чиито правомощия влиза издаването на акт с определено съдържание, не
се произнася до подадено до него искане. Изричният отказ да бъде издаден
административен акт може да се оспорва по отделен ред, предвиден в разпоредбите
на Раздел IV на Глава десета, чл. 197 – чл. 202 от АПК.
В конкретния случай
след подаването на заявление с вх. №260000-2571/07.10.2015г. по описа на РУ на
МВР – Елена не е налице основание за издаване на административен акт, по силата
на който вещите, посочени в заявлението/ловни оръжия и разрешително за носене
на такива оръжия/ да бъдат върнати на заявителя. Това е така, защото те не са
били иззети от жалбоподателя с акт на орган на изпълнителната или съдебната
власт, а са били предадени от него доброволно и то преди започването на
проверката по прокурорска преписка №1820/2015г. по описа на РП – Г. Оряховица.
В случая се касае са прости фактически действия по предаване на вещите и
съставяне на протокол/или разписка, както е процедирано впоследствие/, което да
удостоверява извършените действия. След като не е необходимо тези действия да
се опосредяват от административен акт с конкретно съдържание и от този акт
жалбоподателя да черпи изгодни за себе си правни последици, то непроизнасянето
по това искане не е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.
Връченото на жалбоподателя писмо рег. 0260000-2950/13.11.2015г., с което същият е бил уведомен, че вещите
ще му бъдат върнати след приключване на проверката по преписка №1820/2015г. по
описа на РП – Г. Оряховица, не представлява и изричен отказ по смисъла на чл.
197 от АПК, нито носи белезите на административен акт. Същото не засяга по
неблагоприятен начин правната сфера на своя адресат. Дори и да се приеме с
условности, че това писмо носи белезите на административен акт по чл. 21 ал. 3
или ал. 4 от АПК, то същото не е оспорено изрично от жалбоподателя и по него
съдът не дължи произнасяне.
В случая, след
подаването на заявление с вх. №260000-2571/07.10.2015г. по описа на РУ на МВР –
Елена може да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 256 от АПК, съгласно
който неизвършването на фактически действия, които административният орган е
длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от
подаването на искане до органа за извършването му.
За да може да се получи защитата,
предвидена в специалния исков ред по Раздел ІІ от Глава петнадесета от АПК е
необходимо да бъде установено по делото, че е налице бездействие от страна на
административен орган, когато същия има задължение за действие, което произтича
пряко от закон или друг нормативен акт. Не са предмет на това производство
действия, които следва да бъдат извършени в изпълнение на административен акт
или въз основа на съдебно решение. Това разрешение от своя страна предполага
действията да не са опосредени от административен акт, или волеизявление /вкл.
изразено и с конклудентни действия/ за издаване на такъв. Следователно в разглеждания
случай, за да може да намерят приложение тези разпоредби, следва да се
установи, че спрямо оспорващия е налице бездействие от страна на
административния орган /а не на длъжностни лица в системата на същия, доколкото
тази хипотеза не попада в приложното поле на защитата по чл. 257 от АПК/,
когато е налице задължение за действие, произтичащо пряко от разпоредбите на
закон или нормативен акт.
По делото у установено бездействия на длъжностни лица и
органи от системата на МВР по подаденото от жалбоподателя заявление, което
фингира към текста на чл. 256 от АПК, но на жалбоподателят е бил връчен отговор
по заявлението с писмо рег.
0260000-2950/13.11.2015г., с което същият е бил уведомен, че вещите ще му бъдат
върнати след приключване на проверката по преписка №1820/2015г. по описа на РП
– Г. Оряховица. След приключване на проверката по посочената прокурорска
преписка, вещите, собственост на жалбоподателя, са му били върнати, което се
установява от представената от К.Т. разписка вх. №260000-3456/29.12.2015г.,
издадена от РУ на МВР - Елена. В този случай като краен резултата
жалбоподателят е получил търсената от него защита като резултат от оспорването
по реда на чл. 256 от АПК – бездействието е отстранено и претендираните
фактически действия са били извършени преди датата на съдебното заседание.
Следователно търсената по исковия ред на чл. 256 – чл. 257 от АПК защита се
явява безпредметна. Дали действията, респ. бездействията на полицейските органи
в случая са били законосъобразни е въпрос, който не може да се изследва в
настоящото производство. Действията, респ. бездействията не подлежат на
самостоятелен съдебен контрол извън
посочените от закона случаи, като с такова искане съдът не е сезиран. Поради
това съдът не може да се произнася по характера на действията, респ.
бездействията на органи и служители от РУ на МВР – Елена и да обсъжда причините
за тяхното извършване или проявление.
По изказаните съображения не е налице годен обект за оспорване. Ето защо
подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото да бъде прекратено.
При този изход на делото няма правна възможност за присъждане на разноски
на оспорващия.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, Административният съд
– В. Търново
О П Р
Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ определението от с.з. от 18.01.2016г. за даване ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Г.Т. *** срещу мълчалив отказ на
началник на РУ на МВР – Елена да се произнесе по подадено от жалбоподателя
заявление с вх. №260000-2571/07.10.2015г. по описа на РУ на МВР – Елена.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД №822/2015г. по описа на Административен съд
– В. Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен
съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател :