Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
гр. Габрово, 14.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА РАЙЧЕВА и с
участието на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм.
дело № 142 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на К.М.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0892-000022 от
31.01.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, не е спазена установената в закона форма, при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалния закон, като се явява и нецелесъобразна. Развиват се доводи, че СУМПС на оспорващия е иззето с 2 акта – с АУАН GА551605 от 29.01.2022 година и с процесната заповед, като няма как СУМПС да се изземе с 2 акта, издадени на 2 различни дати; оспорващият не е виновен за посоченото нарушение, а фактическата обстановка е невярна – не е имало спиране от страна на контролните органи, като последните заварили оспорващия на пасажерското място в автомобила, поради което не е имало основание да бъде тествал за алкохол и наркотици; заповедта е нецелесъобразна, тъй като целите по чл. 22 от ЗАНН са постигнати с издаването на горепосочения АУАН, а има издадена и друга заповед за налагане на ПАМ; не е посочена хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, при която е наложена процесната мярка, като по този начин е ограничено правото на защита на оспорващия. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят К.М.К. не се
явява и не се представлява.
Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Габрово не се явява в открито съдебно заседание,
представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт,
оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърлянето ѝ и се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя К. лично срещу подпис на 24.06.2022 година /л. 2/, а жалбата срещу заповедта е депозирана на 04.07.2022 година /л. 1/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С
оспорената Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по
пътищата № 22-0892-000022 от 31.01.2022 година, издадена от Началник сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово,
на жалбоподателя К.К. на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена
следната мярка: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В мотивите на заповедта е посочено, че на 29.01.2022 година около 05:50 часа в гр.
Габрово на ул. „Борба“ К. управлява лек автомобил, подробно описан в заповедта,
собственост на посочено в заповедта лице, като след маневра завиване на дясно и
спиране пред жилищната сграда на посочената улица е бил проверен от автопатрулен
екип на РУ – Габрово, като К. е бил на пасажерската седалка, сам в автомобила,
заявил, че не е управлявал последния; К. е отказал да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Drager Drug Test 5000 с
инвентарен № ARJL-0025 и с техническо средство за употреба на алкохол Алкотест Дрегер 7510 с
инв. № ARNJ 0041.
Посочено е, че К. е отказал проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с
доказателствен анализатор, медицинско изследване и вземане на биологични проби
за химическо лабораторно изследване
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, което представлява
нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, извършено виновно.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя К.К., е съставен АУАН серия GA и № 551605 от 29.01.2022 година /л. 17/, в който е описана фактическа обстановка относно отказа за извършване на проверка с тест за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества или техни аналози и неизпълнението на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества или техни аналози, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП. Процесният АУАН е съставен от надлежно оправомощен полицейски орган, видно от представената по делото Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 година на Министъра на вътрешните работи /л. 49-50/.
От представената административна преписка се установява, че по повод проверка на жалбоподателя за употреба на алкохол и упойващи или наркотични вещества, каквато проверка той е отказал, е издаден талон за изследване бланков № 0054356 /л. 19/, който К. е отказал да подпише.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; изрично е посочено, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно отказ на водача на МПС да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, който отказ представлява и административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 година на министъра на вътрешните работи /л. 48/ са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-1455 от 02.08.2018 година на Директора на ОД на МВР - Габрово /л. 31-32/ за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово /т. 1, 1.3 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“. Възраженията на оспорващия по повод компетентността на издателя на заповедта са неоснователни – по делото е представено Удостоверение с рег. № 264000-16201 от 28.09.2022 година /л. 51/, от съдържанието на което се установява, че към датата на издаване на процесната заповед Началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово не се е намирал в законоустановен отпуск.
Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.
Възражението на оспорващия за отнемане на СУМПС с 2 различни акта, издадени на различни дати, е несъстоятелно. В случая СУМПС на оспорващия е било иззето при съставяне на процесния АУАН, а в оспорената заповед е посочено, че СУМПС е отнето, като по този начин е спазено изискването на чл. 172, ал. 2, т. 3 във връзка с ал. 3 от ЗДвП. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, съответната принудителна административна мярка следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието ѝ /чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП/.
Факт е, че оспорващият К. е адресат и на друга заповед за налагане на ПАМ - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0892-000023 от 31.01.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово /л. 3/, като наложената с нея ПАМ е за извършено от К. друго нарушение на ЗДвП, а именно отказ за извършване на проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване. Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 година на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, отказите по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения. На съда е служебно известно, че по жалба на К.К. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0892-000023 от 31.01.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, е образувано адм. дело № 141/2022 година по описа на Административен съд – Габрово.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0892-000022 от 31.01.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на К.М.К. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0892-000022 от 31.01.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.
ОСЪЖДА К.М.К. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: