№ 13164
гр. София, 03.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Р.Д.Г.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20221110162405
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т.С.“ ЕАД
искова молба и уточняваща такава /л.59/ срещу М. П. К., И. К. К., А. П. П. и
С. К. К., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се осъдят ответниците да
заплатят на ищцовото дружество сумите както следва: 1 647,02 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 385,86
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 7,44 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до
м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата и 1,90 лв. –
мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата
за услуга дялово разпределение, в условията на разделна отговорност при
квоти както следва:
М. П. К. –3/6 или сумата от 823,50 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата, 192,93 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 3,72 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 0,94 лв. – мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение;
1
И. К. К. – 1/6 или сумата от 274,50 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата, 64,31 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение;
А. П. П. – 1/6 или сумата от 274,50 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата, 64,31 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение;
С. К. К. – 1/6 или сумата от 274,50 лв. – стойността на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2022 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г.
до окончателно изплащане на сумата, 64,31 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. – стойността на услуга за дялово
разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.11.2022 г. до
окончателно изплащане на сумата и 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от
31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение.
Ищецът твърди, че ответниците като собственици на апартамент,
находящ се в гр. София, ж.л. „С.Т.“, бл. 366 А, вх. Б, ет. 2, ап. 28, имат
качеството потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Сочи, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди,
че съгласно общите условия /в сила от 10.07.2016 г./ купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в сграда
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
извършвано от „Техем сървисиз“ ЕООД, съобразно сключения между
посоченото дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа,
че е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
2
Формулирано е искане да се постанови решение, с което ответниците да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. К. К. чрез назначения от съда особен представител, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва наличието на
облигационни отношения между страните. Оспорва да е собственик на
процесния имот. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва претенцията за лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от А.
П. П.. Ответникът изрично е посочил, че не оспорва размера на начислена ТЕ
за периода, нито счетоводното отразяване на ТЕ. Оспорва да е собственик на
процесния имот, респ. наличието на облигационни отношения. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М.
П. К.. Ответникът прави възражение за местна подсъдност. Излага, че за
процесния период не е бил собственик на имота. Оспорва наличието на
облигационни отношения и развива подробни съображения в тази насока.
Сочи, че на 27.07.2020 г. е станал собственик на имота, както и че е монтирал
измервателни уреди и че е заплатил всички задължения. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
С. К. К..
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД
не е взело становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже: наличието на сключен
между страните валиден договор, качеството потребител – собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника, точно изпълнение на
договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от
ответника, по вид /за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга
дялово разпределение/, обема й и цена. При установяване на горните факти в
тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. По
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно изпадането в забава на ответника за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
3
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно
приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни
общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно
изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата
на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017
г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
По делото е представен нотариален акт № 126, том I, рег. № 997, дело
№ 120 от 04.12.2020 г. по описа на нотариус Е.Е., от който се установява, че
С. К. К., А. П. П., действащ лично и като пълномощник на И. К. К., са
продали на М. П. К. тримата общо ½ ид.ч. от апартамент № 28, находящ се в
гр. София, район И, ж.к. „С.Т.“, бл. ******, вх. Б, ет. 2.
Представен е нотариален акт № 120, том XIII, нот. дело № 2520/1986 г.,
видно от който С.Л.П. е призната за собственик на ап. № 28, находящ се в бл.
№ ******, вх. Б, ет. 2, комплекс В.И..
Видно от удостоверение за наследници, С.Л.П., е починала и е оставила
за наследници:
И.С.Р. син;
К.С.Р. син, починал на 26.11.2007 г. и оставил наследници: В.Г.Р.
съпруга, починала 13.09.2010 г.; Р.К., дъщеря; Б.К. И. дъщеря;
ЦВ.СТ.СП., дъщеря, починала 27.03.1995 г. и оставила наследници: М.
П. К., син; П.С.Р. син, починал 21.06.1984 г. и оставил наследници: М.С.Р.,
съпруга, починала 18.11.2002 г., П.П.Р, син, С.П.Р., син;
По делото е представено решение от 19.02.2020 г. по гр.д. 24060/2015 г.
по описа на СРС, видно от което М. П. К. е признат за собственик на ½ ид.ч.
от процесния имот на основание наследяване на С.Л.П. и с оглед извършени
откази от наследство от К.С.Р., П.П.Р и С.П.Р.. От мотивите на решението
става ясно, че останалата ½ от имота е собственост на И.С.Р..
Представен е нотариален акт № 80, том I, рег. № 3342, дело 61/2014 г.
от 05.08.2014 г. видно от който И.С.Р. е признат за собственик на целия
процесен имот /който нотариален акт е отменен частично с цитираното по-
горе съдебно решение/.
Видно от удостоверение за наследници на И.С.Р., същият е починал на
4
05.04.2020 г., и е оставил за наследници:
Станка И. П.а, дъщеря, починала 25.09.2018 г. и оставила наследници:
С. К. К., син; И. К. К. син; А. П. П. син.
От изложеното следва, че за периода от м.05.2019 г. до 05.04.2020 г.
(дата на смъртта на И.Р.) собственици на процесния апартамент са И.С.Р. и М.
П. К. при квоти по ½ за всеки. След смъртта на И.С.Р. (05.04.2020 г.), всички
негови имуществени права и задължения са преминали върху наследниците
му - С. К. К.; И. К. К.; А. П. П., респ. за периода до 04.12.2020 г. те са били
съсобственици на имота, наред с М. П. К.. След 04.12.2020 г. /с оглед
извършената продажба, обективирана в нотариален акт № 126, том I, рег. №
997, дело № 120 от 04.12.2020 г./ единствен собственик на имота е М. П. К..
При тези данни съдът формира извод, че за периода м.05.2019 г. до
05.04.2020 г. И.С.Р. и М. П. К. са били потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на параграф 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката. С оглед настъпилата смърт на И.Р. на 05.04.2020 г. неговите
задължения са преминали върху наследниците му, като освен това същите са
придобили и собственически права върху имота, респ. за периода 05.04.2020
г. – 04.12.2020 г. потребители на топлинна енергия за битови нужди са били
лицата С. К. К.; И. К. К.; А. П. П. и М. П. К.. След 04.12.2020 г. /с оглед
извършената продажба, обективирана в нотариален акт № 126, том I, рег. №
997, дело № 120 от 04.12.2020 г./ единствен потребител на ТЕ за битови
нужди е ответникът М. П. К.. Респ. между посочените лица и
топлофикационното дружество през посочените периоди е съществувало
облигационно отношение с предмет продажба на топлинна енергия.
Съдържанието на това облигационно отношение е уредено от Общите
условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и
действащи през процесния период. Общите условия обвързват потребителите
дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ.
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредита като обективно и компетентно изготвена. Съгласно заключението на
вещото лице ФДР „Техем сървисис“ ЕООД е извършила дяловото
разпределение за имота за процесния период в съответствие с методиката за
дялово разпределение на ТЕ в СЕС, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г. за топлоснабдяването, Обн. ДВ. бр.25 от
20.03.2020 г. Фактурираната за процесния период сума за ТЕ (за отопление,
сградна инсталация и БГВ), след приспадания /с оглед промяна на цената
съгласно решение на КЕВР/ възлиза на 2764,32 лева, а реално ползваната – 2
662,18 лв. Експертът е посочил, че за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2020 г.
партидата се е водила на И.С.Р., за който период дължимата и реално
ползвана ТЕ възлиза на 2426,67 лв., а за периода от 01.12.2020 г. до
31.03.2022 г. партидата се е водила на М. К., за който период дължимата,
реално ползвана ТЕ възлиза на 235,51 лв. Съгласно заключението
технологичните разходи в АС са отчислявани от доставената в АС топлинна
енергия, и тези технологични разходи са били за сметка на ищеца „Т.С.” ЕАД,
5
съгласно нормативната уредба. За процесния период, топломерът е
преминавал метрологични проверки на 27.04.2018 г., м.06.2019 г. и 28.11.2021
г.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която
съдът също кредитира като обективно и компетентно изготвена, за договорна
сметка № ********** за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2020 г. общият
размер на неплатените суми за топлинна енергия е 1 647,02 лв., а размерът на
лихвата за забава, върху всяка от неплатените суми по фактури, изчислен за
период от падежа на фактурата до 23.09.2022 г. е 383,10 лв. Размерът на
начислените от ищеца суми, свързани с отчет на уредите за дялово
разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.02.2020 г. е 7,44 лв., а лихвата
за забава за период от дата на изискуемост до 23.09.2022 г. е 1,90 лв.
Посочено е, че за договорна сметка № ********** с титуляр М. К. за
периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г. е налице надплатена сума от М. К. в
размер 57,44 лв.
От изслушаните по делото експертизи по категоричен начин се
установява, че:
за периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2020 г. партидата се е водила на
И.С.Р., а
за периода от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г. партидата се е водила на М.
К..
С оглед приетото по-горе досежно собствеността върху имота, то
следва, че за първия период потребители на ТЕ са лицата И.С.Р., част от
задълженията на който са наследени от С. К. К.; И. К. К.; А. П. П., а за друга
част от задълженията посочените лица отговарят на лично основание (и по-
конкретно в качеството си на собственици на имота), както и лицето М. К.. За
втория период потребител на ТЕ е ответникът М. К..
От изслушаната СсЧе се установява, че неплатените суми за ТЕ
обхващат периода от 01.05.2019 г. до 30.11.2020 г. Експертът е посочил, че за
втория период (01.12.2020 г. до 31.03.2022 г.) сумите са платени от М. К.,
като дори има и надплатени такива. Дължимите за първия период суми /от С.
К. К.; И. К. К.; А. П. П. и М. К./, според експерта възлизат на сумата от 1
647,02 лв. Ето защо искът следва да се уважи за посочения период (01.05.2019
г. до 30.11.2020 г.) в посочения размер (който е и предявеният от ищеца) при
следните квоти:
С. К. К. – 1/6 или 274,50 лв.,
И. К. К. – 1/6 или 274,50 лв.,
А. П. П. - 1/6 или 274,50 лв.,
М. К. – 3/6 или 823,51 лева.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се
съобрази, че според чл. 33, ал. 4 на общите условия към договорите за
продажба на топлинна енергия продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от ОУ,
6
неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и
от този ден ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Съгласно
заключението на вещото лице по СсЧе, размерът на законната лихва върху
посочената по-горе главница, изчислен за период от падежа на фактурата до
23.09.2022 г. е 383,10 лв. /а претендираната от ищеца е 385,86 лв./ Поради
изложеното искът следва да се уважи до посочения размер, а за горницата над
него следва да се отхвърли. С оглед изложеното дължимите суми за
мораторна лихва са както следва:
С. К. К. – 1/6 или 63,85 лв.
И. К. К. – 1/6 или 63,85 лв.
А. П. П. - 1/6 или 63,85 лв.
М. К. – 3/6 или 191,55 лв.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за
доставена топлинна енергия, следва да бъде разгледано възражението на
ответниците И. К. К. и А. П. П. за погасяване по давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на
консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично
плащане по смисъла на чл. 111, б. "В" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се
през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За
приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.
Следователно и вземанията на ищеца към потребителите се погасяват с
изтичане на 3-годишен давностен срок. Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД
давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало
изискуемо. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от действащите общи условия от 2016
г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
стойността на фактурата за изравнителните сметки, в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят. Настоящият иск е предявен на 17.11.2022 г.
В периода на течене на погасителната давност обаче е приет
специалният Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците. Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила
от 09.04.2020 г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на
Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г. /ДВ, бр.
22/2020г./ е обявено извънредно положение върху цялата територия на
Република България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С
Решение на НС /ДВ, бр. 33/2020г./ срокът на обявеното с Решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение върху цялата
територия на Република България е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата,
7
срокът на извънредното положение не е бил удължаван, от което следва, че
същото е отпаднало. Възобновяването на течението на спрените срокове е
извършено с § 13 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за
здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, според който
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този
закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради
което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020 г. По
изложените съображения, следва да се приеме, че в периода от 13 март 2020
г. до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени. Поради
това, срокът на погасителната давност за процесните вземания, които са в
полза на частноправен субект /търговско дружество/, следва да бъде удължен
с периода, в който е спряла да тече давността, равняващ се на 69 дни. Така
към момента на подаване на иска – 17.11.2022 г. би била изтекла давността за
вземанията, станали изискуеми не преди 17.11.2019 г., а преди 08.09.2019 г.
Респ. с оглед изложеното по-горе, непогасените по давност вземания
обхващат периода от м.07.2019 г. до м.11.2020 г., които са в размер на
1 429,43 лв. съгласно заключението на вещото лице, а лихвата за забава върху
непогасената по давност главница, за период от дата на изискуемост до
23.09.2020 г. е 332,49 лв.
С оглед изложеното ответниците И. К. К. и А. П. П. /доколкото
единствено те са релевирали своевременно възражение за изтекла
погасителна давност/ следва да заплатят на ищеца следните суми:
И. К. К. – 238,24 лв. суми за ТЕ; 55,42 лв. лихва;
и А. П. П. - 238,24 лв. суми за ТЕ; 55,42 лв. лихва.
По отношение претенциите за дялово разпределение:
Установява се от представените писмени доказателства, че процесният
имот се намира в сграда - етажна собственост, а съгласно разпоредбата на чл.
139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
61, ал. 1 от Наредба №***-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда в режим на
етажна собственост се извършва възмездно. Законовата уредба установява
задължение за купувача на топлинна енергия да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Меродавно е
единствено обстоятелството услугата да е била извършена, а в случая това се
установява от приетото по делото заключение на съдебно – техническата
експертиза. Следва да се обърне внимание, че периода, за който ищецът
претендира суми за извършена услуга дялово разпределение (м.09.2019 г. –
м.02.2020 г.) обхваща периода през който собственици на имота са И.С.Р.
(като с оглед неговата смърт задълженията му са преминали върху
наследниците му - С. К. К.; И. К. К.; А. П. П.) и М. П. К.. Поради изложеното
искът за главница за дялово разпределение следва да се уважи по отношение
на ответниците съобразно заявените квоти от ищеца, както следва:
С. К. К. - 1/6 или 1,24 лв.;
8
И. К. К. - 1/6 или 1,24 лв.;
А. П. П. - 1/6 или 1,24 лв.;
М. П. К. - 3/6 или 3,72 лв.
С оглед началния период на претенцията за дялово разпределение,
датата на която е предявен искът и развитите по-горе съображения досежно
спирането на давностните срокове за период на обявеното извънредно
положение в страната, възражението за изтекла погасителна давност на
ответниците И. К. К. и А. П. П., се явява неоснователно.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба в съда, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
При този изход на спора на основание право на разноски имат и двете
страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 1010 лв. (200 лв. държавна
такса; 700 лв. експертизи, 10 лв. съдебни удостоверения и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25 Наредба за заплащане на правната помощ, определя в размер от 100,00 лв.,
съобразявайки обема на извършените от юрисконсулта действия по защитата,
както и фактическата и правна сложност на делото) и отделно от това, 200 лв.
– за особен представител на ответника И. К. К.. С оглед уважената част на
предявените искове и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1136,79 лв., които да се заплатят както
следва: И. К. К. 319,13 лв., А. П. П. 145,85 лв. С. К. К. – 167,95 лв., М. П. К.
503,86 лв.
Ответникът С. К. К. не претендира разноски, поради което такива не
следва да му се присъждат.
Ответникът И. К. К. е представляван от особен представител, не е сторил
разноски, респективно не му се дължат такива.
Ответникът А. П. П. е защитаван в производството безплатно от адв. К.
П. Г-Б на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв /л.162/, поради което на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв в полза на адвоката следва да се присъди хонорар, който съдът
определя в размер на 400 лв., като с оглед отхвърлената част на исковете, на
адвоката се дължат 53,43 лв.
Ответникът М. П. К. претендира разноски и представя доказателства за
сторени такива за адв. хонорар в размер на 400 лв. /л.89/, като с оглед
отхвърлената част на исковета на ответника следва да се присъдят разноски в
9
размер на 0,90 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „С.Т.“, бл.
*******, ет. 2, ап. 5 да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр.
София, ул. „Я“ № ***, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: сумата от 823,50
лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 191,55
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 3,72 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до
м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за сумата над 191,55 лв. до пълния предявен
размер от 192,93 лв. и иска за сумата от 0,94 лв. – мораторна лихва за периода
от 31.10.2019 г. до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово
разпределение;
ОСЪЖДА И. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. „ВЛ“ Б.***,
ет. 2, ап. 4 да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. София, ул.
„Я“ № ***, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: сумата от 238,24 лв. –
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.07.2019 г. – м.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 55,42
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до
м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за ТЕ за сумата над 238,24 лв. до пълния предявен размер от
274,50 лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.06.2019 г., както и за периода от
01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ
за сумата над 55,42 лв. до пълния предявен размер от 64,31 лв. и иска за
сумата от 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Н“ бл.
****, ет. 3, ап. 15 да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр.
София, ул. „Я“ № ***, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
10
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: сумата от 238,24
лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.07.2019 г. – м.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 55,42
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до
м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за ТЕ за сумата над 238,24 лв. до пълния предявен размер от
274,50 лв. и за периода от м.05.2019 г. до м.06.2019 г., както и за периода от
01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., иска за мораторна лихва върху главницата за
ТЕ за сумата над 55,42 лв. до пълния предявен размер от 64,31 лв. и иска за
сумата от 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г. до 23.09.2022
г. върху главницата за услуга дялово разпределение;
ОСЪЖДА С. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „Н“ бл. ***
вх. Б, ет. 1, ап. 24 да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр.
София, ул. „Я“ № ***, по предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както следва: сумата от 274,50
лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2019 г. – м.11.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, 63,85
лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. – 23.09.2022 г., 1,24 лв. –
стойността на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до
м.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 17.11.2022 г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.12.2020 г. до 31.03.2022 г., както и иска за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ за сумата над 63,85 лв. до пълния предявен размер от 64,31
лв. и иска за сумата от 0,31 лв. – мораторна лихва за периода от 31.10.2019 г.
до 23.09.2022 г. върху главницата за услуга дялово разпределение.
ОСЪЖДА М. П. К., ЕГН **********; И. К. К., ЕГН **********; А. П.
П., ЕГН ********** и С. К. К., ЕГН **********, да заплатят на
„Топлофиакция София“ ЕАД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в общ размер на 1 136,79 лв., представляваща сторени разноски в
производството /които да се заплатят както следва: И. К. К. - 319,13 лв., А. П.
П. - 145,85 лв. С. К. К. – 167,95 лв., М. П. К. - 503,86 лв./
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на М. П. К., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 0,90 лв. –
сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, да заплати на адвокат К. П. Г-Б, с
адрес на кантората гр. София, пл. „Св.Н“ №***, ет. 4, офис 5, на основание
11
на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 53,43 лв.,
представляващи възнаграждение за процесуално представителство на А. П.
П..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна
на ищеца - „Техем сървис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12