№ 2504
гр. Варна, 07.03.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20213110112623 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от ЕЛ. К. П. и Ц. К. Ц. срещу
В. Й. Т., в условията на активно субективно съединяване искове с правно основание чл. 124
ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на 600 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, целият с площ от 927 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, к.к. „Чайка“, при граници: имоти с идентификатори ***, ***, ***,
***, ***, ведно с изградената в имота сграда с идентификатор ***.1, с площ от 11 кв.м.
В исковата молба и уточняващите такива, ищците ЕЛ. К. П. и Ц. К. Ц., твърдят че са
наследници на К. Ц. С. и в това им качество с решение № 1372/27.06.2006г. на ОСЗГ-Варна,
им е признато правото им на собственост върху нива с площ от 1.000 дка, находяща се в
строителни граници на Виница, м. „Ламбур Пунар“, като реституционната процедура към
момента не е завършила. Излага, че в така признатият за възстановяване имот попада имот с
идентификатор ***, който е записан на ответника въз основа на договори за замяна и
покупко-продажба. Излага, че праводателят на ответника се е легитимирал като собственик
по наследяване на своята майка Ц. Д. П., която се е снабдила с констативен нотариален акт.
Оспорва правата на П., като твърди, че на същата е предоставено право на ползване в м.
„Галата“, а не в м. „Ламбур пунар“, поради което и поддържа, че същата самоволно е завзела
процесния имот и е изградила незаконна постройка. Тъй като имотът попада в строителни
граници на Варна, същият не попада в обхвата на ПМС 21/31.01.1963г.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Й. Т., чрез процесуалния си представител,
депозират отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост на иска,
твърдейки, че по искова молба на ищците с идентичен предмет е образувано гр.д. №
12132/2010г., по описа на ВРС, по което са депозирали отказ от исковете си и
производството по делото е прекратено на това основание.
При така въведените от ответника твърдения и при извършена служебна проверка
относно допустимостта на производството, съдът констатира следното:
Видно от запазените материали по гр.д. № 12132/2010г., по описа на ВРС, 21-ви
1
състав, че същото е образувано въз основа на искова молба на Д. Я. М.а, ЕЛ. К. П. и Ц. К. Ц.
срещу Ц. Д. П. и В. Е. П., с която са предявени в условията на активно и пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за
установено, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 895 кв.м. от ПИ с
идентификатор ***.
В исковата молба ищците са поддържали, че като наследници по закон на К. Ц. С. с
решение № 1372/27.06.2006г. на ОСЗГ-Варна им е признато правото право на собственост
върху нива с площ от 1.000 дка, находяща се в строителни граници на Виница, м. „Ламбур
Пунар“, в който попада и реалната част от имот ***. Оспорила си правата на Ц. Д. П., като
са поддържали, че на същото не е предоставено по надлежен ред право на ползване върху
процесния имот, че такова й е предоставено за имот в Галата и че същата е завзела имота.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на 03.02.2012г.,
производството по гр.д. № 12132/2010г., по описа на ВРС, 21-ви състав, е прекратено,
поради депозиран от ищците отказ.
Завършилото с определение за прекратяване поради отказ от иска производство, по
аргумент от чл. 233, изр. второ ГПК, има за последица непререшаемост на правния спор
между страните или техните правоприемници, за същото искане и на същото основание,
поради което и ищците не разполагат с процесуалната възможност отново да предявят
същия иск (чл. 298, ал. 2 ГПК). Правните последици от направения отказ от иска по
отношение на ответниците, респ. правоприемникът им, са идентични с тези на отхвърлянето
на иска като неоснователен, в случая че оспореното с исковата молба право съществува.
С оглед горното и настоящото производство се явява процесуално недопустимо и
като такова следва да бъде прекратено.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК и отправеното от ответника искане, в тежест на
ищците следва да се възложат сторените от В.Т. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 2560 лева.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 12623/2021г. по описа на Варненския
районен съд, 34-ти състав, на основание чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА ЕЛ. К. П., ЕГН **********, от гр. Варна, *** и Ц. К. Ц., ЕГН **********,
от гр. Варна, ***, да заплатят на В. Й. Т., ЕГН **********, от гр. Белослав, ***, сумата от
2560.00 лева (две хиляди петстотин и шестдесет лева), представляваща сторените пред
РС-Варна разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба през Варненски окръжен
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
2
3