№ 13691
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110156798 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от А. Н. И., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в ..., чрез пълномощника й адв. Д. М., със съдебен
адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, офис 5 - 3 против „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ №2 8, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73 Г, представлявано от
управителя С.П.П..
В исковата молба ищцата излага твърдения, че с ответника имат сключен Договор за
паричен заем № 5903551 от 20.02.2023 г., съгласно който ответникът, в качеството си на
кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 400 лв. срещу задължението на ищцата да
върне същата на 7 двуседмични вноски, при ГЛП в размер на 40,32 % и ГПР- 49,33 %.
Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 3 кредиторът имал задължението да предостави на
потребителя допълнителна услуга по експресно разглеждане на кредита срещу такса от
85,19 лв., дължима на разсрочено плащане заедно с погасителните вноски по заема.
Посочва, че в чл. 4, ал. 1 от договора било предвидено задължение за кредитополучателя да
предостави в 3-дневен срок от сключването му едно от следните обезпечения- поръчител-
физическо лице, отговарящо на поставени от кредитора условия, или банкова гаранция, като
в случай на непредоставяне на някое от изброените обезпечения била предвидена неустойка
по чл. 4, ал. 2 в размер на 56,77 лв. Сочи се, че неустойката също следвало да се изплати
разсрочено, като общото задължение по кредита било в размер на 567,14 лв. Ищцата твърди,
че е погасила изцяло процесния кредит. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен, тъй
като не била спазена предвидената от закона форма. Посочва, че не бил написан по ясен и
разбираем начин и не било спазено изискването за размер на шрифта, като освен това не му
било предоставено копие от Общите условия и от погасителния план. Твърди, че не бил
налице съществен елемент от договора- ГПР бил посочен единствено като процент, без да са
описани основните данни, послужили за неговото изчисляване. Нямало разписана ясна и
точна методика за изчисляването на ГПР. Не било посочено дали в ГПР била включена
таксата за експресно разглеждане, неустойка при непредоставяне на поръчител, застраховка
и т.н. Поддържа, че действителният размер на ГПР надхвърля размера на законоустановения
праг. Поддържа, че клаузата за неустойка е неравноправна, тъй като не е индивидуално
1
уговорена между страните и ищецът не е имал възможност да влияе над нея. Твърди, че
клаузата за неустойка е нищожна като противоречаща на закона, тъй като се създават
предпоставки за свръхзадлъжнялост на кредитополучателя. Също така посочва, че така
уговорена неустойката не е свързана пряко с претърпени вреди от непредоставянето на
обезпечението,с оглед което същата излизала извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване. Заявява, че с процесната клауза за неустойка в ползва на кредитора се уговаря
едно допълнително възнаграждение, дължимо под условие. Посочва, че размерът на същата
е необосновано завишен. Твърди, че клаузата, предвиждаща възнаграждение за експресно
разглеждане, е нищожна като неравноправна поради противоречие със закона. Посочва, че
размрът на таксата е необосновано завишен, както и че същата се дължи при липса на
реално предоставена услуга. Поддържа недействителност на целия договор за кредит, тъй
като и клаузата за възнаградителна лихва била нищожна поради противоречие с добрите
нрави. Твърди, че налице са явно неизгодни условия с оглед несъразмерността на
насрещните престации.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на А. И. обосновава
правния интерес от предявяването на установителен иск за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем № 5903551 от 20.02.2023 г., а при условията на евентуалност да
призната за нищожна клаузата по чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем № 5903551 от
20.02.2023 г., уговаряща начисляването на такса за експресно разглеждане и за прогласяване
за нищожна клаузата по чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 5903551 от 20.02.2023 г.,
уговаряща неустоечно съглашение, и осъдителен иск за заплащане на сумата от 10 лв.,
частично предявена от сума в размер на 80 лв., представляваща недължимо платена сума по
Договор за паричен заем № 5903551 от 20.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 25.09.2024 г., до окончателното й изплащане.
С исковата молба ищцата моли за събирането на писмени доказателства и допускането
и назначаването на съдебно – счетоводна експертиза.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата депозира писмено
становище, с което поддържа предявените искове и направените доказателствени искания.
Не ангажира допълнително доказателства. Моли да бъде допуснато изменение на размера
(увеличение) на предявения осъдителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си адв. А. Н.. Изразява становище за неоснователност на исковете. Не
оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба относно сключването на
договора и неговото съдържание, но излага подробни съображения въз основа на които
оспорва исковите твърдения за нищожност на процесния договор и оспорените клаузи.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответникът представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът не изпраща законен или договорен представител.
С протоколно определение от 06.02.2025 г. е допуснато изменение на размера на иска
по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, като същият се счита заявен в пълен размер за сумата от 86,52 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковите претенции с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 143 ЗЗП в тежест
на ищцовата страна е указано да установи при условията на пълно и главно доказван
сключване на процесния договор за кредит с посоченото съдържание; обстоятелствата, от
които произтича, че всички договорни клаузи са недействителни на заявените правни
2
основания. В тежест на ответника (ищец по насрещния иск) е да докаже действителността
на договора респ. правото му да получи незаплатените главница, договорна и мораторна
лихва.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата- наличието на облигационни отношения между „Вива
Кредит“ ООД и ищеца по Договор за паричен заем № 5903551 от 20.02.2023 г. с посочените
в исковата молба клаузи.
Видно от представените по делото писмени доказателства между страните е сключен
Договор за паричен заем № 5903551 от 20.02.2023 г., по силата на който ответникът като
кредитор се е задължил да предостави на ищцата като кредитополучател сумата от 400 лв.,
която последната се задължила да върне на седем погасителни вноски, в срок до 29.05.2023
г., при фиксиран годишен лихвен процент от 40,32 %, годишен процент на разходите- 49,33
%. Безспорно е също така, че ищцата е усвоила изцяло заемната сума в размер на 400 лв.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от процесния договор заемателят е избрал да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен
заем, като за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на
заявката за паричен заем дължи такса в размер на 85,19 лв., уредена в чл. 1, ал. 3.
Предвид уговореното между страните в чл. 4, ал. 1 от договора в тежест на
заемополучателя е предвидено задължение да предостави обезпечение под формата на
поръчител- физическо лице, което отговаря на определените условия, или банкова гаранция.
Страните са се съгласили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 56,77 лв., разсрочена за плащане на
равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4, като в този
случай дължимата вноска е в размер на 81,02 лв., а общото задължение по договора е станал
в размер на 567,14 лв.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че А. И. е
заплатила по процесния договор общо сумата от 486,52 лв., като е погасила задължението си
предсрочно – на 23.02.2023 г. С посочената сума ищцата е заплатила 400 лв. главница, 1,33
лв. – договорна лихва и 85,19 лв. – такса за експресно разглеждане.
Относно изложените в исковата молба съображения за нищожност на процесния
договор, както и на клаузата, регламентираща такса за бързо разглеждане, и на клаузата за
неустойка при непредоставено обезпечение съдът намира следното.
Сключеният между ищеца и „ВИВА КРЕДИТ“ АД договор е потребителски, поради
което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като
според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
В частност, преценката относно действителността на процесните клаузи на чл. 1, ал.
3 и чл. 4, ал. 2 от договора следва да се извърши както в съответствие с общите правила на
ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на които е сключен договорът.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т.ч.
да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в
равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските
сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ).
3
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,33 %, т.
е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно – таксата за експресно разглеждане
на документи и неустойката, които се начисляват от заемодателя и които следва да се
включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорените в процесния договор „такса за
експресно разглеждане на документи“ и „неустойка“ са разходи по кредита, които следва да
бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите-ГПР (индикатор за
общото оскъпяване на кредита)- чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19,
ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и
разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни- чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от
дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1
ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било
обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят
се е съгласил да заплати неустойка в размер на 56,77 лв., която се заплаща разсрочено
съгласно включения в договора погасителен план. В частност настоящият съдебен състав
приема, че с уговорените в чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора за заем клаузи се цели
единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната
заемна сума- т. нар. „скрита възнаградителна лихва“. Този извод, на първо място, следва от
специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е
уговорена неустойката- осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема.
По този начин кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Още
повече, ако заемодателят действително е имал намерение да получи обезпечение от такъв
тип, той е можел да постави сключването на договора за заем и предоставяне на заемните
средства под условие от предварителното поемане на поръчителство от лице, отговарящо на
посочени изисквания, каквато възможност, той има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В
подкрепа на горния извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на
задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано със следващата погасителна
вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда
към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение
4
няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че
посочената алтернатива за обезпечение- банкова гаранция е житейски немислима при
сключване на договор за потребителски кредит, доколкото кандидатстващото лице може
просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на банковата гаранция. Съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на
10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по
кредита сума.
Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото на чл.
19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно
допустимия. С оглед гореизложеното задължението за неустойка представлява разход по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 ЗПК не е
включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от
потребителя към деня на сключването.
Отделно от гореизложеното посочената клауза по чл. 1, ал. 3 от договора
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.
Ето защо, въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на
разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданите суми по чл.
1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2, те не могат да изпълнят отредената им функция- да дадат възможност
на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него
икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за
сключването му.
Предвид гореизложеното, договор № 5903551 от 20.02.2023 г. е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
С оглед уважаването на главния иск за прогласяване на нищожността на целия
договор, не следва да бъдат разглеждани предявените при условията на евентуалност искове
за прогласяване на нищожността на отделни негови клаузи – чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 2 от
договора.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл. I ЗЗД:
Съгласно заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза ищцата е погасила предсрочно кредита, заплащайки сумата от 486,52 лв., с която
е погасена главница в размер на 400 лв., договорна лихва в размер на 1,33 лв. и такса за
експресно разглеждане в размер на 85,19 лв.
Следователно и предвид нищожността на процесния договор за паричен заем,
ищецът се легитимира като кредитор на вземане в размер на 86,52 лв., представляваща
сборът от заплатените такса за експресно разглеждане и договорна лихва, които платени при
начална липса на основание, поради което искът при квалификацията на чл. 55, ал. 1, предл.
1 ЗЗД се явява доказан по основание и до пълния предявен размер и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищцата на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да й
заплати разноски в размер общо на 400 лв., от които 100 лв. – държавна такса и 300 лв. –
възнаграждение за вещо лице.
В производството ищцата е била представляван безплатно от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на Еднолично
адвокатско дружество „Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в
5
размер на 400 лв., към което следва да се прибави ДДС в размер 80 лв. С оглед материални
интерес на делото и неговата фактическа и правна сложност, съдът счита, че претендирания
адвокатски хонорара над посочения, не следва да бъде присъждан.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
По иска предявен от А. Н. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в ...
против „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ №2 8, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, ап. офис 73 Г,
представлявано от управителя С.П.П. ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на договор за
паричен заем № 5903551 от 20.02.2023 г.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавархалал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет. 2,
офис 73Г, представлявано от управителя С.П. да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в ..., на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, сумата от 86,52 лв.
(осемдесет и шест лева и петдесет и две стотинки), представляваща недължимо платени
такса за експресно разглеждане и договорна лихва по договор за паричен заем № 5903551 от
20.02.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 25.09.2024 г., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавархалал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет. 2,
офис 73Г, представлявано от управителя С.П. да заплати на А. Н. И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес в ... сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща
направени от ищцата разноски за заплащане на държавна такса и възнаграждение за вещо
лице в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в
гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. „Джавархалал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър Център“, ет. 2,
офис 73Г, представлявано от управителя С.П. да заплати на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело №
24/2021г. по описа на 24-ти състав, СГС, сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на А. Н. И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване
на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6