Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 29.03.2022 г., в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
при секретаря Камелия
Александрова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 1785 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 112,
ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано е по жалба на Е.П.П., ЕГН **********,*** и С.П., гражданин на Република Румъния, родена
на *** г., паспорт № *., действаща лично и със съгласието на своята майка Д.Т.,
гражданин на Република Румъния, родена на *** г., паспорт № **, срещу Експертно решение № 1081 от заседание
№ 102 от 14.06.2021 г. на Специализиран състав на Националната експертна
лекарска комисия /НЕЛК/ по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, с което
е потвърдено Експертно решение № 0957 от заседание № 038 от 15.03.2021 г. на
Първи състав на Трудово
експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ Общи заболявания към МБАЛ „Св. Анна – Варна“
АД, с което не се признава причинна връзка между увреждането и условията на
труд /извършената работа/.
В жалбата се релевира незаконосъобразност
на оспореното решение, поради нарушение на материалния
закон. Оспорва се извода, че при настъпване на инцидента П. П. е бил в
междуседмична почивка. Сочи, че дори злополуката да е настъпила в
междуседмичната почивка, същата е по време на работа, тъй като е станала в
Румъния по време на изпълнение от страна на починалия на възложен му превоз на
товар. Твърди се, че в обжалваното експертно решение не са посочени факти и
доказателства, въз основа на които НЕЛК достига до извода, че условията на
труд, при които пострадалият е изпълнявал трудовите си задължения, не са
създали висок риск за внезапно увреждане на здравето му. Навеждат се доводи, че
П. П. не е успявал да почива пълноценно и да се възстанови от изпълняваната от
него работа – шофьор на камион, като именно факторът стрес и преумора се явява
предпоставка за инцидента и е изиграл ключова роля за настъпването му. Аргументира
се, че в случая няма основание за приложение на чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинската
експертиза /НМЕ/. Отправя се искане за отмяна на оспореното експертно решение.
Със същите доводи жалбата се поддържа и в
съдебно заседание от представител по пълномощие, като се претендира и присъждане
на съдебно-деловодни разноски. Моли да не
се присъжда адвокатско възнаграждение в полза на „Л. “ ЕООД, тъй като заинтересованите страни не
разполагат с подобно процесуално право. В отношение на евентуалност се прави
искане за намаляване на неговия размер. Съображения за незаконосъобразност на оспореното
експертно решение се излагат в депозирани по делото писмени бележки.
Ответникът – Специализиран състав на НЕЛК по
нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, в представена чрез
процесуален представител молба С.д. 4895/25.03.2022 г. /л. 142-143 от делото/, изразява
становище за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Счита, че заключенията
по изготвената в хода на съдебното производство експертиза потвърждават като
правилни достигнатите изводи в оспореното експертното решение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – „Л. “ ЕООД, чрез
упълномощен процесуален представител изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли за нейното отхвърляне, както и за присъждане на направените по делото разноски.
Счита, че за разлика от гражданското производство, където на третото лице помагач
не се присъждат разноски, в административното производство при отхвърляне на
жалбата заинтересованите страни имат право на разноски. В депозирана по делото писмена
защита подробно се аргументира законосъобразност на издаденото експертно решение.
Заинтересованата страна – Териториално
поделение на НОИ – Варна, в
депозирана чрез процесуален представител молба с.д. 15675/26.10.2021 г. /л.
37-38 от делото/, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за
нейното отхвърляне и за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и
законосъобразно.
Заинтересованите страни – Първи състав на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, Агенция за хора с увреждания и
Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, не
изразяват становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на трудов
договор № 57/23.07.2019 г. /л. 35/ П.Н.П. е назначен в „Л. “ ЕООД, гр. Варна на
длъжност „шофьор товарен автомобил (международни превози)“, при 8-часов работен
ден.
На работника са
проведени инструктажи по здравословни и безопасни условия на труд, за което той
е положил подпис в съответните книги /л. 27-30/.
П. П. е притежавал
необходимите квалификации и документи в съответствие с длъжността, която е
заемал и е бил правоспособен водач /л. 30-31/.
В Карта за оценка на
риска на работно място „шофьор на товарен автомобил“, изготвена от Служба по
трудова медицина „Гранд медикъл сейфти енд хелп“ /л. 9-15/ са идентифицирани и
оценени: „микроклимат“ – първа степен /овладян/ риск; „шум“, „локални и общи
вибрации“, „нервно-психично напрежение“ и „зрително натоварване“ – втора степен
/приемлив/ риск; опасност при „травматични увреждания при ПТП“ – трета степен /необходими
са мерки/.
Във връзка с
изпълнение на трудовата си функция П. е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Атего 1217“, с рег. № **, с дата на първа регистрация 06.05.1999 година.
Видно от удостоверение за техническа изправност на ППС по протокол № 21486411
/л. 47/ техническият преглед на камиона е извършен на 06.02.2020 г. и подлежи
на следващ такъв на 06.08.2020 година. Представен е протокол от контролна
проверка на тахографа с № BG 104/0004024/16.10.2019 г. /л. 46/, според който същият
отговаря на изискванията.
Съгласно
предоставените от осигурителя товарителници, справка от GPS и от изпълняваните
поръчки по фактури и тахошайби /с последна такава за 14-15.05.2020 г./ /л.
36-45/ и пътен лист № 468517 с дата на издаване 13.05.2020 г. /л. 53/, в този
ден П. П. *** в 15:36 ч. / по GPS данни , а в пътния лист е вписано в 17:40 ч./
за гр. Добрич, където е товарил на
13.05.2020 г. стока, която е доставил на 14.05.2020 г. в Куртя де Арджеш,
Румъния. Следващо CMR показва, че от Букурещ- Румъния трябва да достави стока в гр. Търговище-
България с получател „ЕКОФОЛ“ АД. На 14.05.2020
г. е пристигнал около 21:00 ч. в гр. Търговище и е направил близо 10-часова
почивка, като е разтоварил сутринта на 15.05.2020 година. Около 09:11 ч. тръгва
към гр. Шумен, където взима товар от „Мадара Агро“ за Румъния. Отпътувал е от
Шумен в 13:12 ч. в посока гр. Силистра /така е вписал и в пътен лист №
468517/13.05.2020 г./, където около 20:31 ч. – 20:51 ч. е преминал границата с
Румъния. Около 22:00 ч., по сведения на М.М. – управител на „Л. “ ЕООД, П. П. е
пристигнал на първия разтоварен пункт – в Paltinisu Strada Scolii, населено
място близо до Слобозия, като в разговор по телефона е уведомил М., че
разтоварването ще бъде по-бавно, тъй като фирмата-получател на стоката не притежава
необходимата техника за разтоварването. Към 22:50 ч. са разтоварили и се е
наложило да разтоварят останалия товар на друг пункт, на около 5 км от първия. П.
е приключил към 23.40 ч. и е отпътувал към Слобозия, Румъния. П. П. се е обадил
на М.към 23:55 ч. и го е информирал, че е намерил паркинг и остава на него за да направи междуседмичната си почивка. От
00:10 ч. на 16.05.2020 г. до 18.05.2020 г. около обяд, по GPS данни, товарният
автомобил няма движение.
По данни от писмо № 364986/31.07.2020
г. на Министерство на вътрешните въпроси – Полицейски инспекторат на окръг
Яломица, Полиция на гр. Слобозия /л. 19-20/, на 18.05.2020 г., около 12:00 ч., П.Н.П.
е намерен мъртъв, седнал на шофьорското място в заключената кабина на
управлявания от него тежкотоварен автомобил „Мерцедес Атего“, с регистрационен
номер **, на паркинг в района на бившата бензиностанция „ПЕКО APT Слобозия“, на
околовръстното шосе на гр. Слобозия, окръг Яломица в Република Румъния.
В писмени обяснения
/л. 58-61/ М.М. – управител на „Л. “ ЕООД, заявява че , последно обаждане от П.
П. е получил на мобилния си телефон в 23:55 ч. на 15.05.2020 г., когато му е
казал, че паркира камиона за междуседмичната си почивка по Регламент.
П. е пристигнал в гр.
Слобозия, Румъния в 00:10 ч. на 16.05.2020 година. От този час на 16.05.2020 г.
до 18.05.2020 г. около обяд, по GPS данни, товарният автомобил няма движение.
Съгласно Констативен
медицински сертификат за смърт № 132/02.06.2020 г. /л. 64/, издаден от съдебен
лекар на Съдебномедицинска болница – Яломица, П.Н.П. е починал на 18 май 2020 година.
Като пряка причина /незабавна/ за смъртта е посочена остра
сърдечно-респираторна недостатъчност. В т. I.в) от констативния медицински
сертификат за смърт като първоначално заболяване, предизвикало смъртта е посочено мозъчно-съдов хеморагичен инцидент.
В т. II. Други важни болестни състояния допринесли за смъртта, но без връзка с
болестта или болестното състояние, което я е предизвикало е посочено „затлъстяване“.
С писмо №
К16520/18.01.2021 г. /л. 61 от делото/ от Национална каса за публични пенсии
към Министерството на труда и социалната защита на Румъния, на НОИ е предоставено
писмо на Службата по Съдебна медицина Яломица № 5608/АЗ/121/27.11.2020 г. /л.
62 от делото/, съгласно което заключението от доклад за съдебно-медицинската
аутопсия № 2173/A3/121 е следното: смъртта на П.Н.П. е била ненасилствена; тя
се дължи на остра сърдечно-дихателна недостатъчност като последица от нетравматичен
хеморагичен инсулт; по време на външния преглед не са открити травматични
наранявания; събраната кръв не съдържа алкохол; смъртта е настъпила на дата
18.05.2020 година.
От представеният от
работодателя „Л. “ ЕООД анализ на натовареността на П.Н.П., шофьор в „Л. “
ЕООД, изготвен на 17.02.2021 г. /л. 62-63/, се установява, че през периода от
24.11.2019 г. до 15.05.2020 г. П. е имал нормална натовареност съобразно
Регламент (ЕО) 561/2006 година.
Видно от Етапна
епикриза на личния лекар на П. П. – д-р Б.С.Б., съдържаща данни за периода
14.12.2011 г. – 16.06.2020 г. /л. 7-8 от преписката и л. 45-46 от делото/, при
извършени прегледи на 08.11.2018 г. и на 05.02.2019 г. П. е диагностициран с
Хипертонична болест на сърцето без (застойна) сърдечна недостатъчност.
В Протокол №
5103-03-5/19.02.2021 г. за резултатите от извършеното разследване на
злополуката станала на 18.05.2020 г.,
изготвен от комисия назначена от директора на ТП на НОИ – Варна /л. 67-73/, са
описани фактите и обстоятелствата около
настъпването на инцидента. В т. V от протокола е посочено, че злополуката е
станала в период от време, когато са действали извънредни правила – считано от
00:00 ч. на 18.04.2020 г. до 24:00 ч. на 31.05.2020 г., за всички водачи извършващи вътрешни и международни превози на
товари, по изключение – във връзка с разпространението на COVID-19 и обявеното
в Република България извънредно положение, са действали извънредни правила
относно прилагането на времето за управление и периодите на почивка, съгласно
чл. 14, § 1 от Регламент (ЕО) 561/2006. След извършен анализ на причините за
възникване на злополуката /т. VIII от протокола/ комисията се е обединила около становището,
че е налице ситуация на остро влошаване на здравословното състояние на П.Н.П.
по време на престоя в 45-часовата му междуседмична почивка. В т. IX и т. X от
протокола е посочено, че няма данни за допуснати нарушения на нормативните
актове и не са установени лица, допуснали нарушения.
Издадено е Експертно решение
№ 0957 от заседание № 038 от 15.03.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД /л. 82/, с което не е призната
причинна връзка между увреждането и условията на труд /извършената работа/.
Решението е мотивирано със заключението от доклад за
съдебно-медицинската аутопсия № 2173/А3/121 на Служба по Съдебна медицина
Яломица и условията на труд и с позоваване на разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от
НМЕ.
С жалба вх. №
97-00-276/02.04.2021 г. /л. 87/, наследниците
на П.Н.П. – Е.П.П. и С.П., гражданин на
Република Румъния, родена на *** г., действаща лично и със съгласието на своята
майка Д.Т., гражданин на Република Румъния, са обжалвали Експертно решение
№ 0957 от заседание № 038 от 15.03.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД пред НЕЛК гр. София.
С оспореното в настоящото съдебно
производство Експертно решение № 1081 от
заседание № 102 от 14.06.2021 г. на Специализиран състав на НЕЛК по нервни,
очни и сърдечно-съдови заболявания /л. 91-93/ е потвърдено Експертно
решение № 0957 от заседание № 038 от 15.03.2021 г. на Първи състав на ТЕЛК Общи
заболявания към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. В решението на НЕЛК са изложени мотиви
във връзка със заболяването на починалото лице, условията на работа и причините
за настъпилата смърт, въз основа на които е прието, че не е налице причинна
връзка между извършваната трудова дейност и смъртта на лицето.
Като доказателство по
делото е приета и приложена справка пътен лист, генерирана от GPS системата Viasat SmartTracker за движението на
автомобил „Мерцедес 1317 ATEGO“ с рег. № ** за периода от 15:40 ч. на 13.05.2020 г. до
23:59 ч. на 18.05.2020 година /л. 42-44 от делото/.
Със заявление № с.д.
17149/22.11.2021 г. /л. 110 от делото/ от д-р Б.С.Б. – трето неучастващо по
делото лице, са представени три броя амбулаторни листове /л. 111-113 от делото/,
издадени на П.Н.П., в два от които /от 18.11.2018 г. – л. 113 от делото и от 05.02.2019 г. – л. 112 от делото/ е
поставена основна диагноза „Общ медицински преглед“ и е посочено придружаващо
заболяване „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“.
С писмо изх. № 11-00-152/25.11.2021
г. /л. 102 от делото/ Районна здравноосигурителна каса – Варна /РЗОК – Варна/
уведомява, че от справките направени в
регистрите поддържани от НЗОК е установено, че здравноосигуреното лице П.Н.П.
не е получавал лекарства, които са частично или напълно заплащани от НЗОК за
периода от 01.11.2018 г. до 31.05.2021 година.
Със Заповед №
002/01.01.2013 г. на М.М. – управител на „Л. “ ЕООД /л. 170 от делото/, на
водачите на МПС назначени на работа в „Л.
“ ЕООД е вменено задължение за
съхраняване и предаване на тахографските листове на товарния автомобили и
спазване на времето за управление, прекъсване и почивки съгласно разпоредбите
на ЗАвтП и Регламент (ЕО) № 561/2006. П.Н.П. е запознат със съдържанието на
заповедта на 21.01.2015 г., видно от саморъчно положения от него подпис.
По делото е назначена комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза /КСМАЕ/, изготвена от Д.К. – лекар –
кардиолог и Т.Т. – автоексперт, която е
приложена на л. 145-166 от делото. Съгласно заключението на вещото лице К. по
първата поставена задача към датата на инцидента водачът П.Н.П. е страдал от
хипертонична болест, за която не е взимал системно медикаменти, като по този начин
същата е била основна причина за настъпването на смъртта. На втората поставена
задача, касаеща наличието на причинно-следствена връзка между настъпилия
инцидент и условията на труд, експертизата дава заключение, че при огледа на
МПС, данните по делото и рисковата характеристика на пациента от медицинска
гледна точка не се установява причинно-следствена връзка между настъпилия
инцидент /смъртта на водача П. П./ и условията на труд.
След извършен оглед на процесния товарен
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ** и анализ на общото му техническо състояние и
на условията при които водачът П. П. е
кормувал и почивал /спал/, вещото лице Т. е определил приемлив риск втора степен по отношение на показателите шум,
локални и общи вибрации, опасност от травматични увреждания при ПТП, условия на
труд и почивка и зрително натоварване. Посочено е, че от техническа и
експлоатационна гледна точка товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № **,
включително кабината е предлагал
приемливи условия на кормуване/друга работа и почивка, съгласно нормативната
уредба.
Изследвайки представените по делото тахографски
листове, автоекспертът е констатирал, че непосредствено преди
началото на последния 6-дневен период на дейности /на 10.05.2020 г. в 15:50
ч./, извършвани от водача П. П., същият е бил с подсигурена нормативно
установена възможност за активна почивка в продължение на около 46 часа, т.е.
няма данни за физическото и психическо натоварване на служителя от кормуване, друга
работа, време на готовност/разположение. Според вещото лице Т. непосредствено
преди началото на последната командировка на водача П. П. /започнала на
13.05.2020 г. в 11:50 ч./ не е имало превишение на времето за кормуване и
съответно данни за физическото и психическо претоварване, а времето за
междудневна почивка е било в рамките на нормативно установеното.
Според експертното заключение, обобщеният анализ на данните от тахографските
листове и генерирани обобщени данни от GPS системата водят до следните заключения:
-
Броят
часове, през които е кормувал и почивал по време на командировката си водачът П.
П., не са били в разрез с нормативно установените по Регламент (ЕО) № 561/2006,
което определя степента на физическото и психическо натоварване на служителя в
рамките на нормативно установеното.
-
Липсва
причинна връзка между настъпилия инцидент и условията при които е протекла
последната командировка на водача П. П. от техническа и експлоатационна гледна
точка, започнала на 13.05.2020 година.
-
За
времето от началото на командировката до Румъния от 13.05.2020 г. до 18.05.2020
г., когато е установена смъртта на водача П. П., същият не е управлявал повече
от 9 часа на денонощие и е ползвал междудневни почивки с продължителност не
по-малко от около 11 часа или 9 часа + 3 часа, разпределени в денонощието.
Вещото лице Т.
отбелязва, че съществува разлика спрямо началото и края на часовете в
денонощието на различните дейности, отчетени по тахографски листове и по данни
от GPS системата, тъй като тахографът не е бил със сверен часовник с времето в
Република България /местно време/ или с общоевропейското време, което не
променя абсолютните стойности на броя часове в режим на кормуване и почивка на
водача и даденото заключение.
При изслушване на
заключението по КСМАЕ в открито съдебно заседание вещото лице К. пояснява, че главният фактор довел до настъпване на хеморагичния инсулт,
който от своя страна е причинил острата сърдечно-белодробна недостатъчност и
смъртта на П. П. е липсата на лечение на
хипертоничната болест. Посочва, че мозъчно-съдовата болест на П. е
наследствена, защото видно от представения амбулаторен лист от личния лекар
доктор Б.Б., майка му също е била с
такова заболяване, имал е и повишено тегло, като всички тези фактори допринасят
за настъпване на инцидента. Заявява, че личният лекар на П. му е изписал
антихипертензивни лекарства /лекарства за понижаване на кръвното налягане/ и е
дал препоръка за редукция на теглото , съответно е
упоменал няколко пъти, че пациентът не провежда системно лечение и не желае
такова. Експертът заявява, че по принцип шофьорският труд е с умерен риск, като
в случая не е установено екстремно натоварване. Уточнява, че дори П. да не е
работил като шофьор, пак е щял да получи такъв инцидент поради наличието на
посочените рискови фактори, като стресът има най-ниска относителна тежест,
поради което дори да е налице някакво претоварване в работата, същото не е от
решаващо значение за настъпилия летален изход. Според вещото лице К.
хипертоничната болест представлява патологично състояние по терминологията в
чл. 73, ал. 2 от Наредбата за медицинска експертиза.
В съдебно заседание по приемане на
заключението по КСМАЕ вещото лице Т. пояснява, че единствената разлика
между това, което е отчетено по тахографските
листове и данните от GPS системата е в
абсолютните часове като отправна точка спрямо денонощието, когато се е
извършвало всяко едно действие по кормуване или почивка, което се дължи на
факта, че тахографът не е бил със сверен часовник, което е задължение на
водача. Посочва, че от приложения по делото протокол за преглед на тахографа,
който е с валидност 2 години, към датата на произшествието и на експлоатацията
тахографът е бил в т.нар. легитимен период на изправност. Според автоексперта ,
целият сбор от дейности – кормуване, почивка и друга работа, разположение, не е
бил в нарушение на нормативната уредба, която третира транспортната дейност на
водача – Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета и
ЗАвтП. Вещото лице Т. сочи, че несъответствието между тахографските листове и
данните от GPS системата би могло да бъде по причина на манипулиране на
тахографските листове, каквито данни не са констатирани от експертизата.
Заключението по КСМАЕ е оспорено от
процесуалния представител на жалбоподателите с аргументи, че не е изследван
въпросът дали са спазени изискванията за междудневни почивки, както и какъв
период от време шофьорът е кормувал в рамките на всеки 24 часа по време на
командировката си, предвид наличието на разминаване между данните от тахофрафските
листове и от GPS системата.
При така установените фактически обстоятелства,
съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от надлежни страни в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /обжалваното
решение е връчено на 20.07.2021 г., а жалбата е подадена на 30.07.2021 г./ и при наличие на правен интерес от съдебно
оспорване.
Разгледана по същество, съдът намира
жалбата за неоснователна предвид следното :
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия съгласно
императивната разпоредба на чл.
49, ал. 1 от Правилника за устройство и организация на работата на органите на
медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи
/ПУОРОМЕРКМЕ/
– Специализиран състав на НЕЛК по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания,
определен съобразно водещата диагноза на П. П. – нетравматичен хеморагичен инсулт.
Изпълнени са изискванията на чл.
18, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ в специализирания състав да бъдат включени не по-малко
от трима лекари.
Експертното решение на НЕЛК е постановено
в установената в чл.
4 от НМЕ
форма, мотивирано е в съответствие с изискването на чл.
49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ и съдържа изискуемите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК.
От посочените в решението фактически и правни основания стават ясни
юридическите факти, от които органът на медицинската експертиза черпи
упражненото от него публично субективно право.
Обжалваният индивидуален административен
акт е издаден при съблюдаване на административнопроизводствените правила. НЕЛК
се е произнесла въз основа на подробно описаната в експертното решение документация,
която е в обхвата регламентиран в нормите
на чл.
73, ал. 1, т. 1,
предложение второ и чл.
66, ал. 1 от НМЕ,
в т.ч. са отчетени условията на труд, степента на натоварване при обичайна
работна среда, медицинските данни за здравословното състояние на лицето преди
инцидента, взето е становището по оценката на риска на работно място, дадено от Служба по трудова медицина.
Оспореното експертно решение на НЕЛК е
издадено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху
тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са,
че тя представлява внезапно, непредвидено и спонтанно увреждане на здравето, което е резултат на
външно или вътрешно /болестно/ въздействие върху човешкото тяло или организъм.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудовата злополука е всяко внезапно увреждане
на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната
работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато
е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето винаги е резултат на извършваната работа.
Въз основа на разграничението в
разпоредбата на чл.
61, ал. 1, т. 5
и т.
6 от НМЕ,
причинната връзка включва установяването на два вида връзка: причинна /между
увреждането и настъпилия резултат – чл.
61, ал. 1, т. 5
от НМЕ/ и функционална /между увреждането (смъртта) и
условията на труд (извършваната работа) по време на злополуката – чл.
61, ал. 1, т.
6 от НМЕ.
В конкретния случай между страните по
делото не се спори, а и от наличните по делото медицински документи се
установява, че именно увреждането /нетравматичен хеморагичен инсулт/ е довело
до острата сърдечно-дихателна недостатъчност, причинила смъртта на П. П.. Тоест
доказана се явява причинната връзка между увреждането и настъпилата смърт на лицето /чл. 61, ал. 1, т. 5 от НМЕ/. Спорът
е относно наличието на функционалната причинна връзка по чл. 61, ал. 1, т. 6 от
НМЕ – връзката между увреждането (смъртта) и условията на труд (извършваната
работа) по време на злополуката.
Когато внезапното увреждане на здравето е
нетравматично по смисъла на §
1, т. 36 от ДР на Закона за здравето, наличието на причинна връзка между него
и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК /аргумент от чл.
60, ал. 2 от КСО/,
които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по
причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола
от аутопсията /чл.
66, ал. 1 от НМЕ/.
Горното разрешение е продиктувано от регламентираното в чл.
73, ал. 2 от НМЕ,
че когато нетравматичното увреждане на здравето е патологично състояние, т.е.
болестно състояние, вследствие на заболяване от каквото и да е естество, в т.ч.
и мозъчен инсулт, то не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла
на чл.
55, ал. 1 от КСО.
В съответствие с разпоредбата на чл. 66,
ал. 1 от НМЕ, предвид внезапната смърт
на лицето и наличието на протокол/доклад от аутопсията, ТЕЛК и НЕЛК са се
произнесли по причинната връзка /чл. 61, ал. 1, т. 5 и т. 6 от НМЕ/. Обоснован
на събраните по делото доказателства е достигнатият от ТЕЛК, а впоследствие и от
специализирания състав на НЕЛК извод, че
в разглеждания случай не е налице функционална причинна връзка /чл. 61, ал. 1,
т. 6 от НМЕ/ между настъпилото нетравматично увреждане и условията на труд
/извършваната работа/. От представените по делото медицински документи
/амбулаторни листове, етапна епикриза от личен лекар, писмо от РЗОК – Варна/ се
установява, че няколко години преди инцидента П. П. е диагностициран със
заболяване „хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“,
за което са му предписани силни медикаменти за понижаване на кръвното налягане,
които той е отказвал да приема. Налице са данни и за фамилна анамнеза – майка
със същото заболяване /вж. амбулаторен лист № 4721/08.11.2018 г. – л. 113 от
делото и амбулаторен лист №
668/05.02.2019 г. – л. 112 от делото/. Същевременно, предвид становището на Служба трудова медицина
по оценката на риска на работно място, не може да се приеме, че П. е бил подложен на
висок риск при извършваната от него работа /шофьор на товарен автомобил/, който
да доведе до настъпилото нетравматично увреждане, причинило смъртта му. При произнасянето на медицинските органи относно
условията на труд правилно са съобразени и констатациите в изготвения протокол
от разследване на злополуката, притежаващ доказателствена сила по отношение на
тези обстоятелства /аргумент от чл. 58, ал. 6, изречение първо от КСО/. При
тези данни с основание съставът на ТЕЛК, а впоследствие и специализирания
състав на НЕЛК са приели, че липсва
функционална причинна връзка между увреждането на П. П. и извършваната от него работа.
Правилността на този извод на органите на медицинската
експертиза се потвърждава от фактите, които се установяват от доказателствата
по делото и най-вече от приетото заключение на вещите лица по КСМАЕ, предвид
спецификата на казуса, който се основава преди всичко на специални знания в
областта на медицината. Заключението е изготвено от специалисти: лекар –
кардиолог и автоексперт, въз основа на
обследване на цялата медицинска и транспортна документация и при съобразяване
на установените по делото факти. Съдът напълно кредитира експертното заключение,
намирайки го за обективно и компетентно дадено, обосновано и ясно, отговарящо в
пълнота на поставените задачи. Заключенията на вещите лица, както и фактите на които се позовават, напълно кореспондират с
фактите, които се установяват от останалите доказателства по делото. Вещото
лице К. е категоричен, че основната причина довела до настъпване на
хеморагичния инсулт, който от своя страна е причинил острата
сърдечно-белодробна недостатъчност, вследствие на която се е стигнало до летален изход за П. П., е липсата на лечение
на хипертоничната болест. Даденото заключение допълнително е обосновано с
аргументи развити при изслушването му в
открито съдебно заседание, в което лекарят – кардиолог подробно изясни
механизма на увреждане на организма в резултат на хипертоничното заболяване и
последвалия мозъчен инсулт. Изследвайки всички фактори имащи отношение към злополуката /болестта, липсата
на лечение, фамилната обремененост, затлъстяването на лицето, тютюнопушене/, изготвилият
експертното заключение лекар изразява становище, че стресът има най-ниска
относителна тежест, поради което дори да е налице някакво претоварване в работата
на П., то същото не е от решаващо
значение за настъпилия летален изход. Вещото лице с категоричност заявява, че
дори П. да не е работил като шофьор, пак е щял да получи такъв инцидент поради
наличието на горепосочените рискови фактори.
В автотехническата
част изготвена от вещото лице Т. са изследвани условията на труд, включително извършен е оглед на управлявания от П. П.
товарен автомобил, като е определен умерен риск втора
степен по отношение на всички показатели. Автоекспертът е констатирал, че от
техническа и експлоатационна гледна точка товарният автомобил е предлагал
приемливи условия на кормуване/друга работа и почивка, съгласно нормативната
уредба. Оттук следва, че не са налице данни за физическото и
психическо претоварване на шофьора. Напротив, натоварването на П. е било в степен отговаряща на осъществяваната от него трудова
дейност – извършване на международни превози на товари.
Съдът не възприема доводите на
жалбоподателите за оспорване на заключението по КСМАЕ, свързани с липса на
изследване на въпроса за спазването на изискванията относно продължителността
на кормуването и междудневните почивки, предвид наличието на разминаване между
данните от тахографските листове и тези от GPS системата. Изследвайки тахографските
листове, вещото лице Т. е заключил, че
по време на командировката водачът е шофирал и почивал съобразно изискванията
на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета, с
дерогацията действаща през процесния
период, поради което е определил степента на физическото и психическо
натоварване на служителя в рамките на нормативно установеното. Съществуващите
разминавания относно началото и края на часовете в денонощието на различните
дейности по данните от тахографските листове и тези от GPS системата
автоекспертът обяснява с факта, че тахографът не е бил със сверен часовник,
което е задължение на водача, като изрично отбелязва, че съществуващата разлика
не променя абсолютните стойности на броя часове в режим на кормуване и почивка
на водача и даденото заключение. Изразеното от вещото лице Т. предположение, че
несъответствието между тахографските листове и данните от GPS системата би могло
да бъде по причина на манипулиране на тахографските листове не се основава на установените по делото
факти, още повече, че в съдебно заседание самото вещо лице заявява, че подобни
данни не са констатирани от експертизата.
При наличие на твърдения, че П. се е
претоварвал по нареждане на работодателя, поради което е бил подложен на
прекомерно физическо и психическо натоварване и стрес, което от своя страна е
довело до настъпването на фаталния инцидент, върху жалбоподателите лежи
тежестта за доказване на това обстоятелство /аргумент от чл. 154, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс във
връзка с чл. 144 от АПК/. Въпреки дадените от съда с протоколно определение от
проведеното на 9 ноември 2021 година изрични указания в тази насока, по делото
не са ангажирани доказателства за установяване на това обстоятелство. Дори да
се приеме, че с оглед разминаванията в данните от тахографските листове и от
GPS системата е налице превишаване на времето за кормуване, респ. съкращаване
на времето за почивка на водача, то по никакъв начин не е установено, че същото
е по нареждане на работодателя, а още по-малко, че именно това е причинило
увреждането /смъртта/ на шофьора. Съгласно нормите на Регламент (ЕО) № 561/2006
на Европейския парламент и на Съвета и представената по делото Заповед № 002/01.01.2013 г. на управителя на „Л. “ ЕООД, връчена на П. на
21.05.2015 г., задължението за спазване на нормативните изисквания във връзка с
времето за управление и почивки, респ. отговорността при нарушения на тези
изисквания, е изцяло за водача. Освен това от доказателствата и най-вече от
заключението по КСМАЕ, с необходимата степен на категоричност се установи, че
не е налице връзка между нетравматичното увреждане довело до смъртта на П. П. и извършваната от него работа като шофьор на
товарен автомобил в „Л. “ ЕООД. Следователно, макар увреждането е станало по време
на командировката на лицето, същото не е във връзка или по повод на
извършваната от него работа.
Обстоятелството дали е налице причинна
връзка между настъпилото увреждане на здравето и упражняваната трудова дейност
е конкретен въпрос, отговорът на който винаги следва да бъде конкретно
преценяван с оглед на всички конкретни факти, като случай като настоящиятс при
който от събраните доказателства се установява, че липсва причинна връзка между
настъпилата злополука и извършваната работа /т.е. че самò по себе си
общото заболяване е достатъчно да причини увреждането на здравето без намесата
на други външни фактори/, изключват приложението на чл. 55 от КСО.
По тези съображения, настоящият съдебен
състав намира, че законосъобразно НЕЛК е отказал да приложи нормата на чл. 55
от КСО и да признае причинна връзка между злополуката и извършваната от П.
трудова дейност.
Постановеното експертно решение на НЕЛК е
в съответствие и с целта на закона, която е признаване на злополуката за
трудова единствено при кумулативното наличие на визираните в чл. 55, ал. 1 от КСО предпоставки, каквото в настоящия случай не се установява.
Предвид всичко
изложено дотук, настоящият съдебен състав счита, че Експертно решение № 1081 от
заседание № 102 от 14.06.2021 г. на Специализиран състав на НЕЛК по нервни,
очни и сърдечно-съдови заболявания е постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, като е
съобразено и с целта на закона, поради което подадената срещу него жалба следва
да се отхвърли като неоснователна.
При този изход
на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователна.
На ответната
страна, предвид направеното своевременно искане с молба с.д. 4895/25.03.2022 г. и осъщественото
процесуално представителство с представеното по делото писмено становище, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ в съответствие с фактическата и правната сложност на делото,
които жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят.
Противно на твърдяното от жалбоподателите,
предвид крайния изход на спора, заинтересованата страна „Л. “ ЕООД за която обжалваното експертно решение на НЕЛК
е благоприятен административен акт има
право на разноски – аргумент от чл. 143, ал. 4 от АПК. Съгласно представения
списък /л. 172 от делото/ , претендираните от заинтересованата страна „Л. “
ЕООД разноски са в размер на 650 лева, от които 50 лева – заплатен депозит за
вещи лица /л. 52 от делото/ и 600 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и
съдействие № 011852/01.03.2022 година /л. 171 от делото/. Съдът намира направеното
от страна на жалбоподателите възражение на прекомерност срещу така
претендирания размер на заплатения от тази заинтересована страна адвокатски
хонорар за основателно. Същият е почти два пъти по-висок от регламентирания в чл.
8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения минимум от 350 лева. В случая макар да е налице
известна степен на фактическа /множество доказателства от различно естество –
медицински и автотранспортни документи, част от които съставени от органи на
чужда държава/ и правна /съобразяване на няколко нормативни акта, в т.ч.
законови и подзаконови на българското право, както и на вторичното право на
Европейския съюз/ сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева се явява прекомерно. На основание чл. 78, ал. 5 от
Гражданския процесуален кодекс във
връзка с чл. 144 от АПК, съобразявайки действителната правна и фактическа
сложност на делото и конкретно
осъществената от наетия адвокат защита /в подадената писмена защита, както и в проведените открити
съдебни заседания по делото са изложени подробни аргументи, сочещи на достатъчно
задълбочено проучване на фактите по делото и приложимите правни норми/ съдът
счита, че в полза на „Л. “ ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. С оглед горното, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на заинтересованата страна „Л. “ ЕООД направените по
делото разноски в размер на 550 лева, в т.ч. 50 лева – заплатен депозит за вещи
лица и 500 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Предвид изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.П.П., ЕГН **********,*** и С.П., гражданин на Република Румъния, родена
на *** г., паспорт № *., действаща лично и със съгласието на своята майка Д.Т.,
гражданин на Република Румъния, родена на *** г., паспорт № **, срещу
Експертно решение № 1081 от
заседание № 102 от 14.06.2021 г. на Специализиран състав на Национална
експертна лекарска комисия по нервни, очни и сърдечно-съдови заболявания, с
което е потвърдено Експертно решение № 0957 от заседание № 038 от 15.03.2021 г.
на Първи състав на Трудово експертна
лекарска комисия Общи заболявания
към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, с което не се признава причинна връзка между
увреждането и условията на труд /извършената работа/.
ОСЪЖДА Е.П.П.,
ЕГН ********** *** и С.П.,
гражданин на Република Румъния, родена на *** г., паспорт № *., действаща лично
и със съгласието на своята майка Д.Т., гражданин на Република Румъния, родена
на *** г., паспорт № **, да заплатят в полза на Национална експертна лекарска
комисия, гр. София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
/сто/ лева.
ОСЪЖДА Е.П.П.,
ЕГН ********** *** и С.П.,
гражданин на Република Румъния, родена на *** г., паспорт № *., действаща лично
и със съгласието на своята майка Д.Т., гражданин на Република Румъния, родена
на *** г., паспорт № **, да заплатят в полза на „Л. “ ЕООД сумата в размер на 550
/петстотин и петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :