Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 173
гр.Хасково, 14.03.2019год.
В и м е т
о н а
н а р о д а
Хасковският
районен съд
в
публичното заседание на
четиринадесети февруари
през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 194 по описа за 2018г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е от И.И.В.,*** против „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД
иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за сумата в
размер на 1539 лева.
Твърди се в исковата молба,
че на 09.06.2017г., в ****************, настъпило ПТП, като лек автомобил
„Волво“ с рег. № ********* блъснал ищцата. От сблъсъка между моторното превозно
средство и пешеходката, последната получила счупване на шийката на лява раменна
кост, счупване на синуса на лявата горна челюст, травматичен кръвоизлив под
лигавицата на лявата очна ябълка, хематоми по лицето. На 10.06.2017г. ищцата
била подложена на оперативна интервенция, при която било извършено „открито
наместване на фрактура с вътрешна фиксация хемерус“. Във връзка с лечението си
до датата на предявяване на иска направила значителни имуществени разходи в общ
размер от 1539 лева, по три броя фактури. Винновният за процесното ПТП водач
попадал в кръга на лицата, чиято отговорност за причинени вследствие на ПТП
вреди, се покривала от застраховката „Гражданска отговорност“, сключена с
ответника – застрахователна полица № BG803/117000128919/30.12.2016г., валидна
от 05.01.2017г. до 04.01.2018г. В изпълнение на разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ от името на ищцата пред ответното дружество
била обрузавана Щета, вх. № 04329/29.08.2017г., като след представяне от страна
на ищцата на всички изискани от застрахователя документи, с които разполагала,
с Писмо, изх. № П 00955/24.11.2017г. ответното дружество отказало да определи и
изплати застрахователно обезщетение на ищцата. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 1539 лева,
представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат
на ПТП, настъпило на 09.06.2017г. в гр.Хасково, ведно със законната лихва,
считано от 25.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът оспорва иска, като заявява, че от
доказателствата по делото не се установявал механизма на ПТП и обстоятелствата,
при които било настъпило. Заявява, че с поведението си пострадалата е нарушила
разпоредбите на Закона за движение по пътищата, а именно чл.108, като тя могла
да забележи приближаващия автомобил, при необходимата грижа и бдителност, удар
не би могъл да настъпи. Оспорва, че са налице извършени имуществени разноски от
страна на ищцата. Прави възражение на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за
допринасяне за настъпване на вредите от страна на увреденото лице. Също
претендира разноски.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Няма спор, че на
09.06.2017г. в ************ е настъпил пътен инцидент с участник ищцата по делото
като пешеходка и лек автомобил марка „Волво” с рег. № *********, управляван от
свидетеля М. Е.А.. За този инцидент не е бил съставен Констативен протокол, но
е образувано Досъдебно производство № 523/ 2017г. по описа на РУ-Хасково срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 343, ал.1, б.”б”, предл. 2-ро вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Едва 10 месеца по-късно с Постановление от 28.02.2018г. водачът на лекия
автомобил М. Е.А. е бил привлечен като обвиняем да отговаря за така посоченото
деяние. До момента няма данни Досъдебното производство да е приключило, видно
от приложеното копие на същото. Самите страни не ангажираха нови доказателства
в тази насока.
По несъмнен
начин според съда са установи, че ищцата на посочената дата - 09.06.1917г., при
пътния инцидент е получила редица физически увреждания, които са наложили
медицинска интервенция. В тази връзка на 10.06.2017г. е била извършена оперативна такава, като
ищцата е престояла и в болнично завадение за времето от 09.06. до 14.06.2017г.
Няма спор още, че за това лечение се е
наложило и ищцата е направила редица разходи, за които представя надлежни
писмени доказателства. Видно от същите е, че са били направени разходи в размер
на исковата сума. /разходи за консумативи, престой в болнично заведение и др./
По несъмнен начин се установи, а и страните не
спорят, че за процесния лек автомобил е имало сключен застрахователен договор
„Гражданска отговорност” - застрахователна полица № BG/03/117000128919/30.12.2016г. и валидна за
времето от 05.01.2017г. до 04.01.2018г., поради което причинените вреди от
водача на МПС се покриват от посочената
застрахователна полица, тъй като същата е била валидна към датата 09.06.2017г.
За правилното
изясняване на основния спорен въпрос, а именно дали водачът на МПС - л.а. марка
„Волво” с рег.№ ********* е причинил ПТП, при което е пострадала ищцата и дали
имущестевните вреди, претърпени от нея са в пряка причинна връзка с поведението
на водача и съответно налице ли са основанията на Кодекса за застраховането да
бъде ангажирана отговорността на ответника в качеството му на застраховател,
съдът допусна събиране на гласни доказателства, както и назначаването на
медицинска, авто-техническа и комплексна експертизи.
От разпита на
свид.М. Е.А., водач на автомобила, се установява, че на посочената в исковата
молба дата - 09.06.2017г., както било обичайно за него, тръгнал за работа от
дома си в *****************. При тръгването извършил маневра на заден ход. По
това време нямало никакво движение по улицата, макар че обикновено около 7.40 часа по принцип имало по-голямо движение. Времето
било ясно и с добра видимост. Преди да предприеме маневрата „на заден ход”
свидетелят твърди, че в огледалото за обратно виждане забелязал възрастна жена,
която се движела по посока на неговото движение, т.е. зад автомобила.Твърди, че
е забелязал жената още преди да се качи в автомобила, но я видял в огледалото
за обратно виждане и след като се качил в автомобила, за да извърши маневрата.
Убедил се, че жената се движи по пътното платно, а не по тротоара, като
посоката на движение била към пазара.
Описва, че жената държала с дясната си ръка бастун и платнена чанта на китката
на лявата ръка. Маневрата на заден ход извършил изключително бавно, тъй като
целял да поеме посоката към ул.”Добруджа”, а и самата улица била еднопосочна на
практика, тъй като в едно от платната винаги имало паркирани автомобили.
Подчертава, че е карал много бавно, с не повече от 2-
Разпитан бе и
свид. В.Д.Г., полицейският служител, посетил местопроизшествието. Свид.Г. дава
показания, че в момента на пристигането на място установили с колегата си
свид.К.Й.В., че има един спрял автомобил, като от мястото, на което се намирал
автомобила, до мястото, което им посочили, че е била паднала жената, имало доста
голямо разстояние, което изключвало съприкосновение между автомобила и жената.
Разстоянието било минимум
В същата насока
са показанията и на свид.К.В., за който бе посочено по-горе, че е също
полицейски служител, посетил мястото заедно със свид.В.Г..
По делото съдът
назначи и изслуша заключение на авто-техническа експертиза и съдбно-медицинска
такава. По искане на ответника бе назначена и комплексна съдебна
авто-техническа и медицинска експертиза, заключението на която съдът възприема
изцяло като компетентно и безпристрастно
дадено.
Според вещите
лица инж.Н.А. и Д-р Хр.Е., които са изготвили своето заключение възоснова на
събраните писмени и гласни доказателства по делото, по безспорен начин се установява, че ищцата е
получила на посочената дата травматични увреждания, подробно описани както в
исковата молба, така и в приложената медицинска документация, като отново
следва да се посочи, че страните нямат спор по този въпрос. Видно от събраните
доказателства било, че пострадалата е паднала на лявата си ръка, вследствие на
което именно е получено и счупването на лявата раменна кост. Според
експертизата такова счупване е характерно и се получава при падане от собствен
ръст върху терен и при подпиране на изпънатата ръка на терена. Категорично
обаче се сочи в заключението, че от медицинска гледна точка няма нито едно
специфично увреждане, което ясно и недвусмислено да сочи, че е имало контакт
между автомобил и пострадала. Единствено според експерта увреждане, представляващо
хематом на гърба на лявата длан, би могло да се получи при контакт с твърд
предмет и ако този контакт е движещ се автомобил, може да доведе до падане на
терена. Като краен извод експертите заявяват, че липсват категорични данни,
поради което и не може да се направи извод, че падането е било в резултат на
съприкосновение между ищцата и автомобила, управляван от свид.А..
Спорен остава
при тези данни по делото въпросът за това дали водачът на застрахования
автомобил с поведението си е причинил ПТП, при което да е пострадала ищцата, за
да се ангажира съответно отговорността на застрахователя.
Съдът намира, че
категорични доказателства, които да обосноват такъв извод, по делото не се
събраха. Какви са безспорните доказателства в тази насока: Безспорно е, както
вече бе посочено, че ищцата на посочената дата - 09.06.2017г., около 7.40 часа
сутринта, е пресичала *************, в района, където се намира и дома на
свид.А.. Без съмнение се доказа, че именно в този час свидетелят е тръгвал,
както обичайно, за работа с личния си автомобил марка „Волво” с рег. №
*********. За да се включи в главния път - ул.”Добруджа”, му се наложило да
извърши маневра ”движение на заден ход”. Водачът забелязал още преди да се качи в автомобила движещата
се възрастна жена зад автомобила, като това му възприятие се потвърдило и
когато се качил и погледнал в огледалото за обратно виждане, за да се убеди, че
може спокойно да извърши маневрата. Установява се още, че предприемайки
маневрата „движение на заден ход”, свид.А. се е движел с изключително ниска
скорост и малко след тръгването си чува шум от падане на бастун, а няма спор,
че ищцата е носела в ръката си бастун, както и че се е движела по самото улично
платно, а не по тротоар или на обозначено за пресичане място. Не се спори още,
че, след като чува този шум, свидетелят А. веднага слиза от автомобил и вижда
падналата жена в близост до бордюра и на около
Показанията на
свид. А., преценени с показанията на останалите двама свидетели - полицейски
служители, посетили мястото веднага след случилото си и във връзка със
заключението на комплексната експертиза, съдът намира за последователни и
подкрепени от останалите доказателства по делото, поради което ги кредитира
изцяло. Именно така събраните пред съда доказателства дават основание да се
направи извод, че между автомобила на свидетеля А. и ищцата не е имало
съприкосновение, което да е довело до настъпването на вредоносния резултат.
Според съда, ако такова е имало, то с оглед параметрите на самия автомобил,
такъв допир би могъл възможен между бронята на автомобила, която обаче е на
нивото на долните крайници. Находки /увреждания/ в тази област на тялото на
ищцата не са установени. Причината, накарала водача да спре и излезе от
автомобила, за да види какво се случва, е шумът, който е издаден от падащия
бастун на ищцата. Липсват обаче каквито й да било доказателства за това каква е
причината тя да изпусне бастуна си. Дали защото е била бутната или защото
движението й е било несигурно, с оглед твърде напредналата й възраст и налични
заболявания - намалено зрение, намален слух, високо кръвно налягане, за които
твърди самата тя при разпита си на Досъдебното производство.
С оглед на
всичко изложено до тук, съдът намира предявения иск за неоснователен и
недоказан и като такъв ще следва да се отхвърли с произтичащите от това последици.
По отношение на дължимите деловодни разноски в
настоящото производство намира, че с оглед изхода на делото на ищцата не се
следват разноски, а направените от нея следва да останат в тежест на същата. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника се дължат разноски в пълен размер, а
именно сумата 1350 лева, от които 700 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение, 500 лева – заплатени възнаграждения на вещи лица и 150 лева –
възнаграждение за юрисконсулт. Съдът не споделя направеното възражение от
процесуалния представител на ищцата по делото за прекомерност на така
заплатения адвокатски хонорар, като го намира за съобразен изцяло с
разпоредбите на чл.7 ал.2, т.2 вр. с
ал.8 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.И.В., ЕГН **********,*** против „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс
Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управение - гр.София, Район „Триадица”, пл.”Позитано” №
5, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата 1 539 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди,
вследствие настъпило ПТП на 09.06.2017г. в гр.Хасково, като – НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.И.В., ЕГН **********,*** да заплати на
„ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управение - гр.София, Район „Триадица”,
пл.”Позитано” № 5, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 1350 лева
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.С.