Решение по дело №1693/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от П.К.В., подадена чрез адв. Т.П., против решение № 917 от 15.06.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110200137/2023 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 22-0819-003562/04.08.2022 год. на Началник група към ОД на МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на касатора, за извършено нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 20 лв., а за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП - административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец. С решението са присъдени разноски в полза на ОД МВР Варна в размер на 80.00 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което се отправя искане за неговата отмяна.

В открито съдебно заседание касатора, чрез процесуалния представител адв. П. поддържа касационната жалба. По съществото на спора моли касационната жалба да бъде уважена по изложените в касационната жалба съображения като се отмени решението на ВРС и се постанови ново по съществото на спора, с което бъде отменено оспореното НП. Счита, че в случая неправилно районният съд е приел, че се установява вината на санкционираното лице. Видно от събрания доказателствен материал липсват доказателства за съзнание у жалбоподателя. Съгласно приетата по делото медицинска експертиза от МБАЛ „Света АННА-Варна“ АД, П.В. е приет с мозъчно сътресение и това здравословно състояние неправилно не е отчетено в негова полза. Моли за решение в изложения смисъл и присъждане на разноски.

Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. С писмени бележки вх. № 14009/05.10.2023г., чрез пълномощника юрисконсулт К. Л.-А., заявява, че оспорва изцяло касационната жалба. Излага подробно становище по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение, като в случай, че жалбата бъде уважена моли да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в ЗАНН.

Производството пред ВРС е образувано по жалба на П.К.В. против Наказателно постановление № 22-0819-003562/04.08.2022 год. на Началник група към ОД на МВР Варна, сектор ПП Варна, с което на касатора, за извършено нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 20 лв., а за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП - административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

С решение № 917 от 15.06.2023 г. постановено по АНД № 20233110200137/2023 г., ВРС е потвърдил оспореното НП.

За да постанови този резултат ВРС е приел от фактическа страна, че бил съставен АУАН серия GA с бланков № 670177/24.06.2022 год. Установено било, че на 24.06.2022 год. в 19:29 часа в гр.Варна по ул.“Ивайло“, посока „Колхозен пазар“, управлявайки собственият си лек автомобил "Сеат Ибиза" с peг. №****, като от № 10 до № 2 с поведението си не осигурява достатъчно странично разстояние и блъска последователно паркираните в ляво МПС, лек автомобил "Пежо 307" с peг. №****, "Шкода Суперб" с peг. №**** и лек автомобил "Пежо 206" с рег. №****, като им нанася материални щети. Като участник в ПТП не спира за установяване на последиците – нарушения на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения отразил, че няма такива. В срока по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение. Въз основа на горното АНО издал процесното НП.

От правна страна ВРС, че при провеждане на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Нарушението е описано пълно и точно от фактическа и от правна страна, като в НП са посочени всички съставомерни елементи и всички факти, относими към тях. Изложил е мотиви досежно приложението на материалния закон. Изложил е подробни мотиви по всяко едно от възраженията във въззивната жалба.

Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените принципи. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, както и изложените правни изводи, които не следва да бъдат приповтаряни. По делото се установява по несъмнен начин, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, ограничаващи правото на защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията на чл.42 от ЗАНН. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. НП отговаря на задължителните изисквания към съдържанието съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен орган. Налице е съответствие между установените факти и правни изводи в АУАН и в наказателното постановление.

Относно възражението за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление, съдът намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН дава възможност на разследващият орган да извърши разследване на спорните обстоятелства, ако установи, че има такива. Преценката обаче на тази необходимост законът предоставя на самия решаващ орган. Още повече, в конкретният случай жалбоподателят не е отрекъл обстоятелството за настъпило ПТП пред проверяващите, не е направил и възражения, както и не е депозирал такива, поради което наказващият орган не е извършвал разследване на спорни факти. Следва да се отбележи също, че по силата на чл.53 ал.2 от ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност на акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В случая извършването на описаните нарушения е безспорно установено. Самоличността на нарушителя също е установена по несъмнен начин.

Относно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето на наказателното постановление, изразяващо се нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съдът счита същото за неоснователно. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какви конкретни нарушения е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той е сторил в развилото се съдебно производство. Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения е преценката доколко това нарушение е довело до накърняване на правото на защита на наказаното лице, което в случая не се установява.

Неоснователно е също и възражението на жалбоподателя, относно приложението на чл. 28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“ да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. С издаването на наказателното постановление е недвусмислено изразено становището, че случаят не е маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното постановление първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН /арг. от ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2007 г./. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за неприложението на чл. 28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т. е. преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от гледна точка на нормата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания случаите да бъдат счетени за маловажни по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същите не се отличават с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Напротив, в резултат от първото нарушение не само е създадена опасност за движението, но е настъпило и ПТП, обуславящо необходимост от предприемане на множество действия от службата за контрол. Касатора не е оспорил в хода на въззивното производство отразяванията в протокола за ПТП, нито в частност описаната схема на ПТП. Ето защо в оспореното решение не е налице съществен порок, водещ до неговата неправилност, състоящ се в неустановяването на факти от съществено значение за изхода на спора.

По отношение на здравословното състояние на касатора и приложената с въззвната жалба епикриза съдът споделя изцяло изложените от ВРС мотиви, както по отношение на часа на извършване на нарушението, така и на предприетото действие – шофиране, въпреки твърдяното състояние.

Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого. Предвид горното, касационната инстанция съобрази съдебната практика в горната насока и следва да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесните нарушения са установени по безспорен начин. Санкционните норми също така са определени правилно. С разпоредбата на чл. 5 ал.1 т.1 от ЗДвП е въведено изисквани всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Нормата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП въвежда задължение, когато водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Фактическото описание на деянието съдържа съставомерните признаци на отговорността по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана тази на касатора. От приобщените по делото доказателства се установява, че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, като за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание, което е в абсолютен размер от 20 лв.

Правната квалификация на нарушението съответства на установените по делото факти, поради което правилно съдът е потвърдил наложеното наказание. Наложеното на жалбоподателя наказание е определено в предвиден за това размер. По отношение на второто нарушение са определени наказания към минималните предвидени в санкционната разпоредба и настоящия състав на съда споделя изводите на ВРС за тяхната справедливост.

Настоящият състав на съда приема, че като е потвърдил наказателното постановление, ВРС е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

С оглед направеното своевременно искане от пълномощника на ответника по касация за присъждане на разноски, съдът намира, че следва касатора да бъде осъден да заплати сумата в размер на 80 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 917 от 15.06.2023 г. на ВРС, постановено по АНД № 20233110200137, по описа на ВРС за 2023г.

ОСЪЖДА П.К.В., ЕГН********** ***, да заплати на ОД МВР - Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева разноски по делото.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: