№ 769
гр. Кюстендил, 01.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно
гражданско дело № 20221500500448 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на
определенията“, чл.278 във вр. с чл.274 ал.1 т.1 във вр. с чл.130 от ГПК.
Делото е образувано по частната жалба на „***************“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. България №49, бл.53Е,
вх.В, представлявано от управителите Светослав Николов и Цветелина Станева, подадена
чрез пълномощника ю.к.Глория Петрова против определение с №727/30.06.2022г.,
постановено от РС-Дупница по гр.д.№2561/2021г. по описа на същия съд.
С обжалваното определение РС-Дупница е прекратил производството по гр.д.
№2561/2021г. по описа на съда, обезсилил е заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д.№2143/2021г. по описа на ДнРС и е осъдил „***************“ ЕООД да
заплати на адв.юл.д., в хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер
на 300.00 лева за осъщественото процесуално представителство на ответниците Т. Н. Ф. с
ЕГН ********** и К. Г. Ф. с ЕГН **********.
В частната жалба се изразява несъгласие с направения от съда извод за
недопустимост на предявените искове, поради прекратяване на поръчителството на
ответниците на основание чл.147 от ЗЗД. Счита се, че констатацията на съда, че ответниците
по предявените искове имат качеството на поръчители не кореспондира на събрания по
делото доказателствен материал и е израз на неправилно тълкуване на волята на страните по
сключения договор. Изтъква се, че Т. Ф. и К. Ф. са се задължили да отговарят солидарно с
Цветанка Кючукова за всички задължения по договора за кредит, сключен при общи
условия, с които са се запознали и които са неразделна част от договора и според които
тяхното задължение е уредено като такова на солидарни длъжници по чл.121 ал.1 от ЗЗД, а
не на поръчители. Сочи се и допълнителен довод в тази посока, основан на разпоредбата на
чл.304 от ТЗ, според която лицата, които при сключване на търговска сделка поемат общо
задължение се смятат солидарни длъжници, ако от сделката не следва друго. Според
жалбоподателя, за да бъде поето солидарно акцесорно задължение по договор за
поръчителство, от съдържанието на постигнатото съгласие между страните трябва
категорично да се изведе волята за поръчителстване, като задължението на поръчителя е
винаги акцесорно за разлика от встъпването в чужд дълг и от солидарната задълженост;
поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато встъпилият в дълг, респ.
1
солидарният длъжник по ЗЗД дължи на същото правно основание, по силата на което дължи
и първоначалният длъжник солидарно с него. Жалбоподателят счита, че от съдържанието на
процесния договор за потребителски кредит и след тълкуването му не може да се достигне
до извод, че ответниците са поели задължение като поръчители, тъй като същите са се
задължили да отговарят солидарно за връщане на цялата сума, наред с кредитополучателя на
основание сключения договор, а не от акцесорно правоотношение по договор за
поръчителство. Прави се извод, че доколкото ответниците нямат качеството, възприето от
районния съд, то неоснователно се явява заключението в обжалваното определение, че
поръчителството се е прекратило. Моли се отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276 ал.1 от ГПК насрещните страни – К. Г. Ф. и Т. Н. Ф., чрез
пълномощника им адв.Юл.Динева от АК-Кюстендил, са подали отговор на частната жалба,
в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на атакувания съдебен акт, който като такъв се моли да бъде потвърден.
Възразява се, че доводите, изложени в жалбата са обсъдени от районния съд, който е
анализирал събраните в хода на съденото следствие доказателства и е достигнал до
правилния извод за качеството на ответниците, като поръчители по договора за кредит, а
оттам и до извода, че изтеклият преклузивен срок по чл.147 от ЗЗД, за който съдът следи
служебно, предпоставя липсата на право на иск, обусловила прекратяване на исковото
производство.
ОС-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна която има право и
интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, в хипотезата на
чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.
Преценена по същество частната жалба се явява основателна, поради следното:
РС-Дупница е бил сезиран с предявени по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искове от
„***************“ ЕООД, с ЕИК *********, против Т. Н. Ф. с ЕГН ********** и К. Г. Ф. с
ЕГН ********** за признаване за установено по отношение на ответниците, че същите
дължат на дружеството суми в качеството им на солидарни длъжници по договор за
револвиращ заем с №********** от 05.04.2012г., за които е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2143/2021г. по описа на
ДнРС.
В исковата молба са изложени твърдения в посока, че договорът за револвиращ заем
е бил сключен между „***************“ ЕООД като кредитор, от една страна и ЦВ.Т.К., Т.
Н. Ф. и К. Г. Ф., от друга, като длъжници. Твърди се, че задълженията по договора не са
били изпълнени в цялост и при настъпване на крайния срок за плащане на кредита–
17.11.2016г., са останали дължими при условията на солидарност исковите суми.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК е било подадено на 28.10.2021г.; по същото е било образувано ч.гр.д.№2143/2021г.
по описа на РС-Дупница, по което е указания им срок длъжниците Т. Н. Ф. и К. Г. Ф. са
подали възражения срещу заповедта за изпълнение в срок.
В хода на исковото производство ДнРС е дал ход на устните състезания, а с
обжалваното определение, при условията на чл.253 от ГПК е отменил определението, с
което е приключил същите, като е прекратил производството по делото, обезсилил
заповедта за изпълнение и е разпределил отговорността за разноски.
За да постанови този правен резултат, районният съд е приел, че ответниците, макар
и обозначени като „солидарни длъжници“ в сключения договор, всъщност притежават
качеството на поръчители за дълга на кредитополучателя Цветанка Кючукова. Съществена
част от изводите си съдът е базирал на Решение №213 от 06.01.2017г. на ВКС по гр.д.
2
№5864/2015г., IV г.о., ГК, като е посочил, че – както е прието в същото – квалификациите на
правоотношението, давани от страните, сами по себе си не са определящи за неговата
същност, а са важни съдържателните уговорки, съгласието на страните и преследваната от
тях цел. Анализирайки представения договор, съдът е заключил, че в същия е проведено
ясно разграничени между кредитополучателя и ответниците; Цв.Кючукова навсякъде е
сочена като клиент, а не като съдлъжник; тя е получила по посочена от нея банкова сметка
сумата по заема; тя е поела задължение за връщането му и договорна лихва; нито се твърди,
нито се установява ответниците да са получили сумата по заема или част от нея. Съдът е
констатирал още, че задълженията на ответниците като съдлъжници, съгласно чл.6 от ОУ
(озаглавен „Обезпечение по договора за револвиращ заем“) са да отговарят за задълженията
на клиента за погасяване на заема, а в Стандартния европейски формуляр, съставен от
дружеството, в т.8 („Изисквани обезпечения“) е посочено „поръчителство от две лица“.
Обосновавайки по този начин тезата, че ответниците имат качеството на поръчители по
договора, съдът е извел и следващ правен извод, а именно– че поръчителството им се е
погасило при условията на чл.147 от ГПК, според който поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение
на шест месеца. Изтъквайки, че за спазването на този срок съдът следи служебно и
преценявайки, че падежът на вземането е настъпил на 17.11.2016г., ДнРС е заключил, че
отговорността на ответниците – поръчители се е погасила. Съдът е възприел доводите,
съдържащи се във вече цитираното Решение №213 от 06.01.2017г. на ВКС по гр.д.
№5864/2015г., IV г.о., ГК и считайки, че спазването на срока по чл.147 ал.1 пр.1 от ЗЗД
представлява процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, е прекратил
производството по делото.
Последният извод не се споделя от настоящия съдебен състав.
По начало, несъмнени са няколко обстоятелства, които са се наложили в
утвърдената практика на ВКС. Качеството на страните по договора и естеството на същия се
изясняват при анализ относно точния смисъл на договорните клаузи и при тълкуване
действителната обща воля на страните, при което отделните уговорки се преценяват във
връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Ако след тълкуване на
договорните клаузи бъде обоснован извод, че ответниците са подписали договора като
поръчители, при типичните характеристики на едно такова правоотношение, отличаващо го
от други хипотези на солидарна отговорност, които за настоящото изложение съдът счита,
че не представляват интерес, приложима би била разпоредбата на чл.147 ал.1 пр.1 от ЗЗД, за
спазването на която съдът следи служебно. Според т.4б от Тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., ОСГТК , срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД е краен и
преклузивен и за разлика от погасителната давност с изтичането му не се погасява
възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.
За да се прецени правилността на обжалвания съдебен акт, приоритетно следва да
бъде даден отговор на въпроса дали констатацията за неспазване на срока по чл.147 ал.1 от
ЗЗД е относима към допустимостта или към основателността на предявения иск, респ. дали
обуславя прекратяване на производството или отхвърляне на предявения иск. Настоящият
състав счита, че спазването на срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД е въпрос, който съдът следва да
преценява при обсъждане на въпроса по съществото на правния спор. Обстоятелството, че с
изтичането на преклузивния 6-месечен срок се погасява поръчителството е свързано с
погасяването на отговорността на поръчителя за дълга на кредитополучателя, т.е.
поръчителят вече не дължи. Наличието или липсата на задължение е относимо към
основателността или неоснователността на иска, а не представлява процесуална
предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск.
Действително в цитираното в обжалваното определение Решение №213 от
3
06.01.2017г. на ВКС по гр.д.№5864/2015г., IV г.о., ГК се приема, че предявен иск след
изтичането на срока по чл.147 ал.1 от ЗЗД е недопустим, но настоящият съдебен състав
споделя обратната теза, застъпена в множество актове на ВКС и други съдилища, сред които
- Решение №96 от 22.08.2022г. на ВКС по гр.д.№2007/2021г., IV г.о., ГК, Определение №130
от 15.02.2017г. на ВКС по гр.д.№60195/2016г., III г.о., ГК, Решение №518 от 01.03.2019г. на
САС по в.гр.д.№2793/2018г. и др., в които се приема, че подаването на исковата молба,
включително в хипотезата на чл.422 ал.1 от ГПК, в момент, към който срокът по чл.147 ал.1
от ГПК е изтекъл, очертава неоснователността на предявения иск, поради погасяване
отговорността на ответника и подлежи на отхвърляне.
При горните съждения, доколкото при проверка правилността на обжалваното
определение въззивният съд не е обвързан от оплакванията в частната жалба (така
Тълкувателно решение №6 от 15.01.2019г. на ВКС по тълк.д.№6/2017г., ОСГТК), и само на
това основание, настоящият състав счита, че обжалваното определение е неправилно и
подлежи на отмяна, без да е потребно за целите на настоящото произнасяне да навлиза в
анализ относно действителното качество на ответниците като страни по договора, какъвто
ще следва да се извърши при обсъждане на доводите и възраженията на страните по
същество. Делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
О Т М Е Н Я определение с №727/30.06.2022г., постановено от РС-Дупница по гр.д.
№2561/2021г. по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото,
обезсилена е заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№2143/2021г. по
описа на ДнРС и ищеца „***************“ ЕООД е осъден да заплати на адв.юл.д., в
хипотезата на чл.38 ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева за
осъщественото процесуално представителство на ответниците Т. Н. Ф. с ЕГН ********** и
К. Г. Ф. с ЕГН **********.
В Р Ъ Щ А делото на РС-Дупница за продължаване на съдопроизводствените
действия, при съобразяване мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4