РЕШЕНИЕ
№ 78/03.02.2022г.,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Цветомира Димитрова
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
прокурора Невена Владимирова………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1106 по описа за
2021 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Министерство
на икономиката, подадена чрез пълномощник, против Решение №88/30.07.2021г.,
постановено по АНД №630/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд е неправилно, като постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Коментират се мотивите на съда за отмяна на наказателното
постановление и се изразява несъгласие със същите. Сочи се, че данните, фактите
и обстоятелствата, които трябва да съдържа наказателното постановление съгласно
чл.57 ал.1 т.3-5 от ЗАНН, били описани подробно в НП №НП-2/15.04.2021г., а
именно описание на нарушението, мястото, където е извършено (описани и в АУАН
006/16.12.2020г., взети предвид при съставяне на наказателното постановление),
обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават
и законовите разпоредби, които били нарушени виновно. Терминът „трансфер“
означавал всяко предаване или движение на изделия от и за територията на
Република България, без да напускат митническата територия на Общността, от
доставчик за получател в друга държава – членка. При трансфер на изделия не се
извършвал митнически контрол, където да бъде отразена дата на навлизане на
територията на Република България и съответно датата можело да бъде потвърдена
само от получателя на стоката – „Химтекс“ ООД. Поради тази причина в АУАН и
наказателното постановление липсвала конкретната дата на извършване на
нарушението, което не променяло обстоятелството, че дружеството „Химтекс“ ООД
нарушило разпоредбите на чл.10 ал.8 от ЗЗХОКТХВТП. Цитира се разпоредбата на
чл.10 ал.8 от ЗЗХОКТХВТП и се сочи, че в отговор на писмо с изх.
№26-Х-99/28.09.2020г. на Министерство на икономиката, с което била изискана
ежегодна справка от търговски дружества за осъществяван внос и износ за 2019г.
на химически вещества от Приложения 1, 2 и 3 на ЗЗХОКТХВТП, с писмо вх.
№26-Х-99/19.10.2020г. „Химтекс“ ООД предоставило данни за дейности с химически
вещества от Приложение №3 на закона през периода 2017г. и 2020г. За извършения
трансфер от Испания за територията на Република България, респ. за неподаването
на декларация в определения 7-дневен срок преди извършване на трансфера,
Министерство на икономиката узнавало на
датата, на която при него постъпило посоченото по-горе писмо, а именно на
19.10.2020г. Това бил единствения законоустановен ред, по който Министерство на
икономиката можело да получи информация за извършен трансфер. Следователно,
издаването на акта, респ. наказателното постановление, било следствие от
установяване на нарушението, а информация за същото се съдържала единствено в
предоставените в писмото на „Химтекс“ ООД данни, от които било видно, че е
осъществен трансфер в рамките на Общността. По отношение на санкционната норма
на чл.26 ал.1 от ЗЗХОКТХВТП ( в сила от 09.08.2019г.) се сочи, че извършеното
нарушение било констатирано с подаването на информацията от „Химтекс“ ООД с
писма вх. №26-Х-99/19.10.2020г. и №26-Х-99/03.11.2020г. Задължението по чл.10
ал.8 от ЗЗХОКТХВТП съществувало за дружеството от момента на влизане в сила на
закона – обн., ДВ, бр.8 от 2000г. Моли се за отмяна на решението на районния
съд и постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното
постановление.
Жалбата се поддържа в депозирано чрез процесуален
представител писмено становище. В същото се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, като в случай на потвърждаване на
първоинстанционното решение се отправя искане разноските да бъдат присъдени в
законоустановения размер.
Ответникът,
чрез процесуален представител моли да бъде оставено в сила решението на
районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски
пред касационната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е
процесуално допустима.разгледана по същество, е неоснователна.
С Наказателно постановление №НП-2/15.04.2021г.,
издадено от Министъра на икономиката и Председател на Междуведомствената
комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово
унищожение, на основание чл.52 ал.1, чл.53, във връзка с чл.27 от ЗАНН, във
връзка с чл.10 ал.8 и чл.26 ал.1 от Закона за забрана на химическото оръжие и
за контрол на токсичните химически вещества и техните прекурсори (ЗЗХОКТХВТП) и
чл.4 ал.4 от Наредба №16-437/04.05.2007г.
за условията и реда за извършване на дейности с
токсичните химически вещества и техните прекурсори (Наредба №16-437/04.05.2007г.), на „Химтекс“ ООД, гр. Д., представлявано от Д. М. В. – управител,е
наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лв. за нарушение на чл.10
ал.8 от ЗЗХОКТХВТП и чл.4 ал.4 от Наредба №16-437/04.05.2007г., издадена от
Министъра на икономиката и енергетиката.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил
НП №НП-2/15.04.2021г., издадено от Министър на икономиката и Председател на
Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията
за масово унищожение и е осъдил Министерство на икономиката да заплати на
„Химтекс“ ООД,гр. Д. сумата от 1300 лв. разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
За да постанови решението си, районният съд
е посочил, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, които сами по
себе си са самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, тъй като водят
до накърняване правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Съдът е
приел, че е нарушен императива на чл. 43, ал. 3 от ЗАНН, при което
административно-наказателното производството се явявало опорочено още от самото
му образуване, т. е. от момента на връчване на АУАН. Коментирания порок на АУАН
представлявал съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита
на привлеченото към отговорност лице. По отношение съответствието на АУАН с
изискванията за неговата редовност, уредени в чл. 42 ЗАНН, съдът приел, че той
не съдържа всички реквизити, разписани от закона. Изложил е съображения, че било
допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясно и неточно
описание на нарушението и липса на описание на дата на извършване, с което било
ограничено правото на защита на привлеченото към отговорност юридическо лице.
За пълнота на изложението, съдът счел, че по същество нарушението не е доказано
за визирания в двата административни акта период на неговото извършване 2017 г.
- 2020 г. Това било така, защото санкционната норма на чл.26 ал.1 от ЗЗХОКТХВТП
била въведена с измененията на закона, обнародвани в ДВ бр.63 от 2019г., в сила
от 09.08.2019г., поради това и обективно за дружеството – жалбоподател било
невъзможно да изпълни вмененото му задължение от законодателя, понеже към част
от периода /от 2017 г. до 09.08.2019 г. / вмененото му нарушение не било скрепено със съответната законово
предвидена санкция. Нормата била част от законодателството ни от 09.08.2020 г.,
до който момент неизпълнението на задължението по чл.10 ал.8 от ЗЗХОКТХВТП не
било наказуемо. След като в периода 2017 г. - 2020 г. се твърдяло да е
извършено нарушението, той следвало и да бъде доказан като начална и крайна
дата, което обаче не било сторено от страна на АНО. Последното било
допълнително основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Решението е правилно.
Изцяло се споделя извода на районния съд, че
в хода на административнонаказателната процедура са допуснати съществени
процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъбразност на НП.
Съгласно чл.10 ал.8 от ЗЗХОКТХВТП, при трансфер от и за територията на Република България за и от държава от Общността на химически вещества от приложения № 2 и 3 българското физическо или юридическо лице е длъжно в 7-дневен срок преди извършването на трансфера да представи в Междуведомствената комисия документи при условия и по ред, определени с наредба на министъра на икономиката. Така разписаното в разпоредбата означава, че изискването към лицето се отнася за всеки един предстоящ трансфер, т. е. за всяко едно предстоящо пренасяне на съответното вещество от или на територията на държавата, като изпълнението на самото задължение е обвързано с конкретен срок от 7 дни преди извършване на трансфера. Следователно, за да има яснота относно момента, към който е възникнало задължението за уведомяване и представяне на изброените в закона документи, респ. за да се прецени дали е налице административно нарушение, поради неизпълнение на това задължение в посочения срок, следва да са ясни и датите на осъществениите трансфери.
В случая нито в АУАН, нито в НП е посочено кога, на кои дати/дата са извършени твърдените трансфери, съответно към кой точно момент е възникнало задължение за наказаното дружество да представи изискуемите документи. В този смисъл не са посочени всички факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението, както е приел и районният съд. Последното е от съществено значение и за изясняване на датата на нарушението по чл.26, ал.1 вр. чл.10 ал.8 от ЗЗХОКТХВТП. В случая се касае за нарушение, изразяващо се в бездействие, но това бездействие е съставомерно, респ. наказуемо, ако задължението да се представят изискуемите документи не е изпълнено в 7-дневен срок преди осъществяване на трансфера. Обвързването на задължението по чл.10 ал.8 от ЗЗХОКТХВТП, съотв. по чл.4, ал.4 от Наредба №16-437/04.05.2007г. с определен срок сочи, че нарушението по чл.26, ал.1 вр. чл.10 ал.8 от ЗЗХОКТХВТП може да бъде осъществено на конкретна дата, а не в определен период , а такава дата в акта и в НП не е посочена, като последното изрично се признава от касатора.
Конкретното посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим
реквизит на акта и НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава
предмета на доказване. Датата на извършване на нарушението е елемент от обективната му
страна и има
съществено значение както с оглед възможността на лицето, посочено като
нарушител, да организира защитата си, така и с оглед осъществяването от съда на
контрол за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Касационната инстанция споделя становището на касатора, че за извършеното нарушение Министерство на икономиката е узнало на датата, на която е постъпила информацията, подадена от дружеството с писма вх. №26-Х-99/19.10.2020г. и №26-Х-99/03.11.2020г. Последното обаче няма отношение към определяне датата на извършване на нарушението. Касаторът не твърди моментът на узнаване за нарушението да е и момента на извършването му, а и в случая такава теза не може да бъде споделена, доколкото изпълнението на задължението по чл.10, ал.8 от ЗЗХОКТХВТП е обвързано с конкретен срок. Моментът на узнаване на нарушението т.е. вкл. и на извършителя му, е от значение за спазването на сроковете по чл.34 от ЗАНН за започване на административнонаказателно производство като следва да е спазен както три-месечният срок от откриване на нарушителя, така и едногодишния срок от извършване на нарушението. В случая такава преценка не може да бъде направена, поради липса на визирана дата на нарушението, обусловена от своя страна от непосочване на датата на всеки от трансферите.
Настоящата инстанция изцяло споделя извода на
районния съд, че допуснатите в случая нарушения при провеждане на административнонаказателната
процедура са съществени, тъй като ограничават правото
на наказаното лице да осъществи адекватно правото си на защита.
Споделя се и извода, че за част от визирания в
акта и в НП период санкционната норма на чл. 26, ал.1 от ЗЗХОКТХВТП не е била
действаща. Същата е в сила от 09.08.2019г.
поради което няма как дружеството да бъде санкционирано за неизпълнено
задължение по чл.10, ал.8 от същия закон относно трансфери, осъществени преди
тази дата.
По изложените съображения, като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на производството, основателна е претенцията
на касационния ответник за присъждане на адвокатско възнаграждение. От представените по делото договор за правна
защита и съдействие от 10.12.2021г. и преводно нареждане от същата дата е
видно, че в случая е договорено и изплатено по банков път адвокатско
възнаграждение в размер от 1300.00 лв. От касатора е направено възражение за
прекомерността му, което съдът споделя, съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото. В тази връзка и на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН и чл.18,
ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, адвокатският хонорар следва да бъде присъден в
размер от 980.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №88/30.07.2021г.,
постановено по АНД №630/2021г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Министерство на икономиката да заплати на
„Химтекс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. ***, представлявано от Д. М. В. – управител, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 980.00 /деветстотин и осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.