Определение по дело №171/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 985
Дата: 9 март 2023 г. (в сила от 9 март 2023 г.)
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20233100500171
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 985
гр. Варна, 09.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20233100500171 по описа за 2023 година
Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 87397/16.12.2022
от Д. С. Т. ЕГН 82110421087 с адрес: гр.Варна бул.„Кн.Борис I № 308, чрез
адв.Н.Б., срещу решението на ВРС-46с-в № 3313/4.11.2022г по гр.д.№
8938/2021г на ВРС, с което са отхвърлени предявените от него срещу Етажна
собственост на сграда - комплекс „Амадеус", находяща се в гр.Варна бул.
„Кн.Борис I“ № 308, обективно кумулативно съединени искове за отмяна на
решенията на ОС на ЕС от 14.05.2021г, обективирани в протокола, както
следва:
по т.1 от дн.ред, с което е одобрен отчетът на Управителя на ЕС за периода
1.08.2020-30.04.2021г;
по т.2 от дн.ред, с което е одобрен отчетът на Контролния съвет на ЕС за
периода 1.08.2020-30.04.2021г;
по т.3 от дн.ред, с което „Триус-1"ЕООД е избрано за управител на ЕС;
по т.5 от дн.ред, с което е упълномощен управителят на ЕС да събере три
оферти на различни изпълнители за частичен ремонт на покрива на сградата;
за хидроизолация на фасадата на сградата (изолация на общите тераси) и
силиконизиране на прозорците по алпийски способ, както и за направа на
трасета за отводняване на климатиците, на осн.чл.40 ал.1 ЗУЕС.
Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, и
необоснованост, като излага следното :
1
За да отхвърли иска му, ВРС е приел, че възраженията за неспазване
мнозинството при гласуване били изцяло неоснователни, тъй като Законът
позволявал да се проведе ОС по реда на чл.15 ал.3 ЗУЕС, независимо от
представените ид.части, т.е., за да бъдат валидни решенията, разпоредбите,
изискващи квалифицирано или обикновено мнозинство за приемането им, се
съотнасяли съобразно кворума.
Нямало правна и житейска логика да се обявявало в закона, че
събранието се счита за законно, независимо от кворума, а в същото време да
не може да вземе каквото и да е решение, ако отново се прилага изискванията
за мнозинства от 67%ид.ч., напр.: за приемане на управител по реда на чл.19
ал.8 ЗУЕС; съответно 50%ид.ч. - за решенията по чл.17 ал.3 ЗУЕС от всички
ОЧ.
Възприемането на едно такова разбиране означавало на практика да се
блокира дейността на ЕС и тя да не е в състояние да вземе нито едно решение
поради обективна невъзможност на събранието да присъстват голяма част от
ет.собственици /по една или друга причина/. Означавало да не може да се
избере управител и по този начин да не може да функционира.
Такова виждане противоречи изцяло на изискванията за кворум и
мнозинство при вземане на каквито и да е решения. Противоречи на смисъла
и на духа на ЗУЕС.
Изводите на съда не могат да бъдат споделени, доколкото същите
противоречат на буквата и духа на закона и показват непознаване на
различните хипотези, респ. различните мнозинства, изисквани от Закона за
вземане на решения от ОС.
Съобразно чл.17 ал.1 ЗУЕС в ОС собствениците имат право на глас,
съответстващ на притежаваните от тях ид.части от ОЧС. В тази връзка са
цитирани различните хипотези, визирани в ал.2 от същата норма, както и на
ал.3 от същия член, и чл.19 ал.8 ЗУЕС, което не налага възпроизвеждането им
в настоящото определение.
Въз основа на горепосочените може да се приеме, че оспорваното
решение на ОС за избор на управител на ЕС – ЮЛ-несобственик
/професионален домоуправител/ попада в хипотезата на чл.17 ал.2 т.7 ЗУЕС
вр.чл.19 ал.8 ЗУЕС, от което следва, че при гласуването на това решение не са
участвали съсобственици, притежаващи повече 67% ид.части от ОЧС на ЕС,
2
респ. решението не е било възможно да бъде прието с мнозинство съобразно
изискването на императивната норма. Доказване законосъобразността на
приетите решения, вкл. и размерът на ид.ч на гласувалите за приемането им
съсобственици, е в тежест на ответника, което не било сторено.
В действителност, Законодателят е предвидил възможността заседание на
ОС на ЕС да бъде проведено в хипотезата на чл.15 ал.3 - при спадащ кворум и
в тази хипотеза биха могли да се бъдат взети валидно решения по въпросите
по чл.17 ал.3, т.е. по въпроси, които стоят извън приложното поле на чл.17
ал.2, където е систематичното място на решението за възлагане функциите на
управител на ФЛ или ЮЛ-несобственик.
Освен това, самото ОС не е било свикано по предвидения в закона ред,
което прави всички взети решения незаконосъобразни.
Поканата е подписана от лице, което няма предварителна власт /„Триус
1“ЕООД/ и не изпълнява длъжността управител на ЕС към датата на
изготвяне на поканата.
При липсата на избран Управител, Законодателят е предвидил
достатъчно други способи, по които може законосъобразно да бъде свикано
ОС, които, обаче, не били реализирани.
Нещо повече. Видно от изготвената и приета по делото СГЕ е
установено, че решението на КС за свикване на ОС не е било подписано от
лицата - членове на КС.
По делото са налични доказателства, че представената покана е била
изготвена за целите на съд.производство и е с различно съдържание от
първоначално обявената.
Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно решението на ВРС и
вместо него да бъде постановено друго за уважаване на предявените искове,
като бъдат отменени посочените решения на ОС на ЕС като
незаконосъобразни.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата страна ЕС в комплекс
„АМАДЕУС“ с адрес гр.Варна кк„Св.Св.Константин и Елена" бул.„Княз
3
Борис I" № 308, представлявана от Управителя й - „ТРИУС-1"ЕООД
ЕИК *********, представлявано от Димитър Дончев Кръстев, със седалище
и адрес на управление: гр.Аксаково, обл.Варна жк „Надежда" бл.1 вх.5 ап.68,
чрез адв.С. Д. от АК-Варна, с личен № **********, подава писмен отговор
със становище за нейната неоснователност. Счита решението на ВРС за
правилно, законосъобразно, постановено е при съобразяване на представените
и приети по делото доказателства.
Наведените от въззивника доводи не почиват на законовите разпоредби.
Счита за превратно тълкуването разпоредбите на чл.15 ал.3 изр.2-ро, на чл.17
ал.2 т.7 и чл.19 ал.8 ЗУЕС, че се изисквало квалифицирано мнозинство при
избор на външно лице за домоуправител,и на нормата на чл.17 ал.3 ЗУЕС
когато се касае за вземане на решения, извън тези, за които се изисква
квалифицирано мнозинство, е необходимо обикновено такова.
Правилно РС е приел, че в случаите, когато не може да бъде събран
кворум за провеждане на ОС на ЕС по реда на чл.15 ал.1 и 2 ЗУЕС, намира
приложение хипотезата на чл.15 ал.3 изр.2-ро, при която, независимо от броя
на присъстващите, събранието се счита за законно проведено и може да взема
решения, които подлежат на изпълнение.
Законът следвал житейската практика - в една ЕС живеят хора с различна
степен на правна култура и не могат да бъдат принуждавани да спазват
правила, за които много от тях не знаят.
ЕС е особен вид организираност /нито е сдружение, нито е търговско или
гражданско дружество/ на отделни личности, обединени само по
териториален признак на пребиваване и затова Законодателят е предвидил по-
лека форма на управление на ЕС ; все пак някой трябвало да се грижи за ОЧ,
това не можело да се вмени на всеки един от живеещите, защото всеки един
не притежава компетентност по поддържане на собствеността.
Затова и при ЕС Законът предвижда по-кратки срокове за влизане в сила
на решенията и не съществува в тази собственост понятието „нищожна
сделка", защото в този вид на съвместно съществуване хората не извършват
помежду си сделки, за да бъдат поставяни пред тях тежките норми на
правото.
Ако се приеме другата теза - че трябвало задължително да присъстват
67% от собствениците, естествено е да си зададем въпроса „ами, ако не
4
можем никога да ги съберем?". Тогава кой ще поддържа ОЧ, кой ще плаща
консумативите за ОЧ, когато протече покривът или се развали бравата на
входната врата; кой ще извърши ремонт, кой ще плати за ремонта... .и
мн.други въпроси все в този дух. Не това цели закона - да спъва прогреса, а
напротив - да тласка хората да се грижат за общите части на сградата. Това е
постановил и Съдът.
Ето защо счита, че съдът е постановил правилно, законосъобразно и
житейски правилно решение - волята на ангажираните към състоянието и
поддържането на общите части собственици да изберат външно лице
професионален домоуправител да бъде санирана с едно съдебно решение.
В този казус друг спор няма. Всичко останало е около този наболял за
въззивника проблем - избор на професионален домоуправител.
Въззивникът не живее в сградата, което е факт - никой не го познава. В
сградата живеят неговите родители, които, обаче, не живеят на правно или
договорно основание, а така някакси... Те имат постоянен и настоящ адрес в
жк„Чайка", видно от удостоверението от община Варна. Същите хора не са се
постарали самите те да спазят изискването на ЗУЕС за вписване в домовата
книга, нито на ЗГР - в който ясно са очертани задълженията на българските
граждани по отношение на местоживеенето.
Извън оспорването на избор на професионален домоуправител, във
в.жалба няма възражения срещу решението по другите точки на дн.ред, а се
иска от въззивния съд изцяло отмяна на решението на ВРС.
Не става ясно за другите точки от дн.ред къде първоинстанционният съд
не е приложил правилно закона, къде не се е съобразил с фактите и къде
превратно ги е тълкувал.
Налице е едно бланкетно оспорване, без основания и мотиви, поради
което счита, че липсва оспорване на решението в останалата му част, касаеща
т.1, 2 и 5 от дн.ред на ОС.
В писмената защита е посочено, че решението по т.1 - отчет на
домоуправителя не подлежи на съдебен контрол, защото този отчет не се
приема, той само се съобщава. Отчетът на домоуправителя се проверява от
КС, а не от ОС. По т.2 - отчет на КС също не подлежи на съдебен контрол ;
този отчет само се съобщава. По т.5 от дн.ред решенията не подлежат на
съдебен контрол, защото са от компетентността на ОС и никакъв съдебен
5
орган не може да измести тези решения; отнася се за поддържане на сградата,
за извършване на належащи ремонти и др., все въпроси, към които съдът няма
отношение.
Не отговаря на действителността и на приетите по делото писмени
доказателства, че поканата за свикване на ОС на ЕС била подписана от лице
без представителна власт.
Това е ново оспорване на факт, въведено едва във въззивна инстанция.
Няма обяснение откъде била почерпена такава информация от
въззивника, но това противоречи на всички събрани по делото доказателства.
Оспорване решението, взето на заседание на КС също е неотносимо към
настоящия спор, т.к. този орган, според ЗУЕС, е пожелателен, а не
задължителен и взема своите решения с обикновено мнозинство. Даже и да
няма положен подпис на единия от членовете му, то другите двама са
положили подписа си за искане към домоуправителя да свика ОС и за това
2/3 от членовете на КС са гласували.
Като се вземе предвид, че ОС е било проведено при условията на чл.15
ал.3 изр.2-ро ЗУЕС, никакво значение за законосъобразността на
провеждането му и на приетите решения няма кворумът.
В заключение моли за оставяне без уважение подадената въззивна жалба
и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира присъждане сторените по делото разноски за въззивното
производство

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД съобрази следното:
В.жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013 на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Ето защо жалбата заедно с писмения отговор следва да бъдат насрочени
за разглеждане в о.с.з.

6
С оглед на горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане в открито съдено заседание въззивна
жалба вх.№ 87397/16.12.2022 от Д. С. Т. ЕГН 82110421087 с адрес: гр.Варна
бул.„Кн.Борис I № 308, чрез адв.Н.Б., срещу решението на ВРС-46с-в №
3313/4.11.2022г по гр.д.№ 8938/2021г на ВРС, с което са отхвърлени
предявените от него срещу Етажна собственост на сграда - комплекс
„Амадеус", находяща се в гр.Варна бул.„Кн.Борис I“ № 308, искове за отмяна
на решенията на ОС на ЕС от 14.05.2021г, обективирани в протокола, както
следва:
по т.1 от дн.ред, с което е одобрен отчетът на Управителя на ЕС за
периода 1.08.2020-30.04.2021г;
по т.2 от дн.ред, с което е одобрен отчетът на Контролния съвет на ЕС
за периода 1.08.2020-30.04.2021г;
по т.3 от дн.ред, с което „Триус-1"ЕООД е избрано за управител на ЕС;
по т.5 от дн.ред, с което е упълномощен управителят на ЕС да събере
три оферти на различни изпълнители за частичен ремонт на покрива на
сградата; за хидроизолация на фасадата на сградата (изолация на общите
тераси) и силиконизиране на прозорците по алпийски способ, както и за
направа на трасета за отводняване на климатиците, на осн.чл.40 ал.1 ЗУЕС.

НАСРОЧВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в о.с.з. на 28.03. 2023г от
14.00ч, за която дата и час да се призоват страните


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7