№ 572
гр. Пловдив, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000635 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 12 от 29.04.2022 година, постановено по т. дело №
65/2021 година по описа на Окръжен съд – К., е осъдено ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. ****, район Л., бул. „Д.
Б.“ № **, да заплати на А. Х. А., ЕГН **********, от с.В., махала „П.“ №
**, общ.К., обл. К., сума в размер на 80 000 лв., на Г. Х. А., ЕГН **********,
от с.З., махала „К.“ № **, общ.К., обл. К., сума в размер на 80 000 лв. , на
Х. Х. М., ЕГН **********, от с.С. № ***, общ.К., обл. К., сума в размер на
80 000 лв. и на А. А. А., ЕГН **********, от гр.Б., ул. „М.“ № *, обл.С.,
сума в размер на 80 000 лв., съставляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на техния
баща А. А. К., настъпила на 10.08.2020 година вследствие на ПТП от
04.08.2020 г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците, считано от
01.10.2020г. до окончателното й изплащане Със същото решение са
отхвърлени предявените искове за разликата над по 80 000 лева до пълния
1
предявен размер от по 150 000 лева, както и акцесорната претенция за
присъждане на законна лихва върху главниците, считано от 15.09.2020 г. до
30.09.2020 г. включително. Осъдено е ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, да
заплати по сметка на Окръжен съд гр. К. сума в размер на 12 800 лв.,
представляваща дължимата държавна такса за производството по делото.
Осъдено е ЗД „Б. И.“ АД ЕИК *********, да заплати на основание чл.38, ал.2,
във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат Р. М. от Адвокатска колегия - С., с личен
номер **********, сума в размер на 14 064 лв. с ДДС, съставляваща
адвокатско възнаграждение. Осъдени са А. Х. А., ЕГН **********, Г. Х. А.,
ЕГН **********, Х. Х. М., ЕГН ********** и А. А. А., ЕГН **********, да
заплатят на ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, сума в размер на 10 266.66лв. с
ДДС - адвокатско възнаграждение и сумата от 517.76 лв. - разноски в
производството по делото, съразмерно с отхвърлената част.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищците
в първоинстанционното производство А. Х. А., ЕГН **********, Г. Х. А.,
ЕГН **********, Х. Х. М., ЕГН ********** и Х. Х. А./ с предишно име А.
А. А./, ЕГН **********, чрез адвокат Р. М. в частта, с която са отхвърлени
предявените субективно съединени искове за обезщетения за неимуществени
вреди над размерите от по 80 000 лева за всеки един от ищците до по 150 000
лева. Оплакването е за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД. Поддържа се, че за да са справедливи определените размери на
обезщетенията, е необходимо да се отчете действителният размер на
моралните вреди, причинени на ищците от смъртта на техния баща, с оглед
неговата възраст, обществено положение, отношения с претендиращите
обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, както и
общественото разбиране за справедливост, съотнесено към икономическите
условия в страната. Твърди се, че първоинстанционният съд не е дооценил
конкретните обективни критерии, имащи отношение към определяне размера
на обезщетението за всеки един от ищците, не е съобразил в достатъчна
степен установените в процеса със събраните доказателства болки и
страдания и негативни емоционални преживявания и състояния, които
ищците са претърпели и продължават да търпят. Не били съобразени и
социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
ПТП, минималната работна заплата и размерите на застрахователно покритие.
Постановеното решение било в противоречие със задължителната съдебна
2
практика - ППВС 4/1968 година. Не била съобразена и съдебната практика за
размерите на обезщетения за неимуществени вреди в сходни случаи. Във
въззивната жалба са изложени и доводи за неправилност на решението по
акцесорната претенция за законна лихва върху обезщетенията досежно
началния момент на присъждане на същата. Поддържа се, че такава се дължи
от 15.09.2020 година – датата, на която застрахователното дружество било
уведомено за настъпване на застрахователното събитие и била предявена
претенция от ищците за заплащане на застрахователно обезщетения.
Оспорени са доводите за недължимост на законната лихва върху
обезщетенията от този момент поради това, че застрахователят не е бил
уведомен от водача на лекия автомобил. Изводът на съда, че законната лихва
следвало да се присъди с начален момент от датата на отказа на
застрахователя да плати, не бил съобразен със законовата уредба – чл. 429, ал.
3, изречение второ от КЗ.
Искането е да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните
части и да се постанови ново по същество, с което да се присъдят на
четиримата ищци допълнително обезщетения за неимуществени вреди от по
70 000 лева / разликата над присъдените по 80 000 лева и претендираните по
150 000 лева/, както и да се присъди законната лихва върху обезщетенията с
начален момент 15.09.2020 година до 30.09.2020 година върху всяка една от
присъдените главници. Претендира се и адвокатско възнаграждение за
производството пред въззивната инстанция, определено съобразно Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ЗД „Б. И.“ АД
чрез процесуалния представител адвокат З. К. от Адвокатско дружество „П. и
К.“ с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за
потвърждаване на решението в обжалваната част. Посочено е, че
определените размери на обезщетенията за неимуществени вреди са
съобразени с действителните болки и страдания на ищците, установени по
делото, както и със съдебната практика. Наред с това в писмения отговор се
поддържа, че ищците не са успели да установят при условията на пълно и
главно доказване твърденията си за неимуществените вреди, които са
претърпели и търпят, че липсвали данни при някой от тях да се е стигнало до
психическо разстройство в резултат на преживяното, както и за
изключителност на отношенията с починалия, надхвърлящи нормалните
3
такива и налагащи присъждане на обезщетения. Нито един от ищците не бил
провеждал медикаментозна терапия, за период от една година и малко всички
те преодолели случилото се, преживели загубата, без личностни разстройства
и психологически заболявания. Определеното от първоинстанционния съд
обезщетение било недължимо, прекомерно и противоречащо на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, доколкото всички ищци имали самостоятелен
живот, далеч от пострадалия. При постановяване на първоинстанционното
решение не били допуснати от съда твърдените от жалбоподателите
нарушения.
В писмения отговор на въззивната жалба се поддържат и направените
пред първоинстанционния съд възражения от страна на ответника. Те са
свързани с липса на причинен деликт от водача на застрахования при
ответника лек автомобил и с неустановяване на вината на участващите в ПТП
лица. Твърди се, че няма влязла в сила присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК, а събраните в хода на
настоящото дело доказателства не установявали категорично механизма на
настъпване на ПТП и противоправното поведение на водача на лекия
автомобил, както и причинната връзка между противоправното поведение и
вредата. Поддържа се и възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия, изразяващо се в непоставен предпазен колан, както и в
движение с инвалидната количка по извънградски път от републиканската
пътна мрежа в нарушение на правилата на ЗДвП, отнасящи се до
пешеходците, които се прилагали и при управление на акумулаторна
инвалидна количка съгласно чл. 107, т. 3 от ЗДвП и §1, т. 41, б. „в“ от
ППЗДвП, без светлоотразителна жилетка и светлоотразителни елементи, без
необходимата сигнализация, по средата на платното за движение и
предприемане на маневра, която е довела до сблъсъка. Оспорен е изводът, че
констативният протокол за ПТП с пострадали лица № 10/26.08.2020 година
има характер на официален свидетелстващ документ, като се твърди, че не е
съставен съобразно нормативните изисквания и че неговият съставител не е
очевидец и не е възприел посочените в него обстоятелства и причини за
настъпване на ПТП, поради което той не се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието. Твърди
се, че е налице основание за намаляване на обезщетението за вреди по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, поради посочените по-горе обстоятелства, свързани със
4
съпричиняване от страна на пострадалия.
Ответникът по въззивната жалба оспорва и изложените в нея доводи,
касаещи началния момент, от който се дължи законната лихва. Становището
му е, че застрахователят изпада в забава след отправяне на покана за
изпълнение и изтичане на тримесечен срок. В случая липсвало уведомяване
на застрахователя от собственика на застрахования автомобил, а към
застрахователните претенции на ищците от 15.09.2020 година не били
приложени необходимите доказателства, за което те били уведомени с писма
от 01.10.2020 година, поради което законна лихва върху обезщетенията
следвало да се присъди от датата на исковата молба.
При всички тези доводи, изложени в отговора на въззивната жалба,
подаден на основание чл. 263, ал. 1 от ГПК, е посочено, че претенциите на
насрещната страна се явяват недоказани и неоснователни, като е
формулирано искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната му част и за присъждане на разноски както за
първоинстанционното, така и за въззивното производство.
Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени
искания.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице,
имащо правен интерес да обжалва, като е спазен предвиденият в чл. 259 от
ГПК срок.
Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните части.
По отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба,
освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или
когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото
или ненавършили пълнолетие деца. / Т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК
на ВКС/.
С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените
с въззивната жалба оплаквания, отнасящи се до справедливия размер на
обезщетенията за неимуществени вреди на четиримата ищци, както и до
5
началния момент, от който се дължи законната лихва върху тези обезщетения.
Следва да се посочи, че всички доводи, подробно описани по-горе, които
ответникът е изложил в писмения отговор на въззивната жалба, касаещи
неоснователност на предявения иск поради недоказаност, както и завишени
размери на присъдените обезщетения заради неправилно приложение на
принципа за справедливост и заради необосновано неуважаване на
възражението за съпричиняване, включително досежно началния момент, от
който се дължи законната лихва, са извън предмета на спора пред въззивната
инстанция и съдът няма да се произнася по тях. Тези спорни въпроси биха
могли да бъдат въведени само във въззивна жалба или насрещна въззивна
жалба по чл. 263, ал. 2 от ГПК, каквито в случая не са подадени от ЗД „Б. И.“
АД. Недопустимо е в писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК да се въвеждат
и поддържат възражения, чието уважаване би могло да доведе до влошаване
на положението на жалбоподателите. Писменият отговор е ограничен до
оплакванията и исканията на жалбоподателя във въззивната жалба, въз
основа на която е образувано производството по делото. Предметът на
въззивното производство и обжалваемият интерес са очертани с въззивната
жалба и е процесуално недопустимо да бъде разширяван с писмения отговор
по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Съобразявайки гореизложеното, съдът намира следното:
В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по
т. дело № 65/2021 година по описа на Окръжен съд – К. са изложени
следните обстоятелства:
Четиримата ищци - А. А., Г. А., Х. М. и А. А. / Х. А./ твърдят, че
техният баща А. А. К. е починал на 10.08.2020 година след травми,
получени при ПТП, станало на 04.08.2020 година около 7,30 часа на пътя
между град К. и селата Л. и О., като баща им е управлявал акумулаторна
инвалидна количка , която е била ударена от лек автомобил О. З. с рег. № *
**** **, управляван от З. И. Б..
Посочено е, че четиримата ищци изключително тежко понасят
загубата на своя баща. Всички те били едно сплотено и задружно семейство,
силно привързани един към друг. Починалият отгледал и възпитал в
атмосфера на любов и взаимна подкрепа своите три дъщери Х., А. и Г., както
и сина си А.. Членовете на семейството имали изградена сила връзка помежду
6
си, обичали се, подкрепяли се и живеели в разбирателство. Смъртта на техния
баща, който бил най-близкият им човек, тяхната опора, настъпила нелепо и
неочаквано и те я понасяли тежко. Починалият подкрепял и подпомагал
децата си с каквото може и споделял ежедневието си с тях, обичал да
прекарва време с всеки един от тях, бил до тях и им показвал бащината си
обич във всеки важен момент от живота им, успял да създаде специална
връзка с всяко едно от децата си, общувал ежедневно с тях, те се
интересували един от друг и били изключително близки. Тази връзка била
съхранена и след като всеки един от ищците създал свое собствено
семейство. Ищците поделяли грижите за баща си, гледали да не му липсва
нищо, прекарвали заедно семейните празници и обичали да бъдат заедно,
винаги когато е възможно. След смъртта на баща им ритъмът на живот на
ищците бил подчинен на скръбта и голямата загуба, те изпитвали болка и
щели да скърбят до края на дните си. А. А. станал мрачен и затворен,
разстройвал се постоянно заради смъртта на баща си, оплаквал се от
разсеяност и затруднена концентрация. Заради специалната връзка между
него като единствен син и баща му той дълбоко скърбял и изживявал неговата
смърт. Х. и А. също били променени след смъртта на баща си, често гледали
семейните снимки и си спомняли миговете, преживени с него, оплаквали се
от постоянно напрежение, станали затворени и апатични към всичко,
случващо се около тях. Дъщерята Г. също била дълбоко опечалена и
почернена, загубата на баща й я правела тревожна, не желаела да общува с
други хора, освен с близките си, често плачела и трудно приемала мисълта, че
баща й го няма. Моралните страдания, скръбта и невъзвратимата загуба били
огромни и неописуеми и щели да съпътстват ищците през целия им живот, те
страдали от безапетитие, нарушения в съня и тревожност, не можели да
преодолеят загубата.
Въз основа на така изложените обстоятелства и на наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество ЗД
„Б. И.“ АД за автомобила, с който е причинено процесното ПТП, ищците са
претендирали неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на
техния баща в размер на по 150 000 лева, ведно със законната лихва от
15.09.2020 година – датата, на която са сезирали застрахователя с претенции
за заплащане на обезщетения, до окончателното им изплащане.
На настоящия етап от производството, с оглед постановеното
7
първоинстанционно решение и очертания с въззивната жалба предмет,
подробно обсъдени по-горе, съдът приема за установено в отношенията
между страните по спора настъпването на ПТП на 04.08.2020 година по вина
на З. Б. в качеството й на водач на лек автомобил О. З. с рег. № * **** **,
който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество към датата на ПТП; настъпването на смъртта на бащата на ищците
А. А. К. на 10.08.2020 година в резултат на получените увреждания при ПТП,
в което той е участвал с управляваната от него акумулаторна инвалидна
количка; липсата на съпричиняване от страна на пострадалия.
От събраните по делото доказателства е установено, че на 15.09.2020
година четиримата ищци са предявели пред ЗД „Б. И.“ АД застрахователни
претенции за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди от смъртта
на техния баща – молба вх. № ОИ – ******/15.09.2020 година, по която е
заведена щета **********. Обезщетения не са заплатени, като с писма с
изходящи номера от 01.10.2020 година / стр. 128-131/ четиримата ищци са
уведомени от ЗД „Б. И.“ АД, че към момента няма основание за
удовлетворяване на претенциите им, тъй като не са представени безспорни
доказателства относно виновността на застрахования в дружеството водач за
настъпване на ПТП. Безспорно е, че обезщетение не е изплатено от
застрахователя както към датата на завеждане на исковата молба по делото –
19.07.2021 година, така и до настоящия момент. Тези обстоятелства
обуславят допустимостта на иска пред съда съгласно разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 от КЗ.
Първият спорен въпрос, по който следва да се произнесе въззивният
съд, е досежно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
за всеки един от четиримата ищци.
Във връзка с претърпените от ищците неимуществени вреди по делото
са събрани гласни доказателства.
За тези обстоятелства в качеството на свидетели в съдебно заседание
на 23.02.2022 година са разпитани С. Х. А. – първи братовчед на ищците, Х.
Х. М. – съпруг на ищцата Х. М., Ш. А. А. и Н. А. А. – вуйни на ищците,
роднини от трета степен по съребрена линия. В съдебно заседание на
31.03.2022 година по искане на ищците е допуснат допълнително и разпитан
още един свидетел – С. А.а А., която е съпруга на ищеца А. А. А..
8
От техните показания е видно, че починалият А. К. преди смъртта си е
бил много близък с децата си, всички те са се събирали по празници,
отношенията помежду им били много добри. А. К. живеел до смъртта си в
село З., махала К., като след като се разболял, се преместил да живее при
дъщеря си Г.. На три километра - в село В., живеела другата дъщеря А.. Г.
обгрижвала баща си, след като той получил инсулт три-четири години
преди смъртта си и се обездвижил. Това била причината той да се
придвижва с инвалидна количка, която дъщеря му Г. донесла от Г.. Преди
ПТП той се бил пооправил, можел да се придвижва сам като слезе от
количката и да се обслужва. А. К. се събирал и общувал с всичките си деца
преди ПТП. Той бил много общителен, имал много приятели, ежедневно
ходел до град К. на около два километра и половина, където си пиел кафето и
закусвал. След ПТП А. К. бил откаран в болница, където починал след
няколко дни. През цялото това време трите му дъщери и неговия внук – син
на сина му А. А., били почти постоянно в болницата, спели по колите,
интересували се от състоянието му, притеснявали се. Всички ищци, с
изключение на сина А. били на погребението на баща си, били тъжни,
плачели, наложило се да приемат успокоителни лекарства. А. А. не
присъствал на погребението на баща си, тъй като бил в чужбина – в Д. и не
успял да се прибере заради ограничителните мерки, свързани с корона
вируса. В Д. А. научил както за катастрофата с баща му, така и за неговата
смърт и бил много разстроен, плачел. Неговата съпруга също не била в Б., тя
работела в М.. Двамата успели да се приберат в Б. една или две седмици след
смъртта на А. К.. Това била причината, заради която на погребението му бил
само синът на ищеца А. А. от предишен брак. На 52-рия ден от смъртта
ищците направили помен за баща си, каквато била традицията, на който се
събрали около 150-200 човека. Те пак били много тъжни, плачели. Ищците и
до сега се събирали заедно, гледали снимки и видео с баща си и се
натъжавали, плачели, предишната радост липсвала. Те ходели на гроба на
баща си. Гробът бил направен от ищцата Г. и нейния син. Свидетелят Х. М.
установява, че макар с ищцата Х., която е негова съпруга от около 45 години,
да живеят в друго населено място – село С., на 50 километра от махала К.,
отношенията на Х. с баща й били много добри. Те се виждали ежеседмично в
петъчните пазарни дни в град К.. След смъртта на баща им ищците се
променили, били натъжени. Имало случай, при който Х. М. оприличила друг
9
човек на баща си на улицата и това я разстроило много. Свидетелката Ш. А.
установява, че починалият е бил по-близо до Г. и А., поради което основно те
се грижели за него. Другите живеели малко по-далеч, но въпреки това той бил
в много добри отношения с всичките си деца. Смъртта на бащата била голяма
трагедия за ищците, те много плакали и все още не били приели загубата му.
Към момента на неговата смърт ищците нямали майка и баща им бил
единствената им опора. И до сега ищците А. и Г. ходели непрекъснато на
гробищата, правели помени. Свидетелката Н. А. установява, че починалият се
е отнасял много добре с децата си, грижел се е за тях, докато е бил здрав, а
след това е заживял при Г., където ходела и А.. Той нямал любимо дете,
обичал всичките си деца, те се грижели за него и плакали при смъртта му,
както и до момента. Свидетелката С. А. установява, че бащата на съпруга й е
бил много добър човек, че и тя го е чувствата като баща, винаги, когато са
ходели при него, той им е оказвал подкрепа, съветвал е и нея и мъжа й,
както и другите си деца. След неговата смърт съпругът й – ищецът А. А. бил
постоянно неспокоен, коментирал, спомнял си за детските си години с баща
си и за общи празници, не можел да се успокои, непрекъснато говорел със
сестрите си.
По делото е допусната и изслушана съдебно-психологическа
експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно,
незаинтересовано и неоспорено от страните. От заключението на вещото лице
– клиничен психолог Т. Д. е видно, че и при четиримата ищци смъртта на
техния баща, представляваща внезапно неочаквано събитие, без възможност
те да участват в ситуацията и да противодействат , е предизвикала мъка,
печал и тъга по баща им, т.е. реакция на стресогенно жизнено събитие,
последвана от психологична реакция на скръб. Към момента на изготвяне на
експертизата при всички тях описаните емоционални състояния са
претърпели частично обратно развитие, като при разговори и спомени,
свързани с баща им, персистира повишена ситуативна тревожност. По делото
не са събрани доказателства, а и вещото лице – психолог не е установило въз
основа на документи, някой от ищците да е търсил специализирана
психиатрична помощ и да е приемал лекарства за справяне със ситуацията. В
тази насока са само твърденията на А. А., че е провела консултация с
психиатър, без да има медицинска документация, както и на Г. А. за изписани
лекарства в Г., за които също не са представени доказателства. И за
10
четиримата ищци е установено от вещото лице, че към момента на
изследването са се адаптирали към жизнените промени, настъпили в живота
на семейството, но все още не са ги преборили напълно, те продължавали да
изпълняват личностните и социалните си роли, т.е. имало мъка, но
психотравменото преживяване било преодоляно. И четиримата ищци са
възстановили социалното и личностовото си функциониране и се справят с
базисните социални роли – семейни, трудови и други социални отговорности.
Към момента на смъртта си на 10.08.2020 година А. К. е бил на 77
години, ищцата А. А. – на 44 години, Г. А. – на 51 години, Х. М. – на 58
години и А. А. – на 48 години. От свидетелските показания се установява, че
всеки един от ищците е създал свое собствено семейство.
Съобразявайки се с критериите за определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и
в практика на ВКС, съдът намира, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на по 80 000 лв. за всеки един от
четиримата ищци. Съдът отчита възрастта на пострадалия към датата на
злополуката / 77 години/, обстоятелството, че въпреки тази възраст и
преживяното заболяване, той е общувал постоянно с децата си, те са се
подкрепяли и са си помагали взаимно, празнували са заедно семейните
празници, имал е и много приятели, с които се е срещал ежедневно,
придвижвайки се на разстояние от около 2,5 километра в едната посока. От
друга страна размерът е съобразен и с възрастта на ищците към тази дата,
както и с обстоятелството, че всеки един от тях има свое собствено
семейство и самостоятелен живот. Смъртта на бащата не е довела до
сериозни психически проблеми при някой от ищците, нито до невъзможност
да се справя със загубата и до нарушаване на социалното функциониране.
При всички тях става дума за типичните при загуба на близък човек реакция
на стресогенно житейско събитие, последвана от реакция на скръб, без да има
данни за необходимост от лечение от специалист и от приемане на лекарства.
Всички ищци са преодолели психотравменото преживяване, продължили са
живота си, макар и все още да изпитват мъка в определени ситуации.
Обстоятелството, че починалият е имал еднакво добри отношения с всичките
си деца, макар две от дъщерите му, които са били по-близо до него, да са
полагали непосредствените грижи след заболяването му, респ. че всички
ищци са били близки с него, контактували са и са страдали след загубата му,
11
както и фактът, че всички ищци са преживели по сходен начин случилото се
и че не е установено негативните изживявания при някой от тях да са по-
силни от тези на останалите, дават основание на съда да приеме, че
четиримата ищци следва да получат обезщетение в равен размер.
Справедливият размер, отчитащ обективно съществуващите и установени по
делото обстоятелства, имащи отношение към силата, интензитета и
продължителността на болките и страданията на ищците, е по 80 000 лева.
Става дума за много добри отношения между баща и четирите му вече
пораснали и самостоятелни деца, които след смъртта на баща си не са
останали без опора, а са продължили собствения си живот в семействата,
домовете и работата, която са имали, запазвайки и сплотените отношения
помежду си като братя и сестри и подкрепяйки се за преодоляване на мъката
си.
Този размер отчита и икономическите условия в страната към месец
август 2020 година и е съобразен и с нормативно определените лимити на
отговорност по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Тези лимити, макар и да не са абсолютен критерий при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, са индиция за общественото
разбиране за справедливост. Размерът на тези лимити непрекъснато
нараства. До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери
на лимитите са нараствали почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало
лице и до 1 000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са
определени значително по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за
застраховането / отм./ предвижда лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000
000 лева при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече
пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от 11.06.2012 година,
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
се сключва за следните минимални застрахователни суми: за неимуществени
и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 2 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за всяко
събитие при две или повече пострадали лица. Сега действащият Кодекс за
застраховането, влязъл в сила на 01.01.2016 година, който е приложим към
спора по настоящото дело, в чл. 492 предвижда лимит за неимуществени и
12
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт – 10 000 000
лв. / а след изменението с ДВ бр. 101/2018 година – 10 420 000 лева/ за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица.
Към момента на ПТП – 04.08.2020 година, минималната работна
заплата в страната е 610 лева. Обезщетението от 80 000 лева се равнява на
почти 132 минимални работни заплати, т.е. такива за период от единадесет
години, което при съобразяване възрастта на починалия и на ищците е
допълнителен аргумент за това, че обезщетението е справедливо по смисъла
на чл. 52 от ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното
решение в обжалваната отхвърлителна част досежно размера на
обезщетението за неимуществени вреди над по 80 000 лева до по 150 000
лева за всеки един от ищците е правилно и следва да бъде потвърдено.
Що се отнася до акцесорната претенция за законна лихва върху
дължимите обезщетения за неимуществени вреди, по-конкретно до началната
дата, от която следва да се присъди такава, съдът намира, че това е датата
15.09.2020 година, на която четиримата ищци са подали до ответното
застрахователно дружество молба да им бъдат заплатени обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на техния баща. Това разрешение е
съобразено със законовата уредба. За лихвите като част от застрахователното
обезщетение, дължимо от прекия причинител на вредата при ангажиране на
неговата отговорност, които се покриват от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, са приложими разпоредбите на чл.
493, ал. 1 , т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2 т. 2 и ал. 3 от КЗ. Съобразявайки
разпоредбата на ал. 3 от чл. 429 от КЗ, според която лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита
на отговорност/, като в този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна, съдът намира, че законната лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди се дължи от 15.09.2020 година, което е датата на
13
предявяване на застрахователната претенция от ищците в качеството им на
увредени лица. Следва да се приеме, че тя е най-ранната дата, доколкото
няма твърдения и данни за уведомяване на застрахователя по-рано,
включително от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
По тези съображения следва да бъде отменено първоинстанционното
решение в частта, с която законната лихва върху обезщетенията за
неимуществени вреди от по 80 000 лева за всеки един от ищците е присъдена
от 01.10.2020 година до окончателното изплащане на сумите и следва да се
постанови ново, с което законната лихва се присъди с начален момент от
15.09.2020 година.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и
потвърждаването на решението в обжалваните части по предявените главни
субективно съединени искове, право на разноски за тази инстанция има
ответникът по въззивната жалба ЗД „Б. И.“ АД. По делото обаче не са
представени доказателства, от които да е видно да са договорени и реално
заплатени разноски за тази инстанция, поради което съдът не присъжда
такива на ответника.
Адвокат Р. М., осъществила безплатната правна помощ на
жалбоподателите пред въззивната инстанция, има право на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата само по субективно
съединените акцесорни претенции за законна лихва върху главниците от по
80 000 лева за периода от 15.09.2020 година до 30.09.2020 година
включително. Размерът на това адвокатско възнаграждение следва да бъде
определен съобразно разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, след измененията с ДВ бр. 88/2022 година,
които са приложими незабавно в отношенията между страните, доколкото
става дума за процесуални норми. Материалният интерес – законната лихва
върху сумата от 80 000 лева за посочения период е 355,56 лева по всеки един
от четирите субективно съединени иска. При този материален интерес
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 400 лева без ДДС, или 480 лева с ДДС по
всеки един от субективно съединените искове на четиримата ищци. ЗД „Б.
И.“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Р. М. на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер
14
на общо 1920 лева за осъществената безплатна правна помощ на четиримата
жалбоподатели съобразно уважената част от въззивната жалба.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12 от 29.04.2022 година, постановено по т.
дело № 65/2021 година по описа на Окръжен съд – К., В ЧАСТТА, С
КОЯТО ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С. ****, район Л., бул. „Д. Б.“ № **, е осъдено да заплати на А. Х. А.,
ЕГН **********, от с.В., махала „П.“ № **, общ.К., обл. К., на Г. Х. А., ЕГН
**********, от с.З., махала „К.“ № **, общ.К., обл. К., на Х. Х. М., ЕГН
**********, от с.С. № ***, общ.К., обл. К. и на Х. Х. А. /А. А. А./, ЕГН
**********, от гр.Б., ул. „М.“ № *, обл.С., законната лихва върху
обезщетенията за неимуществени вреди от по 80 000 лв. с начален момент от
01.10.2020 година до окончателното изплащане на сумите, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Б. И.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град С., ул. „Д. Б. № **, да заплати на А. Х. А., ЕГН **********,
на Г. Х. А., ЕГН **********, на Х. Х. М., ЕГН **********, и на Х. Х. А.
/А. А. А./, ЕГН **********, законна лихва върху сумите от по 80 000
лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на
техния баща А. А. К., настъпила на 10.08.2020 година вследствие на ПТП от
04.08.2020 година, с начален момент от 15.09.2020 година до
окончателното изплащане на сумите.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12 от 29.04.2022 година, постановено
по т. дело № 65/2021 година по описа на Окръжен съд – К., В
ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б. И.“ АД, ЕИК *********, с
адрес град С., бул. „Д. Б.“ № **, да заплати на основание чл.38, ал.2, във вр.
с ал.1, т.2 от ЗА, на адвокат Р. М. от Адвокатска колегия - С., с личен номер
15
**********, сума в размер на 1920 лв. с ДДС, съставляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16