Мотиви по НОХД № 203/2019 год. по
описа на Търговищки окръжен съд
Подсъдимия М.А.А. *** е предаден на съд по обвинението,
че на 12.06.2019 год. в с. Ковачевец, общ. Попово умишлено умъртвил М.Ю. С.с
ЕГН ********** ***, като го привел в безпомощно състояние и убийството е
извършено по особено мъчителен за убития и с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал.1 т. 5 и т.6 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура в съдебно заседание поддържа
обвинението като доказано по несъмнен начин и пледира за определяне на
наказание по първата алтернатива на чл.116, ал.1 от НК – лишаване от свобода от
15 до 20 години. Пледира да се наложи
максималното наказание по тази алтернатива в размер на 20 години лишаване от
свобода. Счита Гражданските искове за силно завишено, пледира да бъдат уважени по справедливост.
Пълномощникът на частните обвинители и граждански ищци пледира за
определяне на наказание двадесет години лишаване от свобода. Пледира за
уважаване на гражданския иск в наполовина от предявените, а именно по 100 000 лева на всеки един
от децата на починалия и 10 000 лева на неговия внук.
Разпитани в съдебното заседание
подсъдимия А. дава обяснения. Твърди, че не искал да стане така, изразява
съжаление за станалото, моли за справедлива присъда.
Защитникът на подсъдимия – адв. Й.Й., пледира за налагане на наказание при условията на чл.55
от НК, алтернативно моли за минимално предвиденото наказание по първата
алтернатива по чл.116, ал.1 от НК
Съдебното следствие по искане на
адв. Й. и подс. А. и със съгласието на частните обвинители и граждански ищци и
техния повереник, се проведе по реда на Глава ХХVІІ от НПК - Съкратено съдебно
следствие пред първа инстанция по реда
на чл. 371 т.1 от НПК, като страните дадоха съгласие да не се разпитват свидетелите
Е.Н., С.А., П.П., Г.М., М.И.
и С.Т., както и да не се изслушват вещите лица: д-р Г., инж. Б.К. и З.И..
Съдът с отделно определение по реда
на чл.372, ал.3 от НПК одобри изразеното съгласие, като прие, че съответните
действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, като
прие обаче, че следва да изслуша вещото лице д-р Г. във връзка с изготвената
съдебно-медицинска експертиза на труп.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подс. М.А. и убития М.С. се познавали, тъй като и двамата живеели в малко
населено място, а имено с. Ковачевец, общ. Попово. Убития М.С. след смъртта на
съпругата му през 1988 год. започнал системно да злоупотребява с алкохол. Двете
му деца гражданските ищци и ЧО Ю.Ю. и М.Ю. напуснали
родната къща и създали семейства и заживеели в други населени места. С.постепенно
занемарил домът си, като го превърнал в свърталище на хора злоупотребяващи с
алкохол. Същият бил безработен, от известно време започнал да получава част от
пенсията на починала си съпруга. Тъй като трябвало да се издържа, ходел да
работи по къщите на съседите си. Подс. М.А. работел в гр. Шумен, бил кротък и
добър човек, но докато почнал да пие. Тогава ставал изключително конфликтен,
като често налитал на бой и се заяждал с хората. Убития С.взимал от подсъдимия
малки суми назаем, докато се натрупала сумата от 70 лева. Тъй като все обещавал
да върне дълга, а не го връщал, подс. А. особено след употреба на алкохол се
сещал за невърнатия дълг от страна на С.и му се заканвал със саморазправа.
На 12.06.2019 год. надвечер пострадалия М.С. бил пред магазина на св. Т.,
като носел със себе си половинка домашна ракия. Стоял там до около 21.00 часа,
след като се прибрал в дома си. Подс. А. също отишъл пред магазина след работа
и си купил първоначално 200 гр. водка, а по късно и 200 гр. уиски „Савой“. Бил видимо пиян, спомнил си за парите, които му
дължал Саидов, като отново отправил закани за саморазправа с него. Около 22.30
часа подсъдимият тръгнал към дома си, но по пътя решил да се отбие у М.С..
Влязъл в двора, след като извадил входната врата откъм пантите. Вратите на
къщата били отворени и А. влязъл в помещението, в което се намирал Саидов.
Изпили носеното от А. уиски, като подс. поискал обяснение за дължимата сума и
двамата влезли в спор, относно начина и срока на издължаването й. Спорът
прераснал в побой, при който подс. нанесъл множество удари с юмруци и ритници
по глава, лицето и цялото тяло на Саидов. Последния паднал на пода и А. го
натиснал силно по предната гръдна стена. Ударите по главата и натиска по
гръдния кош довели пострадалия до безпомощно състояние. След това подс. стиснал
С.за шията, следствие на което настъпила смъртта му.
Видно от изслушаната и приета в съдебно заседание съдебно-медицинска
експертиза причината за смъртта е комплексна и се дължи на черепно-мозъчна и
гръдна травми, получени от нанесени удари с твърди тъпи предмети, силен натиск
върху гръдния кош и последвало стискане с ръце в областта на шията. Според
вещото лице последователността на нараняванията най-вероятно е в следния ред:
нанасяне на множество удари с твърди тъпи предмети по главата и лицето ( най
вероятно от крак на маса или стол), нанасяне на силни удари или силен натиск по
предната гръдна стена и стискане с ръце за шията, следствие на което е
настъпила смъртта. При нанасяне на ударите по главата, лицето и гръдния кош,
пострадалия е съзнавал какво става, изпитвал е силни болки и страдание. Смъртта
след стискане за шията е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.
Посочените увреждания в приетата съдебно-медицинска експертиза са следните: разкъсно контузни ранни по
окосмената теменна и тилна област на главата, множество разкъсано контузни ранни, охлузвания и кръвонасядания по лицевата
част на главата. Кръвонасядане по предната повърхност на шията и кръвонасядания
по предната гръдна стена в горната част. Охлузвания по ръцете и краката.
Счупване на долната челюст двустранно. Ограничен травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните стомахчета. Мозъчен оток. Счупване на ребра двустранно с кръвоизливи по
междуребрената мускулатура, контузия на белия дроб. Масивни кръвонасядания към
корена на езика и по хода на дихателната тръба и хранопровода. Счупване на
подезичната кост в дясно с кръвоизлив в меките тъкани около счупването. В
кръвта на убития ( видно от прочетената и приобщена съдебна медицинска
експертиза л. 47 от ДП) е установена концентрация на алкохол 1.03 промила. Като
това количество алкохол е в лека степен на алкохолно опиване, при която са
нарушени в лека степен зрението, съобразителността, фината координация на
движенията, като възприятията за болка са напълно запазени.
Настоящата фактическа обстановка
се доказа от прочетените и приобщени на основание чл.373, ал.1 във вр. с
чл.372, ал.3 и чл.283 от НПК показания на свидетелите: Е.М.Н., С.Н.А., М.М.И., С.С.Т., П.П.П. и Г.С.М., приобщените чрез прочитане заключения на
вещите лица: медицинска експертиза за определяне на кръвна група, допълнителна
съдебна медицинска експертиза, съдебно-химическа експертиза, съдебно-биологична
експертиза, разпита на вещото лице д-р Г. по изготвената експертиза за причината
за смъртта, разпит на гражданските ищци и частни обвинители Ю.Ю. и М.Ю., разпит на водените от ГИ и ЧО трима свидетели: Е.Т.Л.,
В.И.Т. и О.К.О., обясненията на подс. М.А. и приобщените чрез прочитане на
основание чл. 279 ал. 2 във вр. с
ал.1 т. 4пр. последно от НПК обяснения на подс. дадени на ДП. Приобщените чрез
прочитане на основание чл.283 от НПК на всички писмени документи и
доказателствени средства подробно посочени в протокола за проведеното с.з.
АНАЛИЗ
НА ДОКЗАТЕЛСТВАТА
От
приобщените чрез прочитане показания на свидетелите Н., А., И., Т., П. и М. се
установява, че вечерта на 12.06.2019 год. и подсъдимия и пострадалия са се
намирали пред селския магазин като и двамата са употребявали алкохол.
Обстоятелство, което по отношение на пострадалия е потвърдено и от
съдебно-химическата експертиза, която установява, че в кръвта му е било наличие
на концентрация 1.03 промила. Св. П. посочва, че подс. още пред магазина е
поискал от пострадалия да му върне дълга, като пострадалия го е уверявал, че
това ще стане другия месец. От разпита на тези свидетели се установява, че
подсъдимия след употреба на алкохол ставал агресивен и никой не искал да седи
на една маса с него след като е пил. Съдът кредитира показанията на свидетелите
Н., А., И., Т., П. и М. като непротиворечиви, взаимно подкрепящи се, същите не
противоречат и на обясненията на самия подсъдим дадени на ДП и пред настоящия
състав.
За
обстоятелствата по влизане на подсъдимия в дома на пострадалия, какво се е
случило вътре в къщата съдът кредитира обясненията на подсъдимия в с.з. и пред
органите на ДП прочетени и приобщени по съответния ред. Обясненията на подсъдимия
освен средство за защита, са и годно доказателствено средство. Същите не са
изолирани, а се подкрепят от съдебно-медицинската експертиза на труп, която
потвърждава обясненията на подсъдимия относно начина на причинените вреди.
Потвърждават се също от протокола за оглед на местопроизшествие и албума. От
които е видно по какъв начин А. е влязъл в къщата на пострадалия, чрез
изваждането на входната врата от пантите и самата обстановка вътре при огледа
на стаята където е станало убийството. Освен това по делото безспорно е
установено, че убития М.е имал кръвна група „А“ с положителен резус фактор, а
подс. А. кръвна група „В“ с положителен резус фактор. Това се доказва от
съдебно-медицинската експертиза на труп и съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни. Видно от приобщената чрез прочитане съдебно-биологична
експертиза по дрехите на подс. иззети по съответния ред с протокол за оглед и
предадени доброволно се установява, че по: мъжко яке, 2 бр. ластици-накитници,
гащеризон, слипове, тениска са открити кървави следи с кръвна група „А“ по
системата АВ0. Следи от кръв са намерени по обувките на подсъдимия, но поради
малкото им количество не са изследвани. Наистина по делото не е назначавана ДНК
експертиза, която да посочи по категоричен начин да определи тази кръв принадлежи
ли на убития. С оглед обаче това, че подсъдимия е дал подробни обяснения още на
ДП, които са приобщени чрез прочитане към наказателното дело, както и обяснения
пред съда, и обстоятелството, че тази кръв е различна от кръвната група на
самия подсъдим, това не е наложително. Това, че тази кръв е човешка и съвпада с
кръвната група на убития е достатъчно съдът да приеме, че не е необходимо да се
назначава такава експертиза.
Предвид
всичко така установено съдът приема за безспорно установено, че обясненията на
подсъдимия се потвърждават от събраните и изследвани по реда на НПК всички
други доказателства, поради което същите ги кредитира.
ПРАВНА
СТРАНА
На
подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1 т.5
и 6 от НК – пострадалия бил приведен в безпомощно състояние и убийството е
извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост.
Съдът
с присъдата си призна подсъдимия за невиновен по обвинението по т.5 на чл.116
от НК – „да е привел в безпомощно състояние убития“. За да признае за невиновен
подсъдимия по тази квалификация съдът отчете следното: - видно от разпоредбата
на чл.116, ал.1 т.5 от НК законодателят е посочил – „на лице което се намира в
безпомощно състояние“. Така посоченото от законодателя се има предвид, че това
лице по начало е в безпомощно състояния напр. инвалид, малко дете и т.н. и
възползвайки се от това състояние на обекта, той ( извършителя ) го умъртвява.
Посочената правна конструкция в ОА я има напр. в разпоредбата на чл.152, ал.1
т.3 от НК. Това, че след като е започнал да удря с ръце и крака пострадалия се
е намирал в лека степен на безсъзнание, може от медицинска гледна точка да е
безпомощно състояние, но не може да се квалифицира по т.5 на чл.116 от НК. Без
да посочва изобилната съдебна практика в тази насока съдът ще посочи само Постановление
№ 2 от 16.12.1957 на Пленум на ВС ( изм. и допълнено с Тълкувателно
постановление № 7 от 06.07.1987 год.) в т.17 на това Постановление е посочено,
че „под безпомощно състояние по смисъла
на чл.127, т.9 ( сега 116, ал.1 т.5) от НК се разбира такова състояние, при
което жертвата не може да окаже съпротива на дееца. Такива престъпления са:
лишаване от живот на дете, на тежко болен, на лице, което спи и др.“
Съдът призна за виновен подсъдимия да е
извършил престъплението по „особено мъчителен начин“ и по особена жестокост“ –
чл.116, ал.1 т.6 от НК.
Квалификацията по чл.116, ал.1,т.6, пр.2-"особено мъчителен начин за
убития" се установява от причинените травматични увреждания, механизма на
тяхното получаване и изпитаните от пострадалия болки и страдание преди леталния
изход. Съгласно Решение № 7/1982г. по н.д.№ 62/81 ОСНК, ВКС, "особено
мъчителния начин на убийството трябва да се преценява с оглед броя и начина на
нанесените удари, причинените болки и страдания на пострадалия, вследствие на
което той изживява тежки предсмъртни мъки".
В експертизата си вещото лице е посочил и потвърди това си заключение, че
намерените при аутопсия на трупа на постр. С.телесни
увреждания са многобройни. При нанасяне на ударите по главата, лицето и гръдния
кош, пострадалия е съзнавал какво става, изпитвал е силни болки и страдание. В
разпита си вещото лице, че от тези увреждания същия е изпаднал в лека степен на
безсъзнателност, но е чувствал и съзнавал какво става с него. Според експерта,
смъртта не е настъпила мигновено, а в един по-дълъг период, едва след
стискането за шията и спиране притока на кръв към мозъка, с последвало счупване
на подезичната кост. Всички констатирани механични увреждания са с белези за прежизнено и скоро преди смъртта получаване.
За да е налице тази квалификация на деянието, не е от значение колко
дълго жертвата е живяла в предсмъртни мъки. Определящото в случая е, че приживе
същата е агонизирала в осъзнати мъки, причинени от травмите със смъртоносен
характер, нанесени `и от дееца. По делото е доказано по безспорен начин, че е
бил жив, до стискането за шията, което според вещото лице е станало накрая.
Деецът е започнал да удря жертвата с ръце, след това с ритници, като му е
счупил и челюстта и едва накрая го е хванал за шията и го задушил. От така
посоченото е видно, че пострадалия е съзнавал какво става, т. е. при
осъществявана мозъчна дейност, той е осъзнавал и преживявал настъпване на
смъртта, в състояние на физически и душевни мъки. Именно това предсмъртно
състояние на жертвата, според закона и съдебната практика/ спр.
ПП № 2/57 на ВС/, очертава съдържанието
на признака "особено мъчителен начин". За да е налице този
квалифициращ признак, следва да се установи, че в резултат на нанесените удари
и причинените в резултат на тях болки и страдания, пострадалото лице е изживяло
тежки предсмъртни мъки и е осъзнавало близката си смърт, именно поради
нанесените му от дееца несъвместими с живота травми.
Многобройността на ударите в жизнено важни части на тялото и главата на
пострадалия, множеството наранявания, и накрая хващайки го за шията и стискайки
я, сочи нагласа на подсъдимия, пострадалия да изживее тези болки и страдания,
като същият е съзнавал тази квалифицираща предпоставка.
От обективна страна е установено, че деянието е извършено чрез множество
удари с юмруци, и ритници. Същите са били насочени към жизнено важни части на
човешкото тяло-глава, лице и гърди, значителни и интензивни по своя характер.
Видно от СМЕ, множествените фрактури в различни части на тялото сочат, че
травматичните въздействия са нанесени със значителна сила. Тези обстоятелства
са били осъзнавани от подсъдимия.
Изяснено е в доктрината и съдебната практика, че "особената
жестокост" е качество на дееца, свързано с конкретни негови проявления,
оформящи начина на извършване на убийството. За да е квалифицирано деянието
като извършено с "особена жестокост" е необходимо да се установи, че
при умъртвяването на жертвата, деецът е проявил изключителна ярост,
ожесточеност, отмъстителност или садизъм. Въпреки, че не е задължително да се
установява дали подсъдимият извън деянието е въобще жесток човек, в случая и
това обстоятелство е налице. Същото се установява от свидетелските показания. Всички
са единодушни, че при употреба на алкохол подс. ставал с повишена степен на
агресивност, търсел с кой да се скара и да се сбие.
Основният белег, по който се преценява дали едно убийство е извършено с
особена жестокост, е начинът, по който е осъществено деянието, обективирано в
броя на нанесените удари и тяхната сила, използваните средства, причинените
телесни увреждания на жертвата, поведението на дееца по време на реализиране на
престъплението, отношението му към жертвата.
По безспорен начин е установено поведението на подсъдимия,
проявявайки жестокост и агресия при нанасянето на удари, техния брой и
продължителност. Подс. е нанесъл
множество удари с юмруци, а впоследствие и с ритници със значителна кинетична
енергия, за кратък период от време в областта на лицето, и главата и горната
част на торса , накрая за да го е сигурен в умъртвяването го е удушил.
Изложеното сочи, че по интензитет дейността на подсъдимия явно надхвърля необходимото
за причиняване смъртта на пострадалия и сочи на едно субективно отношение към
нея, съдържащо изключителна ярост, жестокост и неоправдана злоба. Наред с
тежката черепно-мозъчна травма са установени счупване на долната челюст
двустранно, счупване на ребра двустранно, счупване на подезичната кост, множество кръвонасядания, разкъсно-контузни
рани, охлузвания и отоци по цялото лице, главата, тялото на убития. Предвид
изложеното, съдът счита,, че по време на деянието подсъдимия е проявил ярост,
ожесточение и безчувственост към пострадалия, които характеризират деянието
като причинено с "особена жестокост".
По отношение субективната страна на престъплението.
Доктрината и съдебната практика са категорични и последователни във
виждането, че съзнанието на подсъдимия за нанесени множество удари със сила, по
жизненоважни части на тялото на пострадалия, представите за общественоопасните
последици на деянието-телесни повреди, водещи закономерно или възможно до
летален изход, в кумулативна даденост с желанието или допускането на този
резултат, указват на пряк или евентуален умисъл за убийство. Установените по
делото факти досежно извършеното от подсъдимия,
обективирано в проявената агресия, механизма на причиняване /юмруци и ритници/,
характера на телесните увреждания и най-вече от тяхното място-жизнено важни
органи, най-вече в областта на главата и гръдния кош на пострадалия,
обуславя заключение, че деянието до един момент е извършено при
евентуален умисъл, но до хващането на
пострадалия за шията. Подсъдимият е допускал, че интензивния побой може да
причини смъртта на пострадалия, като се е съгласявал с него.
Съдът счита, че от субективна страна деянието е извършено от подсъдимия
под формата на пряк умисъл. Въпреки твърдението на подс., че не е
искал да убие пострадалия. Докато ударите с ръце и крака по важни части на
тялото могат да се характеризират като евентуален умисъл, то стискането за
шията с последвало счупване на подезичната кост явно водят до извода, че подс.
е искал настъпването на смъртта на Саидов, което е и постигнал.
По отношение на наказанието
Съдът след като призна подсъдимия за виновен за извършено престъпление по
чл.116, ал.1 т.6 последните две предложения от НК, при определяне на
наказанието отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства: броят на
квалифициращите признаци – 2 „мъчителен начин и особена жестокост“,
противоречивите характеристични данни - злоупотреба с алкохол честа проява на
избухливост и агресия. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съд отчете,
това, че подсъдимия е неосъждан ( същият е реабилитиран по право преди 20
години), изразеното съжаление за станалото. Също така отчете на досъдебното
производство и в съдебно заседание процесуално поведение на подсъдимия.
Направеното самопризнание следва да се оценява с оглед “характеристиките и
съдържанието на самопризнанието като форма на съдействие при установяване на
обективната истина и ако същото е спомогнало за своевременно и съществено за
разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още на
досъдебното производство“/ТР №1/2009г. на ОСНК на ВКС/. Предвид всичко това
съдът определи наказанието предвидено в чл.116 по първата алтернатива, като му
наложи наказание в минимален размер, а именно му наложи наказание в размер на
15 години ЛС. Не са налице нито многобройни, нито изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да бъде наложено наказание при условията на
чл.55 от НК, каквото би искането от
страна на защитата.
Така наложеното наказание според състава на съда ще изпълни целите на наказанието
визирани в чл.36 от НК. Искането от страна на прокуратурата и ЧО за наказание в
максимален размер от 20 години, съдът счете, че е неоснователно. Тъй като наказанието се налага с цел да
въздейства за поправяне и превъзпитание, а не с цел мъст. Именно наказание в
посочения размер от 15 години според настоящият състав ще може да се поправи и
превъзпита подс. А..
Съдът определи така наложеното наказание подсъдимият да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим .
По гражданските искове
Като прие, че подсъдимият виновно
е причинил в резултат на извършеното от него престъпление, смъртта на 63
годишния М.С., съдът прие за основателни предявените
граждански искове от двете деца на убития – негов син и дъщеря, както и от
неговия малолетен внук, представляван от законния си представител си неговия
баща.
Наследници на починалата М.С. са неговите деца. Те са от кръга на лицата
имащи право на обезщетение за смъртта на техния баща. С ТР № 1/2016 г. от
21.06.2018 год. ОСНГТК на ВКС разшири кръга от лица, легитимирани да получат
обезщетения за неимуществени вреди и с втора степен родствена връзка. Какъвто
без съмнение е внука на убития И.Ю., поради което същият също е от кръга на
лицата имащи право на обезщетение. От показанията на децата на починалия дадени
в съдебно заседание, и разпита на св. Л., Османов и В.Т. за изясняване на
взаимоотношенията в семейството, се установи, че гр. ищци и починалата не са
били в отлични отношения. След смъртта на тяхната майка, баща им започнал да
пие и да събира пиянски компании в дома им. Занемарил родната им къща, като я
превърнал в руина. Въпреки това двамата са ходели периодично да го видят, като
преди да почне да взима пенсия дъщерята Ю. е оставяла пари в магазина, за да
може да си купува храна. Водела е баща си на лекари и зъболекари. Видно от
представено писмено доказателство амбулаторен лист същата е изживявала стрес от
смъртта на баща си и най вече от това, че същият е бил убит. Следва обаче да се
отбележи и следното: Ю. е ходела за последен път да види баща си преди Коледа
на 2018 год., същият не е имал телефон и не му се е обаждала. Когато е ходела в
селото не е влизала, не е чистела, не му е готвила. Същото е положението и на
сина на убития св. Ю., същият посочи, че няколко пъти е ходил до селото на баща
си, като е водел и малолетния си син, но не е влизал в дома, а е предпочитал да
се среща с него по барчета в селото. Не му е плащал тока, и баща му е бил без
ток, нито се е грижил за отоплението на баща си за зимата, като му закупи
дърва.
Предвид всичко това
съдът счете, че предявените граждански искове в размер на 200 000 лева за
всеки един от децата на С.( не поддържан от пълномощника им в размера, а се
поддържа 100 000 лева) е прекалено завишен. Предвид това съдът им присъди
по 30 000 лева на всеки един от тях. По отношение на малолетното дете И.Ю.
съдът отчете, че същото е на много ниска възраст, само на 4 години, виждал е
дядо си само няколко пъти, и между тях няма изградена трайна връзка на обич. От
друга страна това дете е лишено от възможност да опознае дядо си, и да ходи
през ваканциите като другите деца при единствения си дядо. Поради което съдът
уважи размера на предявения граждански иск в размер на 5 000 лева, като
отхвърли иска до пълния му размер от 25 000 лева (пълномощника на гр. ищец
самият счете иска си завишен и коригира исковата си претенция в пледоарията си
на 10 000 лева )
Обезщетенията съдът присъди на
гражданските ищци, ведно със законната лихва, която беше поискана, считано от
деня на увреждането – смъртта М.С. 12.06.2019 год.
Съдът осъди подсъдимия да заплати в ползата на държавата, държавна такса,
съобразена с уважената част на гражданските искове в размер на 2600 лева
Съобразно чл.301, ал.1 т. 12 от НПК, съдът обсъди и се произнесе и по
разноските по делото. На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът като призна
подсъдимия за виновен по обвинението, за което е предаден на съд, го осъди да
заплати в ползата на държавата, направените на досъдебното производство
разноски в размер на 1 040.64 лева, както и 6 000 лева, разноски на гражданските
ищци на основание чл.13 т.5 от Наредбата за минималните възнаграждения, тъй
като ГИ и ЧО не са заплатили възнаграждение на пълномощника.
Съдът се произнесе по веществените доказателства, като постанови да бъдат
унищожени.
Съдът зачете времето, през което подсъдимият е бил задържан на основание
чл.59 от НК
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си в посочения
по-горе смисъл.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕН: