РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Бургас, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20242000500358 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба „Първа инвестиционна банка“
АД, ЕИК *, гр.София против решение № 129/06.02.2024г. постановено от
окръжен съд – Бургас по гр.д. № 1220/2023г., с което е отхвърлен иска на
Банката против М. С., нотариус с № 581 с правно основание чл.73 ал.1 от
ЗННД във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати сумата от 89 120 лв. – обезщетение за
причинени имуществени вреди – удостоверен материален интерес по
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека както и 11 881.59 лв. –
законна лихва върху главницата, изчислена считано от датата на влизане на
решението за частичната нищожност на нотариалния акт - 08.04.2022г. до
датата на подаване на исковата молба и ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението,
както и сумата от 10 380 лв. – разноски по делото. Моли се за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на исковете.
Решението се оспорва като необосновано, постановено при нарушение
на съдопроизводствените правила и материалния закон. За да постанови
решението си съдът е приел, че макар и да са налице нарушения от страна на
ответника – нотариус, то вредите са били предполагаеми а не реални. Този
извод на съда се оспорва като неправилен. Не са разгледани всички твърдения
в тази насока. Банката е навела твърдения, че вземането и по договор за
кредит с „Виктория Декарт“ ЕООД – кредитополучател е останало
необезпечено поради неизпълнение на задълженията на нотариус С. за
1
установяване на правото на собственост при учредяване на договорната
ипотека върху имота представляващ 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 459
кв.м – съответно УПИ 18 – 3262 в кв.163 по плана на гр.Карнобат.
По делото се установява, че нотариусът не е изследвал правото на
собственост. Ипотекарните длъжници Т. Г. и съпругата му Р. Г. са направили
дарение на имота на сина си Д. Г. и към момента на сделката не са били
собственици на имота. В резултат на тези действия на нотариуса ипотеката е
прогласена за частично нищожна с влязло в сила решение по гр.д. №
820/2021г. на РС – Карнобат. Така в резултат на действията на нотариуса
договорът за кредит е останал необезпечен. Обезпечаването на кредитите на
банките е регламентирано в чл.73 – чл.79 от ЗКИ с оглед стабилността на
банковата система. В съответствие с тези изисквания „ПИБ“ АД е приела
собствени правила за кредитиране, които изискват от кредитополучателите да
предоставят достатъчни по стойност и ликвидност обезпечения. При
предоставяне на кредита на „Виктория Декарт“ ЕООД срещу предоставените
обезпечения е преценено, че може да бъде отпуснат кредит в размер на 125
000 лв. По оценка на вещото лице имота е оценен през 2015г. на 76 000 лв.,
което означава, че кредитът е обезпечен наполовина. Имота е следвало да
послужи като обезпечение съобразно общите правила на банките и
вътрешните на „ПИБ“ АД. Отпадането на имота като обезпечение променя
условията изобщо за кредитиране. По така изложените съображения
първоинстанционният съд не е съобразил, че Банката е претърпяла вреда от
неизпълнението на задълженията на нотариус С. към момента на отпускане на
кредита – при тези условия Банката не би отпуснала кредит на „Виктория
Декарт“ ЕООД. Вредата би се изразила като пазарната оценка на имота, по
която би следвало да бъде реализиран той при проданта му.
Не е съобразено и обстоятелството, че вследствие допуснатата грешка
и прогласената частична нищожност Банката загубва качеството си на
привилегирован кредитор в производството по изп.д. № 340/21г. по описа на
ЧСИ Н.. Това обстоятелство е безспорно и е констатирано от съда.
Неправилен е обаче извода, че загубата на привилегията не е нанесло реални
вреди и същите са останали недоказани. Правото на предпочтително
удовлетворение от стойността на ипотекирания имот е било отнето и
неминуемо за Банката настъпват вреди, тъй като дори и имота да бъде изнесен
на публична продан, то дългът няма да бъде погасен предпочтително за сметка
на други присъединени взискатели по изп. дело.
След постановяване на решението по първоинстанционното дело
Банката е направила искане до ЧСИ да предприеме изпълнителни действия
срещу имота, по отношение на който ипотеката е прогласена за частично
нищожна, но Банката е получила отговор, че процесният имот представлява
несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444 от ГПК и спрямо него не
могат да бъдат извършвани принудителни действия. Би могло да се
предприемат изпълнителни действия само срещу ½ от дворното място и
югоизточното складово помещение с площ от 22 кв.м и изградената на
2
регулационната линия масивна стопанска сграда, цялата от 44 кв.м. При
надлежно сключване на ипотеката това не би се получило. Следователно
Банката търпи вреди от действията на нотариуса и е неправилен извода на
съда, че Банката следва да изчака приключването на изпълнителното
производство, за да се установят настъпилите в патримониума на Банката
вреди.
Твърди се, че вредите за банката са реални и се изразяват в размер на
пазарната цена на имота, на която той би се реализирал на публична продан
ако Банката можеше да изпълнява срещу него. Пред първоинстанционния съд
е поискана оценъчна експертиза като дадената по него оценка е в по-висок
размер от претендираните от Банката вреди – т.е. – може да се приеме, че тези
вреди са доказани и по размер. Според страната не са ценени и всички
представени по делото доказателства – удостоверение от ЧСИ за размера на
вземанията по изп. листи по ч.гр.д. № 290/2021г. и № 301/2021г. на РС –
Карнобат, протокол, от който е видно че към 06.02.2024г. след извършване на
разпределение на продадено имущество на длъжниците задължението към
взискателя „ПИБ“ АД възлиза на 400 743.51 лв. като страната сочи, че дори и
след получаване на разпределените суми те няма да бъдат достатъчни за
погасяване на дълга.
Установява се, че длъжниците не притежават друго имущество и
Банката има интерес от принудителното изпълнение срещу процесния имот,
по отношение на който е била учредена договорната ипотека, но това е
невъзможно поради несеквустируемостта на този имот, която не би била
налице ако ипотеката би била учредена надлежно и банката би била
ипотекарен кредитор. Взема се отношение и по разноските. Моли се изцяло за
отмяна на обжалваното решение и осъждането на нотариус С. да заплати на
банката търсената сума от 89120 лв. Представят се нови доказателства –
протоколи за разпределение от 06.02.2024г. и от 27.02.2024г., както и отговор
от ЧСИ Н. от 27.02.2024г., които се моли да бъдат приети като се акцентира, че
с отговора на ЧСИ за първи път се констатира несеквестируемост на имота в
рамките на принудителното производство на процесния имот – първи
жилищен етаж, представляващ самостоятелно жилище със самостоятелен
вход от изток от построената в дворното място, цялото от 459 кв.м масивна
двуетажна сграда, което жилище е със ЗП 99 кв.м и принадлежащите му
югоизточно и източно складови помещения в избения етаж на жилищната
сграда. Това обстоятелство страната сочи, че е новооткрито и че не е могла да
го узнае преди ЧСИ изрично да го определи като такъв. Жалбата се поддържа
пред съда от процесуалните представители на Банката – юрисконсулти.
Депозиран е отговор на въззивната жалба от страна на ответницата М.
Т. С. – нотариус с рег. № 581 чрез процесуален представител – адвокат.
Въззивната жалба се оспорва изцяло. Според страната ответницата не е
причинила на банката твърдените вреди поради необезпечаване на кредита.
Твърди се, че към момента на предявяване на исковете не е причинен какъвто
и да е вредоносен резултат. За уважаване на претенцията кумулативно следва
3
да бъдат доказани всички предпоставки: 1.противоправно поведение на
нотариуса относно задълженията му по раздел 2 от ЗННД, 2. Реално
причинена вреда, 3 вина – презумирана по чл.45 ал.2 от ЗЗД и 4.причинно
следствена връзка между поведението и резултата – вреда.
Първоинстанционният съд стриктно е изхождал от тези изисквания и е приел,
че не е налице съществен елемент от сложния фактически състав –
вредоносния резултат.
От обективна страна се установява от представените доказателства. че
е налице висящо изпълнително производство с взискател „ПИБ“АД. Въпреки
реализираните публични продажби производството по принудително
изпълнение не е завършило и е висящо. Не е завършено и разпределението на
събраните суми. Насрочено е разпределение на сумата от 52300 лв. за
06.02.2024г. Оспорва се разпростирането на ипотеката по отношение на
масивния гараж в имота със застроена площ от 38 кв.м. Сочи се, че извън
първата по ред ипотека е предвидена и ипотека върху СОС с идентификатор
51500.507.544.1.11 – апартамент № 11 на ет.3 в блок 2 в кв. 1304 по плана на
гр.Н, Слънчев бряг – запад с площ от 55 кв.м. Сочи се освен това и, че
вземанията на банката са обезпечени с трета ипотека, оформена с нот. акт №
161, д. № 132/26.07.2017г. на нотариус Д – А, по която е ипотекиран
недвижим имот с площ от 3 775 кв.м ведно с изградените в него двуетажна
масивна жилищна сграда – комплекс от къщи за гости за селски туризъм –
въведен в експлоатация, състоящ се от 10 – типови сгради. Посочено е
недвусмислено, че с тези имоти се обезпечава един и същи кредит по
програмата за микрокредитиране от 14.12.2015г. – в размер на 125 000 лв.
Банката е свръхобезпечена и това обезпечение очевидно ще удовлетвори
претенциите в пълен размер. Банката хипотетично би останала
неудовлетворена само при изчерпване на всички способи за удовлетворение.
Некоректно от страна на Банката е визирано като предмет на
въпросната договорна ипотека не са посочени и другите имоти, по отношение
на които не е прогласена за нищожна. Вредите, които се претендират не следва
да бъдат хипотетични, а реални, действително претърпени. Цитира се и
практика а ВКС – Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023г. постановено по
т.д. № 3/2021г. Установената пазарна стойност не обуславя реално претърпяна
вреда, още по – малко установява размер на същата.
Направени са искания и по разноските – осъществено е безплатно
представителство по чл.38 от ЗА, а сумата е присъдена на страната. По
размера се сочи, че не е прекомерен и не следва да бъде намалявано.
Становището по отговора се поддържа пред съда от упълномощения надлежно
процесуален представител – адвокат.
След първоначално връщане на делото за произнасяне по чл.248 от
ГПК съдът се е произнесъл с определение № 1588 от 17.06.2024г. Решението е
изменено, като Банката е осъдена да заплати разноските вместо на
ответницата С. на адвокат З. за осъщественото представителство по чл.38 от
ЗА. Без уважение е оставено възражението на „ПИБ“ АД за прекомерност на
4
присъденото възнаграждение и искането за намаляване на размера му.
Депозирана е частна жалба от „ПИБ“ АД против определение № 1588
от 17.06.2024г., с което е оставено без уважение искането на Банката за
намаляване на размера на възнаграждението за адв.З.. Страната сочи, че не
дължи заплащане на такова възнаграждение, тъй като не са представени
никакви доказателства, че М. С. е платила на адв.З. хонорар в такъв размер.
Изложени са обстойни съображения. Такива се излагат и по въпроса, че
самият хонорар на адв.З. бил неправилно определен съобразно Наредбата за
МАВ. Сочи се, че договорът е сключен през м. август 2023г. когато наредбата
е действала в старата си редакция от 2020г. Според страната изменението през
м. ноември 2022г. няма действие спрямо този договор, тъй като няма
ретроактивно действие.При условията на евентуалност страната сочи, че с
оглед решението на СЕС от 25.01.2024г. съдът не е обвързан с размерите по
Наредбата и може да определи размер под минимума, тъй като според
страната делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
От страна на ответницата М. С. е постъпил отговор на частната жалба
на „ПИБ“ АД. Процесуалният представител на страната е посочил, че е
представил списък в който е обосновал дължимостта на възнаграждението на
основание чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.38 ал.1 т.3 от ЗА и чл.7 от Наредба № 1
за МРАВ. Оспорват се изцяло твърденията в частната жалба като неверни.
Категорично установено е, че договорът с ответницата е сключен след
съответното изменение на Наредбата и поради това изменението от м.
ноември 2022г. е приложимо. Обосновава се размера на възнаграждението с
фактическата и правна сложност на делото поради което становището
изложено в отговора е, че размера не следва да бъде намаляван. Моли се за
оставяне без уважение на частната жалба на „ПИБ“ АД.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по
чл.267 във вр. с чл.262 от ГПК констатира, че въззивната жалба на ищеца
„ПИБ“ АД е редовна, подадена е от страна с право на жалба в рамките на
предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на
функционалната подсъдност инстанция – следователно – същата е. Допустима
е и частната жалба на страната против определението по чл.248 от ГПК
относно разноските, която също следва да бъде разгледана.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Производството по гр.д. № 1220 по описа за 2023г. и било образувано
по исковата молба на „Първа инвестиционна банка“ АД, с която са предявени
искове за осъждането на нотариус М. С., рег. № 581 – Карнобат за
заплащането на основание чл.73 от ЗННД във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД
на сумата от 89 120 лв. – имуществени вреди по удостоверен материален
интерес по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека както и 11
881.59 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 08.04.2022г. –
04.07.2023г. със законната лихва считано от 05.07.2023г. Ищецът сочи, че е
предоставил с договор за банков кредит от 14.12.2015г. на „Виктория декарт“
5
ЕООД сума в размер на 125 000 лв. като кредитополучател като съдлъжници
по този договор били и Д. Г., Т. Г. и Р. Г.. За обезпечаване на кредита била
вписана първа по ред ипотека върху недвижим имот- ½ ид.ч. от дворно място
с площ от 459 кв.м ведно с построените в него първи етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда, масивен гараж, югоизточно складово помещение. За
ипотеката бил оформен нотариален акт № 90/2015г. от нотариус С.. Отразено е
на стр.4 от нотариалния акт, че съдлъжниците Р. Г. и Т. Г. са собственици на
имотите, върху които е учредена договорната ипотека. На последната
страница на съставения нотариален акт след доказателствата установяващи
правото на собственост на ипотекарните длъжници е посочен и нотариален
акт за дарение - № 32 от 2008г., с който на 12.11.2008г. Т. Г. и Р. Г. са дарили на
сина си ипотекираните впоследствие ½ ид.ч. от дворното място в гр.Карнобат
и построения в него първи етаж от двуетажната жилищна сграда, масивен
гараж и югоизточно складово помещение. Ищецът сочи, че за него са
настъпили вреди изразяващи се в неудовлетворяването му като взискател по
изп.д. № 340/21г. на ЧСИ Н., образувано след инициирано заповедно
производство и снабдяване със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Посочва че в хода на принудителното изпълнение е била насрочена публична
продан на дарените недвижими имоти като цената, на която е започнала
проданта е 89120 лв. С влязло в сила решение на РС – Карнобат по гр.д. №
820/21г. е плогласена частичната нищожност на договора за ипотека по
отношение на ½ ид.ч. от дворното място ведно с построените в него първи
етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, масивен гараж и югоизточно
складово помещение. Вследствие на това поради неизпълнение на
задължението на ответницата за установяване на правото на собственост на
ипотекирания недвижим имот, банката е била лишена от привилегията на
обезпечен кредитор и правата и се конкурират с правата на всички останали
взискатели като при реализиране на публичната продан няма да и бъдат
разпределени суми, с които да бъде погасен дълга към нея.
С отговора на исковата молба от страна на нотариус М. С. иска е бил
оспорен по основание и размер. Възразява се, че вреди на ищеца не са били
причинени. Оспорва се извършването на действия от страна на нотариуса, с
които реално са нанесени вреди на Банката – ищец. Липсва причинно –
следствена връзка между действията на ответницата и настъпил вредоносен
резултат. Не става ясно осъществена ли е публична продан и удовлетворени ли
са претенциите на банката, в каква част. Предмет на договорната ипотека са и
други недвижими имоти, по отношение на които нотариалният акт за ипотека
не е прогласен за нищожен. Процесният кредит е обезпечен и с други имоти с
друг нотариален акт № 36/2017 – поземлен имот в землището на гр.Айтос
ведно с двуетажна масивна сграда, комплекс от къщи за гости. Според
страната е налице злоупотреба с права, тъй като за един и същи договор
взискателят се е снабдил с три заповеди за изпълнение, съответно- три броя
изпълнителни листи. Не е ясно на какво основание изп.д. № 341 е
присъединено към изп.д. № 340. Твърди се, че ищецът като взискател и
6
ипотекарен кредитор напълно може да бъде удовлетворен за вземанията си
към солидарните длъжници. Прави се и възражение за съпричиняване, тъй
като банката е могла да извърши самостоятелна проверка на обстоятелствата
преди сключване на сделката. При условия на евентуалност се прави
възражение за изтекла давност.
Безспорно установено по делото е, че на основание договор за банков
кредит от 14.12.2015г. ищцовата банка „ПИБ“ АД е предоставил сумата в
размер на 125 000 лв. на „Виктория декарт“ ЕООД, обезпечен с първа по ред
ипотека върху недвижими имоти, собственост на съдлъжниците – физически
лица. Предмет на ипотеката е самостоятелен обект с идентификатор
51500.507.544.1.11 по КККР на гр.Н., к.к. Слънчев бряг – собственост на
ипотекарния длъжник Радка Г. ½ ид.ч. от дворно място с площ 459 кв.м в
гр.Карнобат – УПИ18 – 3262 в кв.163 по ПУП – Карнобат заедно с
построените в него първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда,
масивен гараж и югоизточно складово помещение - собственост на
ипотекарния длъжник Дечко Георгиев поземлен имот № 03270 по ЗРП на
гр.Карнобат с площ от 759 кв.м ведно с построените в него масивна сграда,
представляваща склад на два етажа с площ от 70 кв.м., склад на един етаж,
представляващ полумасивна сграда с площ от 59 кв.м и масивна
производствена сграда на един етаж с площ от 54 кв.м – собственост на
ипотекарния длъжник Т. Г.. С нотариален акт № 90/2015г. от 16.12.2015г. на
нотариус М. С. съдлъжниците Т. Г. и Р. Г. са учредили в полза на „ПИБ“ АД
договорна ипотека върху описаните по-горе недвижими имоти. Не се спори,
че към момента на сключване на ипотечния договор от нотариус С.
ипотекарния длъжник Т. Г. не е бил собственик на имота в гр.К. – ½ ид.ч. от
дворно място с площ от 459 кв.м и построените в него първи етаж от
двуетажна жилищна сграда, масивен гараж и югоизточно складово
помещение. Приложен е по делото нотариален акт за дарение на този
недвижим имот в гр.К. на нотариус Т. В. № 32 от 2008г., от който се
установява, че Т. Г. и съпругата му Р. Г. са дарили на сина си Д. Г. този имот.
Ответницата – нотариус С. при учредяване на ипотеката не е съобразила
дарението при проверка принадлежността на правото на собственост която
дължи по разпоредбата на чл.586 ал.1 от ГПК. С влязло в сила решение № 28
от 25.02.2022г. по гр.д. № 820/2021г. на РС – Карнобат е прогласена
частичната нищожност на процесната договорна ипотека на основание чл.167
ал.3 от ЗЗД по отношение на ипотекирания от Т. Г. недвижим имот като
учредена върху имот, който при сключване на договора не е принадлежал на
лицето, което я учредява. Претендираните вреди от ищеца са в качеството му
на взискател по изп.д. № 340/21г. по описа на ЧСИ С. Н., образувано въз
основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповед за незабавно
изпълнение по извлечение от счетоводните книги на банката да и бъдат
заплатени солидарно предсрочно изискуеми суми по договора за кредит.
Въпросното изпълнително дело не е приключило. По него е присъединено
друго вземане на „ПИБ“ АД за 222 320.91 лв., както и вземания на други
7
присъединени взискатели – ТД на НАП, Т. С., М. И., Ж. Т., „Кредит плюс“
ООД. Не е предявено разпределение от страна на ЧСИ по чл.495 от ГПК от
провдени публични продани на имоти в землището на гр.Айтос, по която за
обявен купувач е присъединеният взискател Т. С. при продажна цена 232 000
лв. и присъединеният взискател Ж. Т. за цена 56 688 лв. На основание чл.495
от ГПК е насрочено разпределение на продажна цена от 52300 лв. от
реализирана публична продан на недвижим имот в гр.К.и на движими вещи –
казан за ракия. Анализирана е отговорността на нотариуса по чл.73 ал.1 от
ЗННД. Вредите се съизмеряват със средната пазарна стойност на
ипотекирания недвижим имот, респ. – цената на иска за главница, която
съвпада с обявената при публичната продан цена от ЧСИ на ипотекирания
имот по нестаналата продан поради нищожността на ипотеката.
Съдът е посочил, че в настоящия случай принудително изпълнение е
насочено върху имуществото на кредитополучателя и солидарните длъжници
вкл. и върху други недвижими имоти, върху които е учредена ипотека в полза
на ищеца. Изпълнителното производство продължава да е висящо като се
извършват действия по принудително изпълнение. Част от сумите предстои да
бъдат разпределени на ищеца - взискател. Той въпреки, че е загубил
качеството си на привилегирован – ипотекарен кредитор /след решението на
КРС/ не установява вредите вследствие на нищожността на ипотеката и
извършеното нарушение на нотариуса. Такива настъпили в неговия
патримониум не се установяват. Поради това е приел, че ищецът претендира
хипотетични вреди, а не претърпени и настъпили. Не се възприема за вреди
сумата от 89 120 лв. - посочената цена в обявлението на проданта на
ипотекирания недвижим имот, тъй като тази продан не се е състояла. Тези
вреди са предполагаеми, а не реални. От значение е не какъв е размера на
обявената продажна цена, а наличието на реален купувач на публичната
продан.
За процесния имот няма входирана молба на взискателя за насрочване
на публична продан. Вредите сочи съдът биха настъпили при
неудовлетворяване на банката при проведена публична продан на имота,
обезпечен с ипотеката за разликата между разпределените суми от публичната
продан и сумите, които би получила при разпределението ако би била
привилегирован взискател.
По повдигнатия въпрос за погасяване по давност на вземането – съдът е
посочил, че законът по никакъв начин не обвързва началото на давностния
срок с влизането в сила на съдебното решение, с което е обявена
нищожността на ипотеката. На основание чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за
вреди от непозволено увреждане възниква от деня на откриване на дееца. В
случая на усложнена причинно-следствена връзка между деянието и вредите
когато вредите се проявяват впоследствие давността започва да тече от
настъпване на вредите. При ненастъпили вреди давност по чл.114 ал.3 от ЗЗД
не тече. Поради това исковете като неоснователни са отхвърлени.
При безспорна фактическа обстановка пред въззивната инстанция
8
ищцовата страна – „ПИБ“ АД оспорва направените от първоинстанционния
съд изводи досежно основателността на предявената от страната претенция.
Не се спори, че е пристъпено към принудително изпълнение на задълженията
на кредитополучателя „Виктория Декарт“ ЕООД за събиране на вземанията на
Банката – кредитор.
Безспорно установено е, че изпълнителното производство на ЧСИ Н.а
още не е приключило, че към него е присъединено друго вземане на „ПИБ“
АД в общ размер на 222 320.91 лв. /по двата изпълнителни титула към дата
06.02.2024г.задължението към Банката възлиза на 400 743.51 лв./ и вземанията
на още други пет присъединени взискатели – в т.ч. и ТД на НАП. По
изпълнителното дело са извършени продажби на имоти в землището на гр.А.
и са обявени за купувачи двама от присъединените взискатели. За процесния
имот няма входирана молба от взискателя „ПИБ“ АД за насрочване на
публична продан – видно от приложеното на л.242 от делото удостоверение на
ЧСИ. Следователно - въззивникът – ищец в качеството му на взискател няма
как да твърди, че е претърпял вреди от изпълнението върху процесния имот
поради това че е хирографарен кредитор, тъй като изпълнение върху този
имот не е предприето. Предявената претенция е за вреди в размер на 89 120
лв. - който представлява посочената цена в обявлението, от която е започнала
първата публична продан на ипотекирания имот, която продан не се е
състояла. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд – вреди биха
настъпили при неудовлетворяване на банката при проведена публична продан
на имота, върху който е учредена ипотеката /обявена за нищожна/ - за
разликата между разпределените суми от публичната продан и сумите, които
би получила при разпределението ако бе привилегирован взискател – т.е. –
при положение, че ипотеката в нейна полза не бе обявена за нищожна.
Споделя се и становището на първоинстанционния съд относно становището,
че иска не е преждевременно предявен, тъй като в противен случай би се
погасил по давност. В случая вземането произтича от непозволено увреждане,
като при усложнена причинно – следствена връзка между деянието и вредите
когато вредите се появяват впоследствие давността започва да тече от
настъпване на вредите. При ненастъпили вреди давност по чл.114 ал.3 от ЗЗД
не тече – съобразно и практиката на ВКС – Решение № 51 по т.д. №
1110/2010г. на ВКС. Като възприема на основание чл.272 от ГПК изцяло
изложените от първоинстанционния съд мотиви настоящият въззивен състав
намира, че въззивната жалба е изцяло неоснователна и обжалваното решение
следва да бъде потвърдено. Принципно изложените във въззивната жалба
доводи от страна на въззивника са правилни – на основание чл.444 от ГПК
процесния имот – етаж от къща представлява самостоятелно жилище и
представлява несеквестируемо имущество – в този смисъл е и отговора на
ЧСИ при поискване за насочване на принудително изпълнение спрямо имота.
Ако ипотеката не бе обявена за нищожна поради обстоятелството, че
учредителите на същата не са били собственици на процесния имот към
момента на учредяването и на основание чл.445 ал.1 от ГПК
9
несеквестируемостта би отпаднала и банката би имала право да изпълнява
спрямо имота. Оплакването на банката е, че за нея не съществува никаква
възможност да изпълнява по отношение на този имот като несеквестируем.
Неясно защо обаче на 16.12.2015г. при учредяване на ипотеката с
нотариален акт № 90, н.д. № 1085/2015г., което е станало с участието на
представител на „ПИБ“ АД, от страна на Банката не са постъпили възражения
въпреки, че като № 1 от приложените документи фигурира нотариалния акт от
2008г. за дарение на процесния имот от Т. Г. и Р. Г. на сина им Д. Г.. Това
обстоятелство не е скрито, а очевидно и известно при така подготвения
комплект документи за учредяване на ипотеката. Подготовката на един такъв
акт трае известен период от време, през който всички участници в този
договор се запознават с цялостната документация по изготвянето на
нотариалния акт и учредяването на ипотеката.
Буди недоумение бездействието на Банката, в чиято полза е учредена
ипотеката при наличието на нотариалния акт за дарение, от който е видно, че
всъщност ипотекарните длъжници не са собственици на процесния недвижим
имот. Учредяването на въпросната ипотека безспорно и очевидно е станало
със съгласието на представителя на банката – ищец и въззивник в настоящото
производство. Въпреки пречките, породени от несеквестируемостта на
процесния имот, то при настоящия етап от производството по принудително
събиране на задълженията на кредитополучателя не може да се говори за
наличие на реална вреда за Банката. Това би могло да се установи след
приключване на производството и установяване каква сума е получила
банката реално в процеса на изпълнение и каква би била тази сума, ако
спрямо процесния имот тя е имала качеството на ипотекарен кредитор. Но и
по този начин вредата би била посочена хипотетично, тъй като не може със
сигурност да се посочи точния размер на паричната сума, която би получена
при една евентуална публична продан на процесния имот. В тази насока
могат да повлияят различни непредвидени фактори и реалната цена, на която
бъде извършена проданта съществено да се отличава от първоначалната.
Дори в случая е посочена условна цена – посочената в обявлението, от която е
започнала първата публична продан на ипотекирания имот, която не се е
състояла. Ето защо становището на съда е , че претенцията на „ПИБ“ АД
против ответника С. в качеството и на нотариус на основание чл.79 от ЗННД
във вр. с чл.45 от ЗЗД е неоснователна и поради еднаквостта на изводите с
първоинстанцинния съд намира въззивната жалба на „ПИБ“ АД против
отхвърлителното решение за неоснователна. Решението на окръжния съд при
това положение следва да бъде потвърдено с възприемане на изложените в
същото мотиви.
Що се отнася до частната жалба против определение № 1588 то съдът
намира същата за частично основателна. Несъстоятелни и неоснователни са
доводите против размера на възнаграждението за процесуалния представител
на ответника С. съобразно редакцията на Наредба № 1/2004г. за МРАВ, която
е била в сила към момента на сключване на договора. Няма спор, че този
10
договор е бил сключен на 29.08.2023г. Неясно защо обаче доводите на ищеца
„ПИБ“ АД са, че този договор следва да бъде сключен при условията на
редакцията на наредбата, действаща към м.07.2020г. Правилно този размер е
съобразен с редакцията на наредбата от м.ноември 2022г., действала вече към
момента на сключване на договора. Основателно е обаче възражението
относно начисляването на ДДС. Присъждането на възнаграждение от страна
на съда в случая не е облагаема сделка по смисъла на ЗДДС. Този акт на съда
цели да възмезди процесуалния представител, оказвал безплатна услуга за
сметка на другата страна. Съобразно утвърдената практика и до приемането
на ТР по въпроса настоящият съдебен състав счита, че в случая ДДС върху
присъдената сума не се дължи. Ето защо следва да се постанови изменение на
решението в частта за разноските,като обжалваното определение следва да се
отмени присъдения размер на възнаграждението за размера над 8650 лв. в
частта на присъденото ДДС в размер на 1730 лв.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски –
възнаграждение за процесуалния представител, но също без ДДС върху
сумата съгласно чл.38 ал.2 от ЗА. Дължимата сума без ДДС възлиза на 7780
лв. като част от претендираната с ДДС – 9336 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 129/06.02.2024г. постановено по гр.д. №
1220/2023г. на ОС – Бургас, с което е отхвърлен иска на „Първа
инвестиционна банка“ АД против М. С., нотариус с № 581 с правно основание
чл.73 ал.1 от ЗННД във вр. с чл.45 от ЗЗД да заплати сумата от 89 120 лв. –
обезщетение за причинени имуществени вреди – удостоверен материален
интерес по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека както и 11
881.59 лв. – законна лихва върху главницата, изчислена считано от датата на
влизане на решението за частичната нищожност на нотариалния акт -
08.04.2022г. до датата на подаване на исковата молба и ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
обезщетението както и сумата от 10 380 лв. – разноски по делото.
ИЗМЕНЯ Решение № 129/06.02.2024г. в частта за разноските,
присъдени по чл.38 ал.2 от ЗА на процесуалния представител на ответницата
С. – адв. З., като ОТМЕНЯ Определение № 1588 от 17.06.2024г. В ЧАСТТА,
с която е определен размер на възнаграждението за размера над 8650 /осем
хиляди шестстотин и петдесет/ лева – за сумата от 1730 /хиляда седемстотин
и тридесет/ лева, представляваща ДДС върху сумата.
ОСЪЖДА „Първа инвестиционна банка“ АД да заплати на адв.М. З.
сумата от 7780 /седем хиляди седемстотин и осемдесет/ лева –
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за пред настоящата инстанция като
отхвърля искането за присъждане на ДДС върху тази сума.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
11
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12