РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 02.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ
при
секретаря Павлина Плючарска,
като
разгледа докладваното от съдията Първанов АНД №
368 по описа за 2018 година на Червенобрежки районен съд на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН
В Червенобрежки районен съд е
постъпила жалба от „ххх, с ЕИК ххх, представлявано от Д.П.Т., с ЕГН ***********
*** против Наказателно постановление № 309412-F359197/28.12.2017 г. на Директора
на ТД на НАП – Велико Търново, офис П., с
което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 от
Закона за данъка върху добавената стойност му е наложена имуществена санкция в
размер на 700.00 /седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства вр. с чл. 118, ал.
1 и, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. В жалбата и в с.з. се навеждат доводи
за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, се явява лично и с адв. П.В. от ПлАК, който от името на
доверителя си поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни
аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
За ответната страна по жалбата ТД
на НАП – Велико Търново, офис П., редовно призована, се представлява от ЮК Ж..
Взема становище за неоснователност на депозираната жалба.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид
възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП,
приема за установено следното от фактическа страна:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет на преценка в
настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното
постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите
реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна.
Разгледана по същество тя е частично основателна.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната
съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата,
съдът приема за установено следното:
На 22.10.2017 г.
около 00:30 часа в дискотека “И.” гр. К., находяща се на ул. „Х.Б.“ № 4 е установена
разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност в
размер на 308.00 лв., които не са отразени чрез ФУ, като служебно въведени в
касата суми, за което на управителя на заведението бил съставен АУАН.
Въз основа на така съставения акт
за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно
постановление № 309412-F359197/28.12.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Велико
Търново, офис П., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за данъка върху
добавената стойност му е наложена имуществена санкция в размер на 700.00
/седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал. 1 и, ал. 4, т. 1 от ЗДДС на
основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се
установява от събраните по административно-наказателната преписка писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в о.с.з. свидетели С.И.Г.,
Ц.Х.Й. и В.Н.К..
При така изяснената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
На 22.10.2017 г. около 00:30 часа на жалбоподателя е
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при
извършена проверка в дискотека “И.” гр. К., находяща
се на ул. „Х.Б.“ № 4 контролни органи на ТД на НАП-Велико Търново, офис П.
са установили, че при сравнение на данните от фискалното устройство и наличната
сума в касата на обекта, не е отбелязана всяка промяна в касовата наличност със
съответното записване в момента на извършването й. Констатирано е, че разликата
от 308, 00 лева е в повече, за което на управителя на
заведението бил съставен АУАН .
За направените
констатации е съставен протокол, приложен към административно-наказателната
преписка.
Актът е предявен на
упълномощено от дружеството лице. При съставянето на акта същият е вписал
възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са депозирани писмени възражения
по акта.
Сезиран с
преписката по акта административно наказващият орган е приел фактическите
обстоятелства за доказани, поради което е издал обжалваното наказателно постановление,
с което в диспозитива е посочил, че на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал.
1 от ЗДДС е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 700 лева.
Според чл. 118, ал.
1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Алинея 2 от закона
обхваща случаите извън тези по ал. 1. Тоест не е възможно двете хипотези да са
във взаимовръзка и е незаконосъобразно случая да се квалифицира като такъв по
чл. 185 ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС.
От друга страна в
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 не е предвидено наказание имуществена санкция в
размер на 700 лв., тъй като е определена
от законодателя в диапазона от 3 000 до 10 000 лв. Такъв размер има
възможност да бъде определен по ал. 1, където наказанието е от 500 до
2 000 лв., но това е за деяние, изразяващо се в не издаването на документ
по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, каквото не се твърди да е извършено от
жалбоподателя.
Определянето на
деянието от административно наказващия орган като такова, по взаимно изключващи
се правни разпоредби /ал. 2 вр. ал.1 от чл. 185 от ЗДДС/ и определянето на
размер на санкцията извън този определен от закона обуславят
незаконосъобразността на обжалваното постановление, тъй като с това се
накърнява правото на защита на жалбоподателя и той е лишен от възможността да
разбере, какво е извършеното от него нарушение, как е определено и какво
наказание следва да понесе.
При този изход на делото обжалваното постановление следва да бъде отменено
само на това процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.
Поради изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
настоящата инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно издадено и следва да бъде отменено, а жалбата – да се уважи.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯВА изцяло като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № 309412-F359197/28.12.2017 г. на Директора на ТД на НАП – Велико
Търново, офис П., с което на „ххх, с ЕИК ххх, представлявано от Д.П.Т., с ЕГН ***********
*** на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност му е наложена имуществена санкция в размер на
700.00 /седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал. 1 и, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред П.ски административен съд по реда на глава дванадесета
от Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: