РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Пловдив, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. С.ова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502334 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на П. Д. Л.,ЕГН-********** от гр.К.,обл.Пловдив,чрез
пълномощника му адв.Ст.П. против решение № 2677/15.07.22г.,постановено по гр.д.№
20541/21г.по описа на ПдРС,8-ми гр.с.,с което е признато за установено по отношение на П.
Д. Л.,ЕГН- **********,че той дължи на ищеца „Застрахователно акционерно дружество
ОЗК - Застраховане“ АД,ЕИК-*********,със седалище гр.София сумата от 1982,32лв.
главница,представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Регресна претенция по
Щета № ***,заедно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 26.02.2019г. до
22.11.2021г. в размер на 551,24лв.,заедно със законната лихва върху главницата,считано от
23.11.2021г.до изплащане на вземането,които суми е било разпоредено ответникът да
заплати на ищцовото дружество със Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 9898/24.11.2021г.,издадена по ч.гр.д.№ 18439/2021г. по описа на ПдРС,3-
ти бр.с.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението.Твърди се,че първоинстанционният съд не е изложил мотиви за това дали е
осъществен състава на регресната отговорност по чл.500,ал.1,т.3 от КЗ.Иска се от въззивната
инстанция да отмени изцяло атакувания акт и да постанови решение,с което да се отхвърлят
1
исковете като неоснователни и недоказани.Претендира разноски за заповедното
производство и двете съдебни инстанции и присъждане на адв.възнаграждение на
осн.чл.38,ал.2 от ЗА.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД („ЗАД ОЗК-
Застраховане“АД),в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по
съображения,развити в отговора и писмено становище и се иска потвърждаване на
обжалваното решение.Претендират се разноски за въззивното производство.
За да се произнесе по спора,Пловдивският Окръжен съд съобрази следното:
Пред ПдРС е предявен иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.500,ал.1,т.3 от КЗ,
(неправилно квалифициран от първостепенния съд като такъв по чл.124,ал.1 от ГПК) и чл.86
от ЗЗД от „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД против П. Д. Л. за установяване дължимостта на
сумите по Заповед за изпълнение № 9898/24.11.2021г.,издадена по ч.гр.д.№ 18439/2021г. по
описа на ПдРС,3-ти бр.с.
В исковата молба се твърди,че между „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД и собственикът на
л.а.“Мицубиши“,модел „Л 200“,рег.№ РВ *** е сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите,обективирана в застрахователна полица №
***г.,действаща за периода 09.05.18г.-09.05.19г.
Твърди се,че на 25.09.18г. по път *** на кв.***м.,община Д.,посока КПП
„***“,водачът на л.а.“Мицубиши“ П. Л. е реализирал две последователни ПТП,като с
първото в 23.00ч.от спряно състояние предприел маневра „завиване наляво“за навлизане на
пътното платно,без да съобрази,дали няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и е ударил спрялото МПС марка „Фолксваген Голф“,рег.№ ***,управлявано от
Д. Д. К.,нанасяйки му материални щети в предна дясна част.На около 50 м.от това първо
произшествие,в 23.02 часа, ответникът предприел маневра „движение на заден
ход“,излизайки от страничен черен път,без да се убеди,че няма да създаде опасност за
останалите участници в пътното движение и ударил в предна лява част същият л.а.
„Фолксваген Голф“,рег.№ ***,управляван от Д. К.,спрял отляво на пътя,след което водачът
на л.а.“Мицубиши“напуснал местопроизшествието.
Щетите,нанесени на пострадалия автомобил,са подробно описани в експертна оценка
по Щета № *** от 05.11.18г.Застрахователят е изплатил по банков път с платежно
нареждане от 06.12.18г. на Д. Д. К. сумата от 1982,32лв.,представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по щета № ***.
Съставени са два протокола за ПТП №*** и № ***,и двата от 28.09.18г.Причините за
по-късното съставяне на протоколите,след датата на произшествието,е посочена от РУ-Д.
към ОДМВР-С. с писмо от 07.01.19г.,изпратено до застрахователя по повод негово
запитване,а именно: поради това,че участника и в двете настъпили последователно ПТП с
материални щети П. Л. е напуснал местопроизшествието,за което му е съставен АУАН от
28.09.18г. по чл.123 от ЗДвП.
2
По повод на инцидента са съставени три АУАН,бл.№ ***,№ *** и № *** по описа на
СПП при ОД на МВР-С..На ответника е изпратена покана,получена от него на 18.02.19г.да
заплати претендираните суми,но до настоящия момент регресната претенция на
дружеството не е удовлетворена.Правният интерес от предявяване на иска е обоснован с
подаденото от ответника възражение срещу издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор,с който оспорва
иска.Излага,че на посоченото място и време той не бил спрял,а бил преследван от
полицейски служители,включително Д. К.,но не със служебен,а с личния му
автомобил,който участвал в ПТП.Твърди,че водачът на л.а. „Фолксваген Голф“,рег.№ ***
правил опити да спре автомобила,управляван от ответника в тъмната част на
денонощието,извън населено място,като автомобила бил цивилен,както и полицейските
служители.По нищо не личало,че те са полицейски органи,поради което ответникът се
уплашил и с оглед запазване на живота си не спрял автомобила.Не отрича,че е напуснал
местопроизшествието,но това било от страх за живота и здравето му,заради създалата се
ситуация,описана по-горе.Счита,че не са налице предпоставките за уважаване на иска,тъй
като липсва елемент от ФС на регресната отговорност-застрахователят имал право да
получи от виновния водач платеното застрахователно обезщетение,когато виновният водач
е напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата,но само когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително.В случая това посещение не било задължително,тъй като липсвали както
разногласия между двамата водачи за механизма на ПТП,така и невъзможност поне едното
от МПС да се придвижи със собствен ход.Дали поведението на Л. е правомерно или не и
дали законосъобразно е напуснал мястото на ПТП,било без значение,тъй като регресното
право възниквало само при наличието на предвидените в чл.500,ал.1,т.3 от КЗ
предпоставки.Твърди,че с решения на РС-Д. били отменени като незаконосъобразни
наказателни постановления,издадени по АУАН с бл.№ *** и № ***.
Съдът,като съобрази предметните предели на въззивното производство,очертани в
жалбата и отговора,приема за установено от фактическа страна следното:
В Протокол за ПТП №*** е отразено,че на 25.09.18г. в 23.00 часа П. Д. Л. като водач
на л.а.“Мицубиши“,модел „Л 200“,рег.№ РВ *** е предприел маневра за завиване наляво за
навлизане на пътното платно,като преди това не се съобразил,че може да създаде опасност
за правомерно намиращият се на пътното платно л.а. „Фолксваген Голф“,рег.№ *** и го
ударил,като е причинил материални щети.В Протокол № *** е отразено,че на 25.09.18г.в
23.02 часа П. Д. Л. като водач на л.а.“Мицубиши“,модел „Л 200“,рег.№ РВ *** преди да
започне движение назад,не се е уверил,че пътят зад превозното средство е свободен и може
да създаде опасност за останалите участници и ударил л.а. „Фолксваген Голф“,рег.№
***,като причинил материални щети.Протоколите са съставени на 28.09.18г.и са подписани
от двамата участника в ПТП,включително от ответника.
По повод произшествието са съставени три акта за установяване на адм.нарушение
3
(АУАН) и три наказателни постановления,като НП № ***г.е за извършени от Л. виновни
нарушения по чл.25,ал.1 от ЗДвП-предприемане на маневра завой наляво,с която създава
опасност за участниците в движението,без да се съобразява с тях.Същото НП е обжалвано от
ответника и е потвърдено с влязло в сила на 10.04.19г.решение на РС-Д..Останалите две
наказателни постановления от същата дата са за извършени от ответника виновни
нарушения на чл.40,ал.1 ЗДвП-при движение на заден ход без да се е убедил,че няма да
създаде опасност за другите участници в движението и на чл.123,ал.1,т.2,б.“Б“ от ЗДвП-не е
останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР,и са отменени с влезли
в сила решения на РС-Д..
Представена е полица за сключена застраховка „ГО“ за л.а.“Мицубиши“,модел „Л
200“,рег.№ РВ *** със „ЗАД ОЗК-Застраховане“АД,в който период на действие попада и
датата на процесните ПТП.
Подадено е уведомление за щета на МПС от Д. Д. К. в качеството му на собственик
на л.а. „Фолксваген Голф“,рег.№ *** във връзка с настъпило ПТП на 25.09.18г.Посочени са
щетите по МПС.Съставен е опис техническа експертиза по щета № *** и експертна оценка
по същата щета и е изплатено застрахователно обезщетение на К. в размер на
1982,32лв.,видно от представеното платежно нареждане от 06.12.18г.
Изпратена е регресна покана от застрахователя до ответника с искане за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение,получена от последния на
18.02.19г.
Съгласно заключението на изготвената по делото САТЕ действията на водача на
л.а.“Мицубиши“,модел „Л 200“,рег.№ РВ *** от техническа гледна точка са станали
причина за настъпване на ПТП,доколкото причината за двата удара е потеглянето и
движението на л.а.“Мицубиши Л 200“.При механизма на произшествието е възможно от
техническа гледна точка да бъдат повредени посочените детайли в съответната
степен.Посочено е,че пазарната стойност на ремонта за възстановяване на повредите по л.а.
„Фолксваген Голф“,рег.№ *** е 3904лв.,както и че увреденият автомобил,макар да не е бил
безопасен за движение,е бил в състояние да се придвижва на собствен ход (според
обясненията на в.лице в съдебно заседание - на известно разстояние от 20-50 метра).
Свидетелят на ищцовото дружество Д. К.,собственик на увредения автомобил
излага,че е участвал в двете ПТП на 25.09.18г.,като отразеното в двата протокола за ПТП
съответства на реално случилото се.Бил изпратен на мястото с колега във връзка с
постъпила оперативна информация за контрабанда на цигари.Не е постигнал съгласие за
причините за настъпване на инцидента,тъй като „другият водач“ не останал на
местопроизшествието,защото превозвал контрабандни цигари.Разговора с другия водач се
провел от колегата на свидетеля,който се представил като полицай и поискал да загаси
двигателя и да остане на място,след което ответникът не се подчинил и ударил предна дясна
врата на автомобила на свидетеля.
Свидетелят на ответника А. Д. посочва,че той е взел Л. след
произшествието.Ответникът му звъннал късно вечерта като казал,че го засякла някаква
4
кола,двете коли се ударили,хората от другата кола му извадили пистолет и той се
уплашил,избягал от местопроизшествието и се скрил в Балкана.Всичко изложено свидетелят
узнал от П. Л..
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Жалбата,иницирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок от
надлежно легитимирана страна,при наличието на правен интерес от обжалване,поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението,а по допустимостта-в обжалваната му част.В обхвата на така посочените
въззивни предели,ПдОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.Искът е
заявен от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение по чл.114 от ГПК,поради което се явява процесуално допустим.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,съобразно
разпореждането на чл.269,ал.1,изр.второ от ГПК,въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Правната квалификация на иска е чл.422 от ГПК във връзка с чл.500,ал.1,т.3 от
КЗ.ПдРС неправилно е квалифицирал иска като такъв по чл.124,ал.1 от ГПК,поради което и
не е изследвал дали са налице елементите от ФС на чл.500 от КЗ.Въпреки това,както и
въпреки липсата на мотиви по възраженията на ответника,като краен резултат атакуваното
решение е правилно.
Съгласно чл.500,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното обезщетение,заедно с платените лихви и разноски,когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпване на ПТП преди идването на органите за контрол на
движението по пътищата,когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон,освен в случаите,когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина.
Съобразно правилата на чл.154,ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса,в тежест на ищеца е да докаже валидно сключен договор за застраховка
„ГО“с ответника,изплащането на застрахователното обезщетение,настъпването на
процесното ПТП и обстоятелството,че ответникът като участник в същото е напуснал
произшествието,когато посещението му е било задължително от органите за контрол на
движението по пътищата.
В настоящия случай безспорно между страните е,че автомобилът,управляван от
ответника,е бил застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“към датата на процесното ПТП и че застрахователят е обезщетил собственика
на увредения автомобил.Установява се още,че на ответника е наложено наказание по
административен ред за нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП.
В разпоредбата на чл.125 от ЗДвП в действащата редакция към датата на ПТП са
разписани случаите,в които посещението на контролните органи е задължително при
5
настъпване на ПТП,а именно: 1.При произшествието има убит или ранен
човек;2.произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение;3.в
произшествието участва пътно превозно следство,което превозва опасен товар или
товар,който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението;4.в
произшествието участва пътно превозно средство с чуждестранна регистрация;5.има
съмнение,че участник в произшествието е под въздействието на алкохол,на друго упойващо
вещество или не притежава необходимите права за управление на МПС; 6.произшествието е
с участието на ПТС на Министерство на отбраната или на Българската армия,както и на
съюзнически и/или чужди въоръжени сили; 7.между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата,свързани с него; 8.произшествието е с един
участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му
от произшествието вреди.
Настоящата инстация не споделя доводите на ответника,изложени в писмения му
отговор и поддържани и във въззивната жалба,че в случая посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движението не е било задължително по
закон,тъй като не били налични кумулативно дадените предпоставки за ангажиране на
регресната отговорност,визирани в чл.500,ал.1,т.3 от КТ,а именно: 1.разногласия между
двамата водачи за механизма на ПТП и 2.невъзможност поне на едното МПС за
придвижване на собствен ход.
На първо място предпоставките за уважаване на претенция по чл.500,ал.1,т.3
включват,както бе посочено по-горе,виновният водач да е напуснал мястото на настъпване
на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата и посещаването
на местопроизшествието от тях да е задължително по закон.А посещението на контролните
органи е задължително при ПТП в изброените по-горе хипотези на чл.125 от ЗДвП,от които
в случая е приложима само тази по т.7-когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата,свързани с него.Кумулативно даденото условие за
невъзможност поне на едното МПС за придвижване на собствен ход обаче не фигурира в
действащата към момента на осъществяване на ПТП редакция на чл.125,т.7 от ЗДвП,която
предвижда едно единствено условие-наличието на разногласие между участниците в
произшествието относно обстоятелствата,свързани с него.Следователно без значение за
задължителното посещение на ПТП от контролни органи е дали едното от двете МПС е
можело да се движи на собствен ход или не.
Що се отнася до условието в чл.125,т.7 от ЗДвП-в разглеждания случай липсва
постигната между участниците договорка относно размера на вредите и начина на
настъпването им.От ангажираните по делото доказателства е видно,че ответникът е
напуснал местопроизшествието,поради което е изключено да бъде постигнато съгласие
относно обстоятелствата,при които е настъпил инцидентът и причинените вреди.
Доказани са и останалите предпоставки за уважаване на претенцията по
чл.500,ал.1,т.3 от КЗ-настъпването на процесното ПТП,видно от протоколите за ПТП и
събраните гласни доказателства,а също и обстоятелството,че ответникът е напуснал
6
местопроизшествието,въпреки че посещаването му от контролните органи е било
задължително.
Настоящият състав на въззивния съд не възприема тезата на ответника,че
поведението му било продиктувано от силната му уплаха поради факта,че е преследван от
хора,които не са се легитимирали като полицаи и приел преследването като нападение над
него,поради което липсвало виновно поведение от негова страна.Тази теза не намира
потвърждение в нито едно доказателство по делото.Съдът не кредитира показанията на
свидетеля А. Д.,тъй като той не е присъствал на ПТП и същите почиват изцяло на
разказаното му от ответника,т.е.свидетелят няма лични впечатления за случилото се при
инцидента.
От друга страна от докладна записка от Д.К. от 26.09.18г.до Началника на РУ гр.Д. е
видно,че същият се е намирал в района на ПТП на процесната дата- 25.09.18г.и час с негов
колега по проверка на постъпила оперативна информация и устно разпореждане на
Началника на РУ-Д. за извършване на наблюдение и проверка,като за целта е използван
личния автомобил на К..Изложеното в докладната записка напълно подкрепя показанията
на св.К.,включително в частта им,с която посочва,че Л. е разбрал,че двамата са полицаи,тъй
като те са се представили,но е решил да избяга.Индиция за това е и изложеното от свидетеля
Д.,че е отишъл да вземе ответника от Балкана,след като той бил избягал там от
страх.Логичната реакция на човек,който е бил заплашен от непознати нападатели,засекли
колата му и възпроизвели дори изстрел с пистолет,(каквато е версията на ответника),би била
да отиде до най-близкото РУ на МВР,а не да се крие в планината,както е направил
Л..Неговото поведение по-скоро затвърждава извода,че е имал причина да не бъде спрян за
проверка от полицейски орган.
Поради наличието на всички визирани в закона елементи на фактическия
състав,предявеният иск с правно основание члл.422 от ГПК във вр.с чл.500,ал.1,т.3 от КЗ се
явява доказан по основание.
По отношение на размера следва да се кредитира заключението на вещото лице,както
е направил и районният съд,с оглед на което искът следва да бъде уважен до пълния
претендиран размер от 1982,32лв.,ведно със законната лихва от депозиране на заявлението
до окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора по главния иск основателна се явява и акцесорната
претенция с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.86 от ЗЗД за дължимост на
обезщетение за забава за процесния период,изчислено с електронен калкулатор от съда в
размер на 551,24лв.
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение,предмет на настоящото
обжалване следва да се потвърди като краен резултат,макар и с други мотиви.
Разноски:
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат
присъдени сторените в производството пред въззивния съд разноски в размер на 560лв.за
7
адв.възнаграждение съгласно представените ДПЗС и списък на разноските,удостоверение за
регистрация по ЗДДС на упълномощеното от въззиваемата страна адв.дружество и
платежно нареждане за заплащане на адв.възнаграждение по банкова сметка на
пълномощника.
Мотивиран от изложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2677/15.07.22г.,постановено по гр.д.№ 20541/21г.по
описа на ПдРС,8-ми гр.с.
ОСЪЖДА П. Д. Л.,ЕГН-********** от гр.К.,обл.Пловдивв да заплати на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК-*********,със
седалище гр.София сумата от 560(петстотин и шестдесет)лв.разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент на чл.280,ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8