Решение по дело №454/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 408
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20221200500454
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Благоевград, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
при участието на секретаря Анастасия ФотЕ.
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221200500454 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
СТР. Т. Т., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „С.*, обжалва решение № 40 от
23.02.2022 г., постановено по гражданско дело № 1211 от 2021 г. на Районен съд П., в
частите му, с които частично са уважени исковете за издръжка. Счита, че същото е
неправилно, незаконосъобразно и противоречащо на събрания доказателствен
материал.Той щял да заплаща и винаги заплащал определената издръжка на дъщеря си,
без значение, че се налагало да гладува или мизерува, но наистина не можел да
заплаща такава в постановения от районния съд размер. Не бил виждал дъщеря си от 3
години, защото майка й не разрешавала. Вече и детето му било настроено срещу него и
не желаело да го вижда. Когато поискал помощ от ДСИ, бил посъветван да не се
занимава, защото щял да травмира дъщеря си. По същия повод и големият му син не
желаел да го вижда и фактът, че е пълнолетен, бил достатъчен да го отбягва. Ето така
една майка отчуждила децата си от родния им баща, но не спирала да пуска жалби и
дела за издръжки. В никакъв случай не желаел да се оправдава, но смятал, че
първоинстанционният съд не взел предвид важни факти и обстоятелства по спора.
Несъмнено се установило по делото, че Т. е безработен и страда от диабет, което, само
по себе си, ограничавало възможностите му за започване на каквато и да било работа.
Незнайно как съдът стигнал до извода, че на 60 години, с инсулинозависим захарен
диабет и сърдечна хипертония, за чието лечение били необходими значителни
1
финансови средства, Т. бил в активна трудоспособна възраст, при условие, че му
оставали няколко години до пенсия. Не притежавал нито движимо, нито недвижимо
имущество, чиято продажба или наем биха му помогнали да реализира доходи. Към
настоящия момент Т. лежал на ръцете на болния си и възрастен баща. Майка му
починала преди месец. Издържали се само от минималната пенсия на бащата. Т. подал
десетки молби за работа, и освен пандемията, другото основание да получи отказ за
назначаване бил фактът, че е на тази възраст и с това здравословно състояние. Дори да
желаел, не можел да заплати издръжката за минало време. Моли издръжката да бъде
намалена до 180 лЕ. на месец, а тази за минало време да не се присъжда.
М.А. В., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „Р.*, майка и законен представител на
малолетната Е.С. Т.а, ЕГН **********, обжалва решението на Районен съд П. в
частите, с които частично са отхвърлени исковете за издръжка. Съдебният акт бил
неправилен и незаконосъобразен. При определяне на размера на увеличената издръжка
съдът не се съобразил с доказателствата по делото. Той постановил размер на
увеличена издръжка за минал период от време и за текуща издръжка в твърде нисък
размер. Определеният от съда размер на издръжка бил твърде недостатъчен да покрива
и най-елементарни нужди на Е. Т.а. Доказали се по безспорен начин, с писмени и
гласни доказателства, нуждите на детето и невъзможността на майката да се справя
сама. Детето растяло, имало нужда от дрехи, обувки, храна, заплащане на консумативи
за ток, вода, телефон, учебници и книги. Е. посещавала частни уроци по математика,
български и английски език, за които се плащали 60 лЕ. седмично. Издръжката от 85
лЕ. от години се явявала абсолютно незначителна и крайно недостатъчна за покриване
и на най-елементарните нужди на детето. Налице била безспорна промяна на
обстоятелствата, които били налице при първоначалното й определяне и към
настоящия момент. Към момента на първоначално определената издръжка Е. била на 3
години и 6 месеца. Сега Е. била на 12 години. Тя пораснала и продължавала да расте,
нуждаела се от повече средства и за храна, и за облекло, учебници и пособия.
Безспорно разходите за издръжка се увеличили, увеличил се и нормативно
определеният минимум за издръжка. Е. била ученичка в VI клас. Нуждаела се от
сериозни средства за учебни помагала и пособия. От години ходела на частни уроци по
български език и литература, по математика и по английски език, по 2 часа седмично за
всяко едно занимание, като общо на седмица майката заплащала по 60 лЕ. за тези
уроци. Това било доказано по безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Съдът приел нарасналите нужди на детето, но не увеличил издръжката за минал
период и месечната издръжка в размери, достатъчни за покриване на нуждите на
детето. Постановеният от съда размер бил крайно недостатъчен. Съдът постановил
размер, близък до минимума за 12-годишно дете с големи потребности. Установило се
затрудненото финансово положение на майката, кредитите, които същата изплащала,
финансовата помощ, която се налагало да търси от близки и роднини, за да може да се
2
справя с отглеждането на дъщеря си. Ответникът имал възможности за заплащане на
по-висока издръжка - събрали се доказателства в тази насока. Моли се за уважаване на
исковете за издръжки в пълните им размери.
Страните не направиха искания за събиране на нови доказателства. Не се наложи ново
изслушване на разпитаните от първата инстанция двама свидетели по реда на чл. 267,
ал. 2 от ГПК. Не беше необходимо и служебно събиране на доказателства от
въззивната инстанция, което по принцип е допустимо, защото законът е възложил на
съда да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката им съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите К.В. и Е.В... Приобщи се актуален социален доклад.
Анализът на събрания от първата инстанция доказателствен материал води до
заключение за правилност на обжалваното решение.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с Постановление № 5 от 16.11.1970 г.,
Пленум на ВС, докладчик Х.Г., доразвити с Постановление № 5 от 30.11.1981 г.,
Пленум на ВС, докладчик В.Х., нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая. Възможностите
на лицето, което дължи издръжката, са основание за даването й и показател за нейния
размер. Те се определят от доходите, имуществото и квалификацията на задълженото
лице. Следва да се имат предвид условията, при които са живели децата в семейството
и които са задоволявали потребностите им не само за биологично, но и за духовно
израстване и хармонично развитие. Целта на издръжката е да осигури такива условия
на издържаното дете, каквито то би имало, ако родителите живееха заедно.
Издръжката не следва да е в нисък размер и да пречи за правилното и хармонично
изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна изява в обществото. За
размера на издръжката е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за
отглеждане, като усилията и ангажираността на този родител трябва да бъдат отчетени
при определяне на издръжката, която същият дължи.
Според чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, на всяко дете се признава правото
на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено,
духовно, морално и социално развитие, а родителите имат първостепенна отговорност
да осигуряват условията за живот, необходими за развитието на детето.
Следва да се подчертае, че издръжката на ненавършилите пълнолетие деца от
родителите им има важна социална и обществена значимост. Това е основание за
особеното отношение на законодателя, който е регламентирал редица предимства на
този вид алиментно задължение /"Коментар на новия Семеен кодекс" от чл.-кор. проф.
д.ю.н. Ц.Ц., проф. д-р М.М., доц. д-р А.С.. и ст.н.с. д-р В.Т., ИК "Труд и право",
3
София, 2009 г., стр. 424/. Родителят, за разлика от всички други задължени лица, е
длъжен да накърни собствената си необходима издръжка и да отдели от нея средства за
децата си. Моралът диктува тази по-висока взискателност. Тя налага на родителя,
макар и с най-скромни доходи, да пренебрегне себе си и да пожертва нужните за
собствената си издръжка финанси, за да гарантира интересите на своите деца
/"Семейно право на Република България" от проф. д-р Л.Н., стр. 489-490/.
В настоящия казус Районен съд П. правилно е отчел значението на факта, че всички
грижи за Е. се полагат от майката. Тази негова преценка е съобразена с трайната
съдебна практика, обективирана в Решение № 291 от 04.01.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2320/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.Х., Решение № 204 от 17.10.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 2664/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И.П., Решение № 9 от
29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4657/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията З.А.,
Решение № 300 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2846/2013 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Е.Т., Решение № 341 от 01.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 147/2011 г., III г. о.,
ГК, докладчик съдията К.Ю., Решение № 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1654/2010 г., III г. о., ГК, докладчик председателят К.Ю., и др. И двамата родители
погасяват кредити, като този на майката е значително по-голям по размер. Мария
работи и получава трудово възнаграждение, докато С. се „води“ официално
безработен, но са събрани гласни доказателства, а и негови признания, че от време на
време „отскача“ до чужбина и там работи на „черно“. Няма сигурни данни за размера
на паричните средства, които бащата „изкарва“ от гурбета, но може да се предположи,
че същият реализира доход, поне близък до минималния социално гарантиран такъв /в
подобна насока са и разсъжденията в Решение № 748 от 01.12.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 525/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Е.Т./. Не се установи да е налице някоя
от хипотезите, изброени в Постановление № 5 от 16.11.1970 г., Пленум на ВС,
докладчик Х.Г., при които определени категории лица се считат в обективна
невъзможност да дават издръжка на децата си. От предишното определяне на
издръжката са изминали 8 години. Икономическите условия в страната са се
променили. Налице е повишаване на цените на стоките и услугите. Увеличен е и
размерът на минималната работна заплата. Всичко това безусловно налага промяна на
издръжката на Е.. Тя е много добро, послушно и отговорно дете, което заслужава
много повече парична подкрепа от тази, която баща й обективно може да предостави.
Същият не е „първа младост“, страда от сериозни заболявания - диабет и хипертония, и
не притежава движимо и недвижимо имущество. Това несъмнено стеснява неговите
възможности да получава доходи и да дава нужната издръжка на дъщеря си. Районният
съд е взел предвид всички изброени особености и специфики на казуса и е увеличил
издръжката над минималния размер, посочен в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК, но под
този, претендиран с исковата молба. Тази негова преценка се явява правилна,
обоснована и съобразена с фактите по делото и закона. Решението му трябва да бъде
4
потвърдено. Вярно е, че колкото и пари да се определят за издръжката на едно дете, все
ще са малко и няма да стигат, но и не е редно да се фиксират суми, които родителите,
така или иначе, дори и да се „скъсат“, не могат да осигурят по независещи от тях
фактори, обстоятелства и причини.
И двете жалби се оказаха неоснователни, поради което разноски за производството
пред окръжния съд няма да се присъждат.
Бащата следва да заплати съответната държавна такса за разглеждането на неговата
въззивна жалба.
Предвид текста на чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 1 от ГПК, настоящото решение няма да
премине през касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 40 от 23.02.2022 г., постановено по гражданско дело №
1211 от 2021 г. на Районен съд П..
ОСЪЖДА СТР. Т. Т., ЕГН **********, адрес гр. П., ул. „С.*, да внесе по съответната
банкова сметка на Окръжен съд Благоевград, в полза на бюджета на съдебната власт,
сумата от 66 /шестдесет и шест/ лЕ., представляваща следващата се държавна такса за
разглеждането на въззивната му жалба.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5