Присъда по НОХД №177/2025 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 30
Дата: 1 октомври 2025 г. (в сила от 17 октомври 2025 г.)
Съдия: Павлина Тонева
Дело: 20254120200177
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 март 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 30
гр. Горна Оряховица, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
СъдебниИвалинка Г. Цветанова

заседатели:Софка Д. Стефанова
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
и прокурора И. Ал. Г.
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Наказателно дело от общ
характер № 20254120200177 по описа за 2025 година
въз основа данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия С. П. Д., роден на ******* г. в гр. *******,
български гражданин, с постоянен адрес *********и установен адрес по
местоживеене **********, със средно образование, работи в чужбина, женен,
осъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН за това, че на 01.04.2022 г. в гр.
Манхайм, Федерална Република Германия, при извършена проверка от
полицейски служители, съзнателно се е ползвал от неистински официален
документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство
/СУМПС/ с посочен № *********, на което е придаден вид, че е издадено на
23.10.2019 г. от ОДМВР - Велико Търново на името на С. П. Д. с ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес в **********, като за самото
съставяне от дееца не може да се търси наказателна отговорност, поради което
1
и на основание чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 54 и
чл. 36 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
на С. П. Д. наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на споразумението в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО – неистинско СУМПС,
приложено в том 1 на л. 14 от ДП ДА ОСТАНЕ към делото в срока за
съхранение на същото.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за писмен превод по
досъдебното производство в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет лева)
ОСТАВАТ за сметка на ОСлО при Окръжна прокуратура – Велико Търново.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за писмен превод в
съдебното производство в размер на 310,00 лв. (триста и десет лева)
ОСТАВАТ за сметка на Районен съд – Горна Оряховица.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия С. П. Д., с
постоянен адрес ******** и установен адрес по местоживеене Федерална
Република Германия, **********, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по
сметката на Окръжна прокуратура – Велико Търново направените на
досъдебното производство разноски в размер на 223,83 лв. (двеста двадесет и
три лева и осемдесет и три стотинки).
Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския
окръжен съд в 15 - дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


MОТИВИ
по ПРИСЪДА по НОХД № 177/2025 г. по описа на
РС – Горна Оряховица

Обвинението на РП – Велико Търново, ТО – Горна Оряховица е срещу
С. П. Д., с постоянен адрес ****** и установен адрес по местоживеене
Федерална Република Германия, *******, с ЕГН **********, за това, че на
01.04.2022 г. в гр. Манхайм, Федерална Република Германия, при извършена
проверка от полицейски служители, съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно
средство /СУМПС/ с посочен № *********, на което е придаден вид, че е
издадено на 23.10.2019 г. от ОДМВР - Велико Търново на името на С. П. Д. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в ********, като за самото
съставяне от дееца не може да се търси наказателна отговорност–
престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
ПРОКУРОРЪТ в съдебно заседание поддържа обвинението и счита, че
същото е безспорно доказано от събраните по делото доказателства. Предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание лишаване
от свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства към
минималния предвиден в закона размер. Счита, че няма пречка да се приложи
института на условното осъждане. Предлага вещественото доказателство да
се отнеме в полза на държавата, а на подсъдимия да се възложат разноските по
делото.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК на подсъдимия - адвокат В. Ф. от АК -
Велико Търново изразява становище, че обективният прочит и анализ на
събраните по делото доказателства води до извод, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението, в което е
обвинен. Моли съда при определяне на наказанието да отчете наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства – продължителният период на
наказателното производство, липсата на лоши характеристични данни за
подсъдимия, липсата на други висящи наказателни производства и наложи
минималното предвидено от закона наказание и приложи чл. 66, ал. 1 от НК,
като отложи изпълнението му с подходящ изпитателен срок.
ПОДСЪДИМИЯТ С. П. Д. се намира извън пределите на Република
България, а именно във Федерална Република Германия, редовно призован е
чрез молба за правна помощ по реда на Конвенция за взаимопомощ по
наказателноправни въпроси между ДЧ на ЕС от 29.05.2000 г., и не е посочил
уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата чл. 247в,
ал. 1 от НПК. Поради това съдът намери, че отсъствието му няма да попречи
за разкриване на обективната истина и разгледа делото при условията на чл.
269, ал. 3, т. 3 и т. 4, б. „в“ от НПК в присъствието на служебно назначения
защитник.
1
СЪДЪТ, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. П. Д. е роден на ***** г. в гр. ******, български
гражданин, с постоянен адрес ******* и установен адрес по местоживеене
Федерална Република Германия, **********, със средно образование, работи
в чужбина, женен. От справката за съдимост е видно, че през 2012 г. Д. е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК и на 23.06.2016 г. е реабилитиран на
основание чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК относно осъждането в Република България
със споразумение по НОХД № 910/2012 г. на РС – Горна Оряховица. От
данните от ECRIS е видно, че подсъдимият е осъждан след 01.04.2022 г. шест
пъти в Германия, като са му налагани наказания глоба с определен дневен
размер и един път и наказание отнемане на свидетелството за управление на
превозно средство.
На С. П. Д. никога не е било издавано българско свидетелство за
управление на моторно превозно средство и той бил неправоспособен водач.
Живеел във Федерална Република Германия в гр. ********.
На 01.04.2022 г. Д. управлявал моторно превозно средство в гр.
Манхайм, Федерална Република Германия, като бил спрян за проверка от
полицейски служители. В хода на проверката било установено, че същият е
употребил алкохол и наркотични вещества. Пред полицейските служители
подсъдимият представил неистински официален документ - свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с посочен № *********,
на което е придаден вид, че е издадено на 23.10.2019 г. от ОД на МВР - Велико
Търново на името на С. П. Д., с ЕГН **********.
В свидетелството за управление на МПС било посочено, че С. П. Д.
притежава категориите А, В, С, Ткт и М, както и че срокът му на валидност е
до 23.10.2029 г.
В хода на образуваното от германските власти наказателно производство
представеното от С. Д. неистинско свидетелство за управление на МПС било
иззето. С решение на Районен съд - Манхайм, влязло в сила на 28.05.2022 г., на
Д. било наложено наказание глоба, а представеното свидетелство за
управление на МПС било отнето. С писмо на прокуратурата в Манхайм от
09.06.2022 г. представеното от подсъдимия неистинско СУМПС било пратено
на Федерална автотранспортна служба - Фленсбург, като с писмо от
23.06.2022 г. то било изпратено на българските власти - Главна дирекция
„Национална полиция“.
СУМПС в последствие било изпратено в Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Велико Търново. Там била извършена проверка, в хода на която се
установило, че Светослав Димитров никога не е имал издадено българско
СУМПС. Също така било установено, че българско СУМПС с този номер -
*********, е издадено на Иванка Ванева Иванова от гр. Габрово. По този
2
повод бил подаден сигнал в Сектор ПИП при ОДМВР - Велико Търново. След
извършена проверка материалите били изпратени в РП - Велико Търново, като
било образувано досъдебно производство за провеждане на разследване.
В хода на ДП бил извършен превод на постъпилите от германските
власти документи. Също така била назначена и изготвена техническа
експертиза, която установила разликите между представеното от обвиняемия
неистинско СУМПС и истинските официални документи от този вид.
Съгласно заключението на техническата експертиза, отразено в
Протокол № 4/23-4 от 07.02.2023 г., неоспорено от страните и възприето от
съда като компетентно и обосновано, ползваното от Д. СУМПС се
различавало от истинските документи по следните характеристики:
дебелината му била 1 мм., а на истинските - 0,8 мм.; върху него се
наблюдавала имитация на преговане; материалът му не бил оптически мъртъв;
бланката, персонализираните данни, включително и снимката, били
отпечатани по метода на мастилено-струйния печат, докато при истинските
СУМПС бланката се отпечатвала по метода на линейния офсет, а
персонализираните данни, включително и снимката, по метода на лазерното
гравиране; в снимката нямало интегриран IPI код. Вещото лице дава
заключение, че СУМПС № ********* на името на С. П. Д., ЕГН ********** е
неистински документ.
След събиране на необходимите доказателства, с постановление на
разследващия орган от 16.03.2023 г., С. Д. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК. Били
направени опити за призоваването му за предявяване на обвинението и
провеждане на разпит на обвиняем, но същият не бил установен на известния
му адрес в Република България.
По този повод била изпратена Европейска заповед за разследване до
германските власти с молба за установяване на Д. и връчването му на
призовка за явяване пред разследващия орган в качеството на обвиняем, както
и уведомително писмо за това, че по отношение на него се води наказателно
производство. На 22.06.2024 г. изпратените документи били връчени лично на
обвиняемия но местоживеенето му във Федерална Република Германия. Във
връчената призовка било посочено, че Д. следва да се яви в едномесечен срок
от получаването й пред разследващия орган, което той не сторил.
По този повод на 30.01.2025 г. било изготвено ново постановление за
привличането на Д. като обвиняем в условията на задочно производство. По
отношение на обвиняемия бил назначен защитник по реда на Закона за
правната помощ. Обвинението било предявено на защитника на 07.02.2025 г.
заедно с материалите от разследването.
В хода на съдебното производство на 14.03.2025 г. е изготвена молба за
правна помощ до компетентния орган на Федерална Република Германия по
реда на Конвенция за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между ДЧ
на ЕС от 29.05.2000 г., която не е изпълнена.
3
Това обстоятелство е наложило изготвянето на 05.06.2025 г. на втора
молба за правна помощ до компетентния орган на Федерална Република
Германия по реда на Конвенция за взаимопомощ по наказателноправни
въпроси между ДЧ на ЕС от 29.05.2000 г., която е изпълнена на 11.07.2025 г.,
видно от приложените на л. 102 и л. 103 разписка на немски и на български
език. На подсъдимия са връчени съобщение по чл. 247б от НПК за
разпоредително заседание, обвинителен акт, извлечение от НК на Република
България, касаещо обвинението на подсъдимия и извлечение от НПК и е
редовно уведомен за датата на насроченото разпоредително заседание
03.09.2025 г. и определената втора резервна дата 01.10.2025 г.
Горната фактическа обстановка се установи от събраните в хода на
разследването и съдебното производство доказателствени материали: ВД -
неистинско СУМПС - том 1, л. 14; материали от извършена проверка от
служители при ОДМВР - Велико Търново - том 1, л. 1-13 и 15-18, том 2, л. 1-
23; справка за съдимост - том 3, л. 24-25; заключение на техническа
експертиза, отразено в Протокол № 4/23-4 от 07.02.2023 г. - том 3, л. 27-30;
превод на документи от германските власти - том 3, л. 34-43; справка от
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Велико Търново - том 3, л. 49-51;
справки за издирване на обвиняемия - том 3, л. 52-53; ЕЗР с приложения - том
3, л. 70-90; уведомително писмо от германските власти за връчени документи
по ЕЗР - том 4, л. 16-18; постановление за назначаване на защитник - том 4, л.
61-62; протокол за предявяване на обвинение и разследване - том 4, л. 66;
справка за съдимост – л. 35-43 от СП, молба за правна помощ – л. 51-69 от СП,
доказателства за изпълнение на молбата за правна помощ, ведно с разписка на
немски и на български език за уведомяване на подсъдимия за насроченото
разпоредително заседание и определената резервна дата – л. 81-106 от СП.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно
установено, че подсъдимият С. П. Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал.
1 от НК и следва да се ангажира наказателната му отговорност.
Безспорно установено от обективна страна е, че на 01.04.2022 г. в гр.
Манхайм, Федерална Република Германия, при извършена проверка от
полицейски служители, подсъдимият Д. съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно
превозно средство /СУМПС/ с посочен № *********, на което е придаден вид,
че е издадено на 23.10.2019 г. от ОД на МВР - Велико Търново на името на С.
П. Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес в *********, като за
самото съставяне от дееца не може да се търси наказателна отговорност.
От обективна страна С. Д. се е ползвал от неистинското свидетелство за
управление на МПС, тъй като при извършената проверка от германските
полицейски служители го е представил пред същите, като в последствие то е
било иззето.
Ползваното от Д. свидетелство за управление на моторно превозно
4
средство № ********* е неистински официален документ, тъй като му е бил
придаден вид, че е издаден по установения ред и форма от официалните
власти в Република България, а с изготвената техническа експертиза, отразена
в Протокол № 4/23-4 от 07.02.2023 г. е установено, че документът няма
реквизитите на истинско СУМПС – различава се от истинските документи по
следните характеристики: дебелината му била 1 мм., а на истинските - 0,8 мм.;
върху него се наблюдавала имитация на преговане; материалът му не бил
оптически мъртъв; бланката, персонализираните данни, включително и
снимката, били отпечатани по метода на мастилено-струйния печат, докато
при истинските СУМПС бланката се отпечатвала по метода на линейния
офсет, а персонализираните данни, включително и снимката, по метода на
лазерното гравиране; в снимката нямало интегриран IPI код и поради това
СУМПС № ********* на името на С. П. Д., ЕГН ********** е неистински
документ.
По делото не са събрани доказателства, че Д. е съставил СУМПС,
поради което от него не може да се търси наказателна отговорност за самото
съставяне.
От субективна страна подсъдимият е действал при форма на вината пряк
умисъл - съзнавал е, че извършва общественоопасно деяние, предвиждал е
общественоопасните му последици и е искал настъпването им. Д. е знаел, че
няма издадено българско СУМПС, но въпреки това е представил
неистинското, с което е разполагал, като е целял да го използва.
По изложените съображения съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение по чл. 316, във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от
НК.
При индивидуализация на вида и размера на наказанието, което следва
да наложи на подсъдимия, съдът съобразно разпоредбата на чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на дееца, както и
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е около средната за този вид
престъпления.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало на дееца към датата на извършване на деянието, липсата на други
висящи наказателни производства, както и обстоятелството, че наказателното
производство не е приключило в разумен срок съгласно чл. 6 от ЕКПЧ –
продължило е повече от три години и половина от датата на извършване на
деянието и забавянето не се дължи на недобросъвестно поведение на дееца.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
Изложеното налага определяне на наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства около минималния предвиден в
закона размер.
5
С оглед изложеното и като съобрази и целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК, съдът наложи на подсъдимия за извършеното от него
престъпление наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като съобрази, че наложеното на подсъдимия наказание не надвишава
три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер и за постигане целите на наказанието, и преди
всичко за поправянето му, не е наложително да изтърпи наказанието, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Съдът счита, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат
постигнати целите на специалната и генерална превенция на наказанието.
Вещественото доказателство – неистинско СУМПС, приложено в том 1
на л. 14 от ДП следва да остане към делото в срока за съхранение на същото.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за писмен превод по
досъдебното производство в размер на 120,00 лв. остават за сметка на ОСлО
при Окръжна прокуратура – Велико Търново.
На основание чл. 189, ал. 2 от НПК разноските за писмен превод в
съдебното производство в размер на 310,00 лв. остават за сметка на Районен
съд – Горна Оряховица.
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
подсъдимият бе осъден да заплати по сметката на Окръжна прокуратура –
Велико Търново направените на досъдебното производство разноски в размер
на 223,83 лв.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.


Съдия при Районен съд – Горна Оряховица:
6