Определение по дело №270/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 387
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Мария Любомирова Желязкова
Дело: 20217050700270
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 №………………………….2021г., гр.Варна

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав, 

в закрито заседание на петнадесети февруари 2021г., като разгледа

докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА  адм.д. № 270/2021г.

по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от Н.А.Н., с която моли да бъде допуснат установителен иск по чл.128 ал.2 от АПК.

С разпореждане от 10.02.2021г. производството по делото е оставено без движение, като на ищецът е даден седмодневен срок за отстраняване констатираните от съда нередовности на исковата молба, а именно: 1.да конкретизира искането си от съда като посочи на кое точно административно право или правоотношение иска да установи съществуването; 2.да посочи ответника, срещу когото предявява иска и спрямо когото иска да се установи съществуването или несъществуването на това административно право или правоотношение; като изрично е указано, че при неизпълнение в срок на дадените от съда указания, на основание чл.158 ал.3 АПК производството ще бъде прекратено.

В указания от съда срок, от ищеца е постъпила Уточняваща молба с.д. № 2226/10.02.2021г., в която е посочил, че: 1.ответник по иска следва да бъде полицейски инспектор В.С.И.при ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“, тъй като тя е издала Заповед за налагане на ПАМ; и 2.предявеният от него установителен иска е: „да се има затвърдено установяване, че не подлежи на освидетелстване на ТОЛЕК“, да се установи дали има психични заболявания към датата на подаване на исковата молба, ако да – какво е то и попада ли в Наредба № 3, ако да – в Приложение 1 или в Приложение 2. Излага, че по този въпрос между него и ПП-Варна има голям спор.

Съдът, при преценка допустимостта на иска, след като се запозна с твърденията в исковата молба, приложените към нея документи, както и с уточняващата такава, намира за установено следното:

От представените от ищеца документи се установява, че със Заповед № 20-0819-001128/02.07.2020г., поради поставена на Н. диагноза „Параноидно личностно разстройство“ на същия е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“а“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, до отпадане на основанието за това. С влязло в сила определение оспорването е прекратено, а в последствие е отхвърлена и жалба на Н. срещу отказ на Директора на ОД-Варна за възстановяване на производството по издаване на ЗПАМ.

Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.2 от АПК, на което основание е предявен иска, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. Следователно допустимостта на иска изисква наличието на следните предпоставки, които са дадени кумулативно:  установяване на съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, правен интерес от установяване на същото и липсата на друг ред на защита. 

Съгласно направените от ищеца уточнения, нито една от горните предпоставки не е налице:

-Установяването дали лицето има психично заболяване и как точно следва да се диагностицира същото, не е административно право или правоотношение, което да се установява по този ред. При същия е недопустимо установяване на факти с правно значение.

-Доколкото обстоятелствата, които иска да установява ищеца са от значение за законосъобразността за ЗПАМ, то за него е бил налице друг ред на защита, поради което не е налице и тази предпоставка. За да се предяви иск по чл.128 ал.2 от АПК изначално трябва да не съществува друг ред на защита, а не същият да е изчерпан. Обстоятелството дали ищецът е търсил защита по този друг ред и дали тази защита е била използвана от ищеца успешно, е ирелевантно. 

Горните условия, включени в хипотезата на нормата на  чл.128, ал.2 от АПК, трябва да съществуват кумулативно, т.е. да са налице заедно и липсата на която и да е от тях е пречка за възникване на субективното процесуално право да се претендира искова защита по този ред. 

С оглед на изложеното съдът намира, че предявения иск е недопустим, поради липса на предмет, поради което следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Допълнително следва да се акцентира и върху подадени от ищеца молби с.д. № 2243/10.02.2021г. и № 2390/12.02.2021г., с които прави оттегляне на иска при липса на отвод на съдията-докладчик по настоящото дело, искането за което е оставено без уважение с Определение № 346/10.02.2021г.

Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, Варненският административен съд, ХVІІІ-ми състав

 

      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба по чл.128 ал.2 от АПК от Н.А.Н.; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 270/2021г. по описа на Адм.съд-Варна, ХVІІІ състав. 

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен срок от съобщаването му.

 

                            

                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: