Решение по дело №758/2024 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по реда на чл.285 от ЗИНЗС.

Делото е образувано по касационна жалба от Н. С. Г., чрез адв. В. С. против Решение № 1657 от 20.02.2024 г., постановено по административно дело № 2290/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, двадесет и девети състав, в частта, с която първоначално заявената претенция е отхвърлена, като се иска отмяна на решението в тази част и присъждане на претендираното обезщетение изцяло.

В съдебно заседание Н. С. Г. не се явява и не се представлява.

Ответникът - ГД "Изпълнение на наказанията" не се представлява, с писмен отговор на жалбата същата се оспорва.

Окръжна прокуратура – Пловдив намира касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз основа на доказателствата по делото, намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.

Съдът обосновано и в съответствие с ангажираните доказателства е приел, че през процесните периоди на престой, в достатъчна степен индивидуализирани, се установяват твърдените нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и заявената претенция е частично основателна.

С процесното оспорено решение е отхвърлена като неоснователна предявената искова претенция от Н. С. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора в [населено място], за периода от 01.01.2016 г. до 31.01.2016 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (липса на достатъчно жилищна площ, липса на течаща студена и топла вода в санитарните помещения, както и наличие на хлебарки и дървеници), ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. За разликата от 369 лева до предявения размер от 10 000 лева за периода от 02.05.2023 г. до 03.07.2023г. (за следните нарушения: липса на течаща топла вода и наличие на хлебарки и дървеници) е отхвърлена исковата претенция.

Отхвърлена като неоснователна е предявената искова претенция от Н. С. Г. срещу Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ за заплащане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора в [населено място], за периода от 04.07.2023 г. до 12.09.2023 г., причинени от нарушение на чл. 3 ЗИНЗС (липса на достатъчно жилищна площ, липса на течаща студена и топла вода в санитарните помещения, както и наличие на хлебарки и дървеници), ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Съдът относно процесните периоди, като е съобразил действително прекараното време в Затвора Пловдив, е приел, че ищецът е бил в пренаселени килии, като подробно е очертал периодите по представените справки, с оглед не спазеното изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м.

Първоинстанционният съд е направил извод, че предявения иск е частично доказан по основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД "Изпълнение на наказанията". По отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по справедливост е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като в тази връзка наведените с касационната жалба основания, съдът намира за необосновани.

Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.

Правилен е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от ищеца за част от периодите предмет на исковата молба.

Съдът е направил задълбочен анализ на релевантните доказателства през призмата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС регламентиращ, че при своята решаваща дейност съдът е длъжен да съобразява кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.

Кумулативното въздействие на вредоносните фактори са съобразени и с приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.

В случая е установено неизпълнение на законови задължения – пренаселеност в килиите и неосигуряване на постоянен достъп до течаща студена вода, за част от исковия период, в които ищецът е изтърпявал наказание, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

От установеното по делото неизпълнение, обаче, не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение съответстват на посочените критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал в Затвора - Пловдив. Преценката на кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, съобразено с установената по делото обща продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост правилно с обжалваното решение е определена сумата, с която следва да бъдат възмездени причинените вреди.

Следва да се има предвид тук факта, че според разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, а именно на установено нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди, каквито са претендирани, се предполага до доказване на противното.

В случая, тази презумпция не е била оборена от изцяло от страна на ГДИН София при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд касателно установените от съда факти на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС.

Съгласно пилотно решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Н. и др. срещу България, също не е необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или унизителни условия на живот в условията на арест. Според настоящата съдебна инстанция, първоинстанционният съд е установил категорично нарушения на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, като с оглед съдържанието на същите, правилно е намерил, че те действително водят до неприятните психически изживявания, посочени от ищеца в исковата му молба. В тази насока от страна на ответника по исковете, както се каза, не са ангажирани доказателства, които да са могли да доведат до противен извод.

Обоснован е извода на съда за частична основателност на втората искова претенция за размер от 369 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, обида, огорчение, възмущение и внушаване на чувство за малоценност) при престоя в Затвора [населено място], вследствие нарушаване на чл. 3, вр. чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС (неосигуряване на минимална жилищна площ) за 29 дни (от 27.06.2023 г. до 03.07.2023 г. и от 05.05.2023 г. до 25.05.2023 г.) и за чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС (неосигуряване на постоянен достъп до течаща студена вода) , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането

Съобразно с общите принципи, изложени и в Делото „А. и др. срещу България“, властите трябва да гарантират, че едно лице е задържано при условия, съвместими с уважението към човешкото достойнство, че начинът и методът на изпълнение на наказанието лишаване от свобода или друг вид мярка за задържане не подлага човека на стрес или трудности с интензитет, надвишаващ неизбежната степен на страдание, присъща на задържането и практическите изисквания на лишаването от свобода, че здравето и благосъстоянието на човека са гарантирани в достатъчна степен.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.

Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Водим от изложеното, Административен съд гр. Пловдив, XХI състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1657 от 20.02.2024 г., постановено по административно дело № 2290/2023г. по описа на Административен съд Пловдив, двадесет и девети състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.