Определение по дело №1022/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. Н. Х. от Г., чрез адв. Б. С.-АК-К., против решение № 123/14.10.2011 г. по ч.гр.д. №17/2011 г. по описа на Районен съд – К. Твърди, че решението на районния съд е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Записа на заповед , който издал на ищеца било под негов натиск , като работодател и не отговарял на изискванията на ТР №1/28.12.2005 г. При издаването му сам допуснал съществени правописни грешки, които променяли изцяло същността на този документ, поради това неправилно районния съд е приел датата на падежа 26.01.2010 г., като относно годината, вместо правилното 2011 г. било записано 2010 г. В тази връзка счита записа на заповед за нередовен от външна страна и прави възражение за нищожност. Моли съдът да отмени решението на районния съд и постанови друго , с което да прогласи нищожността на записа на заповед.

В писмения отговор на въззивната жалба М. Ю. Р. от Г., чрез адв. Н.П.-АК-К., моли съдът да потвърди решението на районния съд. Изводите на районния съд били в съответствие с представените доказателства и почивали на закона.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице имащо право на жалба, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, след постъпило възражение по чл. 414 ГПК в производство по чл. 417 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство възразил срещу редовността на записа на заповед. Твърди, че бил принуден от работодателя си М. Ю. Р. да изготви записа на заповед без да дължи сумата от 3 082 лв.

В исковата си молба М. Ю. Р. твърди, че на 09.01.2010 г. неотменимо и безусловно ответника се е задължил да му плати сумата от 3082.00 лв., за което му издал запис на заповед, без предявяване на плащане и без протест, с падеж 26.01.2010 г. Записа на заповед имал характер на разписка. След издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заповедното производство било образувано изпълнително дело № 26//2011 г. по описа на ЧСИ Х. П.. На 26.04.2011 г. ответника подписал протокол, като направил изявления пред ЧСИ, че ще внася ежемесечно сумата от 30 лв., като първата вноска ще направи на 25.05.2011 г., и, че ще погаси цялата сума. Изявлението на ответника имало характер на извънсъдебно признание за съществуването на задължението към ищеца. Счита, че е налице правен интерес да предяви настоящия положителен установителен иск, тъй като до момента сумата по записа на заповед не била погасена. В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В писмения отговор на исковата молба ответника твърди, че предявеният иск е недопустим и неоснователен. Заявява , че сам изготвил записа на заповед и допуснал съществени правописни грешки. Недоумява как съдът е приел, че датата на падежа е 26.01.2010 г., при положение, че е поправена годината и е посочено 2011 г. Бил в трудовоправни отношения с ищеца до 09.01.2010 г. и при изпълнение на трудовите си задължения работил с пари и вместо да му състави акт за начет бил въвлечен във финансовите му отношения. Акт за начет не му е връчен и не дължи сумата по записа на заповед, а и не е получавал суми от ищеца, за да му дължи такива.

От представените по делото доказателства се установява, че записа на заповед, послужил за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, съдържа всички задължителни реквизити съгласно чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна. Установява се, че разпореждане № 42/ 1.02.2011 г. по ч.гр.д. № 17/2011 г. по описа на Районен съд – К. по чл.418,ал.1 от ГПК е влезнало в сила. В това производство районния съд е изложил съображения относно редовността на записа на заповед. Съгласно чл.418 от ГПК , за да постанови незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение, съдът е длъжен да извърши проверка дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника. Такава проверка е извършена от районния съд и е прието, че записа на заповед е редовно от външна страна изпълнително основание и удостоверява годно за принудително изпълнение вземане срещу длъжника. Тъй като тази проверка не включва преценка за валидността на извършени от страната действия във връзка с документа, това следва да се извърши в производство по чл.422 от ГПК.

По делото не се спори, че ответника е издател на записа на заповед и поправката относно годината на падежа е извършена от него. Не се спори и относно обстоятелството, че ответника е бил в трудовоправни отношения с ищеца до 09.01.2010 г. Записа на заповед е издаден на същата дата. Във въззивната жалба ответника прави довод, че записа на заповед е съставен при заплашване от страна на работодателя – ищец по õелото и, че поправката в годината на падежа прави записа на заповед нищожен. В писмения отговор на исковата молба ответника не развива оплаквания, че вземането не съществува, че записа на заповед е съставен при заплашване от страна на ищеца и, че записа на заповед и нищожен. Правилата, свързани с преклудиране на доказателствените възможности при несвоевременно поискани доказателства от страна на ответника, на който е указана в доклада доказателствена тежест, важат и в производство по чл.422 от ГПК. За това съдът намира за несъстоятелни, както оплакванията за заплашване при съставяне на записа на заповед, така и за нищожност на записа на заповед, относно падежа на задължението. Както при падеж 26.01.2010 г., така и при падеж 26.01.2011 г., към момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК/09.02.2011г./ и издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК/10.02.2011 г./, падежа по записа на заповед е настъпил, вземането е станало изискуемо, същото съществува и е в тежест на ответника.

С оглед на изложеното съдът намира решението на районния съд за законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Искане за присъждане на разноски не е направено.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 123/14.10.2011 г. по ч.гр.д. № 17/ 2011г. по описа на Районен съд – К..

Решението не подлежи на касационен контрол.

Председател: Членове:1. 2.