РЕШЕНИЕ
№ 116 10.01.2020г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На пети декември две хиляди и деветнадесета
година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 2129 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на “А1 България”
ЕАД /до 18.05.2018г. с фирма „Мобилтел“/ с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.София, район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1, представляван от
А.В.Д. и М.М., със съдебен адрес *** – адвокат В.П.Г., против К.Е.З. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес ***. Ищецът моли
съда да приеме за установено по отношение на ответника съществуването на
следното парично задължение по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 5936/ 2017г.по описа на Районен съд - Бургас : 331,93 лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги по договор
М4290524/ 12.11.2014г. и 223,56 лв.
- неустойка за предсрочно прекратяване на договора, за които задължения са
съставени следните фактури № *********/ 19.12.2014г., № *********/ 19.01.2015г.
и № *********/ 01.05.2015г.; 83,23 лв.
– мораторна лихва за периода 04.02.2015г. -
24.07.2017г.; ведно със законната лихва върху главниците от подаването
на заявлението до окончателното плащане.
Претендира и присъждане на направените разноски.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и
приложенията по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. В преклузивния срок по чл.131
ал.1 ГПК назначеният особен представител на ответника представя писмен отговор,
с който оспорва исковете. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията. Прави и възражения за неравноправност на договорната клауза, въз
основа на която е начислена претендираната неустойка.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК
вр. чл.79, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Страните
не спорят по облигационното правоотношение между тях, което се установява от
представения договор за далекосъобщителни услуги № М4290524/ 12.11.2014г. с три
приложения към него и приложими общи условия. Договорът е сключен за срок от
две години – до 12.11.2016г. На основание чл.26.4. от Общите условия към
договора заплащането на ползваните услуги се заплаща от абоната въз основа на
месечна фактура за съответния таксуващ период, като на основание чл.26.5падежът
на всяко месечно задължение за плащане е до 15 дни след датата на издаване
на фактурата. Клаузата на чл.54.1. от
общите условия предвижда право доставчикът Мобилтел да прекрати едностранно
договора при неплащане на дължими суми след изтичането на срока за плащане.
Същото право е уредено с клаузата на т.6.3.1. от приложение към договора, като
е уговорено, че при прекратяване на договора по вина на абоната, операторът има
право да получи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни
такси, дължими от датата на прекратяването до датата на изтичане на договорния
срок.
Ищецът
представя издадени съгласно договора фактура № *********/ 19.01.2015г. с
отчетен период 16.12.2014г. – 15.01.2015г. за такси и услуги на обща стойност с
ДДС 183,66 лв. посоченият краен срок за плащане на задължението е 03.02.2015г.
Представя и издадена от него сметка за начислена на 01.05.2015г. неустойка в
размер на 223,56 лв. Не представя по делото сочената фактура № *********/
19.12.2014г. за ползвани услуги в размер на 148,27 лв., платима до 03.01.2015г.
Не представя и сочената фактура № *********/ 01.05.2015г. за начислена
неустойка от 223,56 лв.
При
така събраните в настоящото производство доказателства съдът приема за
установено възникналото облигационно правоотношение между страните по процесния
договор за далекосъобщителни услуги. Носещият доказателствената тежест ищец установи
надлежно само съществуването на насрещното задължение на ответника да заплати
потребените през отчетния период 16.12.2014г. – 15.01.2015г. услуги на стойност
183,66 лв., осчетоводено с фактура № *********/ 19.01.2015г. с договорен краен
падеж за плащане 03.02.2015г. Не се проведе успешно доказване за съществуващо
задължение за предходния отчетен период – 16.11.2014г. – 15.12.2014г. с
претендирана стойност от 148,27 лв. Не се установява и надлежно едностранно
предсрочно прекратяване на процесния договор на възможното договорно основание
– т.6.3.1. от договора, поради което липсва установено основание за начисляване
на претендираната неустойка за неизпълнение. Представените извлечения от
информационната система на ищцовото дружество нямат доказателствена сила за
удостоверените в тях обстоятелства, поради което не могат да бъдат кредитирани
в подкрепа на твърденията на ищеца. Поради това претенциите за паричните
задължения за главница от 148,27 лв. и за неустойка от 223,56 лв. са
неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
Ответникът
не установява да е погасил чрез плащане установеното задължение в размер на
183,66 лв. Падежът на това задължение е 03.02.2015г., поради което до
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 08.08.2017г.
не е изтекла сочената от особения представител на ответника 3-годишна
погасителна давност. Поради това правопогасяващото възражение е неоснователно.
Предявеният иск за установяване съществуването на това вземане е основателен и
ще бъде уважен.
На
основание чл.86 ал.1 във връзка с чл.84 ал.1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането от 183,66 лв.
За периода от забавата на 04.02.2015г. до предявената от ищеца дата
24.07.2017г. на основание чл.162 от ГПК (чрез ползване на информационен продукт АПИС - Финанси/
Изчислителни системи/ Изчисляване на законна лихва) съдът определя това обезщетение в размер на 46,05 лв.
За разликата над тази сума до предявения размер от 83,23 лв. искът за мораторна
лихва е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважените искове. Разноските на ищеца в заповедното
производство са 205 лв., включващи 25 лв. – държавна такса и 180 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските на ищеца в настоящото производство
са в размер на 555 лв., включващи 75 лв. – държавна такса, 180 лв. – платено
адвокатско възнаграждение и 300 лв. – депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника. заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
представения договор за правна защита и съдействие. За така направените
разноски от общо 760 лв., съразмерно с уважените искове, ответникът дължи на
ищеца сумата от 273,33 лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.Е.З. с ЕГН ********** *** и
настоящ адрес ***, че дължи на “А1 България” ЕАД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Илинден“,
ул.“Кукуш“ № 1, със съдебен адрес *** – адвокат В.П.Г., следните парични
задължения по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5936/
2017г.по описа на Районен съд - Бургас : 183,66
лв. - незаплатени далекосъобщителни услуги по договор М4290524/
12.11.2014г. съгласно фактура № *********/ 19.01.2015г.; 46,05 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода 04.02.2015г. -
24.07.2017г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.08.2017г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете
на “А1
България” ЕАД с ЕИК ********* против К.Е.З. с ЕГН ********** за установяване на следните вземания
: 148,27 лв. - незаплатени далекосъобщителни
услуги по договор М4290524/ 12.11.2014г. съгласно фактура № *********/
19.12.2014г.; 223,56 лв. - неустойка
за предсрочно прекратяване на договора; мораторна лихва върху главницата за
разликата над уважения размер от 46,05 лв. до предявения размер от 83,23 лв.
ОСЪЖДА К.Е.З. с ЕГН **********
*** и настоящ адрес ***, да заплати
на “А1 България” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1, представляван от А.В.Д. и
М.М., със съдебен адрес *** – адвокат В.П.Г., сумата от 273,33 лв. за направените
съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД