Определение по дело №94/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 април 2019 г.
Съдия: Иван Атанасов Воденичаров
Дело: 20192000500094
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 123

 

БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на 04.04.2019 г. в състав

Председател: Мария Тончева

      Членове:  Събина Христова

    Иван Воденичаров

като изслуша докладваното от съдията докладчик Воденичаров ч.г.д. 94 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ГАРО“ ЕООД с ЕИК ********* чрез адв. И. Й., съд. адрес гр. С., ул. „Б. Н.“ № *, вход откъм ул. „Д.“ против определение № 2055/23.10.2018 г. постановено по вгд № 1461/2018 г. по описа на ОС-Бургас, с което жалбата му против постановление № 15496/10.07.2018 г. по изп. д. № 20158000400593 на ЧСИ И. Б., при БОС за прекратяване на изпълнителното производство е оставена без разглеждане и е прекратено производството по в.г.д. № 1461/2018 г. на БОС.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е несправедливо, постановено в условията на пристрастност и необективност, и при неизследване на важни за жалбата фактическа обстановка, правна аргументация и доводи. Излага следните съображения:

В мотивите си съдът преповторил твърденията на ЧСИ Б. в становището й за липса на конкретни доводи за незаконосъобразност на прекратителното постановление. В противоречие на закона съдът не коментирал две важни обстоятелства: липсата на изрично възлагане за извършване на изпълнителни действия от страна на ЧСИ Б., съгл. чл. 18 ЗЧСИ и присъединяването на изп. д. № 20158000400593 към изп. д. № 184/2013 г. на ЧСИ И. Б., считано от 20.08.2015 г. Съдът се занимал с изследване на основанията за прекратяване на изпълнителното производство без да вземе предвид посочените обстоятелства, които били въведени в жалбата против обжалваното постановление на ЧСИ. Въведеното в жалбата присъединяване на изпълнителните дела бил основния довод на жалбоподателя против прекратяване на изпълнението. В същото време дезинтересирането на взискателя към прекратеното изпълнително производство било оправдано и логично, тъй като всички последващи изпълнителни действия са били фокусирани по другото изпълнително производство. Съдът не коментирал и липсата на изрично възлагане за извършване на изпълнителни действия от страна на ЧСИ Б. съгл. чл. 18 ЗЧСИ, както и неправомерното начисляване на допълнителни разноски за сметка на взискателя. Жалбата по съществото си не била насочена срещу начислените за сметка на взискателя разноски, както приел съда, а срещу постановлението за прекратяване на изпълнителното производство с искане за отмяната му като нищожно – постановено след датата на присъединяването му към изп. д. № 184/2013 г. на ЧСИ Б.

В срока по закона отговор на частната жалба не е постъпил.

По повод жалбата, Бургаски апелативен съд намира:

Жалбата е процесуално допустима, подадена в законния срок от легитимирана да обжалва страна против подлежащ на обжалване акт.

По същество.

Изпълнителното производство първоначално е било по изп. д. № 20148880400377 на ЧСИ Г. З., при ОС Пазарджик, образувано по молба на кредитора „ГАРО“ ЕООД с приложен изпълнителен лист от 24.11.2014 г. за осъждането на ЕТ „П. – Р. В.“ за сумата общо 41 402, 31 лв. главница, лихви и разноски. В съответствие с исканията на кредитора в молбата му са били предприети и съответните изпълнителни действия – запор върху банкови сметки в посочени банки, възбрана на описан недвижим имот, покана за доброволно изпълнение. С нарочна молба от 17.06.2015 г. кредиторът е поискал изпълнителното производство да се прехвърли и изпълнителните действия да продължат от ЧСИ И. Б., при БОС.

С постановление от 22.06.2015 г. изпълнителното производство по изп. д. № 20148880400377 на ЧСИ Г. З. е било преобразувано в изп. д. № 20158000400593/2015 г. по описа на ЧСИ И. Б., при БОС, за което взискателя е бил уведомен. Изпълнителните действия са продължили, като са наложени възбрани на описани недвижими имоти на длъжника, извършен е опис и оценка, насрочена е публична продан за 12.08.2015 г., която е била отложена по молба на кредитора. С молба от 20.08.2015 г. кредиторът е поискал от съдия изпълнителя издаването на удостоверение с цел присъединяването му като кредитор по друго изпълнително дело - № 184/2013 г. по описа на ЧСИ И. Б. Удостоверението е било издадено на 24.08.2015 г. с посочване на дължимата към момента на издаването му сума. С постановление от 10.07.2018 г. изпълнителното производство е било прекратено след като съдия изпълнителят е констатирал, че в продължение на две години взискателя не е поискал извършване на изпълнителни действия в района му. Това постановление е било обжалвано от взискателя, като със сега обжалваното определение на БОС жалбата му е била оставена без разглеждане, като недопустима и производството - прекратено с мотива, че по същество обжалването е насочено против начислените от съдебния изпълнител такси, а в жалбата липсват посочените в чл. 435, ал.1 ГПК основания за обжалване.

При тази фактическа обстановка правните изводи на окръжния съд са правилни и законосъобразни, поради което съдът препраща към тях на осн. чл. 278, ал.4, вр. чл. 272 ГПК. В допълнение. По изпълнителното дело липсват входирани искания на взискателя по изпълнението досежно посочване на изпълнителен способ и имущество върху което да се насочи изпълнението. Посочените в частната жалба основания: присъединяване на изпълнителното производство към изп. д. № 184/2013 г. по описа на ЧСИ И. Б. и липса на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, не са такива. Процесното изпълнително дело не е било проебразувано по описа на ЧСИ И. Б. Нямало е и такова искане от страна на жалбоподателя, поради което изпълнението е висящо по процесното изпълнително дело на ЧСИ Б. Жалбоподателят единствено е поискал да се снабди с удостоверение, което да послужи в качеството му на кредитор за присъединяване към изпълнителното производство по описа на ЧСИ И. Б. Това не е основание против прекратяване на производството. Извода по отношение на аргумента за липса на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ е същия, тъй като изпълнителните действия са продължили по преобразуваното изпълнително дело без нарочно възлагане. Поради това не са налице основанията за обжалване по закона, както правилно е приел окръжният съд.

При положение, че изводите на съдилищата съвпадат, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Като се води от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2055/23.10.2018 г., постановено по в.г.д. № 1461/2018 г. по описа на ОС - Бургас, с което жалбата против постановление № 15496/10.07.2018 г. по изп. д. № 20158000400593 на ЧСИ И. Б., при БОС за прекратяване на изпълнителното производство е оставена без разглеждане и е прекратено производството по в.г.д. № 1461/2018 г. на БОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е необжалваемо.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: