Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Катя Велисеева | |
За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 243, ал.7 НПК С определение от 22.07.2015 г., постановено по ЧНД 1197/2015 РС Велико Търново е потвърдил постановление от 18.05.2015 г. на прокурор при ВТРП, с което е прекратено наказателното производство против Д. В. С., водено по ДП №3/2015 г. по описа на ОСлО във В., по обвинение за престъпление по чл. 206, ал. 2 НК, като законосъобразно. Срещу това определение е постъпила частна жалба от „Б. Д.” Е., гр. Велико Търново, с която се иска отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на ВТРП с указания относно прилагането на закона. В жалбата се посочва, че от събраните в досъдебното производство доказателства може да се направи извод, че обвиняемият Д. С. в качеството ми на едноличен собственик на капитала и представляващ дружеството е знаел и е съзнавал, че няма право да се разпорежда с имуществото, поверено му за пазене по силата на договор за особен залог без съгласието на заложния кредитор. Великотърновският окръжен съд като обсъди доводите в жалбата, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: Жалбата срещу определението е подадена в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Обвиняемият Д. С. в качество си на управител и представляващ търговско дружество „М. .” ЕООД, гр. В. 04.12.2006 г. сключил договор за кредит с „Б. Д.” Е., клон В. в размер на 47 000 лева, за закупуване на влекач марка „М.” , с рег. № ВТ. и полуремарке марка „Ш.” с рег. № ВТ .. За обезпечение на кредита на 04.12.2006 г. е сключен договор за учредяване на особен залог по реда на Закона за особените залози с предмет посочените влекач и полуремарке между „Б. Д.” Е. в качеството на заложен кредитор и „М..” ЕООД, представлявано от Д. С., в качеството на залогодател. Видно от потвърждение за вписване в ЦРОЗ на 05.12.2006 г. учреденият върху МПС особен залог бил вписан под № *627. Според протокол за отговорно пазене от дата 04.12.2006 г. заложените МПС са били поверени на „М.” ЕООД, представлявано от Д. С. в качеството му на пазач на заложеното имущество и материално отговорно лице – т. 7 от протокола. Отпуснатият от „Б. Д.” Е. кредит бил усвоен изцяло на 05.12.2006 г. със срок и план на погасяване до 25.11.2013 г.. Към 2010 г. плащането на погасителните вноски по кредита било нередовно, поради което банката след изпращане на покани за доброволно изпълнение на обвиняемия, го обявава за предсрочно изискуем и се снабдява с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано ИД №*0350 при ЧСИ М. Г. с рег. №073 , район на действие ОС – Велико Търново. На 05.03.2009 г. посредством договор за покупко-продажба Д. С. продава на „К. Б.”, предствлявано от К. Б., полуремарке марка „Ш.” с рег. № ВТ .. Със същата дата е и промяната на собствеността на полуремеркето в свидетелството му за регистрация в КАТ, като за собственик е посочен „К.Б.”.Не се установява обвиняемият да е поискал, респ. да му е давано съгласие от заложния кредитор „Б. Д.” Е. да се разпорежда със заложеното имущество предвид уговореното в чл. 7, т. 3 от Договора за учредяване на особен залог от 04.12.2006 г. При така установената обстановка с постановление от 27.08.2014 г. Д. В.С. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 206, ал. 2 НК, за това, че в качеството си на управител и собственик на „М.” ЕООД, гр. В. противозаконно присвоил движима вещ, собственост на „М.” ЕООД, гр. В. - полуремарке марка „Ш.” с рег. № ВТ . на стойност 12930 лева, обременена със залог от 04.12.2006 г. към договор за кредит от 04.12.2006 г. с „Б. Д.” Е., която владеел, като неправомерно се разпоредил с вещта, като я продал на К. Б., като не запазил правата на заложния кредитор, с което затруднил удовлетворяването му. За да прекрати наказателното производство ВТРП е приела, че въпреки извършените процесуално-следствени действия деянието не е доказано безспорно както от обективна, така и от субективна страна. ВТРП е достигнала до извода, че в случая са налице гражданскоправни отношения между банката и дружеството. При гореописаната фактическа обстановка, установена напълно правилно от органите на досъдебното производство и възприета от първата инстанция, непроменена от събрани пред настоящия съд доказателства, ВТОС счита, че извършвайки проверката по чл. 243, ал. 4 НПК, първостепенният съд, който изцяло е споделил изложените от ВТРП мотиви, е достигнал до неправилни изводи за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Настоящата инстанция намира, че ВТРП не е изпълнила своите задължения по чл.242 НПК, като е обсъдила само един от възможните приложими закони, без да вземе каквото становище за прилагането на други наказателноправни норми, предвид наличието на специална хипотеза, посочена в чл. 217, ал. 3 НК В мотивите на постановлението се съдържат доводи, че при неправомерното разпореждане и липсата на имущество не винаги е налице състава на престъплението обсебване. Това било подкрепено от твърденията на обвиняемия, че продължавал да покрива кредита си към „Б. Д.” Е., което според ВТРП изключва присвоителното намерение. Следва да се посочи, че макар и да продължава да погасява задължението си към банката, обвиняемият се е разпоредил с движимата вещ, предмет на особен залог без да има право на това. Общият принцип "залога следва вещта" се извлича от правото на залогодателя, запазил държането на вещта, да се разпорежда само със съгласие на кредитора /, съответно чл. 7, т. 3 от Договора за учредяване на особен залог от 04.12.2006 г /. Без такова съгласие всяко разпореждане, което не попада в хипотезата на изключението, представлява сделка, сключена в нарушение на закона. Отделно от това чрез предприемане на разпоредителни действия с повереното за пазене имущество, обвиняемият е увредил законните интереси на заложния кредитор, което не съответства на твърденията, че е положил всички усилия да защити интересите на дружеството и на банката. От доказателствата по делото се установява, чеобвиняемият е знаел, че вещта е заложена и е съзнавал, че няма право да се разпорежда с нея, но въпреки това го е направил, което е противно на направения от ВТРП извод, че липсват безспорни и категорични доказателства за субективната страна на деянието. При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция стига до извод, че в хода на наказателното производство не са изследвани в пълнота всички въпроси, свързани с наличието на състав на престъпление при установената фактическа обстановка Посочените съображения налагат да се отмени определението на ВТРС и потвърденото с него Постановление на ВТРП и делото да се върне за продължаване на процесуалните действия от органите на досъдебното производство и правилното прилагане на материалния закон съобразно изложените в настоящото определение мотиви, като се съобразят събраните доказателства с нормата на чл. 217, ал. НК. Водим от горното и на основание чл.243, ал.7 вр. ал.5, т.3 от НПК, Великотърновски окръжен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определението от 22.07.2015 г. на ВТРС, НК, 4 състав по НЧД №1197/2015 г.. ОТМЕНЯ Постановлението на ВТРП от 18.05.2015 г.., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №3/2015. по описа на ОСлО в ОП – В. (пр. пр. №1982/2012. на ВТРП). ВРЪЩА делото на ВТРП за продължаване на процесуално-следствените действия. Определението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |