Решение по дело №5437/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 536
Дата: 18 март 2020 г. (в сила от 2 юни 2020 г.)
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20194520105437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Русе, 18.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5437 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Застрахователно АД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5, представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев, твърди, че на 19.01.2019г. П.Й.Д. управлявал лек автомобил „БМВ” с рег.№ Р 3883 КВ, собственост на Т. П. М.в гр.Русе. По време на движението си по ул.“Потсдам“, пред Бензиностанция „SNG”, управляваният от Д. автомобил преминал през несигнализирано препятствие – дълбока дупка на пътното платно, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети, изразяващи се в увреждане на предна и задна дясни гуми и джанти. Произшествието било посетено на място от служители на ПП - КАТ ОД МВР – гр.Русе, които издали протокол за ПТП № 1688501/19.01.2019г. За увреденото превозно средство, имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ между собственика му Т. П. М.и ищцовото дружество със застрахователна полица № 4704180600000334 с период на валидност 12.02.2018г. – 12.12.2019г. и добавък от 26.02.2018г. По подадено заявление при ищеца била образувана застрахователна преписка № 470418191903378. След извършен оглед и оценка на причинените материални щети по лекия автомобил „БМВ” с рег.№ Р 3883 КВ било установено, че техния общ размер е 1 063.85 лева, част от които в размер на 641.28 лева на 13.03.2019г. били изплатени от ищцовото дружество чрез превод по банкова сметка ***, а друга част в размер на 422.57 лева били изплатени на търговеца, извършил ремонта „М Кар Варна” ООД, чрез превод по посочена банкова сметка ***.03.2019г. Твърди, че съгласно разпоредбите на българското законодателство – чл.31 от Закона за пътищата и чл.48, т.2 от Правилника за прилагане на същия, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват и са задължение на съответните общини. Предвид обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на пътен участък, който е част от общинската пътна мрежа и Община Русе не е изпълнила задължението си да поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин този пътен участък, то тя следва да понесе отговорността за причинените при произшествието имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала предпоставки за настъпването му. Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ ищецът в качеството си на застраховател е изплатил застрахователното обезщетение на собственика на увредения автомобил и търговеца извършил ремонта му и е встъпил в правата на застрахования да предяви претенцията си срещу виновния за настъпилото ПТП. С регресна покана, получена на 30.04.2019г. ответникът бил поканен от ищеца да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, което той до момента не е сторил. За обезщетението от 1 063.85 лева, ищцовото дружество подало заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 4384/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, ответникът подал възражение за недължимост на сумата. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Община Русе, че му дължи сумата от 1 063.85 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ” с рег.№ Р 3883 КВ, собственост на Т. П. М.при ПТП на 19.01.2019г. в гр.Русе по ул.“Потсдам“, пред Бензиностанция „SNG”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4384/2019г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.

Ответникът Община Русе оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че не е доказано твърдяното ПТП от 19.01.2019г., къде е настъпило то, както и че са налице щети по превозното сродство в резултат на такова и то поради виновно поведение на Община Русе. През м.октомври 2018г. е било извършено изкърпване на асфалтовата настилка на ул.”Потсдам” в гр.Русе, поради което и по посочения пътен участък не е имало препятствия. Евентуално твърдят, че е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на процесното МПС, който не се е съобразил с атмосферните и пътни условия, като е управлявал автомобила с несъобразена скорост, с което е нарушил правилата на ЗДвП.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 19.01.2019г. П.Й.Д. управлявал лек автомобил „БМВ” с рег.№ Р 3883 КВ, собственост на Т. П. М.в гр.Русе. По време на движението си по ул.“Потсдам“, пред Бензиностанция „SNG”, управляваният от Д. автомобил преминал през несигнализирано препятствие – дълбока дупка на пътното платно с размери 150 см. дължина, 90 см. ширина и 15 см. дълбочина, която била пълна с вода, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети, изразяващи се в увреждане на предна и задна дясни гуми и джанти. Произшествието било посетено на място от служители на ПП - КАТ ОД МВР – гр.Русе, които издали протокол за ПТП № 1688501/19.01.2019г., в който е описана причината за настъпилото ПТП – преминаване през несигнализирана неравност – дупка и размерите на последната. За увреденото превозно средство, имало валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ между собственика му Т. П. М.и ищцовото дружество със застрахователна полица № 4704180600000334 с период на валидност 12.02.2018г. – 12.12.2019г. и добавък от 26.02.2018г. По подадено заявление при ищеца била образувана застрахователна преписка № 470418191903378. След извършен оглед и оценка на причинените материални щети по лекия автомобил „БМВ” с рег.№ Р 3883 КВ било установено, че техния общ размер е 1 063.85 лева, част от които в размер на 641.28 лева на 13.03.2019г. били изплатени от ищцовото дружество чрез превод по банкова сметка ***, а друга част в размер на 422.57 лева били изплатени на търговеца, извършил ремонта „М Кар Варна” ООД, чрез превод по посочена банкова сметка ***.03.2019г. С регресна покана, получена на 30.04.2019г. ответникът бил поканен от ищеца да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, което той до момента не е сторил.

Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена от показанията на свидетелите П.Й.Д. и Т.Л.К., застрахователна полица № 4704180600000334 с период на валидност 12.02.2018г. – 12.12.2019г. и добавък от 26.02.2018г.; протокол за ПТП № 1688501/19.01.2019г.; платежни нареждания от 13.03.2019г. и от 15.03.2019г.; опис на претенция по щета № 470418191903378; свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС, контролен талон; фактура № 2297/25.02.2019г.; заявление от П.Й.Д. от 25.02.2019г.; фактура № 1050258/20.02.2019г.; регресна покана с изх.№ 002242/19.04.2019г., обратна разписка и 4 броя снимки.

От заключението на изготвената по делото авто-техническа експертиза, се установява, че стойността на вредите нанесени на лек автомобил „БМВ Х5” с рег.№ Р 3883 КВ – увредени предна и задна десни гуми и джанти, определена по средно пазарни цени към настоящия момент е 794.90 лева. Възможно е към м.януари 2019г. разходите да са били по-високи от изчислените от вещото лице. Причина за произшествието от технически характер е преминаване на колелата през вдлъбната неравност /дупка/, в резултат на което от ударното въздействие са се увредили десните гуми и джантите. Когато автомобила преминава през вдлъбнати неравности по пътната настилка /дупки/ върху него действат вертикални ускорения. Те са пропорционални на дълбочината и отвесната форма на вертикалните стени на неравността. По време на това движение се получават два удара върху колелото на автомобила – първият е във вертикално направлание поради пропадане на колелото, а вторият е в косо хоризонтално направление от удара на гумата в насрещния ръб на неравността. Големината на първия удар е по-малка от тази на втория, защото скоростта на пропадане на колелото поради неголямата дълбочина на неравността е ниска /няколко пъти по-ниска от скоростта на движение на автомобила/. Вторият удар в насрещния ръб е със скоростта на движение на автомобила. Ударната сила в този случай зависи освен от скоростта на автомобила и от дълбочината на неравността. При преминаване през неравност в резултат на действието на ударна сила джантата притиска гумата към отсрещния ръб. При попадане на колелото във вдлъбната неравност /дупка/, в резултат на ударното въздействие налягането в гумата спада в два случая: разкъсване на гумата по борда и бързо спадане на налягането и/или повреждане на джантата без разкъсване на гумата и като последица спадане на налягането. Водачът на лекия автомобил не е имал възможност да прецени какъв е вида и дълбочината на тази неравност, тъй като тя е била пълна с вода. В конкретната пътнотранспортна ситуация водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да направи точна преценка за характера и размерите на неравността и да спре преди нея. Налице е причинно-следствена връзка между описаното в протокола за оглед на ПТП и настъпилите щети по процесния автомобил. Увредените предна дясна гуми Pirelli P Zero с размер 275/40 R20 с остатъчна годност 58% и задна дясна гума Pirelli P Zero с размер 315/35 R20 с остатъчна годност 58% е следвало да се сменят с нови. Двете алуминиеви предна и задна десни джанти с размер 20 цола са били одраскани и е следвало да се боядисат. Това са реално уврежданията по автомобила, които са оценени от вещото лице, включително за труд и материали.

По делото не се спори, че ул.”Потсдам” в гр.Русе е част от общинската пътна мрежа, собственост на Община – гр.Русе.

За изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 063.85 лева, за отстраняване на имуществени вреди на лек автомобил „БМВ Х5” с рег.№ Р 3883 КВ, ищецът е подал заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 4384/2019г. по описа на РРС, но срещу издадената заповед за изпълнение за сумата от 1 063.85 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от 16.07.2019г. до окончателното й изплащане и 325.00 лева – разноски по заповедното производство за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение, ответникът е подал възражение за недължимост на сумите.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

            Съдът приема за доказано по делото, че на 19.01.2019г. П.Й.Д. управлявал лек автомобил „БМВ” с рег.№ Р 3883 КВ, собственост на Т. П. М.в гр.Русе. По време на движението си по ул.“Потсдам“, пред Бензиностанция „SNG”, управляваният от Д. автомобил преминал през несигнализирано препятствие – дълбока дупка на пътното платно с размери 150 см. дължина, 90 см. ширина и 15 см. дълбочина, която била пълна с вода, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети, изразяващи се в увреждане на предна и задна дясни гуми и джанти. От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза е видно, че настъпилите увреждания по лекия автомобил „БМВ Х5” с рег.№ Р 3883 КВ са увредени предна и задна десни гума до негодност, които е следвало да се сменят с нови и одраскване на двете алуминиеви предна и задна десни джанти, които е следвало да се боядисат. Пазарната стойност на тези увреждания увредени предна и задна десни гуми и джанти, определена по средно пазарни цени към настоящия момент е 794.90 лева. Възможно е към м.януари 2019г. разходите да са били по-високи от изчислените от вещото лице. Неоснователно е в тази връзка направеното от ответника възражение, че настъпилите вреди по автомобила не са в пряка и причинно следствена връзка от преминаване през неравност на пътното платно - дупка. От същата експертиза се установява, че механизма и причината на настъпването на уврежданията е възникнал удар между насрещният ръб на неравност и ходилото на гумите, като то е притиснато към външния ръб на джантите. От този удар предната и задна десни гуми са получили разкъсване, а джантите са били одраскани. Тези увреждания могат да настъпят и отговарят изцяло на преминаване на автомобила през дупка на пътното платно. Т.е. съдът намира, че е доказано по категоричен начин, че тези увреждания на гумите и джантите на автомобила са в пряка и причинно следствена връзка от преминаването през дупка на пътно платно. Неоснователни са и възраженията на ответника, че не е доказано пътнотранспотното произшествие, наличието на необезопасено препятствие, мястото, където е станало ПТП. От показанията на разпитаните по делото свидетели П.Й.Д. и Т.Л.К. и заключението на авто-техническата експертиза тези факти се доказват, а доказателства, които да опровергават фактите изложени от тях по делото не са посочени и събрани. Поради това съдът намира, че от тези преки и косвени доказателствени средства по делото по категоричен начин се доказва пътнотранспотното произшествие настъпило на 19.01.2019г. около 11.55 часа, наличието на необезопасено препятствие – дупка на пътното платно, включително и нейните размери150 см. дължина, 90 см. ширина и 15 см. дълбочина; мястото, където е станало ПТП – по път от общинската пътна мрежа – ул.”Потсдам”; увреждането на автомобила, механизма и причината за настъпването на ПТП. Недоказано, а от там и неоснователно е възражението на ответника, че през м.октомври 2018г. е било извършено изкърпване на асфалтовата настилка на ул.”Потсдам” в гр.Русе, поради което и по посочения пътен участък не е имало препятствия. Действително за това е представен опис за извършени строителни и ремонтни работи от строителна група при ОП „Комунални дейности” – гр.Русе през м.октомври 2018г., съгласно който е било извършено изкърпване на асфалтовата настилка на ул.”Потсдам” в гр.Русе. Към датата на настъпване на ПТП обаче – 19.01.2019г. тази дупка реално е съществувала на ул.”Потсдам”, което се установява както от показанията на свидетелите, така и от съставения протокол за ПТП, където тя е описана и с размери, вещото лице по експертизата е категорично, че механизма на ПТП и уврежданията са настъпили именно от такова препятсвие, а и от показанията на свидетеля К. е видно, че тази дупка се намира там и към момента. Периода м.10.2018г. до 19.01.2019г. е зимен и е служебно известно не само на съда, а и на всички граждани в гр.Русе, че въпреки изкърпванията на пътните платна през зимния период по тях се появяват дупки в резултат на ниските температури и промяната на последните чрез пълненето им с вода е нейното замръзване, което разрушава асфалта и някои от тези дупки са със сериазни размери, каквато е и настоящата предизвикала процесната ПТП. Неоснователно е и възражението на ответника, че вредите по автомобила са възникнали от противоправното поведение на водача на лекия автомобил, който се е движил с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост. От показанията на свидетелят П.Д. е видно, че скоростта, с която се е движил лекият автомобил преди произшествието е била около 40-50 км/ч, която е разрешената за движение на тази категория МПС, по конкретния пътен участък. От заключението на изготвената авто-техническа експертиза пък е видно, че водачът на лекия автомобил не е имал възможност да прецени какъв е вида и дълбочината на тази неравност, тъй като тя е била пълна с вода. В конкретната пътнотранспортна ситуация водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да направи точна преценка за характера и размерите на неравността и да спре преди нея.

От представената по делото застрахователна полица № 4704180600000334 с период на валидност 12.02.2018г. – 12.12.2019г. и добавък от 26.02.2018г., се доказва, че между ищеца в качеството му на застраховател и собственика на увредения автомобил Т. П. М.- застрахован, бил сключен валиден договор за застраховка “Каско” на лек автомобил „БМВ Х5” с рег.№ Р 3883 КВ. По подадено заявление при ищеца била образувана застрахователна преписка № 470418191903378, като след извършен оглед и оценка на причинените материални щети по лекия автомобил „БМВ” с рег.№ Р 3883 КВ било установено, че техния общ размер е 1 063.85 лева, част от които в размер на 641.28 лева на 13.03.2019г. били изплатени от ищцовото дружество чрез превод по банкова сметка ***, а друга част в размер на 422.57 лева били изплатени на търговеца, извършил ремонта „М Кар Варна” ООД, чрез превод по посочена банкова сметка ***.03.2019г. Предвид направеното плащане от застрахователя съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 от КЗ, ищецът встъпва в правата на застрахованото лице срещу причинителя на вреда на застраховано имущество. Встъпвайки в правата на застрахованото лице, застрахователя става субект на правата на последния и съответно следва да търпи всички възражения, които могат да се направят против застрахованото лице във връзка с настъпването на застрахователното събитие.

Съгласно разпоредбите на българското законодателство общинските пътища са общинска собственост – чл.2, ал.1, т.5 от ЗОС; чл.8, ал.3 от ЗП; параграф 7, ал.1, т.4 от ПРЗ на ЗМСМА, изграждането, ремонтът и поддържането им се осъществяват от общините – чл.31 от ЗП, които следва да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т.ч. и при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението – чл.13 от ЗДП. Съгласно чл.3, ал.1 и чл.167 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Според пар.1, т.19 от ППЗДвП, „препятсвие на пътя” е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая намиращата се на пътното платно дупка представлява препятсвие по смисъла на посочената разпоредба, които е саздавало опасност за движението. По делото не се спори, че мястото на настъпило ПТП – ул.”Потсдам” в гр.Русе, е част от общинската пътна мрежа, собственост на Община – гр.Русе. Доколкото процесното ПТП е реализирано поради неизпълнението на цитираните по-горе законови задължения от служителите на ответника и на основание чл.410, ал.1 от КЗ във вр.с чл.49 от ЗЗД, причинителя на вредата по застрахования автомобил се явява последния и ищецът е встъпил в правата на увредения срещу него. Поради това съдът намира, че по делото е доказан факта, че ответникът следва да отговаря за изплатените от застрахователя вреди на автомобила на застрахования, поради неизпълнение от страна на служители Община – гр.Русе, на законови задължения - за ремонт и поддържане на ул.”Потсдам”, където е настъпило процесното ПТП и които е следвало да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване, в т.ч. и при наличието на опасности по пътя да поставят необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението.

Предявеният иск за претендираната главница обяче съдът намира за частично основателен. Претенцията на ищеца е за сумата от 1 063.85 лева. От заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза обаче е видно, че стойността на вредите нанесени на лек автомобил „БМВ Х5” с рег.№ Р 3883 КВ – увредени предна и задна десни гуми и джанти, определена по средно пазарни цени възлизат на 794.90 лева. Това включва закупуването на нови две гуми и труд за монтаж, демонтаж и баланс на същите, включително и боядисване на джантите. До този размер от 794.90 лева съдът намира, че предявения иск следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от 1 063.85 лева да се отхвърли като неоснователен.

Предвид гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 794.90 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ” с рег.№ Р 3883 КВ, собственост на Т. П. М.при ПТП на 19.01.2019г. в гр.Русе по ул.“Потсдам“, пред Бензиностанция „SNG”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 16.07.2019г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4384/2019г. по описа на РРС.

Искът в частта за претендираната главница от 794.90 лева до пълния предявен размер от 1 063.85 лева да се отхвърли като неоснователен.

Предвид частичното уважаване на иска и съобразно дадените задължителни указания с Тълкувателно решение № 4/2013г. На ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по заповедното производство разноски в размер на 325.00 лева – заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Разноските по заповедното производство съдът намира, че следва да се присъдят в пълен размер, тъй като частичното отхвърляне на положителния установителен иск по никакъв начин не променя техния размер, защото те са в минимално предвидения законов такъв.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски съразмерно с уважената част от иска. Ищцовото дружество е направило по делото разноски в общ размер на 515.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, разноски за свидетели, възнаграждения на вещото лице и на редовно упълномощения адвокат. Съразмерно с уважената част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 384.80 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по настоящото дело разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. На основание чл.78, ал.8 от ГПК на ответника следва да се присъди 300.00 лева юрисконсултско възнаграждение, което са и реално дължимите разноски по делото. Съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 75.84 лева, които ищецът бъде осъден да му заплати.

По кампенсация между двете насрещни вземяния за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 308.96 лева.

Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община – гр.Русе, ЕИК *********, с адрес: гр.Русе, пл.Свобода № 6, че дължи на Застрахователно АД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5,ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев, сумата от 794.90 лева /седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ” с рег.№ Р 3883 КВ, собственост на Т. П. М.при ПТП на 19.01.2019г. в гр.Русе по ул.“Потсдам“, пред Бензиностанция „SNG”, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2019г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4384/2019г. по описа на РРС.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Застрахователно АД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5,ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев, против Община – гр.Русе, ЕИК *********, с адрес: гр.Русе, пл.Свобода № 6, положителен установителен иск, с който се иска да се признае за установено, че ответникът му дължи  изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ” с рег.№ Р 3883 КВ, собственост на Т. П. М.при ПТП на 19.01.2019г. в гр.Русе по ул.“Потсдам“, пред Бензиностанция „SNG”, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 4384/2019г. по описа на РРС, в частта от 794.90 лева /седемстотин деветдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ до пълния предявен размер от 1 063.85 лева /хиляда шестдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Община – гр.Русе, ЕИК *********, с адрес: гр.Русе, пл.Свобода № 6, да заплати на Застрахователно АД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5,ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева – направени по заповедното производство – по ч.гр.дело № 4384/2019г. по описа на РРС, разноски.

ОСЪЖДА Община – гр.Русе, ЕИК *********, с адрес: гр.Русе, пл.Свобода № 6, да заплати на Застрахователно АД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.“Позитано“ № 5,ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Иво Груев, сумата от 308.96 лева /триста и осем лева и деветдесет и шест стотинки/ - направени по настоящото дело разноски, по компенсация.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: