Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 27. 01. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на тринадесети януари през двехиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7968 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от О.П. против ***. В молбата се
твърди, че на 15. 05. 1992 год.
в ******от ****** е било подадено заявление вх.№ *** за възстановяване на собствеността
върху 210, 000 дка. ниви в землището на ***. Твърди се,
че с протокол № ***год. ПК ***е признала и определила за
възстановяване на заявителя правото на собственост върху земеделски земи- нива
от 210, 000 дка. в землището на ***. Твърди се, че
след изработване и влизане в сила на плановете за земеразделяне за землищата на
*** и на *** със свое решение
№ ***год. ПК *** е възстановила на ****** правото на собственост върху недвижим
имот- нива
от 209, 999 дка.,
от които 12, 349 дка.
трета категория и 197, 650
дка. пета категория, находяща се в
землището на ***, ***, имот № ***по
плана за земеразделяне, при граници: № ***нива на ******, № ***нива ***, № ***полски
път на ******, № ***залесена територия на ******, № ***полски път на ******. Твърди се, че от влизането в
сила на това решение имотът е бил
частна собственост на училището. Твърди се, че оттогава до завеждане на
исковата молба селскостопанското
училище винаги е считало описаната по- горе
нива за своя собственост. Твърди се, че същото се е регистрирало с тази земя
като земеделски производител по Закона за подпомагане на земеделските
производители, от 2007 год.
редовно е кандидатствало с нея за подпомагане по схемата
за единно плащане на площ до стопанската 2016/ 2017 год.
включително, а така също я използвало както за провеждане на учебна практика,
така и за финансово подпомагане на бюджета си. Твърди се, че с решение № ***год. по заявление вх. № ***год. ******е
отказала да възстанови на ******правото на собственост върху недвижим имот- нива от 200, 000 дка.,
находяща се в землището на ***, ***, поради факта, че 146, 000 дка.
от тях били собственост на ДПФ и били предоставени за ползване на заявителя,
съгласно решение № ***год.
по заявление вх. № ***год.
на ******и заповед № ***год.
на МЗ, о***, а останалите 54, 000
дка. били под стопанския двор на *** /***/.
Твърди се, че към момента на завеждане на исковата молба посочените като
предоставени за ползване на заявителя 146, 000
дка. представлявали нива от 149, 290
дка., трета категория, находяща се в землището на ***, ***, имот с № *** по плана за земеразделяне, при
граници: № ***полски път на О.П. *** ***, № *** полски път на О.П. № ***пасище, мера
на ОПФ, съгласно *** год., изд. от ***. Твърди се, че по силата на решение № ***год.
по заявление вх. № ***год.
на ****** и
посочената заповед № ***год.
на МЗ, ***, *** /сега *** ***/, ползвало без
прекъсване предоставената му земеделска земя- оттогава и до стопанската 2016/ 2017 год.
включително, което било видно от приложените разпечатки от справки, съдържащи
информация за бенефициенти за ДП /кампании от 2007 до 2016 год./,
извлечени от официалната интернет- страница на ***. Твърди се, че със заповед № *** год.
на министъра на образованието и науката
/обн. ДВ, бр. 39/ 25. 04. 2003 год./,
издадена на основание §6 и в съответствие с чл. 18 от Закона за професионалното
образование и обучение, били определени държавните и общинските професионални
училища и професионални гимназии- институции в системата на професионалното
образование и обучение, съгласно приложение
към т. 1 на
същата заповед. Твърди се, че видно от нея, че ****** се определял като държавна по вид ***. Твърди се, че на 13. 10. 2015 год.
в ДВ, бр. 79, е бил обнародван новоприетият Закон
за предучилищно и училищно образование- в сила от ***год., § 10, ал. 1, в
който се предвиждало, че заварените до влизането в сила на закона професионални
гимназии, финансирани от ***, каквато към същия момент била и ***, ставали
общински. Твърди
се, че в изпълнение на горната законова разпоредба, с решение ***от протокол *** от
заседание, проведено на ***год.
на *** е било дадено съгласие за промяна на статута на ******от държавно в
общинско училище, считано от ***год.-
датата, на която влизал в сила новия Закон за предучилищно и училищно
образование. Твърди се, че също било дадено съгласие, от същата дата,
гимназията да бъдела финансирана по реда на чл. 280 и сл. от ЗПУО- от общинския
бюджет, както и О.П. да придобиела безвъзмездно от Държавата, предоставените до
влизането в сила на закона на училището земеделска земя, имоти и вещи, както и
земеделската земя, имотите и вещите, собственост на училището, считано от ***год. Твърди се, че със заповед № *** год. на министъра
на образованието и науката, обнародвана в ДВ, бр. 52/ 08. 07. 2016 год.,
****** била
определена със статут на общинско училище по смисъла на чл. 10 ал. 4 от действащия към този момент ЗНП
/отм./. Твърди се, че съгласно
посочения законов текст общински били детските градини, училищата и
обслужващите звена, които се финансирали от общинските бюджети, а
предоставените им за ползване имоти били публична общинска собственост. Твърди се, че от датата на влизане в сила на
заповедта на министъра на образованието и науката-
23. 07. 2016 год.,
предоставената за ползване на ******нива
от 149, 290
дка., трета категория, находяща се в
землището на ***, ***, имот с № ***по плана за земеразделяне, бил публична
общинска собственост по силата на закона. Твърди се, че волята на законодателя
за обвързване собствеността на предоставените за ползване имоти на
образователните институции с източника им на финансиране била последователно
развита и в новоприетия закон
за предучилищно и училищно образование- в сила от ***год., в чийто чл. 302 било разписано, че държавните и
общинските недвижими имоти, предоставени за управление на държавните и
общинските училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно
развитие, били публична държавна, съответно публична общинска собственост, а от
датата на влизане в сила на акта за обявяване на държавно училище за общинско,
имотите- публична държавна собственост, предоставени на училището преди
обявяването му за общинско, преминавали в собственост на общината, на
територията на която се намирали
имотите, и ставали публична общинска собственост, а вещите- държавна
собственост, ставали собственост на общината, финансираща училището. Твърди се, че с решение ***от протокол ***от заседание,
проведено на ***год. на ***,
изменено с ***от протокол ***от заседание,
проведено на ***год.,
било разпоредено преобразуване на общинската *** ***чрез вливане в общинското ***
***, считано от ***год. Твърди се,
че със
заповед № *** год.
на министъра на образованието и науката,
обнародвана в ДВ, бр. 58/ 18. 07. 2017 год.,
*** ***била преобразувана чрез вливане в *** ***, считано от ***год. Твърди се, че с ***от протокол ***от заседание,
проведено на ***год. на ***,
на ******било предоставено за управление, разпореждане и стопанисване част от
имуществото на преобразуваната *** ***, като описаните по-горе земеделски земи
не били част от предоставеното имущество. Твърди се, че вследствие на
извършеното преобразуване процесните нива
от 209, 999 дка.,
находяща се в землището на ***, ***,
имот № ***, и нива
от 149, 290 дка.,
находяща се в землището на ***, ***, имот с № ***, са
собственост на О.П. по силата на закона и като правоприемник на преобразуваната
*** ***. Твърди
се, че в края на м. септември 2017 год.
служители на О.П. случайно установили, че на интернет- страницата на ***била публикувана заповед № ***год.
на директора на ***, с която била открита
процедура за провеждане на търг /втора тръжна сесия/ за отдаване под наем и
аренда на свободните земеделски земи от държавния поземлен фонд в *** за стопанската 2017/ 2018 год.,
като на стр. 3
от предложението били включени и двете ниви, описани по- горе. Поради това, ищецът счита, че
правото му на собственост се оспорва от ответника, което
обуславя и правния интерес от предявяването на настоящия иск. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника правото му
на собственост върху процесните недвижими имоти. Претендира и присъждане на
направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното:
Производството
е образувано по предявените от О.П. при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове, които са обусловени от
съществуващия между страните спор относно принадлежността на правото на
собственост върху два земеделски имота: нива
с площ от 209, 999 дка., от които 12, 349 дка. трета категория и 197, 650 дка.
пета категория, находяща се в ***, съставляваща имот № ***по плана за
земеразделяне за землището на ***, и нива
с площ от 149, 290 дка., трета категория, находяща се в ***, съставляваща имот
№ ***по плана за земеразделяне за землището на ***. В качеството му на страна,
заявяваща право на собственост върху описаните по- горе имоти, ищецът следва да
установи по пътя на пълно и главно доказване съществуването на отричаното от
ответника право на собственост, т. е. наличието на предпоставките за възникване
на въведените от него придобивни основания. Тук е мястото да се отбележи, че и
двата земеделски имота са били заявени за възстановяване пред ******, като
последната е постановила множество решения, които са приложени по делото. Според трайната съдебна практика тези решения имат
конститутивно действие, т. е. от тях настъпва реституционният ефект. По своето
естество решенията представляват индивидуални административни актове,
постановени в едностранно безспорно производство, развиващо се между заявителя
и административния орган по поземлена собственост, в което се преценява дали е
налице право на възстановяване на собствеността. В това производство не
участват заинтересовани лица, нито пък могат да се разрешават спорове за
собственост. В случай, че трето лице оспорва правото на заявителя за
възстановяване на собствеността върху конкретен имот и претендира за себе си
това право, има възможност да установи твърденията си в спорно исково
производство. Освен това ако третото лице счита, че правото му на собственост
върху определен имот е засегнато от позитивно решение на поземлената комисия,
респ. общинската служба по земеделие, то може в спорния исков процес за
собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и материалната
законосъобразност на това решение. Тази възможност произтича пряко и от разпоредбата
на чл. 17 ал. 2 от ГПК. В настоящия случай и двете страни са се
възползвали от процесуалното право да оспорят по реда на косвения съдебен
контрол валидността и законосъобразността на постановените от ПК ***решения,
касаещи спорните земеделски имоти, и по- конкретно ***от ***год. ***от ***год., две решения под *** год., решение ***год., решение ***год. и решение *** год. Съдът счита, че горните решения са издадени в съответната форма и в рамките
на материалната компетентност на административния орган, поради което не са
нищожни. Изтъкнатите от процесуалния представител на ответника доводи за нарушаване
на изискванията на чл. 60 ал. 4 /отм./ от ППЗСПЗЗ при формирането на състава на
комисията при част от оспорените решения не могат да бъдат споделени, доколкото
с редица решения на ВКС на РБ /срв. решение № 750- 2010- I г. о., решение № 193- 2011- I г. о.,
решение № 912- 2011- I г. о. и други/ е преодоляно съществуващото противоречие в
съдебната практика по въпроса за значението на състава, посочен във визираната
по- горе разпоредба на ППЗСПЗЗ, и е прието, че не касае за нищожни
административни актове. Поради това съдът приема, че оспорените решения са
валидни, но се явяват незаконосъобразни, тъй като административният орган по
поземлена собственост неправилно е преценил, че са налице материалноправните
предпоставки за възстановяване на единия от процесните имоти на заявителя ******,
а на другия- на държавния поземлен фонд. От приложените
по делото многобройни писмени доказателства се установява, че собствени на ******са
били само 286, 30 дка. ниви в землището на ***, които са били придобити преди
колективизацията и са фигурирали в емлячния регистър на ***. Останалите две
ниви, които са предмет на настоящото производство, не са били включени в ТКЗС и
не са били част от кооперативното земеползване, а са били преотстъпени
/подарени/ на държавата по силата на ПМС № 651/ 11. 10. 1950 год., причислени
към държавния поземлен фонд, а впоследствие предоставени за ползване на ******.
Оттук следва изводът, че тези имоти са подлежали на възстановяване на
правоимащите лица на основание чл. 10 ал. 3 от ЗСПЗЗ, а не са били държавна
собственост. Именно поради това същите не са подлежали на служебно установяване
от общинската служба по земеделие /чл. 45 ал. 1 от ППЗСПЗЗ/ с
решенията по чл.18ж или по чл. 27
от ППЗСПЗЗ, които се изпращат за актуване по
установения ред /чл. 47
ал. 6 от ППЗСПЗЗ/.
При тези обстоятелства става
ясно, че е липсвало правно основание за реституиране на процесната нива
с площ от 209, 999 дка. в полза на ******, а
от друга страна учебното заведение не се е легитимирало като собственик и на
другия процесен имот- нива с площ от 149, 290 дка., тъй като този имот не е бил държавна собственост по
смисъла на чл. 24 ал. 1 от ЗСПЗЗ, а е подлежал на възстановяване на трети лица,
по отношение на същия не е имало издаден надлежен акт по чл. 24 ал. 2 от ЗСПЗЗ
и съответно не би могло с влизането в сила на ЗПУО да настъпи твърдяната от ищеца трансформация на правото
на ползване в право на собственост.
В заключение може да се
обобщи, че ищецът О.П. не е доказал наличието на въведените с исковата молба
придобивни основания досежно правото на собственост върху процесните земеделски
имоти, поради което предявените обективно съединени искове по чл. 124 ал. 1 от ГПК следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал.
3 и 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение за трите съдебни инстанции в размер общо на 900 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от О.П. ***, с
административен адрес: ***, ***, представлявана от ******, против *** ***, с
административен адрес: ***, обективно съединени искове по чл. 124 ал. 1 от ГПК
за установяване правото на собственост
на ищеца върху следните земеделски имоти:
нива
с площ от 209, 999 дка., от които 12, 349 дка. трета категория и 197, 650 дка.
пета категория, находяща се в ***, съставляваща имот № *** по плана за
земеразделяне за землището на ***, и
нива с площ от 149, 290 дка., трета категория, находяща се в ***, съставляваща
имот № ***по плана за земеразделяне за землището на ***.
ОСЪЖДА О.П. ***, с административен адрес: ***, ***,
представлявана от ******, да заплати на *** ***, с административен адрес: ***,
юрисконсултско възнаграждение за три съдебни инстанции в размер общо на 900 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: