РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, 16.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Б“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
	ЧЛЕНОВЕ:    мл. съдия	СТАНИМИРА И. АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ

при участието на секретаря Капка Лозева,

като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 13111 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби на ответниците в първоинстанционното производство Г.М.М., И.М.Н. и Й.С.Н. срещу Решение № 12429/05.08.2016 г. по гр. дело № 72351/2014 г. на Софийския районен съд, 67. състав, с което е допусната по иска на М.Н.Н. делба на следните недвижими имоти:

На самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1384.2038.5.73, представляващ апартамент № 73 с адрес: София, ж.к. „*******, с площ 77, 08 квадратни метра, при съседи: на същия етаж в сградата – самостоятелни обекти с идентификатори 68134.1384.2038.5.21 и 68134.1384.2038.5.72, под апартамента – няма, над апартамента – самостоятелен обект с идентификатор 68134.1384.2038.5.77, ведно с прилежащото му избено помещение № 73 с площ 3 кв.м., както и на 1, 872 % идеални части от общите части на сградата, между Г.М.М. при квота 5/8 идеални части; И.М.М. и Й.С.Н. – общ дял от 2/8 идеални части в условията на съпружеска имуществена общност, и М.Н.Н. – при квота 1/8 идеална част.

На самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4359.214.1.4, представляващ апартамент № 4 с адрес: София, ж.к. *******, с площ 42, 04 кв.м., при съседи: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатор: 68134.4359.214.1.5 и 68134.4359.214.1.3, под апартамента – самостоятелни обекти с идентификатор: 68134.4359.214.1.2, над апартамента – самостоятелни обекти с идентификатор: 68134.4359.214.1.7, ведно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ от 3, 22 кв.м., както и с 3, 962 % идеални части ото общите части на сградата, между И.М.Н. – с квота 5/8 идеални части; И.М.Н. и Й.С.Н. – с квота 2/8 идеални части в общ дял при условията на съпружеска имуществена общност, и М.Н.Н. – с квота от 1/8 идеални части.

На дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот IV-156 от квартал 17 в местността „*****“ по плана на село Л., община Своге, Софийска област, одобрен със заповед № 3645/09.12.1965 г. на ОНС – София и геодезично заснемане от месец юни 2014 г. за попълване на вилна сграда в кадастралния план на село Л., целият с площ 1 484 кв. м., при съседи на имота: от север – УПИ I-130, УПИ ΙΙ-130; УПИ VII-130 и ΙΙΙ-130; от запад – улица, от юг – УПИ V 157, заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 37 кв. м. и паянтова сграда от кирпич с площ 12 кв.м., между Г.М.М. – при квота 3/8 идеални части; И.М.Н. – при квота 2/8 идеални части; Константин М.Н. – при квота 2/8 идеални части, и М.Н.Н. – при квота от 1/8 идеална част.

В жалбите се излагат идентични оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба на двата имота в град София – апартамент  № 73 и апартамент № 4, и за неправилност на същото поради необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че с исковата си молба въззиваемият  бил предявил претенция единствено за делба на имота в село Л., а съдът неправилно бил допуснал делба и на другите два имота – апартаменти в София. Твърди се, че съдът не бил осигурил възможност на въззивниците да предявят исканията си по сметки, както и че първоинстанционния съд не бил съобразил прехвърлянето на идеални части от имота в село Л. от съделителя К.М.Н. на И.М.Н. с договор за продажба от 2013 г., като квотите били определени грешно.

Постъпил е отговор на въззивните жалби от въззиваемия М.Н.Н.. В същия се иска отхвърляне на жалбите, като се сочи, че волята му в исковата молба е ясна – да се допусне делба на три имота, като му се възложи единият от тях – този в село Л.. Излагат се подробни съображения.

С Определение от 09.11.2017 г. съдът е констатирал смъртта на въззивника И.М.Н. и е конституирал в производството като негови наследници съпругата му Й.С.Н. и двете му дъщери – Е.И.Н.-В. и В.И.Н.. Със становища от 30.11.2017 г. и 04.12.2017 г. същите са заявили, че поддържат въззивната жалба на наследодателя си И.М.Н..

С протоколно определение от 17.05.2018 г. съдът е констатирал смъртта на въззиваемия К.М.Н. и е конституирал в производството като негови наследници Е.Н.Н., Г.М.М., М.Н.Н., Й.С.Н., Е.И.Н. и В.И.Н..

Новоконституираната страна – Е.Н.Н., не е представила становище по делото.

Първоинстанционният съд е установил, че трите посочени по-горе недвижими имоти – апартамент № 73 с идентификатор: 68134.1384.2038.5.73, и с адрес: София, ж.к. „*******; апартамент № 4, с идентификатор: 68134.4359.214.1.4, и с адрес: София, ж.к. *******; и дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот IV-156 от квартал 17 в местността „*****“ по плана на село Л., община Своге, Софийска област, са собственост на В.М.М., която ги е придобила чрез покупка (за имота в село Л. и апартамент № 4) и като обезщетение по ЗТСУ (за апартамент № 73), като това е удостоверено с неоспорени нотариални актове. Софийският районен съд е установил, че В.М.М. е починала на 01.01.2008 г. и е оставила като наследници – тримата си братя И.М.Н., К.М.Н. и Г.М.М., както и децата на брат си Н.М.Н. (за когото е прието, че е починал през 2006 г.) – М.Н.Н. и Е.Н.Н.. Прието е, че всеки от тримата братя - И.М.Н., К.М.Н. и Г.М.М., е наследил по 1/4 идеална част от имуществото на В.М., а всеки от племенниците ѝ – М.Н.Н. и Е.Н.Н. – по 1/8 част, в съответствие с правилата на чл. 8, ал. 1 ЗН и чл. 10, ал. 2 ЗН. Установено е също така, че на 02.04.2013 г. И.М.Н., наследник на 1/4 от имуществото на В.М. е сключил граждански брак с Й.С.Н..

По отношение на апартамент № 73 е прието, че с нотариален акт № 35/31.03.2009 г. И.М.Н. е дарил своята 1/4 идеална част от този имот на Г.М.М., а с нотариален акт № 42/06.06.2012 г. Е.Н.Н. е дарила своята 1/8 идеална част от този имот също на Г.М.М.. Така е прието, че същият е станал собственик на 5/8 идеални части от този имот, находящ се в София, ж.к. „*******, ап. 73. Прието е също така, че с нотариален акт № 105/06.12.2013 г. К.М.Н. е продал своята 1/4 от апартамент № 73 на И.М.Н., но тъй като към този момент същият е бил в брак полученото имущество има характер на съпружеска имуществена общност, която е възникнала при квоти от по 1/8 идеална част от имота за И.М.Н. и Й.С.Н.. Така по отношение на съсобствеността е установено, че към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция квотите в съсобствеността на този имот са: 1) 5/8 идеални части за Г.М.М.; 2) общ дял – 2/8 идеални части в условията на съпружеска имуществена общност между И.М.Н. и Й.С.Н., и 3) 1/8 идеална част за М.Н.Н..

По отношение на апартамент № 4 е прието, че с нотариален акт № 34/31.03.2009 г. Г.М.М. е дарил своята 1/4 идеална част от апартамента на И.М.Н., а с нотариален акт №  40/06.06.2012 г. Е.Н.Н. е дарила своята 1/8 идеална част от апартамента също на И.М.Н.. С това е прието, че И.М.Н. е станал собственик на 5/8 идеални части от този имот, находящ се в София, ж.к. *******. Прието е също така, че с нотариален акт № 104/06.12.2013 г. К.М.Н. е продал своята 1/4 от апартамент № 4 на И.М.Н., но тъй като към този момент същият е бил в брак полученото имущество има характер на съпружеска имуществена общност, която е възникнала при квоти от по 1/8 идеална част от имота за И.М.Н. и Й.С.Н.. Така по отношение на съсобствеността е установено, че към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция квотите в съсобствеността на този имот са: 1) 5/8 идеални части за И.М.М. (лична собственост); 2) общ дял – 2/8 идеални части в условията на съпружеска имуществена общност между И.М.Н. и Й.С.Н., и 3) 1/8 идеална част за М.Н.Н..

По отношение на дворното място в село Л., община Своге, и намиращите се в него постройки е прието, че с нотариален акт № 13/30.01.2013 г. Е.Н.Н. е дарила своята 1/8 идеална част от поземления имот и сградите в него на Г.М.М.. Така по отношение на съсобствеността е установено, че към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция квотите в съсобствеността на този имот са: 1) 3/8 идеални части за Г.М.М.; 2) 2/8 идеални части за И.М.М. (лична собственост); 2) 2/8 идеални части за К.М.Н., и 3) 1/8 идеална част за М.Н.Н..

При служебната проверка на обжалваното решение за валидност по реда на чл. 269 ГПК настоящият съдебен състав не установява пороци, които биха могли да доведат до нищожност на решението.

Решението е постановено по предявен иск при липса на абсолютни и относителни процесуални пречки, поради което същото е допустимо. Не отговарят на тълкуването на волята на ищеца изложените от въззивниците съображения, че същият не бил поискал делба на три имота, а само на един – дворното място в село Л., Софийска област. В исковата молба изрично са изложени твърдения за съсобственост на три недвижими имота (заедно с построените в тях сгради и прилежащите им части), както и основанието, от което е възникнала съсобствеността – наследствено правоприемство на В.М.М., а в петитума изрично е посочено „да допуснете делба... на описаните недвижими имоти“ (на лист 3 от първоинстанционното дело). Множественото число, употребено в петитума на исковата молба ясно сочи на воля за допускане на делбата за повече от един имот. Изявлението по отношение на имота в село Л. гласи: „единствено претендирам по отношение на възлагането ми на имот... в с. Л.“ (лист 3 от първоинстанционното дело, предпоследен абзац). Очевидно е, че в тази част се прави искане за разпределяне във втората фаза на делбата – по нейното извършване, на имота в село Л. (заедно с построените в него сгради) в полза на ищеца М.Н.Н.. С оглед на изложеното първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице претенция за делба на три недвижими имота.

По изложените във въззивната жалба оплаквания за правилност на първоинстанционното решение настоящият съдебен състав намира следното:

Между страните не се спори по отношение на установените от първоинстанционния съд квоти в съсобствеността по отношение на апартамент № 73 с адрес: София, ж.к. „*******, ап. 73, и апартамент № 4 с адрес: в София, ж.к. *******. Въпреки това доколкото делото се води по делбен процес, настоящият съдебен състав следва да изложи свои мотиви по приложението на императивните материалноправни норми, на които се позовал първоинстанционния съд, както и по отношение на това дали са спазени правата на закриляната от закона страна – поставеният под пълно запрещение К.М.Н. (съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Следва да се има предвид, че никоя от страните не е оспорила фактическите констатации на първоинстанционния съд относно начина, по който В.М. е придобила правото на собственост върху поделяните имоти – с нотариален акт за покупка и чрез обезщетение по реда на ЗТСУ, смъртта на общата наследодатЕ.В.М., гражданския брак на И.М.Н. и извършените прехвърлителни сделки между сънаследниците на В.М. (оспорва се преценката на първоинстанционния съд за това, че не е взел предвид сдЕ.на К.М.Н. с имота в с. Л., а не, че неправилно е прието, че е извършена някоя от описаните в първоинстанционното решение сделки). Поради това въззивният съд следва да приеме тези фактически констатации за правилни, тъй като установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не подлежи на инстанционен контрол, освен ако не са направени такива възражения във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

При правната преценка на първоинстанционното решение се установява на първо място, че правилно съдът е установил квотите на наследниците по закон на починалата на 01.01.2008 г. В.М.М.. Според приложеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ГР-14-1962/17.06.2014 г. (на лист 5 от първоинстанционното дело) същата не е била омъжена, не е оставила след смъртта си деца или преживели родители или други възходящи. Следователно по правилото на чл. 8, ал. 1 ЗН наследството се разпределя между братята ѝ. Съгласно представеното удостоверение починалата В.М. е имала четирима братя – Г.М.М., И.М.Н., К.М.Н. и Н.М.Н. (починал на 20.11.2006 г.) Следователно съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗН на всеки от тези братя се пада по 1/4 част от наследството на В.М., като такава е квотата на тримата преживели братя – въззивниците Г.М.М. и И.М.Н., и въззиваемият К.М.Н.. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗН в наследството починалият преди В.М. неин брат – Н.М.Н., се замества в наследството от своите деца – М.Н.Н. и Е.Н.Н., които наследяват неговия наследствен дял от 1/4 от наследственото имущество („по коляно“ – чл. 10, ал. 3 ЗН). Всеки от двамата следва да получи равен дял, или по 1/8 от това имущество съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН. Следователно първоинстанционният съд правилно е преценил, че към 02.01.2008 г. квотите в наследството на починалата В.М. са били както следва:

1/4 от наследствената маса – за Г.М.М.,

1/4 от наследствената маса – за И.М.Н.,

1/4 от наследствената маса – за К.М.Н.,

1/8 от наследствената маса – за М.Н.Н., и

1/8 от наследствената маса – за Е.Н.Н..

Не се установяват пороци на приетите от първоинстанционния съд за извършени разпоредителни сделки, с които И.М.Н. е дарил своята 1/4 идеална част от имота с адрес: София, ж.к. „*******, ап. 73, на Г.М.М., а Е.Н.Н. е прехвърлила безвъзмездно с дарение своята 1/8 идеална част от имот с адрес: София, ж.к. „*******, ап. 73, на Г.М.М.. Така той е придобил 5/8 идеални части от правото на собственост върху същия (1/4 + 1/4 = 1/2 = 4/8 + 1/8 = 5/8).

Установява се, че e извършена с нотариален акт № 105/06.12.2013 г., том I, рег. № 6896, нот. дело № 95/2013 г. на нотариус А.З.-И.с регистрационен № 34 в Нотариалната камара, продажба на 1/4 идеална част от апартамент № 73 от поставения под пълно запрещение К.М.Н. (съгласно Решение № 153/12.04.1973 г. по гражданско дело № 1335/1973 г. на Софийския градски съд, на лист 42 от първоинстанционното дело) в полза на И.М.Н.. Съгласно текста на същия акт (на лист 144 – 145 от въззивното дело) актът е подписан от Г.М.М., който действа като настойник на запретения К.Н.. Обстоятелството, че настойник е именно Г.М.М. се установява от приложеното на лист 47 от първоинстанционното дело удостоверение, издадено от органа по настойничество и попечителство на Столична община, район „Н.“, на 07.01.2013 г. Продажбата е сключена при условията на чл. 5, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 130, ал. 3 СК – след съдебно разрешение, дадено от Софийския районен съд с Решение № 86/08.11.2012 г. по гражданско дело № 19685/2012 г. на 117. състав.

По време на извършване на сделката обаче въззивникът И.М.Н. е бил в граждански брак с Й.С.Н.. Доколкото съгласно чл. 20 СК се предполага, че между съпрузите се прилага законов режим на общност, ако не е установено друго, а по делото такива твърдения не са направени, следва да се приеме, че между съпрузите се прилага законов режим на общност. Съгласно
чл. 21, ал. 1 СК придобитите по време на брака при режим на общност от един от съпрузите вещни права стават обща собственост (съпружеска имуществена общност), освен ако не е оборена презумпцията за съвместен принос (чл. 21, ал. 3 СК). Тъй като по делото няма твърдения за липса на принос, следва да се приеме, че с този акт на разпореждане И.М.Н. е придобил прехвърлената му 1/4 идеална част в условията на неделима съпружеска имуществена общност със съпругата си – Й.С.Н..

Останалата 1/8 идеална част от правото на собственост на апартамент № 73 е останала да принадлежи на М.Н.Н., или Софийският районен съд правилно е определил квотите в съсобствеността на апартамент № 73.

Не се установяват пороци на приетите от първоинстанционния съд за извършени разпоредителни сделки, с които Г.М.М. е дарил своята 1/4 идеална част от имота с адрес: София, ж.к. *******, на И.М.Н., а Е.Н.Н. е прехвърлила безвъзмездно с дарение своята 1/8 идеална част от имот с адрес: София, ж.к. *******, на И.М.Н.. Така той е придобил лично за себе си 5/8 идеални части от правото на собственост върху същия (1/4 + 1/4 = 1/2 = 4/8 + 1/8 = 5/8).

Установява се, че е извършена с нотариален акт № 104/06.12.2013 г., том I, рег. № 6894, нот. дело № 94/2013 г. на нотариус А.З.-И.с регистрационен № 34 в Нотариалната камара, продажба на 1/4 идеална част от апартамент № 4 от поставения под пълно запрещение К.М.Н. (съгласно Решение № 153/12.04.1973 г. по гражданско дело № 1335/1973 г. на Софийския градски съд, на лист 42 от първоинстанционното дело) в полза на И.М.Н.. Съгласно текста на същия акт (на лист 144 – 145 от въззивното дело) актът е подписан от Г.М.М., който действа като настойник на запретения К.Н.. Обстоятелството, че настойник е именно Г.М.М. се установява от приложеното на лист 47 от първоинстанционното дело удостоверение, издадено от органа по настойничество и попечителство на Столична община, район „Н.“, на 07.01.2013 г. Продажбата е сключена при условията на чл. 5, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 130, ал. 3 СК – след съдебно разрешение, дадено от Софийския районен съд с Решение № 86/08.11.2012 г. по гражданско дело № 19685/2012 г. на 117. състав.

По време на извършване на сделката обаче въззивникът И.М.Н. е бил в граждански брак с Й.С.Н.. Доколкото съгласно чл. 20 СК се предполага, че между съпрузите се прилага законов режим на общност, ако не е установено друго, а по делото такива твърдения не са направени, следва да се приеме, че между съпрузите се прилага законов режим на общност. Съгласно
чл. 21, ал. 1 СК придобитите по време на брака при режим на общност от един от съпрузите вещни права стават обща собственост (съпружеска имуществена общност), освен ако не е оборена презумпцията за съвместен принос (чл. 21, ал. 3 СК). Тъй като по делото няма твърдения за липса на принос, следва да се приеме, че с този акт на разпореждане И.М.Н. е придобил прехвърлената му 1/4 идеална част в неделима съпружеска имуществена общност със съпругата си – Й.С.Н..

Останалата 1/8 идеална част от правото на собственост на апартамент № 4 е останала за М.Н.Н., или първоинстанционният съд правилно е определил квотите в съсобствеността на поделяния имот.

Не се установяват пороци на приетата от първоинстанционния съд за извършена разпоредителна сделка, с които Е.Н.Н. е дарила своята 1/8 идеална част от имота, представляващ урегулиран поземлен имот IV-156 в квартал 17 от плана на село Л., област Софийска, одобрен със Заповед № 3645/09.12.1965 г. на Г.М.М.. Така той е придобил лично за себе си 3/8 идеални части от правото на собственост върху същия (1/4 = 2/8 + 1/8 = 3/8).

С оглед новопредставените пред настоящата инстанция доказателства относно квотата на съсобствеността на К.М.Н. в този имот обаче въззивният съд достига до различни правни изводи спрямо установеното от първоинстанционния съд. С Нотариален акт № 14/30.01.2013 г., том Ι, рег. № 191,      дело № 14/2013 г. на нотариус А.Ч., с рег. № 153 на Нотариалната камара, идеалните части в съсобствеността на имота в село Л., общ. Своге, са продадени от К.М.Н. на И.М.Н.. Представянето на този акт е допустимо и пред въззивната съдебна инстанция, тъй като въззивният съд следва в производство за делба служебно да установи дяловете в съсобствеността, а и е налице хипотезата на чл. 226, ал. 3 ГПК, тъй като първоинстанционният съд не указал с доклада си доказателствена тежест на въззивника И.М.Н. (ответник в първоинстанционното производство).

Съгласно текста на същия акт (на лист 144 – 145 от въззивното дело) актът е подписан от Г.М.М., който действа като настойник на запретения К.Н.. Обстоятелството, че настойник е именно Г.М.М. се установява от приложеното на лист 47 от първоинстанционното дело удостоверение, издадено от органа по настойничество и попечителство на Столична община, район „Н.“, на 07.01.2013 г. Продажбата е сключена при условията на чл. 5, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 130, ал. 3 СК – след съдебно разрешение, дадено от Софийския районен съд с Решение № 86/08.11.2012 г. по гражданско дело № 19685/2012 г. на 117. състав.

Следователно сделката е сключена при спазване на изискванията на закона за извършване на разпоредителни сделки с имуществото на поставено под пълно запрещение лице и с него 1/4 идеална част от правото на собственост върху поделяния имот в село Л., общ. Своге, е била прехвърлена на И.М.Н.. Към датата на извършване на сделката последният не е бил в брак, а е встъпил в такъв едва на 02.04.2013 г. (съгласно удостоверение за граждански брак, представено на лист 101 от първоинстанционното дело), поради което и съпругата му Й.Н. не е придобила права върху тази част от имота към 30.01.2013 г.

По този начин И.М.Н. е придобил 4/8 идеални части от правото на собственост върху поземления имот (собствената си 1/4 и купената 1/4 = 2/4 = 4/8).

Така квотите в съсобствеността на урегулиран поземлен имот IV-156 в квартал 17 от плана на село Л., област Софийска, одобрен със Заповед № 3645/09.12.1965 г. и построените в него сгради, към датата на постановяване на първоинстанционното решение са: 4/8 за И.М.Н., 3/8 за Г.М.М., и 1/8 за М.Н.Н..

В настоящото производство обаче съдът следва да съобрази и настъпилите в хода на делото пред въззивната инстанция правоприемства съгласно правилото на
чл. 235, ал. 3 ГПК.

Установеното пред въззивния съд обстоятелство, че Константин М.Н. е починал на 26.10.2016 г. (съгласно препис-извлечение от акт за смърт № 753/26.10.2016 г. на район „Н.“, Столична община – на лист 105 от делото), е без значение за изхода от въззивното производство, доколкото се установява, че същият приживе е прехвърлил всичките си идеални части от поделяните имоти на брат си И.М.Н..

Установява се обаче, че съгласно представения и неоспорен препис-извлечение от акт за смърт № 741/24.07.2017 г. на район „Люлин“, Столична община (на лист 68 от въззивното дело), И.М.Н. е починал на 23.07.2017 г. Негови наследници съгласно неоспорено по делото удостоверение за наследници с изх. № РЛН17-УГ01-12888/27.07.2017 г. на район „Люлин“, Столична община (на лист 67 от въззивното дело) са съпругата му – Й.С.Н. и дъщерите му – Е.И.Н.-В. и В.И.Н.. Същите имат равни квоти в наследствената маса на И.М.Н. (по 1/3), тъй като съгласно
чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството децата на починалия наследяват по равни части, а съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.

Със смъртта на И.М.Н. бракът му с Й.С.Н. се е прекратил (чл. 44, т. 1 СК), а с прекратяването на брака съпружеската имуществена общност между двамата също се е прекратила съгласно правилото на
чл. 27, ал. 1 СК. След прекратяването на съпружеската имуществена общност дяловете на Й.С.Н. в поделяните имоти са се трансформирали в идеални части в режим на обикновена съсобственост по правилата на ЗС.

С оглед на настъпилото правоприемство на И.М.Н. дяловете в делбените имоти се разпределят така:

1. За апартамент № 73 с адрес: София, ж.к. „*******, ап. 73, делът на И.М.Н. от 1/8 част (или 3/24 идеални части) се разпределя на три части (по 1/24 идеална част) на Е.И.Н.-В. и В.И.Н., като квотата в съсобствеността на преживялата съпруга Й.С.Н. от 1/8 идеална част (или 3/24 части) се увеличава с още 1/24 част и същата има дял в съсобствеността от 4/24 части. Дяловете на останалите съсобственици се запазват или се получават следните делбени квоти:

- 15/24 части (=5/8 части) – за Г.М.М.;

- 4/24 части – за Й.С.Н.;

- 1/24 част – за Е.И.Н.-В.;

- 1/24 част – за В.И.Н., и

- 3/24 части – за М.Н.Н..

2. За апартамент № 4 с адрес: ***, в хода на процеса е настъпило частно правоприемство преди смъртта на И.М.Н. (починал на 23.07.2017 г.), като съгласно неоспорения по делото нотариален акт № 106/25.11.2016 г., том Ι, рег. № 5233, нот. дело № 93/2016 г. на нотариус А.З.-И., с рег. № 034 (на лист 150 – 151 от въззивното дело), И.М.Н. и съпругата му Й.С.Н. са прехвърлили своите 7/8 идеални части от имота, срещу поемане на задължение за издръжка и гледане от приобретателката, на И.Я.В.. Според представеното на лист 143 от делото удостоверение за семейно положение, съпруг и деца с изх. № РИЛ18-УГ01-4540, приобретателката Ирина В. е неомъжена, т.е. не е сключвала граждански брак до 12.09.2018 г. Съгласно неоспорения по делото нотариален акт № 51/25.04.2017 г., том Ι, рег. № 1877, нот. дело № 48/2017 г. на нотариус А.З.-И., с рег. № 034 (на лист 152 – 153 от въззивното дело) И.Я.В. е дарила придобития от нея имот на съделителката Е.И.Н.-В., като с това към датата на приключване на съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция последната притежава 7/8 идеални части от посочения поделян имот. Квотата на М.Н.Н. остава същата, или се получават следните делбени квоти:

- 7/8 части – за Е.И.Н.-В., и

- 1/8 част – за М.Н.Н..

3. За имота, представляващ дворно място – урегулиран поземлен имот IV-156 от кв. 17 по плана на село Л., общ. Своге, ведно с построените в него сгради делът на И.М.Н. от 4/8 идеални части (= 12/24) се разпределя на три части (по 4/24 идеална части всяка) на Е.И.Н.-В., В.И.Н., и Й.С.Н.. Квотите на Г.М.М. и М.Н.Н. се запазват, и за имота се получават следните делбени квоти:

- 4/24 идеални части – за Й.С.Н.;

- 4/24 идеални части – за Е.И.Н.-В.;

- 4/24 идеални части – за В.И.Н.;

- 9/24 идеални части (= 3/8) – за Г.М.М., и

- 3/24 идеални части (=1/8) – за М.Н.Н..

Първоинстанционното решение е било правилно с оглед представените пред първоинстанционния съд доказателства, но следва да се отмени поради установена по друг  начин в следствие на новопредставени доказателства пред въззивната инстанция фактическа обстановка, в частта, с която са определени квоти в делбената маса за имота в село Л., и да се отмени с оглед настъпилото в хода на въззивното производство наследствено правоприемство в останалата си част.

Относно разноските:

Съгласно чл. 355 ГПК разноските в делбеното производство се определят съобразно стойността на дяловете на съсобствениците, която ще се уточни във втората фаза на делбения процес. Поради това с настоящото решение отговорността за разноски не следва да се разпределя.

Така мотивиран, и като съобрази представените за пръв път пред въззивната инстанция нови доказателства и настъпилото в хода на въззивното производство наследствено правоприемство, Софийският градски съд, четвърти „б“ въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 12429/05.08.2016 г. по гр. дело № 72351/2014 г. на Софийския районен съд, 67. състав, В ЧАСТТА, с която е допусната делба на следния недвижим имот: дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот IV-156 от квартал 17 в местността „*****“ по плана на село Л., община Своге, Софийска област, одобрен със заповед № 3645/09.12.1965 г. на ОНС – София и геодезично заснемане от месец юни 2014 г. за попълване на вилна сграда в кадастралния план на село Л., целият с площ 1 484 кв. м., при съседи на имота: от север – УПИ I-130, УПИ ΙΙ-130; УПИ VII-130 и ΙΙΙ-130; от запад – улица, от юг – УПИ V 157, заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 37 кв. м. и паянтова сграда от кирпич с площ 12 кв.м., по отношение на участващите в делбата лица и техните квоти, като вместо това:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между

Г.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „*********;

Й.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „**********;

Е.И.Н.-В., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „*********;

В.И.Н., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „**********, и

М.Н.Н., с ЕГН: **********, с адрес: софия, ж.к. „***********, на следния недвижим имот:

дворно място, представляващо урегулиран поземлен имот IV-156 от квартал 17 в местността „*****“ по плана на село Л., община Своге, Софийска област, одобрен със заповед № 3645/09.12.1965 г. на ОНС – София и геодезично заснемане от месец юни 2014 г. за попълване на вилна сграда в кадастралния план на село Л., целият с площ 1 484 кв. м., при съседи на имота: от север – УПИ I-130, УПИ ΙΙ-130; УПИ VII-130 и ΙΙΙ-130; от запад – улица, от юг – УПИ V 157, заедно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 37 кв. м. и паянтова сграда от кирпич с площ 12 кв.м., при следните дялове:

- 4/24 идеални части – за Й.С.Н.;

- 4/24 идеални части – за Е.И.Н.-В.;

- 4/24 идеални части – за В.И.Н.;

- 9/24 идеални части – за Г.М.М., и

- 3/24 идеални части – за М.Н.Н..

 

ОТМЕНЯ поради настъпило в хода на производството правоприемство Решение № 12429/05.08.2016 г. по гр. дело № 72351/2014 г. на Софийския районен съд, 67. състав, В ОСТАНАЛТА МУ ЧАСТ, като след съобразяване на правоприемствата:

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между:

Г.М.М., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „**********;

Й.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „**********;

Е.И.Н.-В., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „**********;

В.И.Н., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „**********, и

М.Н.Н., с ЕГН: **********, с адрес: софия, ж.к. „**********, на следния недвижим имот:

самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1384.2038.5.73 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/12.10.2011 г., представляващ апартамент № 73 с адрес: София, ж.к. „******* ап. 73, в сграда № 5 (пет), разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1384.2038,  с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 77, 08 квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж в сградата – самостоятелни обекти с идентификатори 68134.1384.2038.5.21 и 68134.1384.2038.5.72, под апартамента – няма, над апартамента – самостоятелен обект с идентификатор 68134.1384.2038.5.77, ведно с прилежащото му избено помещение № 73 с площ 3 кв.м., както и на 1, 872 % идеални части от общите части на сградата, при следните дялове:

- 15/24 идеални части за Г.М.М.;

- 4/24 части – за Й.С.Н.;

- 1/24 част – за Е.И.Н.-В.;

- 1/24 част – за В.И.Н., и

- 3/24 части – за М.Н.Н..

ДОПУСКА извършването на съдебна делба между:

Елка И.Н.-В., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „*********,

Й.С.Н., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „**********,

В.И.Н., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „*********, и

М.Н.Н., с ЕГН: **********, с адрес: София, ж.к. „*********, на следния недвижим имот:

самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4359.214.1.4, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-14/06.03.2009 г., представляващ апартамент № 4 с адрес: София, ж.к. *******, самостоятелен обект в сграда № 1 (едно), разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4359.214, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; с площ 42, 04 кв.м., при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатор: 68134.4359.214.1.5 и 68134.4359.214.1.3, под апартамента – самостоятелни обекти с идентификатор: 68134.4359.214.1.2, над апартамента – самостоятелни обекти с идентификатор: 68134.4359.214.1.7, ведно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ от
3, 22 кв.м., както и с 3, 962 % идеални части от общите части на сградата, при следните квоти:

- 7/8 идеални части за Е. И.Н.-В., и

- 1/8 идеална част за М.Н.Н..

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 или 2 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.

		ПРЕДСЕДАТЕЛ:
		ЧЛЕНОВЕ:          1.                                2.