Решение по дело №5284/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262198
Дата: 1 юли 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20211100505284
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 01.07.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                                                                                                       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ А въззивен състав, в публичното съдебно заседание на 21.02.2022, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Георгиева

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Виолета Йовчева

                                                                           Димитър Ковачев

            При участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Д. Ковачев гр. дело № 5284 по описа за 2021 г.,

За да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „К.5“ЕООД чрез адвокат П. срещу Решение № 20036077/08.02.2021г, постановено по гр. д. № 57024/2019г. по описа на Софийски районен съд, 144 с-в, с което са уважени, предявените срещу жалбоподателя от „Л.“ООД частични искове по чл. 232 от ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ГПК за суми, дължими по договор за наем на недвижим имот, представляващи наемна цена, неустойки за забава и лихви за забава.

С жалбата моли решението да се отмени като неправилно и немотивирано.

Изложени са аргументи, че изводите на СРС са в противоречие със събраните по делото доказателства, както и че неоснователно са кредитирани показания на свидетел на другата страна-съпруг на управителя на ищцовото дружество. Недопустимо било да се претендира едновременно лихва за просрочване и неустойка за забава.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Софийски градски съд, при прове3рка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са частични искове за заплащане на наемна цена, лихва за забава и неустойка за неизпълнение:

От представения договор и анекси към него се установява размерът на уговорения наем, уговорка за заплащане на обезщетение в случай на забава в размер на 1 /един/ % на ден от месечната наемна цена за всеки ден забава, както и уговорка за плащане на неустойка за неизпълнение на задължения по договора, която е определена в твърд размер на два месечни наема

Няма спор по делото, че страните са сключили процесния договор за наем на имота. Няма спор и че до 31.05.2019г. имота е ползван от ответника. Няма спор и че на тази дата е извършен опис на движими вещи от частен съдебен изпълнител за задължения на трето за делото лице (предходен наемател на същият обект). Извършено е и запечатване и поставяне на охрана наета от взискателя (трето за делото лице). Безспорно е, че на 19.09.2019г. ищецът е влязъл в имота, както и че от 01.10.2019г. имота е отдаден под наем на друго лице. Няма спор и че за периода 01.05.2019-31.08.2019 г. не платена договорената наемна цена.

Спорът по делото се концентрира във въпроса дали при фактическа невъзможност да се ползва имота не по вина на наемателя последния дължи плащане на наемната цена, съответно на договореното обезщетение за забава и неустойката.

За да уважи частичните искове СРС е приел позовавайки се на практика на ВКС, че фактът на неползване на имота без вина на наемателя е ирелевантен за задължението му да заплаща наемът. Приел е, че в такава хипотеза защитата на наемателя е чрез разваляне на договора, но не и чрез отказ да се плаща наемът.

СГС споделя тези изводи на СРС. Същите са подкрепени и от Практиката на ВКС (посоченото от СРС решение).

В случая няма данни и твърдения наемателя да е прекратил действието на договора и следователно дължи цената за наемането му до деня в който договора е прекратен и имота предаден на наемодателя. Договорът в случая е прекратен от наемодателя с нотариалната покана връчена на 12.09.2019г., която съдържа изрично изявление за прекратяване на договора.

Не се спори, че наемодателя си е върнал фактическата власт на 19.09.2019г.

Искът е за период до м.08.2018г вкл. и следователно е основателен.

Основателен е и искът за обезщетение за забавата, договорено между страните. Неправилна е квалификацията му дадена от СРС на иск за лихва. Касае се за клауза с която страните предварително уговарят размер на вреди от забавено изпълнение на парично задължение, а такава клауза има характер на наустойка. Това обаче не води до недопустимост на решението, тъй като са разгледани фактите на които се основава искът.

НЕПРАВИЛНО е уважен искът за неустойка за неизпълнение по чл. 6.1, изр. 1 от договора. Тази неустойка е компенсаторна (за неизпълнение), а задължението за плащане на наемна цена е парично и никога не може да има пълно неизпълнение, а само забавено. Ето защо и не може да се уговаря компенсаторна неустойка за забава в изпълнение на парично вземане. Вярно е, че в договора (чл. 6.1, изречение второ) се предвижда дължимост на тази неустойка и при прекратяване на договора предсрочно, но ищецът не се е позовал на това основание за дължимост на неустойката видно и от исковата и от уточнителната молба (в последната изрично се посочва, че се търси такава за забава). Решението в тази му част е неправилно и следва да се отмени, а частичния иск за сумата от 640,00 лева-неустойка да се отхвърли, като решението следва и да се ревизира в частта му по разноските.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски за първа инстанция имат и двете страни. За първа инстанция съобразно крайния изход на спора (уважени 78 % от размера на исковете) ищецът има право на разноски за вещо лице в размер на 195,00 лева; за държавна такса- 118,56 лева. и адвокатски хонорар в размер на 336,65 или общо на 650,21. СРС е присъдил 884 и решението в частта по разноските на ищеца следва да се отмени над сумата от 650,21 лева.

На ответника следва да се присъдят разноски за първа инстанция в размер на 22 % от сторените или сумата от 132 лева за адвокат.

За въззивното дело съобразно изхода по жалбата (уважени 22 % от обжалвания интерес) въззивникът ответник има право на разноски за държавна такса по жалбата в размер на 22,22 лева.

Въззиваемия няма право на разноски, защото не е доказал такива.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20036077/08.02.2021г, постановено по гр. д. № 57024/2019г. по описа на Софийски районен съд, 144 с-в, В ЧАСТТА С КОЯТО Е ОСЪДЕНО „К.5“ ЕООД, ЕИК ******със седалище гр.София и адрес на управление район ******, представлявано от управителя да заплати на „Л.“ ООД, ЕИК ******със седалище гр.София и адрес на управление ***, 171 СУМАТА ОТ 640,00 лева (като частичен иск от сумата от 6400 лева) - вземане за неустойка на основание чл.6,1 от глава VI на договора за наем от 14.07.2011г. ведно със законовата лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 07.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ТОЗИ ИСК като неоснователен.

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕТО и частта по разноските, присъдени в полза на Л.“ ООД над размера от 650,21 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „Л.“ ООД, ЕИК ******ДА ЗАПЛАТИ НА „К.5“ ЕООД, ЕИК ******СУМАТА ОТ 154,22 лева-разноски за двете съдебни инстанции.

Решението  не  подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.