О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2407
10.12.2018 град Бургас
Бургаският окръжен съд…..……………….…граждански
състав ………
на десети декември
две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като разгледа докладваното от Д.Динкова
…………………………….
гражданско дело № 1469 по описа за 2018
година
Производството по настоящото
дело е образувано по повод исковата претенция на „Бургасдоор“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: с. Черни връх 8122, общ. Камено, обл. Бургас, с
ЕИК *********, представлявано от управителя Иво Георгиев Ковачев, чрез адв.Т.,***,
против А.М.С., с постоянен адрес:***-6, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствени
на ищцовото дружество движими вещи, за периода от 25.09.2013 г. до 25.09.2018
г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че по силата на подписан на
12.01.2012 г. договор за изработка „АКЗ Бургас“ ЕООД, ЕИК *********, възложило
на ищеца изработката, доставката и монтажа на обзавеждане (кухненски мебели)
съгласно приложение № 1 към договора на
обща стойност 18 000 лв. с ДДС, със срок на изпълнение 15.04.2012 г. С
друг договор за изработка, подписан на 26.01.2012 г. между същите страни, била
възложена изработка, доставка и монтаж на обзавеждане съгласно приложение № 1
към договора на обща стойност 99 440 лв. с ДДС и срок на изпълнение
15.04.2012 г. В двата договора било изрично посочено, че изработеното следва да
бъде доставено и монтирано на обект на възложителя, а именно апартамент –
мезонет в гр. Бургас“, ул. „Копривщица“ № 100, ет. 5-6, като детайлите по
поръчката били решавани от ответника и неговата съпруга. Само плащанията били
извършвани от възложителя по договора – юридическо лице с управител ответника.
При подписване на договорите бил заплатен аванс в размер на 70 % от
ориентировъчната стойност на възложеното съобразно офертите, послужили като
основа за сключване на договорите. Окончателната стойност на изработеното
следвало да бъде определена въз основа на действително изработено и монтирано
след приемане на работата. Твърди се, че съгласно чл. 4.4 от договора от
12.01.2012 г., съответно чл. 4.6 от договора от 26.01.2012 г., собствеността на
изделията, предмет на двата договора, преминава върху възложителя след пълното
заплащане на стойността им.
Твърди се в исковата молба,
че сключването на договорите, отделните уговорки, фактът на изпълнение от
страна на ищеца, както и факта, че договорените цени не били изцяло платени, са
установени със задължителна за страните сила, произтичаща от влезлите в сила
решение № 136/06.06.2013 г. по т.д. № 331/2012 г. по описа на ОС-Бургас и
потвърждаващото го решение № 113/11.10.2013 г. по т.д. № 245/2013 г. по описа
на АС – Бургас. Заявява се, че по делото е установено от ОС-Бургас, че не изпълнителят
„Бургасдоор“ ЕООД, а възложителят „АКЗ
Бургас“ ЕООД е бил в неизпълнение на договорните си задължения, поради което
претенциите за връщане на даденото по развален договор за изработка и неустойка
за забавено изпълнение са били отхвърлени като неоснователни. Според ищеца, с решенията
е установено, че възложителят не е изплатил в пълен обем стойността на
договореното възнаграждение и изпълнителят е бил добросъвестна страна.
Заявява се, че поради липса на изпълнение на
задължението за плащане и с оглед на договореното, че до окончателното
изплащане доставеното и монтирано обзавеждане остава собственост на
изпълнителя, последният изпратил на 16.03.2015 г. на дружеството – възложител нотариална
покана, получена надлежно на 18.03.2015г. от управителя С., за заплащане на
сумата от 40 992 лв., представляваща остатъчната неплатена главница по
договорите, както и сумата от 1631.11 лв. месечно, представляваща наем за
монтираното мебелно обзавеждане и оборудване. Плащане и до момента не било
извършено от ответника като ползвател на изработените вещи, които все още били
собственост на ищеца.
С оглед качеството на ответника като управител на
дружеството-възложител и лице, което е подписало договорите за изработка и
извършило плащанията по тези договори, се изтъква неговото знание, че
изработеното е останало собственост на ищеца. В това си качество последният
получил държането на доставените и монтирани вещи, като и към настоящия момент той
живеел в обзаведения апартамент като ползвал лично вещите, без да са негова
собственост и без да има право на подобно ползване. Заявява се, че ответникът в
качеството си на физическо лице се обогатява със стойността на ползването на
следните вещи – мебели, обзавеждане и интериорни детайли, които не са негова
собственост, а именно: ламперия – 245 м.; шкаф баня детска; гардероб детска;
шкаф за мивки баня спалня; шкаф баня спалня отсреща; гардеробна; врати
апартамент; корони към врати дъб; корнизи в помещения; кошара с вътрешен размер
140/70; стъпала от дъб с чела; кухня комплект – проект „Перфект груп“
(дизайнерски салони „Spazio Personale“ Бургас, коригирана и адаптирана от „Бургас доор“),
заедно с монтираните в допълнение изработени от камък изделия, в това число
плотове, гърбове странични прегради и други елементи от кухнята.
Ползването на гореописаните
вещи и елементи на обзавеждането, отчитайки степента на амортизация, ищецът
остойностява на сумата от 750 лв. месечно. Уточнява, че се касае за
изключително луксозно бутиково обзавеждане и оборудване, изработено по поръчка
с нестандартни размери, с изключително висока стойност и качество на
използваните материали, с уникален дизайн и изработка на покритията, като
същото не може да се демонтира и използва на друго място. Посочва, че поканата
сама по себе си не била елемент от правопораждащия фактически състав с оглед
претенцията за неоснователно обогатяване, а същата се представя като
доказателство за възникналия правен спор.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който се оспорва изцяло предявения иск. Въвеждат се твърдения за
нередовност на исковата молба, тъй като не е посочено претендираното обезщетение
за всяка една вещ. Заявява се, че видно от приложените писмени доказателства,
не всяка от описаните в договорите движими вещи е била изработена и предадена
на възложителя. Също така предмет на договорите била не само изработката на
движими вещи, а в основаната си част доставката и монтажа на материали, които
представляват подобрения на недвижимия имот. Твърди се, че тези вещи нямат
самостоятелно значение, а единствено имат характера на подобрение на недвижимия
имот - ламперията, вратите, короните към вратите, корнизите в помещенията,
дъбовите стъпала. Заявява се, че дори и материалите да са били собствени на
ищеца, то с влагането им в недвижимия имот чрез трайното им закрепване и монтаж,
са станали собствени на собственика на имота „Нерг“ ЕООД по силата на чл. 97 от
ЗС, съгласно който когато чужда вещ е присъединена като част към главна вещ по
такъв начин, че не би могла да се отдели без съществено повреждане на главната
вещ, собственикът на тази вещ придобива правото на собственост и върху
присъединената част.
Излага се становище по основателността на исковата
претенция. На първо място се сочи, че ответникът ползва описаните движими вещи
и подобрения върху недвижимия имот от 01.01.2014 г. въз основа на валидно
сключен договор за наем и анекси към него със собственика на имота „Нерг“ ЕООД,
ЕИК *********, като за ползването на имота и находящите се в него движими вещи
и подобрения заплаща ежемесечно наем, за което се издавали надлежно фактури.
Ответникът счита, че не са налице предпоставките за
предявяване на иск по реда на чл. 59 от ЗЗД, тъй като не се е обогатил предвид
факта, че плаща наем за ползването на вещите по силата на валидно сключена
сделка, т.е. не ги ползва без основание. Наемодателят му „Нерг“ ЕООД е
собственик на имота и подобренията върху него, в това число и на находящите се
в него движими вещи, по силата на валидно сключена правна сделка с „АКЗ Бургас“
ЕООД. На 01.12.2011 г. между последните две дружества бил сключен договор за
изработка, по силата на който „АКЗ Бургас“ ЕООД се задължило да изпълни всички
довършителни работи в собствените на „Нерг“ ЕООД имоти, както и да обзаведе, да
предаде имотите в напълно завършен вид, да монтира и постави обзавеждане по
проект. За изпълнението на договора бил подписан протокол за приемане на
работата, въз основа на който е издадена фактура № 1063/02.10.2013 г. Дали „АКЗ
Бургас“ ЕООД е бил собственик на движимите вещи към онзи момент, било без
значение за възникване правото на собственост върху същите за „Нерг“ ЕООД, тъй
като в чл. 78 от ЗС е изрично предвидено, че който придобие по възмезден начин
владението на движима вещ на правно основание, макар от несобственик, но без да
знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на
собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална
заверка на подписите. Сочи се, че към датата на придобиване на движимите вещи –
02.10.2013 г. „Нерг“ ЕООД бил добросъвестен приобретател.
По отношение решение № 136/06.06.2013 г. по т.д. № 331/2012
г. по описа на ОС-Бургас се заявява в отговора, че ищецът не зачита пределите
на силата на пресъдено нещо и изопачава правния спор. Макар и да е бил законен
представител на една от страните по горецитираното търговско дело, ответникът
не е участвал в лично качество в процеса, поради което върху него не се
разпростирал СПН, така както твърди ищеца. На следващо място се сочи, че
правният спор никога не е засягал или изследвал дали възложителят по договорите
„АКЗ Бургас“ ЕООД дължи или не на
изпълнителя суми по процесните договори. Съдът единствено дал решение на
правния спор дали към 28.05.2012 г. „АКЗ Бургас“ ЕООД редовно е прекратил
договор и налице ли е отпаднало основание, като извършените плащания между
страните не са били предмет на изследване, поради което изцяло недоказано и
необосновано е твърдението, че
доставените и изработени мебели, облицовки и др. са собствени на ищеца. Затова
се твърди и добросъвестност на приобритателя „Нерг“ ЕООД, макар и да има
идентичност на законните представляващи на двете дружества „АКЗ Бургас“ ЕООД и „Нерг“
ЕООД. Към датата на сключване на договора през 2011 г., както и към датата на
издаване на протокол обр. 19 и фактурата, съответно 01.10.2013 г. и 02.10.2013
г. от една страна няма влязло в сила решение по какъвто и да е правен спор, не
съществува каквото и да е основание за доплащане на суми по договорите за
изработка с ищеца, който не е издал какъвто и да е данъчен документ за
заплащане, не е направено каквото и да е изявление в тази посока, в
счетоводните регистри на прехвърлителя „АКЗ Бургас“ ЕООД не съществува отразено
каквото и да е задължение към ищеца, поради което и „Нерг“ ЕООД не е имал
знанието, че „АКЗ Бургас“ ЕООД не е собственик на прехвърляните подобрения и
вещи.
Твърди се отново нередовност на исковата молба,
изразяваща се в обстоятелството, че ищецът не е изяснил изрично дали договора е
действащ или прекратен, и ако е прекратен, то към кой момент е бил прекратен.
Заявява се, че в приложената нотариална покана от 16.03.2015 г. не се прави
изявление за прекратяване на договора и от съдържанието не става ясно дали ищецът
го счита за прекратен. В случай, че договорът не е прекратен, според ответника
искът е неоснователен, тъй като не е налице основание за претенцията на ищеца –
материалите и стоките се явяват доставени по действащ договор за изработка и се
държат от възложителя на правно основание – чл. 4.2 и в двата договора гласи,
че ако поради някакви причини възложителят не е в състояние да осигури фронт за
монтаж, е задължен да заплати веднага транш от 15 % и да съгласува нов срок за
монтажа, а изпълнителят трябва да задържи (съхрани) на свой риск и отговорност
в производствената си база произведените изделия или да ги достави в указан от
възложителя склад или негово помещение и да ги предаде с приемо-предавателен
протокол. Сочи се, че именно това било направено и се установява от приложените
по делото доказателства, че част от материалите останали на съхранение у ищеца,
а друга част у възложителя „АКЗ Бургас“ ЕООД.
Ответникът твърди, че договорите били прекратени на
основание чл. 15, ал. 1, т. 1, съгласно който договорите се прекратяват с
изтичането на гаранцията по договорите, а именно 12 месеца от предаване на
изработените изделия. Сочи, че предвид датата на приложения от ищеца протокол
гаранцията на изработено е изтекла на 22.05.2013 г. и считано от тази дата и
двата договора са прекратени. С оглед на това ответникът релевира възражение за
изтекла давност на претенцията за обезщетение за лишаване от право на ползване,
тъй като към датата на подаване на исковата молба е изтекла пълната петгодишна
давност.
Твърди се в отговора, че всички изработени и доставени
мебели и елементи по договора били да изцяло заплатени от „АКЗ Бургас“ ЕООД на
ищеца и не съществува каквото и да е задължение към изпълнителя. В чл. 3, ал. 3
изрично било предвидено, че окончателната стойност ще бъде определена от
страните на база действителния обем на изработеното и монтирано от приложение 1
след приемане на работата от възложителя чрез двустранно подписан
приемо-предавателен протокол. За да се определи именно стойността на изработеното
и приетото, респективно за да възникне каквото и да е вземане над вече
заплатеното, следва изпълнителят да предаде изработеното. Заявява се от
ответника, че изпълнителят не е предал изработеното, като освен междинно
подписаните приемо-предавателни протоколи, съставеният на 21.05.2012 г.
протокол е последният такъв, в който се съдържа подробно описание на
предадените работи. Сочи се, че ищецът не е издавал каквито и да е фактури за
изработеното или евентуално дължимо плащане от страна на възложителя, а и при
преглед на обявените ГФО за периода 2012-2017 г. се установява, че същият не е
отразил каквото и да е вземане от клиенти за целия период. Твърди се, че част
от неизпълнените от ищеца работи били изпълнени от други изпълнители, за което
се прилагат писмени доказателства.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че книжата
по делото са разменени редовно.
По предварителните въпроси, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:
Предявените искове са обективно кумулативно съединени
и имат своето правно основание в чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – ищецът
претендира обезщетение, тъй като е лишен от ползването на движими вещи, а друго
лице ги ползва без основание, с което първият се обеднява, а вторият се
обогатява. Претенциите са родово подсъдни на настоящия съд по арг. от чл.104,
т.4 от ГПК, като главната по чл.59 от ЗЗД е за глобална сума, а не за
периодични плащания, въпреки, че се съизмерва с месечен наем за ползването на
тези вещи, като е отчетена и степента на тяхната амортизация. В тази връзка
следва да се отбележи, че направеното от ответната страна възражение за
нередовност на исковите претенции с оглед прецизирането им, е неоснователно. Налице
са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени
от страните възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни
на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им,
да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице
положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение
той е допустим.
По делото липсват
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл.154. ал. 2 и
чл. 155 от ГПК.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже пълно и
главно фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и
възражения. При така въведените твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да
докаже, че ответникът се е обогатил, като е придобил имуществена облага или си
е спестил разходи, водещи до увеличаване
патримониума на последния; че имуществената облага е постъпила в
патримониума на обогатилия се; да
докаже, че се е обеднил чрез намаляване на имуществото му; че обогатяването на
ответника е за сметка на ищеца; връзката между обедняването и обогатяването от
един или няколко юридически факта, както и размера на обогатяването и
обедняването. Ответникът носи тежестта да докаже, че имуществената облага е
получена от него с основание, както и своите правоизключващи, правоунищожаващи
и правопосагяващи възражения.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК следва
да бъдат приети представените при предварителната размяна на книжа от страните
писмени доказателства, като относими и
допустими.
Искането на ищеца за прилагане на т.д. №
331/2012 г. по описа на ОС-Бургас като основателно, е уважено и преписите от
документи по делото следва да се приобщят към доказателствата.
По доказателствените искания за
назначаване на експертиза съдът ще се произнесе в съдебното заседание след
изслушване на страните.
Мотивиран от горното, на основание чл.230 от ГПК и чл.374,
вр. чл.146 ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Бургасдоор“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Черни връх
8122, общ. Камено, обл. Бургас, с ЕИК *********, представлявано от управителя
Иво Георгиев Ковачев, чрез адв.Т.,***, искове против А.М.С., с постоянен адрес:***-6,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 45 000 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на собствени на ищцовото дружество
движими вещи, за периода от 25.09.2013 г. до 25.09.2018 г., ведно със законната
лихва за забава считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата
ДОКЛАДВА на страните гр.дело № 1469/2018 год. съобразно проекта
за доклад в мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства, както и представените такива от ответника с отговора му.
ПРИЛАГА т.д. № 331/2012 г. по описа на ОС-Бургас към
доказателствата по делото.
ОБЯВЯВА че по доказателствените искания за назначаване
на експертиза ще се произнесе в
съдебното заседание след изслушване на страните.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.01.2019 г.
от 15.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението да се съобщи на страните, като на ищеца
ведно със същото да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: