О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260349
Гр.
Пловдив, 22.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско въззивно отделение, V-ти състав, в закрито заседание,
на двадесет и втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СИЛВИЯ АЛЕКСОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Алексова въззивно гражданско дело № 2162 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна
жалба с вх. № 2864/14.03.2020 г., депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, депозирана
чрез пълномощника В.Т. – старши юрисконсулт, против Определение №
217/18.02.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1453/2019 г. по описа на Районен
съд – гр. Смолян. В жалбата се твърди, че атакуваното Определение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че заповедният съд се е произнесъл с
осъдителен диспозитив по отношение на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
без да има предвид, че в правомощията му не се включва произнасяне за разноски
за адвокат. Твърди се, че това произнасяне е в компетенциите на съда, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК. Моли съда за произнасяне в
този смисъл.
Ответната по жалбата страна – С.Т.М., действаща
чрез пълномощника си – адв. М. О., депозира писмен отговор, с който заявява, че
депозираната частна жалба се явява основателна и атакуваното Определение следва
да се отмени.
Пловдивски
окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доводите на страните,
както и като прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следните съображения:
Производството пред Районен съд – гр.
Смолян е образувано по Заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, депозирано от заявителя/кредитор „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
с ЕИК *********, против С.Т.М., с за посочените в Заявлението суми.
Районен съд – гр. Смолян е приел, че са
налице предпоставките за издаване заповед за изпълнение за част от
претендираните суми и е издал Заповед № 610/11.12.2019 г., постановена по
ч.гр.д. № 1453/2019 г., като за останалата част е отхвърлил заявлението, тъй
като е приел, че така договорените клаузи за такси противоречат на разпоредбата
на чл. 10а от ЗПК.
В
срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, в което се твърди,
че С.М. не дължи изпълнение по вземането по издадената Заповед за изпълнение. С
Възражението е направено искане за определяне на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на длъжника по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, като е представен Договор за правна помощ и съдействие.
С Разпореждане № 3033/ 20.12.2019 г. на
Районен съд – гр. Смолян, постановено по ч.гр.д. № 1453/2019 г., съдът е указал
на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, че в едномесечен срок
следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането си срещу
длъжника. В указания срок заявителят е представил входирана искова молба срещу
длъжника С.М..
С Определение № 217/18.02.2020 г. на
Районен съд – гр. Смолян, постановено по ч.гр.д. № 1453/2019 г.,
първоинстанционният съд е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати
на адв. М. О. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в
размер на 50.00 лв. Смолянският районен съд е приел, че искането е основателно,
тъй като в случая е оказана безплатна правна помощ на длъжника, за което са
представени и доказателства.
Настоящият състав намира, че
произнасянето на районния съд е преждевременно и в правомощията му не се
включва произнасяне за разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалния
представител на длъжника, поискани с възражението. В случая, е налице
последващо производство по установяване на вземането и компетентен да се
произнесе по това искане ще е именно съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 от ГПК. Съгласно мотивите на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
образуваното исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, съдът следва да
разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските. Отново в исковото производство, съдът следва
да разгледа и искането на ответника за присъждане на разноски в заповедното
производство, какъвто е и настоящият случай. Въззивният съд намира, че
разрешението, дадено с Тълкувателния акт е безспорно, както е безспорен и
фактът, че заповедният съд е надхвърлил компетенциите си с постановяването на
осъдителен диспозитив по отношение на кредитора за заплащане на разноски за
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника, поискани с
депозиране на възражението срещу заповедта за изпълнение. Поради това,
атакуваното Определение се явява неправилно и като такова, същото следва да
бъде отменено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 217/18.02.2020 г.
на Районен съд – гр. Смолян, постановено по ч. гр. д. № 1453/2019 г., с което е
осъдена „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на
адв. М. О., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата,
възнаграждение в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: