РЕШЕНИЕ
№ 487
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110201175 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от С. АХМ. М., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К №2117537, издаден
от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), на въззивника, в качеството на ползвател на превозно средство „Ауди А3", peг.№., е
наложено административно наказание глоба в размер 400.00 лв.
Въззивникът счита процесния ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и моли
да бъде отменен. Твърди, че през периода на извършване на процесното нарушение, се е
намирал извън страната и след прибирането си от РПолша на 17.03.2020 г. установил, че
срещу него има издадени електронни фишове за нарушения, извършени в РБългария докато
е отсъствал от страната. Твърди, че неизвестно за него лице се е възползвало от личните му
данни при представяне на декларация по чл.189, ал. 5 ЗДвП, в която са декларирани неверни
обстоятелства. Претендира и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли, ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 17.04.2018 г. в 20.34 ч. в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“, в посока на
движение към бул. „Осми приморски полк“ до пътен възел с ул. „Царевец“, л. а. „Ауди А3“,
рег.№., собственост на „.“ ЕООД, ЕИК . е установен чрез автоматизирано техническо
средство TFR1-M 646 да се движи със скорост 87 км/ч при налично общо ограничение на
скоростта в съответния участък до 50 км/ч.
Въз основа на изготвена справка за собственост на л. а. „Ауди А3“, рег.№.
спрямо управителя на „.“ ЕООД - свид. К. Ив. Д., ЕГН **********, бил съставен ЕФ серия
1
“К“, №1966864/2018 г.
В последствие, въз основа на декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от 02.04.2018 г.,
подадена от свид. К. Д. пред ОД на МВР Варна, в която деклараторът посочил, че на
07.03.2018 г. в 20.58 ч. процесният автомобил е управляван от въззивника С. М., издаденият
ЕФ срещу свид. К. Д. бил анулиран и е издаден процесния ЕФ срещу въззивника.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин от приобщените документи, както от кредитираните като
безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечиви помежду
си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите К. Д. и Г. М., така и от
напълно съответстващите им документи – ЕФ серия К №2117537 от 17.04.2018 г., справка за
електронни фишове от сектор „Пътна полиция“ ОД МВР Варна, протокол рег.№819р-9694
от 18.04.2018 г., протокол №4-9-17, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835, справка в централна база рег.номер подобен на В3124РК, писмо УРИ
№365000-1765 от 10.05.2018 г., ЕФ серия К, №2022551 от 17.04.2018 г., АНД №4486/2020 г.
по опис на РС Варна, КНАХД №2829/2020 г. по опис на Административен съд – Варна,
Граждански договор №UZ/2018 от 01.01.2018 г., сметка за извършена работа във връзка с
граждански договор №UZ/2018 от 01.01.2018 г., разпореждане за превод на парични
средства, жалба рег.№365000-38939 от 28.09.2020 г., Справка от Система за управление на
административно-наказателната дейност с отразена дата на връчване 13.09.2020 г.; снимка с
точни координати на нарушението и карта, от която е видно точното местоположение и
позициониране на системата за контрол, Справка за собственост на МПС, становище рег.
№819р-13767 от 11.06.2018 г., Декларация рег.№433200-68138 от 10.07.2020 г. и копие на
СУМПС, Молба вх.№35691 от 08.10.2021 г.; Договор за наем от 27.04.2018 г. и приемо-
предавателен протокол от 17.08.2018 г. за л. а. „Ауди А3“, рег. №.; становище вх.№46042 от
22.11.2021 г.; списък с разноски и договор за правна помощ от 28.09.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното средство,
удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална проверка. Чрез
посочените доказателства по безспорен начин се установява гореописаната фактическа
обстановка.
Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа
надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно
съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа,
съгласно нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, а именно: "териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и съответния контролен орган, издал
електронния фиш, а именно – ОД МВР Варна, което кореспондира на изискването на чл.39,
ал.4 ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т. д. №1/2013 г. на
ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл.189, ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
2
издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение
на електронния фиш.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта
на сроковете по чл.34 ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за нарушения
на чл.21, ал.1 ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл.34 ЗАНН няма как да намери
приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено с производството по
издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото ЗАНН не предвижда
изрична регламентация на института на давност за погасяване на административно-
наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП),
предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС №1 от 27.02.2015
г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да намерят приложение
текстовете на чл.80 и чл.81 НК. В случая, съгласно чл.80, ал.1, т.5 НК, обикновената давност
е три години, а абсолютната - 4 години и половина. Видно от датата на извършване на
нарушението – 17.04.2018 г., към настоящия момент не е изтекъл нито един от двата срока.
Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо
средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение,
съответно са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.
Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от
техническото средство, а именно – от 90 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3
км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта от 87
км/ч.
От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че
техническото средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението
е автоматизирано техническо средство "Мобилна система за видеоконтрол ТFR-1M“, което е
одобрен тип средство за измерване и на което е извършена метрологична проверка на
13.06.2017 г. със срок на валидност 1 г. /видно от представения с АНП протокол за
проверка/.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за
използване на АТТС в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министър на
вътрешните работи /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./, нарушенията на правилата за движение
по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства
или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно
въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за
контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от
контролния орган /извън включването и изключването на АТТС/, според правилата на чл.9
от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР №1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министър на
вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи,
в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на
съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и
изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено копие на протокол
№819р-9694 от 17.04.2018 г., издаден по образец, представляващ приложение към чл.10 от
Наредбата, в конкретния случай процесното АТТС е функционирало при посочения
автоматичен режим, доколкото е било включено в интервала от 19.50 ч. до 21.20 ч., в
рамките на който е извършено и процесното нарушение.
Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа
всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го
служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство,
местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и
последното статично изображение/ видеозапис.
3
С оглед на изложеното, съдът намира, че безспорно установено е по делото, че
на процесната дата, час и място, с л. а. „Ауди А3“, рег.№., е извършено описаното в ЕФ
нарушение.
Не се установява обаче авторството на извършеното нарушение, като от
събраните по делото доказателства се оборват фактите, визирани в декларацията по чл.189,
ал.5 ЗДвП, послужила като основание за ангажиране на административно-наказателната
отговорност на въззивника.
В хода на съдебното производство, въз основа на приобщената справка от
сектор ПП към ОД МВР Варна безспорно се установява, че процесният автомобил към
датата на извършване на нарушението е бил собственост на „.“ЕООД, чийто управител и
представляващ към същата дата е била свид. К. Д. и която в това си качество е била
привлечена към административно-наказателна отговорност за осъщественото нарушение до
депозиране от същата на декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП, с която сочи като нарушител
въззивника, с оглед на което електронния фиш срещу нея е анулиран.
Същевременно от разпита на свид. К. Д. се установява, че същата не познава
въззивника, не е възприела лично същият да владее и управлява на процесната дата
автомобила, като в показанията си сочи, че при изготвяне на декларациите по чл.189, ал.5
ЗДвП относно на отдаваните под наем автомобили е ползвала данните, посочени й от
дружествата, на които същите са били отдавани под наем, без да е възможно да
конкретизира, кое конкретно физическо лице й е предоставило информацията, отразена в
процесната декларация.
От друга страна, видно от показанията на свид. Г. М., която кореспондира с
приобщените по делото писмени доказателства, удостоверяващи наличието на служебна
ангажираност на въззивника извън страната в процесния период, към датата на извършване
на нарушението, С.М. не е пребивавал в РБългария, съответно същият е отсъствал от
страната през календарната 2018 г.
С оглед на изложеното, съдът намира, че декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП
не е годна да изпълни процесуалната си, отредена от закона роля, свързана със
законосъобразното ангажиране отговорността на посоченото от нея лице. Това е така,
доколкото въз основа на събраните доказателства, съдът установи, че не се потвърждава
истинността на посочените в декларацията обстоятелства.
Същевременно с оглед нормата на чл.84, вр. чл.25 НПК, не се предвижда като
основание за спиране на настоящото производство, приключването на друго производство, с
предмет на установяване – факти, които имат преюдициален характер по отношение на
първото. Поради изложените съображения, съдът намира, че образуваното ДП за извършено
престъпление по чл.313 НК, предмет на разследване по което е въпросът с истинността на
отразените в попълнената от свид. К. Д. декларация, не е предпоставка за спиране на
производството, а следва да се съобрази като косвено доказателство, наред със събраните
преки такива, за необосноваността на повдигнатото с електронния фиш обвинение по
спрямо въззивника.
Поради изложеното, съдът намира, че електронният фиш е материално-правно
небоснован и незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.3 и ал.4 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено
плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за
възнаграждение на адвокат в претендирания размер 300.00 лв, който съответства на
установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш серия К №2117537, издаден от ОД МВР Варна,
с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на С. АХМ. М., ЕГН **********, в качеството на
ползвател на превозно средство „Ауди А3", peг.№., е наложено административно наказание
глоба в размер 400.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна, ДА ЗАПЛАТИ на С. АХМ. М., ЕГН **********,
сумата 300.00 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща възнаграждение за адвокат, на
основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5