Решение по дело №1039/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Подадена е касационна жалба от С. И. С., [ЕГН], с адрес: [жк] [адрес], депозирана чрез пълномощник адв. И. Г., срещу Решение № 374/21.03.2025 г., постановено по АНД № 4845/2024 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 23-0002998/28.06.2024 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна, с което на С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 178а ал. 7 т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 44 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

В жалбата се твърди, че въззивното решение е незаконосъобразно, поради неправилно отразяване на фактическата обстановка и неправилно прилагане на материалния закон, нарушение на процесуалния закон. Твърди се недоказаност на твърдяното за извършено нарушение, тъй като видно от приложения в преписката видеоклип № 2, в 10:59 часа на 15.02.2024 г. при извършения преглед на автомобила е завъртяно кормилното колело от крайно ляво до крайно дясно положение, докато той се намира над канала на пункта. Твърди се недоказаност и на второто обвинение, повдигнато със същия акт и наказателното постановление, доколкото секунди по-късно е видно, че техническият специалист се намира в канала и проверява кормилната кутия на автомобила. Моли се за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП. Претендира се и присъждане на сторените от касационния жалбоподател разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции по представен списък. В условията на евентуалност се прави възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.

В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответникът Началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, не изразява становище по касационната жалба.

В съдебно заседание не се явява представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348 ал. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 374/21.03.2025 г., постановено по АНД № 4845/2024 г. по описа на Районен съд-Варна, с което е потвърдено НП № 23-0002998/28.06.2024 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева, на основание чл. 178а, ал. 7, т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

За да се произнесе, въззивният съд е констатирал, следното: В пункт за годишни технически прегледи, стопанисван от „Вита 21“ ЕООД, находящ се в гр. Варна, [улица], на 15.02.2024 г. е извършен технически преглед на лек автомобил марка Пежо 407 2.0 Д от кат.М1 с peг. № [рег. номер]. Било установено, че по време на техническия преглед на автомобила, С. С., в качеството си на технически специалист, участващ в комисията, извършваща периодичния преглед за проверка на техническата изправност на ППС, не проверил състоянието на кормилния механизъм чрез завъртане на волана от едното крайно положение до другото, докато автомобилът е бил над канала, така че тежестта на колелата да пада върху повърхността, като техническата неизправност по тази точка се класифицира като „значителна“ и „опасна“, тъй като влияят пряко на безопасността на движението на ППС. Прегледът е приключил със заключение „допуска се ППС да се движи по пътищата за обществено ползване“.

За така установеното бил съставен АУАН за нарушение на изискванията за извършване на периодичните прегледи по чл. 44 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, вр. с Приложение № . Въз основа на описаната в АУАН фактическа обстановка, АНО е издал НП.

Съдът, след като установил фактите, направил преценка за законосъобразност на проведеното административно наказателно производство, като дал отговор на възраженията на наказаното лице изложени във въззивната жалба, направил анализ на относимите материално правни разпоредби и извел извод за правилност на НП, поради което го потвърдил.

 

При проверката по чл. 218 ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Решението обаче е неправилно.

Изводите на районния съд за законосъобразност на оспореното наказателно постановление са неправилни. Не са съобразени с приобщения доказателствен материал по делото, включително и с приложения по делото CD, поради което атакуваният съдебен акт е поставен при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са релевираните от касационния жалбоподател отменителни основания по чл. 348 ал. 1 т. 1 и 2 от НПК.

Касационната инстанция констатира, че въззивния съд не е установил правилно фактите, съобразно представените с административно наказателната преписка доказателства, респективно неправилно е приложил материалния закон. Въззивният съд в мотивите си е посочил, че по делото „е безспорно установено, че в разглеждания случай жалбоподателят не е извършил завъртане на волана на проверявания автомобил от едното крайно положение до другото, видно от приложения видеозапис според показанията на свид. Ю. Н. Р.“.

При преглед от съда на представения в административнонаказателната преписка видеофайл („insp_34577233_1_1707986759844_0000“) обаче се установява, че при извършения преглед на лекия автомобил в 10:59 часа на 15.02.2024 г., е завъртяно кормилното колело от крайно ляво до крайно дясно положение, докато той се намира над канала на пункта. От записа е видно и, че няколко секунди по-късно техническият специалист се намира в канала и проверява кормилната кутия на автомобила. От изложеното следва, че нито едно от въведените с АУАН и НП обвинения не е извършено от касатора. Видно от съдържанието на видеофала, техническият специалист е извършил задълженията си, съобразно Наредба Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

Допуснатото от съда нарушение е особено съществено и обуславя отмяната на първоинстанционния съдебен акт,като вместо него съдът да постанови отмяна на процесното наказателно постановление.

С оглед изхода на спора право на разноски има касационният жалбоподател. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции, като са приложени в хода на въззивното и в хода на касационното производство два броя договори за правна защита и съдействие и списък на разноските за разноски в размер на по 450 лв. за всяка съдебна инстанция. Предвид това, Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ - юридическото лице съгласно чл. 2 ал. 3 от ЗАврПр, в чиято структура се намира представляваният процесуално административен орган, следва да бъде осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 900 (деветстотин) лв.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 374/21.03.2025 г., постановено по АНД № 4845/2024 г. по описа на Районен съд-Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0002998/28.06.2024 г. на Началник Областен отдел "Автомобилна администрация"-Варна, с което на С. С. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1500 лева, на основание чл. 178а ал. 7 т. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 44 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. на МТИТС.

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на С. И. С., [ЕГН], с адрес: [жк] [адрес], разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 900 (деветстотин) лева.

 

Решението е окончателно.