Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Варна. ........... 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
- първи наказателен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев
като разгледа докладваното от съдията НАХД №4090 по
описа за 2018г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление №23-0000675 от 16.08.2018г., на Началник Областен отдел „АА“ в ГД
„АИ“ гр.Варна, с което на Н.Д.П. с ЕГН **********, адрес *** е наложена ГЛОБА в размер на 2000.00лв. на
осн. чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на
АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от Н.Д.П.
с ЕГН **********, против Наказателно постановление №23-0000675 от 16.08.2018г.,
на Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на Н.Д.П. с ЕГН **********,
адрес *** е наложена ГЛОБА в размер на
2000.00лв. на осн. чл. 93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
В жалбата си въззивникът обжалва
наказателното постановление като твърди,
че не е доказано, че е извършвал обществен превоз и по тази причина не следва
да носи отговорност.
В съдебно заседание въззивникът
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б. от ВАК.
Въззиваемата страна изпраща
представител, оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на НП.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган -
Началник на Областен отдел „АА” в ГД „АИ“, гр.Варна.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 08.08.2018г. около 09.40 часа в обл.Варна,
к.к.“Зл.Пясъци“, на КПП „Воденица“ в посока гр.Варна, въззивника управлявал
автомобил кат.М1G – марка
„УАЗ 469” с рег.№ В 2329 КХ, собственост на П.П.П.,
извършващ обществен превоз на 4/четири/ броя пътници. За заплащането на превоза
е издаден фискален бон № 000344/03.08.2018г. от „Т. и Ко“ ООД с ЕИК *********.
В хода на проверката е установено, че
въззивника управлявал описаното МПС, като извършвал обществен превоз на пътници
срещу заплащане от 164.00 лева. Установено е, че водача извършва превоза от
името на дружеството „Т. и Ко” ООД, което не притежава Лиценз за извършване на
обществен превоз на пътнизци на територията на Р България, или удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
За установеното бил изготвен АУАН
№257104/08.08.2018г. В обстоятелствената част на същия е отразена така
описаната фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Възражението на процесуалния представител на въззивника, че заплащането е било
за организирането на пикник, а не за извършен превоз съдът намира за
неоснователно и целящо оневиняването на нарушителя. От приложените по делото
копия на фискален бон, се установява заплатената цена от потребителите и се
установява и основанието за заплащането на същата, като е посочено, че това е
извършването на „Джип сафари“. Дори според процесуалния представител да се
отнася за пикник с такова име, на съдът е известно, че „Джип сафари“ се
извършва с използването на високо проходими превозни средства, които возят
пътниците си по офроуд трасета и практически извършват превоз на хора по
определен маршрут. При връчването
на АУАН въззивника собственоръчно е отбелязал, че не е извършвал таксиметров
превоз, но други възражения не са били подадени в законния за това срок.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното Наказателно постановление,
като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени
в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал
нарушението по чл.6 ал.1 от ЗАвПр.
Съдът счита, че
административнонаказателното производство, образувано по отношение на водача е
проведено законосъобразно.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми.
Наказателното постановление е
обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел,
че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната
квалификация на нарушението.
Въззивникът в жалбата подадена срещу Наказателното
постановление моли да бъде отменено атакуваното НП.
Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на
дееца и тази на извършеното от него деяние. Безспорно е допуснато
административно нарушение от страна на Н.Д.П., което е било констатирано по надлежният ред. В тази връзка
съдът счита, че налагане на ГЛОБА в размер на 2000.00лв. предвидена в чл.93 ал. 1 т.1 от ЗАП за допуснатото нарушение е правилно и
справедливо определена и ще изпълни предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели, - да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения в страната
правов ред, и да се въздейства възпитателно върху останалите членове на
обществото.
Направените в с.з. възражения от
процесуалния представител на въззивника съдът намира за неоснователни и целящи
единствено и само изграждането на защитна версия. Съдът изцяло споделя
становището на процесуалния представител на въззиваемата страна, че
възраженията на въззивника са неоснователни, доколкото безспорно автомобилът
използван за превоза е следвало да бъде лицензиран за дейността, която е
извършвана с него. Безспорно е установена и възмездността на сделката за
извършената услуга „Джип сафари“.
Предвид изложеното и съдът намира, че
не следва по-подробно да обсъжда версията изложена от адв. Б..
За съдът е ясно установено, че П. е
извършвал обществен превоз с МПС - автомобил „УАЗ”, описан по-горе, извършвал е
обществен превоз на пътници, без да е имал съответния за тази дейност лиценз.
Това обстоятелство не е било оспорено в момента на проверката и при съставянето
на АУАН. С направените възражение в хода на с.з., съдът намира, че въззивника
се опитва да си изгради защитна версия, която да го оневини и оправдае, която
обаче е недоказана.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................