№ 59
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20221100901993 по описа за 2022 година
Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 35, ал.1 от Закона за железопътния транспорт за
сумата от 1277010,06 лв., представляваща непогасена част от дължима такса
за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща
електроенергия като елемент от пакета за минимален достъп до
инфраструктурата, която свързва обслужващи съоръжения, за периода
19.11.2019 г. – 29.02.2020 г. в общ размер на 1281010,06 лв. и за сумата от
348340 лв., представляваща част от обезщетение в общ размер на 349439,18
лева за забавеното плащане на дължимите такси за използване на задвижваща
електроенергия1 6.12.2019г. – до 19.10.2022 г. Претендира се законна лихва
върху главното вземане за периода от датата на исковата молба до
окончателното му заплащане, както и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е основен управител на железопътната
инфраструктура по силата на чл.9, ал.3 от Закона за железопътния превоз.,
като има законово възложени правомощия по определяне на таксите за
ползване на железопътната инфраструктура и обслужващите съоръжения,
които се заплащат от заявителите / чл.35 ЗЖТ/, като осъществява и дейност по
разпределение на тягова електрическа енергия въз основа на издадена
1
лицензия, като цената за разпределение на тягова електрическа енергия се
определя от Комисията за енергийно и водно регулиране. Твърди, че с
ответника, в качеството му на превозвач, имат сключени във връзка с
използването на железопътната инфраструктура договор № 2702/16.07.2008 г.
за достъп и използване на железопътната инфраструктура – публична
държавна собственост, Договор за разпределение на тягова електрическа
енергия по електроразпределителните мрежи на ДП „Национална компания
Железопътна инфраструктура от 01.01.2013 г., както и Договор за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ДП
НКЖИ № 11068/13.04.2020 г. Сочи, че таксата за пакета за минимален достъп
до железопътната инфраструктура е обект на европейска регулация, като
първоначално Директива 2001/14/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета
от 26февруари 2001 г, съответно транспонирана в Наредба № 41/27.06.2001 г.
за достъп и използване на железопътната инфраструктура не третират
използването на електрозахранващото оборудване като част от пакета за
минимален достъп, а като част от цената на услугите и се включвало в цената
за разпределение, определена от КЕВР с Решение №Ц-042/27.12.2010г. С
приемането на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
за създаване на единно европейско железопътно пространство това положение
се променя, като използването на електрозахранващо оборудване за
задвижащата електроенергия вече е част от пакета за минимален достъп до
инфраструктурата, което положение е възпроизведено и в Наредба № 41, като
с Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/909 на европейската комисия относно
реда и условията за изчисляване на преките разходи, направени вследствие на
извършването на влаковата услуга е започнал да тече 4 годишен срок, в който
управителят на инфраструктурата следва да се адаптира към новите
изисквания и да коригира двата вида такси за пакета на минимален достъп и
разпределение, така че да отговарят на общоевропейските изисквания, като
срокът изтекъл на 03.07.2019 г. Това наложило изменение на Методиката за
изчисляване на инфраструктурните такси, съобирани от управителя на
инфраструктурата, което било прието с ПМС №283/14.11.2019 г., обн.ДВ,
бр.91 от 19.11.2019 г., като таксата за използване на електрозахранващо
оборудване за задвижваща електроенергия е добавена като компонент на
таксата за достъп и използване на железопътната инфраструктура, което
изменение е взлязло в сила от дена на обнародване на ПМС, а преди това с
2
Решение № Ц-20/01.07.2019 г. на КЕВР е коригирана цената за разпределение
на тягова електрическа енергия по разпределителните мрежи на железопътния
транспорт, от която е изваден показателя „използване на електрозахранващо
оборудване за задвижваща електроенергия“, с което са изпълнени
изискванията на Директива 2012/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
за създаване на единно европейско железопътно пространство и Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/909 на европейската комисия относно реда и условията
за изчисляване на преките разходи, направени вследствие на извършването на
влаковата услуга. След съгласуване с Изпълнителна агенция Железопътна
инфраструктура таксата за използване на електрозахранващо оборудване за
задвижваща електроенергия е определена в размер на 50,40 лв./мегаватЧас.
Ответникът използвал железопътната инфраструктура за периода 19 ноември
2019 г. – февруари 2020 г., за което е начислена таксата за използване на
ел.оборудване за задвижваща електроенергия, като съответните месеци били
издадени фактура № **********/30.11.2019г. на стойност 165928,30 лв. С
ДДС, фактура № **********/31.12.2019 г. на стойност 367998,34 лв. с ДДС,
фактура № **********/31.01.2020 г. на стойност 378072,10 лв. с ДДС и
фактура №**********/29.02.2020 г. на стойност 369011,32 лв. с ДДС., както и
съответно фактури за таксата за преминаване и за разпределение на тягова
електрическа енергия за същия период. Ответникът заплатил таксите за
преминаване и за разпределение на тягова електрическа енергия, но отказал да
заплати таксите за използване на елзахр. оборудване за задвижваща
електроенергия, въпреки че бил поканен многократно, като за част от
вземанията в размер на 1000 лв. от всяка от четирите фактури, както и за част
от обезщетението за забавено плащане, бил осъден и с влязло в сила решение
по гр.д. № 58037/2020 г. на СРС, 168 състав. Във връзка с извънсъдебно
направените от ответника възражения сочи, че още през юли месец 2019 г.,
след като с решението на КЕВР таксата за използване на елзахр. оборудване за
задвижваща енергия е изключена като компонент от таксата за разпределение
на тягова електроенергия, но преди да бъде изменена Методиката, е изпратил
на ищеца фактура №**********/31.07.2019 г. , в която е посочена цената от
50,40 лв./мегаватЧас, която е върната от ответника с писмо изх.№02-08-
29/14.08.2019 г. При тези твърдения ищецът претендира осъждане и за
останалата част от дължимите такси и обезщетение за забавеното им плащане.
Ответникът е депозирал отговор, с който не оспорва твърденията на
3
ищеца относно сключването на договорите във връзка с използване на
железопътната инфраструктура, използването на същата за периода 19.11.2019
г. – 29.02.2020 г., както и количеството електроенергия, относимо към
определянето на таксата за използване на електрозахранващо оборудване за
задвижваща електроенергия, като не оспорва и правото на ищеца, в качеството
му на управител на железопътната инфраструктура да определи такси, нито че
същата е определена съобразно действаща Методика, но счита, че
задължителен елемент от фактическия състав по влизане в сила на
изменението относно таксите е задължението на управителя на
инфраструктурата да ги обяви 3 месеца по-рано преди да започне да ги
прилага, което задължение не е изпълнено и следователно за процесния
период таксите не са дължими.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си относно сключването на
договорите за достъп до инфраструктурата, твърденията относно определяне
на такса за използване на ел.оборудване за задвижваща електроенергия, че е
ответникът е ползвал инфраструктурата за исковия период, съответно
относимите изчислението на ползваното от ответника количество
електроенергия факти, твърденията си за изпращането и връщане на
фактурата от 31.07.2019 г.
Възраженията на ответника не обуславят възникване на доказателствена
тежест.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните са обявени фактите относно сключените помежду им договори,
използването на инфраструктурата от ответника за периода 19.11.2019 г. –
29.02.2020 г., издаването на фактури за таксата за използване на ел.оборудване
за задвижваща електроенергия, както и останалите фактури за такса за
преминаване и разпределение на тягова електрическа енергия за същия
период, че последните два вида такси са заплатени от ответника, така както са
начислени от ищеца, както и обстоятелството, че ответникът е осъден с влязло
в сила решение за останалата част от вземанията за такси за използване на
електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия.
Спорът между страните е концентриран единствено върху
4
обстоятелството дали определените от управителя на железопътната
инфраструктура такси за използване на ел. оборудване за задвижваща
електроенергия в размер на 50,40 лв./мегаватЧас като елемент от пакета за
минимален достъп до инфраструктурата са влезли в сила, тъй като ответникът
не оспорва нито правото на ищеца да ги определи, нито че размерът на таксата
е определен в съответствие с нормативната уредба, нито количеството
използвана електроенергия за използване на електрозахранващо оборудване.
По въпроса относно основанието за начисляване на таксата, считано от
19.11.2019 г., страните са обвързани от силата на пресъдено нещо на влязлото
в сила решение по гр.д.№ 58037/2020 г. на СРС, 168 състав, с което е уважен
иск за останалата част от претендираните вземания за същия период и на
същото основание, като с оглед задължителните указания по т. 2 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк.д.№ 3/2016 г. на ВКС,
ОСГТК съдът е длъжен да зачете формираната от същото решение сила на
пресъдено нещо относно фактите, на които се основават предявените
вземания, един от които е именно дължимостта и влизането в сила на
определените такси за използване на ел. оборудване за задвижваща
електроенергия като елемент от пакета за минимален достъп до
инфраструктурата за съответния период. Следователно настоящият състав е
длъжен да приеме, че ответникът дължи такси за използване на
електрозахранващо оборудване за задвижваща електроенергия за периода
19.11.2019 г. – 29.01.2020 г. , които са частично присъдени с влязло в сила
решение, постановен в предходен процес между страните, поради което и не
формира излага собствени съображения по този извод.
Що се отнася до общия размер на таксите за исковия период, които
единствено подлежат на обсъждане в настоящото производство, то ответникът
не е оспорва, а и извънсъдебно е признал относимите към изчисляването им
месечни количества за потребената ел.енергия за задвижване, за което са
представени подписани от представител на ответника месечни протоколи,
като не оспорва и такса от 50,40 лв./мегаватЧас да съответства на Методиката
за изчисляване на инфраструктурните такси, събирани от управителя на
инфраструктурата, в редакцията и съгласно изменение, прието с ПМС
№283/14.11.2019 г., обн.ДВ, бр.91 от 19.11.2019 г.
Следователно по делото се установява, че за периода 19.11.2019 г. -
5
29.02.2019 г. относимата към изчисление на таксата за използване на
електрозахранващо борудване за задвижваща енергия е съответно в
количествата, посочени в издадените от ищеца фактури
**********/30.11.2019г. на стойност 165928,30 лв. с ДДС, фактура №
**********/31.12.2019 г. на стойност 367998,34 лв. с ДДС, фактура №
**********/31.01.2020 г. на стойност 378072,10 лв. с ДДС и фактура
№**********/29.02.2020 г., които количества съответстват на посочените в
двустранно подписаните протоколи между страните от 11.12.2019
/л.118/,13.01.2020 г. / л.121/, 12.02.2020г. /л.124/ и 11.03.2020 г. / л.127/.
Съответно общите суми по фактурите отговорят на произведението на
посочените в тях количества електроенергия с определената такса от 50,40
лв./мегаватЧас и ДДС върху сумите, поради което и в полза на ищеца са
възникнали съответните вземания за такси, посочени като обща стойност за
съответния месец във всяка от четирите фактури или общо вземания за такси в
размер на 1281010,06 лв. с ДДС, поради което и предявеният иск за заплащане
на част от тази сума в размер на 1277010,06 лв., която не е присъдена с
предходното съдебно решение, е основателен.
Съответно ответникът дължи и обезщетение за забавеното плащане на
таксите, които съгласно съгласно чл.8, ал.2 от Договора за достъп и
използване на железопътната инфраструктура от 16.07.2008 г. до 15-о число
на месеца, следващ този, за който са начислени. Съответно законните лихви
върху вземанията за такси, които са предмет на делото, за всеки от четирите
месеца, изчислени от 16-о число на следващия месец до 19.10.2022 г., са
съответна в размер на 47603,95 лв. за забавеното плащане на таксите за
ноември 2019г., 102767,34 лв. за забавеното плащане на таксите за м. декември
2019г., 102341,36 лв. за забавеното плащане на таксите за м.януари 2020 г. и
96917,40 лв. за забавеното плащане на таксите за м.февруари 2020 г., които
суми надвишават претендираните от ищеца, поради което и с оглед
диспозитивното начало, акцесорните искове следва да се уважат изцяло в
предявените размери .
Право на разноски при този изход от спора има ищецът, комуто следва
да се присъдят направените в исковото производство разноски за държавна
такса от 65057,97 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
което следва да се определи в минимален размер предвид липсата на каквато и
да било правна и фактическа сложност на делото, по което спорните въпроси
6
са разрешени в предходен процес.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА БДЖ –Т.П. ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.******* да заплати на ДП Национална компания
„Железопътна инфраструктура“, ЕИК******* със седалище и адрес на
управление: Гр.София, бул.******* на основание чл. 79, ал. 1 и чл.86, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 35, ал.1 от Закона за железопътния транспорт за сумата от
1277010,06 лв., представляваща останалата непогасена част от дължими
такси за използване на електрозахранващо оборудване за задвижваща
електроенергия като елемент от пакета за минимален достъп до
инфраструктурата, която свързва обслужващи съоръжения, за периода
19.11.2019 г. – 29.02.2020 г. в общ размер на 1281010,06 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.11.2022 г. до окончателното
й заплащане, сумата от 348340 лв., представляваща останалата част от
обезщетение в общ размер на 349439,18 лева за забавеното плащане на
дължимите такси за използване на електрозахранващо оборудване за
задвижваща електроенергия 16.12.2019г. – до 19.10.2022 г., както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 65157,97 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7