Решение по дело №98/2012 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 323
гр. Велико Търново, 29.06.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – Трети състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и дванадесета година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВТИМ БАНЕВ                                                                                                    

при участието на секретаря В. С., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 98 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба от И.Т.Б. с ЕГН ********** *** против Ревизионен акт № *********/ 03.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 638/ 21.12.2011 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на ревизионния акт в частта му, потвърдена след обжалване по административен ред, поради издаването му при съществено нарушение на процесуалните норми на ДОПК и в противоречие с материалния закон. Поддържа се липса на основания за прилагане на разпоредбите на чл. 122 от ДОПК, както и нарушаване разпоредбите на ал. 2 от посочената норма при определяне размера на данъчните основи на задълженото лице за отделните периоди. Оспорват се и фактическите констатации на приходния орган, в какъвто смисъл са развити подробни съображения. Извън предмета на спора са наведени доводи, че неправилно решаващият орган не е разгледал по същество жалбата на Б. и е прекратил производството в частта, касаеща данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г., поради липсата на правен интерес. От съда се иска ревизионният акт в обжалваната му част да бъде отменен като незаконосъобразен и в полза на оспорващият да бъдат присъдени разноските по делото. В съдебно заседание жалбата с направените искания се поддържа от оспорващия, лично и чрез пълномощниците му по делото, по съображенията изложени в нея и тези, развити в хода на устните състезания. 

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция “ОУИ” – Велико Търново, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт К., оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена по мотивите, развити в решението на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Велико Търново и допълнителни аргументи, подробно развити в депозирана писмена защита. Претендира за разноски в размер на 531,98 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес по делото и Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На И.Т.Б., в качеството му на местно физическо лице по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗОДФЛ /отм./ и чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, е извършена ревизия, като съгласно отразеното в ревизионния акт, същата е била за определяне на задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 г., по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2010 г. и по чл. 40 от ЗДДФЛ – за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2006 година. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1100467/ 31.01.2011 г., издадена от В. Н., началник Сектор „Ревизии”, Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – гр. В. Търново и връчена на И.Б. на 22.02.2011 г., видно от разписката за това. Заповедта е изменена със ЗВР № 1101068/ 25.03.2011 г. и ЗВР № 1101651/ 19.05.2011 г., и двете, издадени от същия орган по приходите, и редовно връчени на данъчно задълженото лице. Допуснатите изменения засягат състава на ревизиращия екип и срока за приключване на ревизията, който е удължен до 23.06.2011 година.

В хода на ревизията, след иницииране на редица процесуални действия и анализ на събраните писмени документи и обяснения, органът по приходите е приел, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – декларираните и/или получените доходи на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. До Б. е отправено Уведомление с изх. № 4571/ 03.05.2011 г., че основата за облагане с данък върху доходите на физическите лица за периода от 01.01.2006 г. до 31.12.2010 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК и е определен минималният четиринадесетдневен срок за представяне на доказателства и вземане на становище. Ведно с уведомлението по чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ревизираното лице са връчени и Уведомление № 4573/ 03.05.2011 г. по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и ИПДПОЗЛ № 4569/ 03.05.2011 г. за представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК относно имуществото му, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица. Видно от разписките за получаване съдържащи се в изброените документи, същите са получени на 05.05.2011 г., лично от ревизираното лице, което в срок е представило изисканата информация. След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 7, т. 8, т. 14 и т. 16 от ДОПК, органите по приходите са съставили Ревизионен доклад № 1101654/ 07.07.2011 г., който е връчен на задълженото лице на 22.07.2011 година. В удължения срока по чл. 117, ал. 5, изр. второ от ДОПК, срещу РД е подадено възражение, към което са представени допълнителни писмени доказателства. След преценка на доказателствата и наведените оплаквания, възражението е уважена относно данъчни периоди 2008 г., 2009 г. и 2010 г., във връзка с което предложените за установяване задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за тези периоди са отпаднали, а при определянето на данъчните основи не са установени несъответствия. В останалата част възраженията са преценени като неоснователни. Ревизията е приключила с Ревизионен акт № *********/ 03.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, определен за компетентен орган със ЗОКО № К 1101651_1/ 01.09.2011 година. С РА на жалбоподателя са установени допълнителни задължения по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ общо в размер на 7 049,48 лева, в това число данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2006 г. в размер на 348,87 лв. и лихви в размер на 189,36 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 641,64 лв. и лихви в размер на 1 869,61 лева. РА е обжалван по реда на чл. 152 от ДОПК пред директора на Дирекция “ОУИ” – гр. В. Търново, като са развити оплаквания относно целия ревизиран период от 2006 г. до 2010 година. С Решение № 638/ 21.12.2011 г., директорът на Дирекция „ОУИ” – гр. В. Търново е потвърдил РА като законосъобразен в частта, в която са определени допълнителни задължения за данъци върху доходите на физическото лице за 2006 г. и 2007 г. и е оставил жалбата без разглеждане в останалата й част, тъй като не са определени допълнителни задължения, респективно липсва правен интерес от оспорване, поради което производството в тази му част, е прекратено. Решаващият орган е намерил, че освен констатираната от ревизиращия екип предпоставка за облагане по специалния ред на чл. 122 от ДОПК, а именно чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, са налице и данни за укрити от задълженото лице доходи – основание за облагане по аналогия по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Решението е връчено на задълженото лице по пощата на 06.01.2012 г., видно от Известието за доставяне № 1100013031235. Жалбата пред Административен съд - Велико Търново е подадена също по пощата, чрез решаващия орган, на 12.01.2012 г., което се установява от клеймото на приложения пощенски плик.

В хода на съдебното производството от жалбоподателя са ангажирани гласни доказателства, също така е изслушано и прието заключение на съдебно-икономическа експертиза. Съдът намира заключението за обективно, коректно и компетентно изготвено и като такова ще бъде ценено наред с останалите доказателства по спора. Наведените от жалбоподателя възражения касаят правен спор, а не извършените от експертизата математически изчисления. Предвид заявено от жалбоподателя оспорване истинността на съдържанието на нареждане за валутен превод, е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК и е указано разпределението на доказателствената тежест. От страна на ответника по делото е представена и приета административната преписка, както и допълнителни писмени доказателства. По реда на чл. 192 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК от неучастващо в делото лице - „Райфайзенбанк България” ЕАД, е изискан заверен препис на първичния счетоводен документ, въз основа на който на 22.11.2007 г. е осчетоводено постъпването на 9 500 евро по разплащателната сметка в евро на И.Б.. 

            Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, относно РА в потвърдената му от решаващия орган част, и в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

След служебно извършена проверка съдът установи, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган, определен на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, със ЗОКО № К 1101651І1/ 01.09.2011 г., издадена от В.Н., началник Сектор „Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – гр. В. Търново, в рамките на неговата компетентност, определена със Заповед № 95/ 14.02.2011 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново и в установения от закона срок. Същият е съставен след приключила ревизия на жалбоподателя, издаден е в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Заповедите за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и отговарят на изискванията на чл. 113 от ДОПК, Компетентността на издалия ЗВР орган се установява от съдържащата се в преписката Заповед № 578/ 09.11.2010 г., Заповед № 4/ 04.01.2010 г. и Заповед № 95/ 14.02.2011 г., всичките на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил. Ревизионният доклад е съставен на 07.07.2011 г., т.е. в рамките на определения по чл. 117, ал. 1 от кодекса срок и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Предвид това, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК.

Между страните не се спори досежно установената с РА разходна част. Спорът се свежда до установената приходна част, като жалбоподателят твърди, че на 20.12.2005 г. е получил сумата от 20 000,00 лв., представляваща върнат му от П. И. П. паричен заем, и е разполагал с последната в брой в началото на 2006 година. Твърденията на жалбоподателя за 2007 г. са, че постъпилата на 22.11.2007 г. в банковата му сметка сума от 9 500 евро, представлява върнат заем от лицето Ц.Т. Н..

С ревизионния акт за периода 2006 г. е установена данъчна основа за облагане с данък върху дохода в размер на 12 538,82 лв., в това число – 1 971,62 лв., изразходени парични средства с недоказан произход /превишение на разходите над приходите/, 894,86 лв. – данъчна основа от доходи от трудови правоотношения, 5 529,46 лв. – данъчна основа от доходи от служебни правоотношения и 4 142,88 лв. – обезщетение .при възстановяване на работа. Във връзка с възложената ревизия, от органите по приходите е отправено до жалбоподателя ИПДПОЗЛ изх. № 1367/ 09.02.2011 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, с което са изискани доказателства и писмени обяснения, в това число – заверени копия на документи относно притежавани банкови сметки и парични средства в левове и валута за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2010 г. – наличност в началото и в края на годината на фирмени и лични сметки. По този повод, ведно с представените документи и справки, Б. е представил и писмени обяснения, в които е упоменал, че в началото на периода семейството му е разполагало с около 20000,00 лв. спестявания. Същата сума фигурира и в декларацията му по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, с уточнението, че паричните средства са били „в мен”, което предполага, че са били разполагаеми у Б. в брой, а не депозирани в банка. След като с ИПДПОЗЛ № 6551/ 21.06.2011 г. приходният орган изрично е поискал документи, доказващи твърдяното в декларацията за 2006 г. по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за наличните парични средства към 01.01.2006 г. в размер на 20 000,00 лв. и за техния произход, ревизираното лице е представило Договор за паричен заем от 01.06.2005 г.между него като заемодател и П. И.П. като заемополучател. Въпросният договор е подписан и от Д. К.и Г. Б. в качеството им на свидетели. Клаузите на договора предвиждат връщането на сумата да стане в брой или по банков път не по-късно от шест месеца от сключването на договора, като не са предвидени лихва и обезпечение. За получаването на сумата е приложена разписка от същата дата с подписи за приел и предал. Връщането на получения паричен заем е удостоверено също с разписка от 20.12.2005 година. В съпътстващите писмени обяснения е уточнен произходът на паричните средства, като „теглен креди от Първа инвестиционна банка и спестени от заплати на семейството”, за което е приложен Договор за банков кредит от 28.06.2004 година. Наред с изброените документи, пред приходния орган са предявени и две декларации с нотариална заверка на подписите, наречени от оспорващия „клетвени”, в които Г. Б. и Д. К., под страх от наказателна отговорност са заявили, че сумата от 20 000,00 лв. е предадена на 01.06.2005 г. от Б. на П. и съответно – върната на 20.12.2005 г., от П. на Б., в тяхно присъствие. За установяване на фактите и обстоятелствата, относими към спорния въпрос, касаещ данъчен период 2006 г., приходният орган е предприел извършването на насрещна проверка на П. И. П., обективирана в Протокол № 15-1101651-7310/ 29.07.2011 г. П. е представил същите документи без договора за банков кредит и в нарочна декларация е потвърдил заемането и връщането на паричните средства. Извършена е насрещна проверка и на Г.Б., по повод която с Декларация вх. № 28703/ 01.08.2011 г. последният отново е потвърдил размяната на парите и е приложил декларация пред нотариус за тези обстоятелства. Аналогични писмени обяснения от 14.07.2011 г. е дал и Д.К. в хода на разпоредената му проверка.

Ревизиращият орган е формирал извод, че представените в хода на ревизията документи са частни диспозитивни и свидетелстващи такива, поради което се ползват само с формална доказателствена сила, а поради липсата на официална заверка, същите не са и с достоверна дата. С тези аргументи доказателствата за получен, респективно върнат заем, не са кредитирани като достоверни. В решението на директора на Дирекция „ОУИ” Велико Търново е прието за очевидно, че документите, представени от П. са преснети от екземплярите на оспорващия, което от своя страна е единствен мотив за заключението, че заемополучателят не е разполагал с тях и е бил в „предварителна съгласуваност” с Б.. Предвид тези констатации изграждащи хипотези с характер на процесуално-следствени действия, типични за други производства и от компетентността на други органи, решаващият орган е стигнал до извода, че въпросните документи са съставени за целите на ревизионното производство за доказване на твърденията на жалбоподателя. Същевременно е изложил и съображения, че съставянето на писмени документи при даването на заем между близки приятели, само по себе си поражда съмнения. 

Настоящата инстанция не споделя изложеното и намира, че правните изводи, касаещи тази част на РА не са подкрепени от доказателствата, събрани в хода на ревизията и остават необосновани. Единствено с логически конструкции от типа: заетите парични средства не са били използвани от П., следователно съмнително е предоставянето им в заем, както и: потребителският кредит от 28.06.2004 г. е далеч от времевия обхват на заема и по него са заплащани лихви, следователно липсва логика Б. да е предоставил заема, е прието за недоказано предоставянето на заем на 01.06.2005 г. от Б. и неговото връщане на 20.12.2005 година. Изводът, че жалбоподателят не е разполагал с налични парични средства към 01.01.2006 г. е хипотетичен и не съответства на представените документите и писмени обяснения.

Настоящата инстанция намира за относими и от съществено значение за спора частните диспозитивни документи и писмените обяснения, събрани в хода на ревизионното производство. Посочените с тях обстоятелства се потвърждават и от ангажираните в съдебното производство гласни доказателства. От показанията на разпитания в хода на съдебното дирене свидетел П.П., се установява, че през месец юни 2005 г. последният е получил в заем от Б. сумата от 20 000,00 лв., която е върнал през декември същата година. Свидетелят сочи, че между него и заемодателя му е сключен писмен договор, а получаването и връщането на парите е станало пред двама свидетели и при подписване на разписки за това. П. заявява, че се е обърнал именно към Б. за заема, тъй като е знаел, че последният е теглил банков кредит и че семейството му разполага с известни средства, което кореспондира и писмените обяснения на самия Б., дадени пред ревизиращия орган. Изложените обстоятелства са потвърдени и от Г. Б., като свидел на предаването и връщането на сумата. Въпреки, че е брат на жалбоподателя, съдът цени показанията и на този свидетел, доколкото същите са последователни и съответстват на останалите доказателства по делото, а освен това са дадени под страх от наказателна отговорност още в ревизионното производство. Показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене свидетели, се кредитират като логични, вътрешно непротиворечиви, житейски обосновани и кореспондиращи с представените писмен договор за заем и разписки за получаване и връщане на сумата от 20 000,00 лв. с произход банков кредит и лични спестявания на семейството. Възражението в потвърдителното решение, че не може да се доказва със свидетелски показания получаването на заем на стойност на 5000,00 лв., по принцип е вярно, но няма отношение към конкретния казус, доколкото за предоставянето на заема и неговото връщане са представени писмен договор и разписки, необосновано изключени в административното производство от кръга на годните доказателствени средства. Свидетелските показания единствено потвърждават удостовереното вече с писмените доказателства, игнорирани от приходната администрация. Освен това, свидетелските показания в настоящото производство са допустими за изясняване на факти от значение за спора, доколкото ДОПК допуска свидетелски показания от лицата, дали писмени обяснения в хода на ревизионното производство и тъй като такива писмени обяснения в случая са събрани в хода на ревизията, то явно самата приходна администрация е счела, че е налице хипотеза, предвидена в чл. 57, ал. 2 от ДОПК.

Ревизионното производство е проведено по особения ред на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, като в тежест на органа по приходите е да установи алтернативното наличие на основанията за облагане по аналогия и определяне на различна данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти, оборващи констатациите в ревизионния акт. Възраженията на жалбоподателя се свеждат до неправилност на изводите относно реалното получаване на сумите и възможността на Б. да предостави съответните заемни средства. Договорът за заем и съответните разписки за получаване и връщане на сумата са представени в хода на ревизионното производство при изричното им изискване от страна на приходния орган. Следва да се посочи, че с оглед разпоредбата на чл. 5 от ДОПК органите по приходите са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. В случая, след като са били налице данни за получени от ревизираното лице парични средства, представляващи върнат заем, то органите по приходите е следвало да съберат доказателства в тази насока. От данните по делото обаче е видно, че аргументите, с които е отхвърлен посоченият източник на средствата, се свеждат до предположения за времеви обхват, липса на логика за персонални действия на Б., неясно място на съхранение на парите както от заемополучателя, така и от заемодателя, както и до позоваване на протокол от съдебно заседание по административно дело, различно от настоящото. Показания на Б. дадени по въпросното административно дело, касаят друг правен спор, предмет на производство, нямащо общо с доходите на жалбоподателя през процесните периоди, поради което е логично той да не посочва факта, че е давал паричен заем на П.. Въпреки това, обратно на поддържаното от ответника, показанията на Б. и от въпросното заседание, по скоро потвърждават твърденията му, че е дал заем на П. И. П., предвид отдавнашното им познанство, добри колегиални отношения и затруднено материално положение на П. през 2004 година. Съобразно горното и въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, настоящият състав намира, че произходът на сумата от 20 000,00 лв., получена от жалбоподателя през декември 2005 г. не е недоказан, а представлява върнат от П. П. паричен заем /съдът приема за установено реалното предаване и връщане на парите/, поради което не е налице превишаване на разходите за 2006 г. в годишен план със сумата от 1 971,62 лв., респективно не са били налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, ал. 1, т. 7 от ДОПК, нито на тези по т. 2 от същата разпоредба, посочени в допълнение от решаващия орган. Предвид изложеното, незаконосъобразно органът по приходите е установил допълнителни задължения на И.Б. по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за периода 2006 г. в размер на 348,87 лв., съответно и липсва основание и за начисляването на лихви върху тази сума, в размер на 189,36 лв., което от своя страна обосновава отмяната на РА като незаконосъобразен в тази му част.

В този смисъл, съобразно заключението на вещото лице във вариант І, прието без оспорване в тази част от страните по делото, ако се приеме, че в края на 2005 г. лицето е Б. е получил от П.П. сумата от 20 000,00 лева, върнат заем, то за 2006 г. и 2007 г. не се установява допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./, респ. чл. 48 от ЗДДФЛ, а само се изменя вида на паричните потоци, а именно салдото към 01.01.2006 г. е 20 000,00 лв., при което не се установяват недекларирани доходи в размер на 1 971,62 лева. Според изчисленията в края на данъчен период 2006 г., респективно началното салдо за 2007 г. е изчислено на 28 959,03 лева.

С РА на жалбоподателя за 2007г. е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 4 641,64 лева и лихви за него в размер на 1 869,61 лева. За да стигне до този резултат, приходният орган е намерил за недоказани твърденията на Б., че постъпилата на 22.11.2007 г. по банковата му сметка сума в размер на 9 500 евро представлява върнат заем от Ц. Т. Н., извод, който е бил изцяло споделен от решаващия орган. В обясненията си по повод ИПДПОЗЛ изх. № 1367/ 09.02.2011 г., оспорващият е посочил, че през 2007 г. е предоставил заем около 9 400 евро на Ц. Н.– негов колега, която сума била върната по банков път. В декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК също е посочен върнат заем от това лице в размер на 9 400 евро. По повод ИПДОПЗЛ № 6551/ 21.06.2011 г. от ревизираното лице е представен Договор за паричен заем от 01.08.2007 г., сключен между И.Б., като заемодател и Ц.Н.като заемополучател. Съгласно уговореното, предаването на сумата от 9 500 евро се удостоверява с разписка. За свидетел при сключването на договора е вписан Г. Б.. Връщането на заемната сума е уговорено до 01.02.2008 г. – за шест месеца от сключването на договора, с нулева лихва. Приложена е разписка за получаване на заема от 01.08.2007 г., съгласно която Ц. Н. е получил 9 500 евро от Б.. Представена е и нотариално заверена декларация от 30.06.2011 г., с която Г. Б. е декларирал, че предаването на парите от Б. на Н. на 01.08.2007 г. е станало в негово присъствие. Представена е още разписка от 22.11.2007 г., че И.Б. е получил от Ц. Н. сумата от 9 500 евро по банковата си сметка. Извършена е насрещна проверка на Ц.Н., обективирана в протокол № 04.15.1101651-6051/ 02.08.2011 г., по повод на която Н. е представил декларация от 01.08.2007 г., че е получил заем от 9 500 евро от И.Б. за срок от шест месеца в присъствието на Г. Б., която сума е върната на заемодателя по банкова сметка *** „Райфайзен банк” АД през ноември 2007 година. Н. е заявил, че документите относно получения и върнат заем са останали у И.Б..

В хода на съдебното дирене по настоящото дело, като свидел е разпитан Ц. Н.. Според показанията му, през 2007 г. е заел 9 500 евро, като след поискване от Б. върнал по банковата му сметка в Райфайзен банк 9 400 евро, а останалите 100 евро – върнал след 25-то или 26-то число на месец ноември 2007 година. Н.няма представа защо на вносния документ е записано „комисионно по сделка”, тъй като служителка на банката е попълнила бележката. От контекста на изявлението на свидетеля, както и от това, че е отишъл в банката и там ги е внесъл, се обосновава логическия извод, че парите /предадени му в брой в евро и съхранявани от него по същия начин/ са внесени касово /в брой/ по банкова сметка. ***. 192, ал. 1 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК по молба на ответника, съдът изиска от „Райфайзен банк България” ЕАД - клон Велико Търново, в качеството на неучастващо в делото лице, представянето на първичния счетоводен документ /вносна бележка, платежно нареждане или друго/, въз основа на който на 22.11.2007 г. е осчетоводено постъпването на 9 500 евро по разплащателната сметка в евро на И.Б.. В тази връзка от страна на банката са изпратени 3 броя документи /извършената операция, касова операция референция 00005 от 22.11.2007 г. и нареждане за валутен превод/, послужили като основание за процесната банкова операция, заверена на 22.11.2007 година. От съдържанието на изброените документи недвусмислено се установява основанието на банковия трансфер на 9 500 евро, извършен от сметка на лицето Е. Д. чрез пълномощника Ц. Н., в сметката на И. Б., а именно „комисионно по сделка за продажба на недвижим имот № 104008 с. Добри дял на ф-ма „Кампанела”. По искане на жалбоподателя е открито производство по оспорване истинността на съдържанието на нареждането за валутен превод. В този смисъл останалите два документа не са оспорени.

В дадени от Б. обяснения в открито съдебно заседание за първи път са наведени обстоятелства за обтегнати отношения с Н., обратно на показанията на свидетеля Н.. Отделно от това, с показанията на свидетеля И.И. се навеждат доводи за личните взаимоотношения между жалбоподателя и Н.в смисъл, че същите са „обтегнати” към момента на връщане на заема.

Предвид събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за недоказано, че преводът на сумата, постъпила в банковата сметка на Б. на 22.11.2007 г., реално има за свое основание връщане на паричен заем. На първо място, гласните и писмените доказателства по делото са вътрешно противоречиви и дори взаимоизключващи се. Данните по тях не кореспондират помежду си и по-скоро обективират разминаване. Така например претендираната като заета сума варира между 9 400,00 евро и 9 500,00 евро в различните доказателствени средства. С. Н. в показанията си пред съда твърди, че по банков път е върнал 9400 евро, а останалите 100 евро след 25-то или 26-то число на м. ноември 2007 г., в противовес на безспорния факт, че в сметката на Б. на 22.11.2007 г. са постъпили 9500,00 евро. Връщането не е потвърдено от свидетеля Г. Б., който в хода на ревизията е посочил само, че е присъствал на предаването на сумата при даването на заема. Още повече в показанията на последния в открито съдебно заседание не се потвърждават писмените му обяснения пред приходния орган относно заема от 01.08.2007 г. в размер около 9 400 – 9 500 евро, дори въобще не става дума за него /за разлика от прецизните показания по отношение на другия заем от 2005 г., предоставен на П. П./. Установява се противоречие и между саморъчно изготвената разписка от 22.11.2007 г. за връщането на 9 500 евро и показанията на Н., според които на този ден И.Б. е бил извън града и комуникацията им е била по телефон. От неоспорените банкови документи е видно, че банковият трансфер е от сметката на Е. Д., а не както твърди Н. внесени в брой по банкова сметка, *** И.Б., което е в противоречие с поддържаната защитна теза. Неуспешно е и инициираното оспорване на съдържанието на нареждането за банков превод. Не се спори, а от свидетелските показания на Н. се потвърждава, авторството на нареждането. От представените от ответника доказателства, се установява, че на 09.11.2007 г. по партидата на Е. А.Д./майка на .Н и Т.Н. Т., в имотния регистър към службата по вписванията е отразена продажба именно на посочения в нареждането недвижим имот № 104008 в землището на с. Добри дял, с купувач по сделката „Кампанела” ЕООД. От справката по лице от службата по вписванията – гр. Горна Оряховица се удостоверява действително настъпил факт /продажбата на имот № 104008 в землището на с. Добри дял на фирма „Кампанела”, който всъщност е отразен като основание на плащането с банков превод, документирано в оспореното нареждане. При това положение, липсва логика посочената като „комисионно” сума, да е в действителност върнат заем. Достоверно е и съображението на ответника, че с отрицателния си отговор на въпроса в съдебно заседание дали Б. му е извършвал услуги, за които да му се дължи комисионна или възнаграждение, Н. практически не е излъгал, тъй като при превода на парите, същият е действал в качеството си на пълномощник. Съдът не кредитира свидетелските показания на И. И. и по-скоро намира последните за ирелевантни изявления на лице, което няма преки и непосредствени впечатления за основния спорен въпрос. Що се отнася до обясненията на жалбоподателя, че към момента на връщане на заема, е бил в „обтегнати отношения” с Ц.Н. същите са направени едва след приобщаване към делото на обсъдените по-горе банкови документи и явно представляват опит да бъде омаловажено значението на отбелязаното в тях основание за плащане.

От изложеното следва заключение, че претенцията на жалбоподателя, че сумата от 9 500 евро представлява върнат заем от Н., е недоказана. Договорът за заем инкорпорира данни за това, че волеизявленията на лицата които са го съставили и подписали са били такива каквито са отразени в писмения документ. От гражданскоправна гледна точка, договорът за заем е реален договор, т.е. за да се приеме, че въпросното съглашение е сключено и е породило действие, необходимо е не само писменото обективиране на волеизявленията на страните по него, но и реалното предаване на заместимата вещ /в случая пари/ от заемодателя на заемателя. Едва тогава е налице възникнало облигационно правоотношение, което поражда едностранно за заемателя задължението да върне заетата сума пари или заместима вещ от същият вид, количество и качество. С оглед тези характеристики на заемният договор, именно това е мислимият предмет на гражданскоправния спор, който може да възникне между страните по заемен договор, затова и предмета на доказване в гражданския процес ще е този. Следва обаче да се има предвид, че предмет на административноправния спор в настоящото производство, е наличието на констатиран паричен доход и установяване на неговия произход с оглед последиците, които има това обстоятелство за данъчното облагане на жалбоподателя. В този смисъл наличните по делото писмен договор и разписки, преценени с оглед всички останали доказателства по делото, не са годни да удостоверят реалното връщане на сума от 9 500 евро, като заем между Б. и Н., от което следва, че изводът на приходния орган за недоказания произход на извършеното към жалбоподателя плащане, е законосъобразен. Недоказано остава реалното фактическо предаване на паричната сума при  връщане на заема.

Съобразно заключението на вещото лице, доколкото от фактическа страна по делото се установи, че П.П. е върнал заемна сума от 20 000,00 лв. на Б. в края на 2005 г., а сумата от 9 500 евро, постъпила по банкова сметка ***на от приходния орган като такава с недоказан произход, то за 2007 г. не се установяват допълнителни задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, а само се изменя вида на паричните потоци, като началното салдо за 2007 г. е в размер на 28 959,03 лв., а не посоченото в РД и РА – 10 930,65 лева. От РА е видно, че приходният орган не е установил несъответствие между получените доходи и размера на извършените разходи на жалбоподателя за 2007 г., а постъпилите парични средства по сметката в „Райфайзен банк” в размер на 9 500 евро законосъобразно са приети за такива с недоказан произход, респективно – за облагаем доход по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

По изложените мотиви, съдът намира оспорения РА за постановен в противоречие с чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ в частта за 2006г., поради което следва да бъде отменен. В частта за 2007 г. като постановен при спазване на административнопроизводствените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, издаден в определената форма, от компетентен орган и в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗДДФЛ и с целта на закона, РА е законосъобразен, а подадената срещу него жалба – неоснователна.

 

При този изход на делото и с оглед направените искания от страните за присъждане на разноски, съдът следва да присъди такива по компенсация съобразно размера на уважената, респ. отхвърлена част от жалбата. Разноските по компенсация следва да се определят като разлика между направените такива от жалбоподателя за държавна такса, платен адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице, а разноските на ответника – по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно размера на определените с обжалваната част на РА задължения, или жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 444,79 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

Отменя по жалба на И.Т.Б. с ЕГН **********,***, Ревизионен акт № *********/ 03.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, в частта му, потвърдена с Решение № 638/ 21.12.2011 г. на директора на Дирекция „ОУИ” – гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя за данъчен период 2006 г. е определено допълнително задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ в размер на 348,87 лв. и е начислена лихва в размер на 189,36 лева.

Отхвърля жалбата на И.Т.Б. с ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт № *********/ 03.09.2011 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново, в останалата й част.

 

Осъжда И.Т.Б., ЕГН ********** *** да заплати на Дирекция “ОУИ” – гр. В. Търново разноски по делото в размер на 444,79 лева /четиристотин четиридесет и четири лева и седемдесет и девет стотинки/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :