РЕШЕНИЕ
№ 213
гр. Русе, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело №
20214500100034 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно съединени искове за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени
вреди с правно основание чл. 432 от КЗ, и иск по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Т. Г. Х., чрез упълномощен адвокат Я.Д. от АК-С., твърди, че на
04.10.2019 г. около 20.50 ч., движейки се по път **** в посока от гр. Р. към
с.Н., общ.Р., е претърпял ПТП, предизвикано от управлявалия лек автомобил
„Ф.“ с ДК № ****СТ. Д. Д., който не съобразил поведението си като водач на
МПС и го е блъснал. По спешност бил откаран в „У.“ гр. Р., където било
проведено лечение на получените травматични увреждания, както следва :
счупване на лява голямопищялна кост,наложило метална остеосинтеза,
счупване на лява малкопищялна кост – наложило метална остеосинтеза,
кръвонасядания на ляво бедро, лява задколянна ямка, подбедрица и ляво
ходило, кръвонасядане на лява предмищница, охлузвания в кръстцовата
област.
В резултат на претърпяното ПТП ищецът имал продължителни
двигателни затруднения, произтичащи от невъзможността да използва
пълноценно левия си долен крайник, които наред с интензивната болка и
неспособността да се придвижва самостоятелно и да посреща ежедневните си
битово-хигиенни нужди, повлияли негативно и върху емоционалното му
състояние.
Посочва, че в резултат на увреждането се наложило да ползва отпуск
поради временна неработоспособност за период от 45 календарни дни и че е
направил разходи във връзка с лечението си в размер на 1800 лева.
1
Ищецът сочи, че към датата на настъпване на събитието за автомобила,
участвал в ПТП, е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в „ ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и че по
реда на чл. 380 от КЗ е предявил претенция към ответното дружество за
заплащане на застрахователно обезщетение, по която в законния 3 -месечен
срок липсва произнасяне.
Претендира от ответното дружество репариране на претърпените вреди
чрез заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за търпените
неимуществени вреди и 1 800 лева за имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главниците от 12.02.2020г., както и деловодни
разноски.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище, че
исковете са допустими, но неоснователни, оспорва исковете по основание и
размер, като счита, че водачът на процесния автомобил не е виновен за
настъпване на ПТП, прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца, за недоказаност и за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени и имуществени вреди,
недължимост на претенцията за лихва от посочената дата. Претендира
деловодни разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
С влязло в сила Решение № 617/09.12.2021г., по АНД 2382/2021г. на РРС
СТ. Д. Д. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 ал.
1, буква „б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК - за това, че на
04.10.2019г. по път **** - гр. Русе- с.Н., управлявайки л.а „Ф.“ с ДК №
****нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 от ЗДвП и
чл.16 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил на Т. Г. ХР.
средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментни счупвания леви
голямопищялна и малкопищялна кости, наложило метална остеосинтеза на
двете, довело до трайно затрудняване на движението на долния ляв крайник
за срок повече от 30 дни, като Д. бил освободен от наказателна отговорност
по реда на чл. 78 а от НК и му било наложено адм.наказание 1000 лева глоба.
От приложения по делото регистрационен талон по застрахователна
полица е видно, че към датата на настъпване на ПТП процесният автомобил е
бил с валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното застрахователно дружество - застрахователна
полица BG/06/118002926758.
Установява се, че непосредствено след инцидента ищецът постъпил в
„У. където са извършени изследвания, при които е констатирана
полифрагментна фрактура на диафазите на лява тибия и фибула със скъсяване
и фрагментиране, направена е репозиция по спешност и е пристъпено към
оперативно лечение – метална остесинтеза с интрамедуларен пирон и с игла.
Във връзка с последното ищецът заплатил 1800 лева, по фактура №
********** от 18.10.2019г..
Ищецът провел болнично лечение за 15 дни и 30 дни при домашен
2
режим, с общо 45 дни временна нетрудоспособност, за което са му издадени
болнични листи.
На основание чл. 380 от КЗ, на 11.11.2019г. ищецът отправил претенция
за обезщетение на неимуществени вреди до „З. по застрахователна полица
BG/*****, придружена с копия на констативен протокол за ПТП с
пострадали, амбулаторни листи от медицински прегледи, епикриза, и при
ответното дружество била заведена щета, по която в срока по чл. 496 от КЗ
застрахователната компания не се произнесла. По делото липсват
доказателства за удовлетворяване на претенцията.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди в настоящото
производство е разпитана като свидетел майка му С. И. П., от чиито
показания се установява, че в резултат на причиненото от ПТП увреждане
долният ляв крайник на Т.Х. бил имобилизиран в продължение на около
месец, през периода на лечение и възстановяване се придвижвал трудно, с
чужда помощ и използвайки патерици, бил затруднен да посреща
самостоятелно ежедневните си битови нужди / свидетелката го обгрижвала
чисто битово, правела му превръзки, водела го на прегледи /, оплаквал се от
болки. По време на лечението и възстановяването бил сринат психически,
сънувал кошмари. Провел и физиотерапия, на два пъти. Около година ищецът
не можел да работи, като поискал 10 месеца след катастрофата да се върне на
работата си като помощник –готвач в ресторант „ Х.“, на облекчен режим, но
работодателят му отказал. И понастоящем не се е възстановил напълно
физически, накуцва, продължава да изпитва болки при натоварване и промяна
на времето.
Съдът намира, че тези показания, макар и от лице от кръга по чл. 172 от
ГПК, следва да се кредитират изцяло, тъй като са безпротиворечиви,
логически свързани и се подкрепят от писмените доказателства и експертното
заключение на СМЕ по делото.
Горните факти се потвърждават и от назначената и приета по делото
съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че ищецът е получил
описаните в приложената медицинска документация увреждания - счупване
на лява голямопищялна кост, наложило метална остеосинтеза, счупване на
лява малкопищялна кост, наложило метана остесинтеза, кръвонасядания по
ляво бедро, лява задколенна ямка, лява подбедрица и ляво ходило,
кръвонасядания на лява предмишница, охлузвания в кръстцова област.
Счупванията на костите на подбедрицата са довели до трайно затрудняване
на движенията на левия долен крайник, и същите могат да бъдат получени
при процесното ПТП. От заключението на вещото лице е видно, че процесът
на възстановяване е отнел около три-четири месеца, след който период не се
ползват помощни средства. От СМЕ се установява, че пострадалият е
изпитвал най – интензивни болки непосредствено след травмата, след
проведените оперативни интервенции, манипулации и раздвижването на
крайника. Към настоящия момент целеното възстановяване на функциите на
крайника е постигнато, имплантът, който е останал в костта, не е създал
усложнения.
3
Съдът намира, че следва да се кредитира заключението на вещото лице
по назначената и изготвена съдебномедицинска експертиза, неоспорено от
страните, като компетентно, пълно и обективно, като вещото лице в с.з. е дало
и изчерпателни отговори на поставените му въпроси.
Съгласно заключението по назначената и приета по настоящото
производство съдебна автотехническа експертиза, мястото на ПТП е на ок.
40 -42 м от табелата за край на гр.Р., по пътя за с.Н., на ок. 0,40 – 0,50 м
вляво от дясната граница на пътното платно, като пешеходецът се движел в
посока с.Николово и е имал възможност да възприеме светлините и звука от
движещия се в неговата посока на движение л.а ., но тъй като е бил изцяло с
гръб към движението не е могъл да възприеме точно положението и
характера на движещите се зад него ПС. В района няма пешеходни пътеки.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните
правни изводи:
Предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя по чл. 432
от КЗ е наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата
и застрахователя към момента на увреждането. Наред с това следва да са
налице и всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл.45 от
ЗЗД (деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина), пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за репарирането им. На основание чл.45 от ЗЗД при деликт
на обезщетение подлежат всички вреди - имуществени и неимуществени,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът счита, че са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане съгласно чл.45 от ЗЗД, тъй като по делото е безспорно установено,
с влязлото в сила Решение по АНД 2382/2021г. на РРС, че деликвентът –
страна по застрахователен договор с ответника , е виновен за престъпление,
свързано с нарушение на правилата за движение по пътищата, вследствие на
което на ищеца е причинената средна телесна повреда.
На основание чл. 300 от ГПК , влязлото в сила Решение по АНД
2382/2021г. на РРС / приравнено по пр.последици на влязла в сила присъда / е
задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно обстоятелствата : извършено ли е престъпление,
неговата противоправност и виновността на водача. С посочения съдебен акт
е прието, че водачът на процесния автомобил има вина за настъпването на
ПТП, при което е пострадал ищецът, тъй като е допуснал нарушения за
правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 от ЗДвП :“ водачите на ППС
са длъжни при избиране на скоростта на движение да съобразяват
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и
превозното средство,превозвания товар,характера и интензивността на
4
движението, конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат при всяко предвидимо препятствие.Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението „ и чл.16 от ЗДвП : „„ водачът на ППС е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците“ . На основание чл.413 ал.1 от
НПК съдебното решение се явява задължително и за застрахователя – страна
по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
Писмените и гласните доказателства по делото и заключението по
приетата съдебномедицинска експертиза потвърждават наличието на
причинно – следствена връзка между противоправното деяние на деликвента
и настъпилите в резултат на ПТП телесни увреждания на ищеца.
Предвид изложеното, неоснователни са възраженията на ответника за
липса на доказана причинно – следствена връзка между настъпилото ПТП и
претърпените вреди.
Въз основа на писмените доказателства по делото съдът приема, че
ищецът е изпълнил процедурата по чл. 380 от КЗ, отправяйки до
застрахователя писмена застрахователна претенция, придружена със
съответните писмени доказателства. В тримесечния срок по чл. 496 от КЗ
ответното дружество не е изплатило претендираното от пострадалия
обезщетение.
Предвид доказаното осъществяване на състава на непозволено увреждане
вследствие на настъпилото ПТП, наличието на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с прекия причинител на
вредата към датата на деликта, изпълнението на процедурата по чл.380 от КЗ
и неизплащането на застрахователно обезщетение от страна на
застрахователната компания в нормативно установения срок, съдът счита, че
за ищеца в качеството му на пострадал от ПТП е възникнало правото да
получи обезщетение от застрахователя на деликвента за претърпените вреди
от деликта, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане.
При констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищеца имуществени и неимуществени вреди,
предявените искове се явяват доказани по основанието си.
Искът за репариране на причинените от ПТП имуществени вреди на
стойност 1800 лева е доказан в пълния си размер и следва да се уважи изцяло,
тъй като от представените по делото писмени доказателства е видно, че
разходите са извършени във връзка с лечението на травмите на ищеца,
причинени при ПТП.
Размерът на обезщетението за причинените неимуществени вреди следва
да бъде определен от съда по справедливост, съгласно принципа на чл.52 от
ЗЗД. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки, страдания и
душевни преживявания, продължителността на възстановителния период,
5
общовъзприетото понятие за справедливост и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
От събраните и обсъдени доказателства по делото се установи, че
вследствие на процесното ПТП на ищеца е причинено телесно увреждане,
съпроводено с болки в пострадалия крак, довело до първоначално
обездвижване, а след това – до двигателни затруднения, продължително
състояние на нетрудоспособност и неспособност да изпълнява самостоятелно
ежедневните си хигиенно – битови дейности, необходимост от ползване на
помощни средства и спазване на щадящ режим без физически натоварвания
през възстановителния период за около три-четири месеца. Въз основа на
свидетелските показания съдът приема за доказано негативното влияние на
инцидента и върху емоционалното състояние на ищеца – същият изпитвал
неудобство, защото е бил обслужван битово от майка си, не е могъл в
периода на лечение и възстановяване да води активен социален живот,както
преди ПТП, бил е под стрес и притеснение, че не може да упражнява
професията си / в период от ок. година / . Характерът и
продължителността на претърпените болки и физически затруднения, и
продължителността на възстановителния период се установяват от приетата
по делото СМЕ, съгласно която при този вид травми възстановяването отнема
около три месеца –четири месеца, към настоящия момент е налице пълно
функционално възстановяване на увредения крайник.
С оглед гореизложеното, предвид възрастта на пострадалия, характера и
вида на травмите, установените болки, страдания и стрес, които е преживял,
обстоятелствата, свързани с протичането на възстановителния процес и
факта, че функцията на крака на ищеца е възстановена от причиненото
увреждане, съдът приема, че претърпените от него неимуществени вреди
следва да се репарират със сумата от 40 000 лева, който размер, по преценка
на съда, съответства в най - голяма степен на критерия за справедливо
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД, а над тази сума до претендирания размер от 50
000 лева, като неоснователен и недоказан, искът следва да се отхвърли.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за
съпричиняване на претърпените вреди от страна на ищеца. Съобразно
разпределението на доказателствената тежест, ответникът е следвало да
установи наличието на конкретно поведение у пострадалото лице, което да е
предизвикало или да е повлияло върху действията на деликвента и да е в
причинна връзка с настъпването на вредите. По делото е установено, от
показанията на водача на процесното МПС С. Д. Д. и на очевидеца на ПТП св.
Н.Б. П.,че ищецът, облечен в тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, се
е движел по пътното платно, по посока на движението на превозните средства
/ вкл. и процесния л.а./, а не обратно на тяхната посока на движение, както му
е вменено в качеството на пешеходец съгласно чл. 108 ал.2 от ЗДвП – при
липса на тротоар или банкет. Същевременно заради силния дъжд и
обстоятелството, че банкетът е бил във вода, се е наложило да се движи по
самото пътно платно, но това е било отново по посоката на движение на
пътните превозни средства.
Доколкото с описаното поведение на пострадалия той е допринесъл за
6
настъпване на вредоносния за него резултат, заради констатираното
съпричиняване размерът на определеното обезщетение следва да се намали с
20 %, или следва да е 32 000 лева.
На основание чл. 497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока за окончателно
произнасяне по претенцията по чл. 496 ал.1 от КЗ, поради което лихва върху
главницата по двата иска следва да се присъди, считано от 12.02.2020, както е
претендирано с исковата молба.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА ответното дружество следва да заплати на
пълномощника на ищеца сумата от 1490 лева адвокатско възнаграждение,
определено в минималния размер по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно уважената
част от иска.
Ответникът дължи на ищеца сторените разноски в производството / 300
лева за в.л. по съдебномедицинска експертиза и 2072 лева д.т./, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 1518 лева.
Ответникът е претендирал разноски / 2436 лева за адвокатско
възнаграждение и 350 лева за възнаграждение за в.л. - съгласно представения
списък/, каквито му се дължат съразмерно с отхвърлената част от исковете, в
размер на 877 лева.
След извършена компенсация на дължимите разноски, сумата, която
ответното дружество дължи на ищеца е в размер на 641 лева.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „
В.“ № ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г. Х., ЕГН ********** от гр. Р. по банкова
сметка: BG ***** при „А., сумата от 32 000 лева – обезщетение по чл. 432 от
КЗ за претърпени неимуществени вреди от ПТП, причинено на 04.10.2019г.
по път *** в посока от гр. Р. към с.Н., общ.Р. от С. Д. Д., при управление на
лек автомобил „ ф.“ с ДК № ****, чиято „Гражданска отговорност” е
застрахована в ответното дружество, и сумата от 1800 лева – обезщетение по
чл.432 от КЗ за имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица
от същото ПТП, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
12.02.2020г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за размера над 32 000 лева до
претендираната сума от 50 000 лева, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК **** седалище и адрес на управление гр. С., бул. „
В.“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Я.Д. – САК, гр. С., ул. „ А. сумата от 1490
7
лева адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА „Д. с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „
В., ДА ЗАПЛАТИ на Т.Г. Х., ЕГН ********** от гр. Р., деловодни разноски,
по компенсация, в размер на 641 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8