№ 11118
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110126240 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД от „В К“ООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.П,представлявано от Б И,против В. С. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с
искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено,че съществува вземане на ищеца в размер от 187,10 лева главница
за топлинна енергия за периода 15.07.2022 г. до 15.12.2022 г. за имот в
*****,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането и за сумата от 5,56 лева мораторна
лихва за периода 19.09.2022 г. до 30.01.2023 г.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор към
процесния период като дружеството е доставяло вода и предоставяло ВиК
услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води,а ответницата М. като
клиент е била задължена да заплаща стойността на доставена вода и
предоставени услуги в срока по общите условия. Сочи се,че за процесния
период 15.07.2022 г. до 15.12.2022 г. неиздължената главница възлиза на
187,10 лева. С оглед обстоятелството,че главницата не е заплатена в
срок,ищецът претендира мораторна лихва в размер от 5,56 лева. Исковата
претенция се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на
заповедното производство,но предвид връчването на заповедта за изпълнение
по реда на чл.47 от ГПК е налице правен интерес от предявяване на
установителния иск. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
уважи исковата претенция.
Ответницата В. М. чрез назначения особен представител в подадения
писмен отговор оспорва вземанията като недоказани по размер и по вид.
Моли съда да постанови решение,с което да отхвърли исковете.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
1
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК от 25.05.2023 г. „В К“ООД –
гр.П претендира от В. С. М. сумата от 187,10 лева за периода 15.07.2022 г. до
15.12.2022 г.,5,56 лева лихва за забава за периода 19.09.2022 г. до 30.01.2023
г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането. Сумите са
претендирани за имот в ***** с абонатен № 5052084. Искането е уважено с
издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 35302/2023 г. по описа
на СРС,42 състав.
Представени са общи условия за предоставяне на ВиК услуги за
потребителите от ВиК оператор „В К“ООД П.
Приет е договор № 291/08.05.2019 г.,сключен между „В К“ООД – П и В.
С. М. за апартамент в *****,с един брой водомер.
Видно от справка извлечение за дължимите суми на абонат 5052084 В.
М.,същите възлизат на 187,10 лева за периода 15.07.2022 г. до 15.12.2022 г. и
5,56 лева мораторна лихва.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК е законодателно регламентиран
като положителен установителен иск,съгласно който се цели да бъде
установено дали съществува вземането,за което е издадена заповедта за
изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или
е връчена при условията на чл.47 от ГПК. Този иск има предмет,идентичен с
предмета на заповедното производство – подлежи на установяване същото
вземане,за което е издадена заповед за изпълнение – на соченото основание и
в претендирания размер. В конкретния случай следва да бъде доказано,че
между страните съществува договорно правоотношение относно доставка и
продажба на вода и предоставяне на ВиК услуги,да бъде установено каква е
стойността на услугите,кога и по какъв начин е следвало да бъде
заплатена,съответно дали е налице забава на плащанията. Законът
регламентира фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на
заявлението,ако исковата молба е постъпила в едномесечен срок,считано от
съобщението с указания за предявяване на иск,т.е. на 25.05.2023 г.
Софийският районен съд счита,че е доказано,че между страните е
сключено договорно правоотношение – по делото е представен сключен в
писмена форма договор с ответницата М. за процесния имот. Наличието на
сключен договор за доставяне на вода и предоставяне на ВиК услуги
позволява да бъде възприето,че е доказана първата изискуема предпоставка за
уважаване на иска – доказано е съществуването на договорно
правоотношение. Всяка от страните по договора е длъжна да се съобразява с
постигнатите в договора уговорки като изпълнява договорните си
задължения. С исковата претенция за реално изпълнение на договорно
задължение страната по договора претендира от насрещната страна
изпълнение на договорно задължение,когато липсва доброволно такова.
Когато е сключен договор за доставка и продажба на вода,дружеството
2
доставчик е длъжно да достави вода до адреса на водоснабдения имот,а
клиентът следва да заплаща стойността на доставена вода и на услугите по
пречистване на вода и отвеждането й в предвидения срок по общите условия.
Съгласно чл.31,ал.1 от общите условия на дружеството доставчик водата и
ВиК услугите се предоставят по утвърдени от КЕВР цени,а чл.33,ал.2 от
общите условия регламентира,че срокът за плащане на задълженията за вода и
ВиК услуги е тридесет дни от датата на фактуриране. Доказването факта на
плащане на задължението за заплащане на главница за вода и предоставени
ВиК услуги е предоставено на страната клиент. В хода на производството
ответницата М. не е доказала да е заплатила начислената цена за вода и ВиК
услуги,поради което и искът за главницата следва да бъде уважен. В тази
насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че съгласно чл.34,ал.1 от
общите условия възражение срещу фактурираната сума може да бъде
подадено в тридесетдневен срок,т.е. в срока за изпълнение на задължението
като се подава от клиента пред ВиК оператора. В настоящия случай
ответницата М. нито твърди,нито доказва да е подавала писмени възражения,с
които да оспорва начислените количества вода,съответно цената на същата,а
предвид липсата на упражнено право за подаване на възражение начислените
задължения не се явяват спорни по основание и по размер между страните по
договорното правоотношение,респективно при липса на плащане в
установения по общите условия срок искът за главницата в размер от 187,10
лева подлежи на уважаване.
Софийският районен съд намира,че е доказан по основание и по размер
и искът за мораторна лихва за сумата от 5,56 лева за периода 19.09.2022 г. до
30.01.2023 г. Искът по чл.86 от ЗЗД подлежи на уважаване,ако парична сума не
е заплатена на падежа или в срока за изпълнение,при което за периода на
забава длъжникът отговаря пред кредитора за обезщетение в размер на
законната лихва. Ако задължението има падежна дата или срок за
плащане,длъжникът изпада в забава,считано от деня,следващ падежната дата
или последния ден от срока,а ако задължението няма срок за изпълнение е
необходимо да бъде отправена покана,за да бъде поставен в забава. В
конкретния случай задълженията за заплащане на вода възникват като
срочни,тъй като предвиденият срок за изпълнение е тридесет дни. При липса
на плащане в срока по общите условия възниква и вземане за доставчика за
мораторната лихва,поради което съдът намира,че и искът за мораторна лихва
подлежи на уважаване.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 75 лева за заповедното производство и в размер
от 575 лева за исковото производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на В. С. М.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,че съществува вземане на „В К“ООД,ЕИК *****,със
3
седалище и адрес на управление гр.П,представлявано от Б И,в размер от
187,10 лева ( сто осемдесет и седем лева и десет стотинки ) главница за
топлинна енергия за периода 15.07.2022 г. до 15.12.2022 г. за имот в
*****,ведно със законната лихва,считано от предявяване на иска – на
25.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и за сумата от 5,56
лева ( пет лева петдесет и шест стотинки ) мораторна лихва за периода
19.09.2022 г. до 30.01.2023 г.,за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по ч.гражд.дело № 35302/2023 г. по описа на СРС,42 състав.
ОСЪЖДА В. С. М.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „В К“ООД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.П,представлявано от Б И сумата от 75 (
седемдесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и сумата от 575 (
петстотин седемдесет и пет ) лева сторени съдебноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4