№ 246
гр. София , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500044 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение 260442 от 08.10.2020 г., по гр.д. № 138/2020 г., СГС, І-29 с-в е осъдил
Прокуратурата на РБ (ПРБ) да заплати на М. Л. К. с ЕГН: ********** от гр. *** на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 9 000 (девет хиляди) лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 1 от НК,
по което е оправдан с влязла в сила на 31.03.2016 г. присъда по н.о.х.д. № 21545/2011 г. по
описа на СРС, заедно със законната лихва върху тази сума от 07.01.2017 г. до окончателното
й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ сумата 10 лева – разноски по
производството за държавна такса, като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над уважения размер от 9000 лева до пълния предявен размер от 77666
лева и акцесорната претенция за законната лихва за периода от 31.03.2016 г. до 06.01.2017 г.
включително. Присъдено е възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата в размер на
331.42 ст. в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. С. от АК-Кюстендил.
Първоинстанционното решение е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби и от двете
страни в производството.
1
ПРБ счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и обезщетението за
неимуществени вреди било завишено, тъй като не отговаряло на критерия за справедливост
и на фактите по делото. Счита, че това обезщетение следва да се намали. Моли САС за
отхвърляне на исковите претенции изцяло, а при условията на алтернативност – да се
намали обезвредата за неимуществени вреди.
М. Л. К. (чрез процесуален представител) също оспорва първоинстанционното решение, но
само в частта, в която исковете са отхвърлени. Намира също, че чл. 52 от ЗЗД не е приложен
правилно и че следвало да му се присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълен
размер съгласно исковата молба. В този смисъл отправя и петитума на жалбата си до САС.
Претендира разноски.
Страните взаимно оспорват жалбите си и поддържат своите в открито съдебно заседание.
Пред апелативния съд не са събирани нови доказателства.
Въззивните жалби са редовни и подадени в срок, срещу валидно и допустимо
първоинстанционно съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 от
ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Съдебното производство е образувано по молба на М. Л. К., който излага следните
обстоятелства за обосноваване на исковата си претенция от 07.01.2020 г.: Повдигнато му е
обвинение в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, за което е оправдан с
влязла в сила присъда по наказателно производство от 2011 година, продължило до
постановяване на окончателната оправдателнаприсъда на 31.03.2016 г.; изпитал напрежение,
стрес и раздразнителност, отчуждение от близки и приятели, срив в отношенията с
бременната му приятелката и осуетяване на възможността му да бъде пълноценен родител;
недоверие и съмнение в работата, довело до съкращаването му. Претендира справедливото
обезщетение за наведените в исковата молба неимуществени вреди в размер на 77666лева,
заедно със законната лихва от 31.03.2016 г. Претендира разноски.
Ответникът ПРБ в законоустановения срок е оспорил иска, възразявайки за липсата на
2
доказателства за претендираните вреди и причинната им връзка с повдигнатото на ищеца
обвинение; при евентуалност значително завишаване на размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа на чл.52 от ЗЗД и частично
погасяване по давност на акцесорната му претенция за лихва за периода преди 07.01.2017 г.
Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, и доводите на
страните прие следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани
от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
Приложените в първоинстанционното производство заверени копия на актове на
наказателните съдилища удостоверяват, че фактическия състав на отговорността, носена от
ПРБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е изпълнен. Това е така поради следното:
С постановление от 24.10.2011 г. по досъдебно производство ЗМ № 2300/2011 г. по описа на
І РУ Полиция - СДВР, пр. пр. № 28662/2011 г. по описа на СРП, връчено на 27.10.2011 г.,
ищецът М.К. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 194, ал. 1 във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 3 и чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че на 16.04.2011 г., като непълнолетен, но
способен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си,
при условията на продължавано престъпление е отнел чужди движими вещи на обща
стойност 353.20 лева от владението на различни лица без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои. Към момента на привличането и до приключването на
наказателното производство спрямо ищеца К. не е била вземана мярка за неотклонение.
Разследването срещу ищеца М.К. е приключило с внасянето на обвинителен акт на
11.11.2011 г., като било образувано н.о.х.д № 21545/2011 г. по описа на СРС. В так
аобразуваното съдебно производство за осигуряване спазването на принципа за
непосредственост и неизменност на състава на съда съгласно чл. 258 във вр. с чл. 18 от НПК
е започнало отново провеждането на съдебното следствие, свързано със събирането на
доказателствени средства, като са проведени общо 13 съдебни заседания, на които ищецът
К.е присъствал.Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с
постановяване на присъда от 29.09.2015 г., с която ищецът е бил признат за невиновен в
извършването на престъплениеи оправдан по повдигнатото му обвинение.
Постановената присъда по отношение на М.К. е била протестирана от Прокуратурата. По
протеста на Прокуратурата е било образувано въззивното производство по в.н.о.х.д.№
925/2016 г. по описа на СГС, приключило с постановяване на решение № 429 от 31.03.2016
г., което е окончателно и с което е потвърдена оправдателната присъда на ищеца.
При условията на ограничения въззив по сега действащия ГПК и при наличие на валидно и
допустимо първоинстанционно решение САС следва да се произнесе само по оплакванията
3
във въззивните жалби:
И двамата жалбоподатели изразяват недоволство от преценката на Софийския градски съд
досежно приложението на чл. 52 от ЗЗД, т.е. има спор пред въззивния съд дали
определеното обезщетение за неимуществени вреди е справедливо:
Във връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Л.К. и С.Л.– баща на ищеца М.К. и баба на детето
му по майчина линия. В показанията си свидетелят К. заявява, че повдигнатото срещу
ищеца и воденото въз основа на обвинението наказателно производство го променило много
– преди спортувал, бил весел и дружелюбен, а след случилото се затворил се в себе си,
станал тъжен и често плачел, понижил успеха си в училище, ограничил общуването си, тъй
като приятелите му от квартала и съучениците му започнали да разпитват за производството
и избягвали контактите си с него. Повдигнатото му обвинение влошило и отношенията в
семейството му, чийто дом той напуснал. Започнал да живее с приятелката си, като през м.
септември 2014 г. им се родило дете, което било недоносено, видно и удостоверение за
раждане и епикризи. Отношенията между двамата, видно от показанията на св. Л.– майка на
приятелката на ищеца, започнали да се влошават през време на бременността й след като
разбрали случайно при телефонен разговор за воденото срещу ищеца наказателно
производство, за което той бил скрил от тях и създало недоверие и напрежение помежду им,
довели до тяхната раздяла. САС при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК цени за
достоверни показанията на свидетелите за тези обстоятелства, тъй като същите са
непротиворечиви, възпроизвеждат в по-голямата си част лични инепосредствени възприятия
за състоянието на ищеца и се потвърждават от другите данни по делото. Не следва да се
възприемат от съда показанията на св.К. в частта им относно влиянието на наказателното
производство върху трудовата заетост на ищеца, тъй като в тази им част те се опровергават
от другите данни по делото. Ищецът, видно от преписката по наказателното производство,
не е призоваван от адреса по месторабота, а и трудовото му правоотношение за длъжността
„Техник” е прекратеното около 3 месеца след приключването на производството с влязла в
сила оправдателна присъда.
Съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да
бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението.
Софийския апелативен съд в настоящия си състав намира, че в случая следва да се вземат
предвид характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, прикоито е
получено, последици, тежест на обвинението, неговата продължителност, каква мярка за
неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото лице и с
каквапродължителност, какви други мерки за процесуална принуда са били упражнени,
колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието
на обвиняемия сабили извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално
4
положение, като определеният муразмер не следва да бъде и източник на обогатяване за
пострадалия (така решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на ВКС, III ГО,
решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д.№ 2946/2014 г. на ВКС, IV ГО, решение № 480 от
23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО, решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. д. №
1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други).
При съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че срещу ищеца К. е било
повдигнато обвинение за извършено от него като непълнолетен престъпление по чл. 194, ал.
1 от НК, засягащо собствеността и за което се предвижда наказание лишаване от свобода до
осем години, т.е. за престъпление, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, въпреки
замяната му за непълнолетни с друго, съгласно чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Общата
продължителност на наказателното производство е била 4 години, 5 месеца и 4 дни от
привличането на ищеца като обвиняем до влизането в сила на оправдателната присъда по
повдигнатото срещу него обвинение, през което спрямо него не е била вземана мярка за
неотклонение. Наказателното производство не се е отличавала с фактическа и правна
сложност, но за спазването на установените в наказателния процес основни начала за
непосредственост и неизменност на състава на съда по чл. 258 във вр. с чл. 18 от НПК
първата инстанция е следвало да започне съдебното следствие по производството отначало.
Последното заедно с необходимостта от събирането на гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетел, чието осигуряване е представлявало трудност, са обусловили
провеждането на 13 съдебни заседания пред първата инстанция, на които ищецът винаги е
присъствал.
Към момента на повдигане на обвинението ищецът е бил едва 17-годишен. Възраст, на която
се формира физическата и психологическа зрялост на индивида, определящи за неговия
мироглед и личностно развитие. Към този момент ищецът е бил активен и дружелюбен и с
добри резултати в училище, но воденото срещу него наказателно производство го
направило затворен и тъжен, повлияло върху резултатите му в училище и довело до
отдръпването от него на приятели и съученици. Незаконното обвинение повлияло и върху
отношенията му в неговото семейство, които се влошили, както и във възможността му да се
доверява, дори и в личните си отношения, създало затруднения във връзката му с неговата
приятелка и бъдеща майка на детето му. Отчитайки всички тези конкретни обстоятелства и
при съотнасянето им с обществено-икономически условия в страната и развитието на
обществото към датата, на която оправдателната присъда е влязла в сила, САС приема, че
заместващото обезщетение на ищеца за причинените му от незаконното обвинение
неимуществени вреди следва да е в размер на сумата от 9000 лева, т.е. колкото е преценил и
първостепенния съд.
Неоснователни се явяват оплакванията в двете въззивни жалби за неправилно приложение
на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД от страна на първостепенния съд. Настоящата инстанция
намира, че СГС е преценил правилно всички факти по делото, обсъдил е всички релевантни
доказателства, ангажирани от страните и е постановил изцяло правилно решение.
5
Предвид всички изложени по-горе аргументи и двете въззивни жалби следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни, а атакуваното с тях решение на СГС трябва да бъде
потвърдено изцяло. При този изход в производството не следва да се присъждат разноски
никому, в това число и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата в полза на
процесуалния представител на М. К..
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 260442 от 08.10.2020 г., по гр.д. № 138/2020 г. на СГС, І-
29 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6