Р Е Ш Е Н И Е

        Гр. София, 27.11.2019 г.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,

в закрито заседание на двадесет и седми ноември

две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 2224 по описа за 2019 г.,

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

            Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 2019**********/23.10.2019 г., подадена от „О.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от управителите Х.М.Д.Л.Р.и В.Д., чрез адв. Д.М., със съдебен адрес: гр. София, ул. „******“ № *******, срещу Отказ с peг. № 20190531181829/16.10.2019 г., постановен по заявление с вх. № 20190531181829/31.05.2019 г. за вписване на действителен собственик. В жалбата се твърди, че нормата на чл. 63, ал. 4 от ЗМИП, във вр. с чл. 61, ал. 1 от същия закон установява задължение за юридическите лица, учредени в Република България, да декларират действителните си собственици - физически лица, с изключение на случаите по чл. 63, ал. 5 от ЗМИП - т. е. ако тези физически лица не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица с нестопанска цел в съответния регистър като съдружници или еднолични собственици на капитала. Понятието „действителен собственик" е дефинирано в §2 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП. В конкретния случай следва да бъде подчертано, че по отношение на „О.Л." ЕООД, ЕИК ********, не може да бъде установен действителен собственик - физическо лице по смисъла на § 2, ал. 1 ДР на ЗМИП, тъй като структурата на собственост на дружеството завършва с публично дружество, чийто акции се търгуват на регулиран пазар, което изключение е предвидено в нормата на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП. Отсъствието на физическо лице - действителен собственик по смисъла на § 2 от ДР на ЗМИП предпоставя, че за „О.Л." ЕООД не е налице задължение да декларира за вписване по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ обстоятелството действителен собственик, след като приложимият материален закон е установил задължение за вписване само на определени съществуващи обстоятелства, а не на липсата на последните. Аргумент за предходния извод може да бъде извлечен от изричната разпоредба на § 2 от ДР на ЗМИП, така и от чл. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, според който в регистъра се вписват обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване, вкл. и на съдържанието на приложението № 3 към чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП. Ето защо и тъй като специалният закон - ЗМИП, не предвижда вписване на обстоятелството, че дадено юридическо лице, учредено в Република България, няма действителен собственик по смисъла на § 2 от ДР на ЗМИП, то този факт не подлежи нито на обявяване, нито на вписване вТРРЮЛНЦ. За пълнота следва да се посочи, че обстоятелството дали дружеството попада в изключенията на специалния закон, според които не се изисква деклариране на действителен собственик /вкл. и по реда на § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗМИП/, които сочат за липса на задължение за подаване на декларация и вписване на обстоятелствата в същата, може да бъде проверено единствено в производство по обжалване на евентуално наложена санкция по чл. 118, ал. 4, във вр. с ал. 1 ЗМИП, но не и в производството по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП, когато по партидата на лицата по чл. 61, ал. 1, а именно учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител, то лицата по чл. 61, ал. 1 са длъжни да заявят за вписване физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България. Задължението по предходното изречение е самостоятелно и не зависи от задължението на лицата по чл. 61, ал. 1 за деклариране на действителни собственици съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМИП. Непредставянето на удостоверение за търговската регистрация на чуждестранното юридическо лице - едноличен собственик на капитала, а именно "О.И.Х.- ГмбХ", Идентификация ***** Чуждестранно юридическо лице, държава: ГЕРМАНИЯ води единствено до нередовност на подаденото заявление. В конкретния случай незаконосъобразно и неправилно не са дадени указания от длъжностното лице по регистрация с горепосочения мотив за отстраняване на нередовността по заявлението, а направо е постановен отказ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания Отказ №20190531181829/31.05.2019г. като незаконосъобразен, неправилен и необоснован и да даде указания на Агенцията по вписванията да впише заявеното обстоятелство, а именно Лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП - К.Й.Д., ЕГН **********, съгласно посоченото в заявление №20190531181829/31.05.2019 г. и приложенията към него.

 

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира следното:

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление с вх. № 20190531181829/31.05.2019 г., от адв. Д.М., упълномощена от Х.М.Д.Л.Р.и В.Д., в качеството им на управители на „О.Л.“ ЕООД. Подаденото заявление е по образец съгласно приложение Б7 на Наредба №1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с посочено основание за вписване - чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) и данни на лице за контакт в поле 550а. Към него са приложени: Декларация по чл.13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; Пълномощно; Декларация по чл.13, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ; Документ за внесена държавна такса; Нотариално заверено съгласие на лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП; Нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.

С обжалвания Отказ peг. № 20190531181829/16.10.2019 г. на АВ-ТР, длъжностното лице по регистрацията е приело, че съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) данните за действителните собственици се вписват като в регистъра се вписват следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона: 1. идентификационните данни за действителните собственици - физически лица. Съгласно ЗМИП (раздел VI, чл. 59) целта на закона е идентифицирането на физическите лица - действителни собственици на юридически лица или друго правно образувание. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗМИП данните за действителните собственици се вписват, ако не са вписани на друго основание по партидата на юридическото лице в съответния регистър като физически лица, които са еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие. Видно от партидата на дружеството са налице основания за вписване на действителен собственик, тъй като липсва вписване в регистъра на физическо лице като едноличен собственик на капитала (ЕСК) на дружеството. Видно от партидата на дружеството ЕСК е "О.И.Х.ГмбХ", Идентификация ********, Чуждестранно юридическо лице, държава: ГЕРМАНИЯ. В случая е заявено за вписване само и единствено лице за контакт, което се вписва само когато е вписано физическо лице - действителен собственик, какъвто по партидата на настоящото дружество не е заявен за вписване. Поради липсата на заявен действителен собственик не подлежи на вписване и лице за контакт. Освен това към заявлението не е представено и удостоверение за търговската регистрация на чуждестранното юридическо лице - едноличен собственик на капитала с оглед изискванията на Наредба №1. При така изяснената фактическа обстановка и на основание чл. 24 и чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ по настоящото заявление.

 

Съдът след като обсъди възраженията в жалбата и като се запозна с приложените от Агенцията по вписване писмени доказателства, счита, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, тъй като:

- изхожда от активно легитимирана страна в процеса (заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);

- насочена е против акт, който подлежи на съдебен контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ);

- подадена е в преклузивния 7- дневен срок за обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ (отказът е постановен на 16.10.2019 г., като жалбата е подадена на 23.10.2019 г.).

 

Жалбата разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл. 50а, ал. 1 и 2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7. Заявлението се състои от две части: Част I. Обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Част II. Обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, като се попълва само частта, съответстваща на обстоятелствата, подлежащи на вписване по съответния закон. В зависимост от заявените за вписване обстоятелства към заявлението се прилагат съответно: 1. декларация по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2. документ, установяващ съществуването на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон; 3. документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; 4. нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 5. други документи съгласно изискванията на закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Според чл. 63, ал. 1 от същия закон информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

В § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на понятието  "Действителен собственик". Това е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия: 1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

В случая, длъжностното лице по регистрацията правилно е приело, че са налице основания за вписване на действителен собственик, тъй като липсва вписване в регистъра на физическо лице като едноличен собственик на капитала на дружеството. Видно от партидата на дружеството едноличен собственик на капитала е "О.И.Х.ГмбХ", Идентификация ********, Чуждестранно юридическо лице, държава: ГЕРМАНИЯ.

Съдът намира, че е неоснователно позоваването от страна на жалбоподателя на изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП - липсват доказателства по отношение на "О.И.Х.ГмбХ", че акциите му се търгуват на регулиран пазар. Но дори и това да е налице, нормата на §2 изисква освен това да е установено, че дружеството се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, за което също липсват данни и надлежни доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.4, т. 3 от ЗМИП, когато по партида на юридическото лице не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице (управител, изпълнителен директор и т.н.), се вписват данни за физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на страната, което предоставя нотариално заверено си съгласие за това. Юридическо лице, което не следва да заяви за вписване данни за действителните си собственици, съгласно изменената разпоредба на чл. 63, ал.5 от ЗМИП, не е освободено от задължението за вписване на лице за контакт, в случай че законният му представител не пребивава на територията на Република България.

В случая, за заявителя е налице задължение от вписване на данни за физическо лице за контакт, досежно обстоятелството, че от данните по партидата на дружеството не е налице изискуемата от закона информация за постоянно пребиваващ на територията на страната законен представител – физическо лице. Към заявлението е приложено нотариално заверено съгласие от К.Й.Д. за вписването й като лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП по партидата на „О.Л.“ ЕООД. Посоченото вписване следва да бъде извършено едновременно с вписването на обстоятелствата относно действителен собственик.

Съдът намира, че длъжностното лице по регистрацията правилно е приело, че към заявлението за вписване не е представено удостоверение за търговската регистрация на чуждестранното юридическо лице - едноличен собственик на капитала, с оглед изискванията на Наредба № 1.

От друга страна, ако длъжностното лице по регистрацията е счело, че не са приложени всички документи, които се изискват по закон, това не съставлява основание за постановяване на директен отказ за вписване. Съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.), когато към заявлението на търговеца не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, като указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца не по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в търговския регистър. Т.е., длъжностното лице е било длъжно да даде указания съгласно чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, като само при неизпълнение от страна на заявителя, може да се постанови формален отказ, какъвто не е настоящият случай. 

Предвид изложеното, постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

 

Водим от горното, Софийски градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по Жалба с вх. № 2019**********/23.10.2019 г., подадена от „О.Л.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано заедно от управителите Х.М.Д.Л.Р.и В.Д., чрез адв. Д.М., със съдебен адрес: гр. София, ул. „******“ № *******, Отказ с peг. № 20190531181829/16.10.2019 г., постановен по заявление с вх. № 20190531181829/31.05.2019 г. за вписване на лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от ЗМИП.

УКАЗВА на Агенция по вписванията - Търговски регистър да извърши поисканото обявяване, ако счита че са налице предпоставките за това, като ако счита, че не са приложени всички документи, които се изискват по закон, следва да даде точни и ясни указания на заявителя.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: