№ 2159
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-4 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Христова
при участието на секретаря Ива Ат. Иванова
като разгледа докладваното от Мариана Христова Гражданско дело №
20211100106079 по описа за 2021 година
Производството е образувано по иск на В. Д. П. срещу П.НА Р. Б., за присъждане на
сумата 45000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК, чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК, по ДС № 18/2006г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.пр.
№ НСН 89/16 /пр.пр. № 20774/05г./ по описа на СРП, като наказателното производство е
прекратено с постановление на СРП от 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 18.10.2018г., до окончателното и изплащане.
В исковата молба В. Д. П. твърди, че на 01.05.2005г. бил задържан по повдигнато
му обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл.
316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК, чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1,
пр. 1, алт. 1 НК, по ДС № 18/2006г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.пр. № НСН 89/16 /пр.пр.
№ 20774/05г./ по описа на СРП, като наказателното производство е прекратено с
постановление на СРП от 18.10.2018г.
Делото се проточило дълго, обвинението било многократно променяно и
производството връщано от съда поради нередовности на обвинителният акт. В хода му
спрямо ищеца била взета и мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
1000.00лв.
Твърди, че наказателното производство продължило повече от 15 години. За тях
търпял неимуществени вреди с голям интензитет. Изпитвал отрицателни емоции - силно
притеснение и несигурност от неизвестността какво ще последва от несправедливото
1
обвинение. Изпитвал и напрежение, стрес, загуба на самочувствие, онеправданост,
разочарование и загуба на доверие в институциите, че ще бъдат защитени правата му. В
резултат на несправедливото обвинение настъпило отчуждение от близките и приятелите
му, заради изпитвания срам, а много от тях се отдръпнали от него. Все по трудно намирал
реализация на трудовия пазар. Настъпило и влошаване на здравословното му състояние –
получавал чести хипертонични, сърдечни и нервни кризи, при които се нуждаел от
присъствието на близък човек, който да го окуражава и успокоява. През 2012г. бил
диагностициран с вестибулопатия. На 18.03.2014г. бил отстранен единият му бъбрек, на
31.05.2020г. получил инфаркт на миокарда. Призната му била и група инвалидност с ТЕЛК
от 2014г. Получил и поражения на психиката, като от весел и спокоен човек се превърнал в
болен и затворен в себе си човек. Мълвата за воденото производство се разнесла сред
съседите му, което се отразило на психиката на членовете на семейството му, което
допълнително го обременявало в емоционален и психически план. И до днес се чувствал
изолиран в обществото и социалната си среда.
В срока по чл.131 ГПК П.НА Р. Б. не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно
производство продължило повече от петнадесет години, за извършване на престъпление по
чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК, чл. 211, пр.
1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК, по ДС № 18/2006г. по описа на 04
РУ – СДВР, пр.пр. № НСН 89/16 /пр.пр. № 20774/05г./ по описа на СРП, като наказателното
производство е прекратено с постановление на СРП от 18.10.2018г.
Възразява, че за ищеца не са настъпили твърдените неимуществени вреди, като пряка
и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото производство -
впоследствие прекратено, а ако са настъпили не са с твърденият интензитет.
Възразява и, че през исковия период ищеца е осъждан 11 пъти, включително за
измама и документни престъпления, както и веднъж преди този период. ЗА същият му е
била наложена и мярка за неотклонение „задържане под стража“ в периода от 27.05.2008г.
до 12.06.2008г., по НОХД № 813/2005г. по описа на РС Враца, и от 15.01.2010г. до
20.10.2010г., както и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в периода 16.02.2010г.
до 15.10.2010г. Във връзка с водено срещу ищеца друго наказателно производство
приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 25.10.2014г. по НОХД № 813/2005г.
по описа на РС Враца, по гр.д. № 601/2015г. на ОС Враца му е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди идентични с процесните. Поради това счита, че голяма част от
претендираните в настоящото производство неимуществени вреди са търпени в резултат на
миналата съдимост на ищеца и във връзка с приключилото с оправдателна присъда НОХД
№ 813/2005г. по описа на РС Враца, съответно тези вреди са вече възмездени по гр.д. №
601/2015г. на ОС Враца, а евентуално новите търпени са с по нисък интензитет, т.к.
преживява уврежданията много по дело в сравнение с лице, което никога не е имало допир с
правозащитната система.
Счита претенцията за недоказана.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.
2
Оспорва и претенцията за лихви досежно началният и момент с твърдението, че
лихва следва да се дължи от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Съдът след като съобрази предметните предели на производство очертани
с исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие
за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3,
прил. второ ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени в
резултат на повдигнато обвинение за престъпление, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено.
За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на
твърдените вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, наказателното производство за което е прекратено.
В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.
Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда в
посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена
отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако наказателното
производство е прекратено поради това, че деянието не е извършено, какъвто е и
конкретният случай. Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО П.НА Р. Б. участва по делата по
искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим
редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно
от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не
трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата
отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у
правозащитния си орган.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че ищеца е бил привлечен
като обвиняем по повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3,
пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК, за присвояване на чужди
движими вещи в големи размери, впоследствие многократно променяно – по чл. 211, пр. 1,
вр. чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК, по ДС № 18/2006г. по описа на 04
РУ – СДВР, пр.пр. № НСН 89/16 /пр.пр. № 20774/05г./ по описа на СРП, като наказателното
производство е прекратено с постановление на СРП от 18.10.2018г.
Безспорно е и, че постановлението за прекратяване е получено от ищеца на
01.04.2021г. Следователно е влязло в сила на 08.04.2021г., на осн. чл. 243, ал. 4 НПК.
Видно от преписката по досъдебното производство същото е продължило за период
3
повече от 15 години, за който обвинението е било многократно променяно и производството
връщано от съда поради нередовности на обвинителният акт. В хода му спрямо ищеца е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1000.00лв.
От показанията на свидетеля К.С.И. се установява, че познава ищеца и цялото му
семейство отдавна. На месец се виждали 10-15 пъти. Свидетеля ходел до гр.Мездра. Знае, че
срещу ищеца се водело дело за измама, което продължило четири, пет години. В. бил
радостно, весело момче, но за периода на водене на производството срещу него се затворил,
извадили му бъбрека, получил инфаркт, психически се сринал. Това производство му
пречело да си намери работа. Искал да работи в чужбина, но му искали свидетелство за
съдимост и не можел да излезе, не можел да си издържа семейството. Сринал се и
икономически. Имал бизнес, работел, занимавал се с глупости, но изкарвал пари. След като
започнали тези работи свършил курса. И сега не бил много добре. Прекарал инфаркт и
трябвало да влезе в болница.
От справката за съдимост издадена в РС Мездра се установява, че за процесния
период – до 2018г., ищеца е осъждан 11 пъти, включително за измама и документни
престъпления, както и веднъж преди този период, с присъда влязла в сила през 1999г. За
процесният период му е била наложена и мярка за неотклонение „задържане под стража“ от
27.05.2008г. до 12.06.2008г., по НОХД № 813/2005г. по описа на РС Враца, и от 15.01.2010г.
до 20.10.2010г., както и е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в периода
16.02.2010г. до 15.10.2010г. Във връзка с водено срещу ищеца друго наказателно
производство приключило с влязла в сила оправдателна присъда на 25.10.2014г. по НОХД
№ 813/2005г. по описа на РС Враца, по гр.д. № 601/2015г. на ОС Враца му е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди.
Предвид изложеното съдът приема, че е установено наличието на фактическия състав
на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. второ ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за
престъпление и впоследствие прекратено наказателно производство.
Съдът цени показанията на св. К.С.И., като дадени в резултат на преки,
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото. Въз основа тях приема, че в резултат на воденото наказателно
производство ищеца е изживял стрес, психическо напрежение, чувство на безпомощност,
емоционална нестабилност и несигурност.
Съдът намира за недоказани твърденията на ищеца, че в резултат на преживения
стрес от воденото срещу него наказателно производство се е влошило здравословното му
състояние - получавал чести хипертонични, сърдечни и нервни кризи, бил диагностициран с
вестибулопатия, на 18.03.2014г. бил отстранен единият му бъбрек, на 31.05.2020г. получил
инфаркт на миокарда. По делото не са събрани допустими и относими доказателства, които
да обосноват извод, че твърдените заболявания са пряка и непосредствена последица от
воденото наказателно производство. Видно от представените Решение на ТЕЛК и епикризи
се установява обратното за заболяванията на отделителната система – че са придобити още
преди да бъде образувано процесното наказателно производство срещу него, поради което
4
посоченото обстоятелство не може да се свърже пряко с преживения срес от воденото и
прекратено наказателно производство.
Недоказано е останало и твърдението, че в резултат на обвинението за него са
настъпили твърдените неимуществени вреди в очертаният обем и интензитет, а именно: че е
настъпило отчуждение от близките и приятелите му, заради изпитвания срам, а много от тях
се отдръпнали от него, че трудно си намерил работа. За процесния период срещу ищеца са
водени множество, паралелни наказателни производства за деяния извършени при условията
на рецидив, което прави невъзможно точно и ясно разграничение на обема вреди,
причинени в резултат единствено на процесното обвинение.
Предвид установените субективни преживявания - негативни емоции в резултат на
възприемане на случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете
обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието на ищеца
процесуални действия, както и периода от време в който същите са извършвани, съдът
намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по справедливост в размер на
1300,00лева. За сумата 43700.00лв., която е разлика над присъдените 1300.00лв. до общо
претендираните 45000.00лв., предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на
ОСГК на ВКС-т.4, съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква
от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от
който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на
присъденото обезщетение, и като съобрази, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство е влязло в сила на 08.04.2021г., настоящият състав намира, че
следва да присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени считано от
08.04.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Съобразно уважената част от иска и направеното искане в полза а ищеца следва да се
присъди сумата 50.40лв., представляваща сторените в производството съдебни разноски.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.НА Р. Б. с административен адрес гр. София, бул. „*******, ДА
ЗАПЛАТИ на В. Д. П., ЕГН **********, от гр.Мездра, ул. „******* сумата 1300,00
/хиляда и триста/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 НК, чл. 316, пр. 1, вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 НК, чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1, алт. 1 НК, по ДС № 18/2006г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр.пр.
№ НСН 89/16 /пр.пр. № 20774/05г./ по описа на СРП, като наказателното производство е
прекратено с постановление на СРП от 18.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 18.10.2018г., до окончателното и изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за сумата 43700.00 /четирдесет и три хиляди и седемстотин/лв., която е разлика
5
над присъдените 1300.00 /хиляда и триста/лв., до общо претендираните 45000.00 /четирдесет
и пет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 18.10.2018г., до
окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. второ ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от
същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6