РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети септември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 599 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.Б.А.Б.”
ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Н.И.П. и Н.Г.С., чрез
процесуалния представител ю.к. Т.К., срещу Н.И.В.,
ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с
чл.415, ал.1 ГПК, да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в общ размер на 9387.99 лева, от
които 6534, 85 лева – главница по договор за потребителски кредит №**********/
31.08.2015 г., договорна лихва в размер на 2756,72 лева за периода от
05.11.2015 г. до 06.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, както и
обезщетение за забава в размер на 96,42 лева, начислено върху цялата падежирала
сума, считано от 05.11.2015 г. до датата на изготвяне на счетоводните книги. В условията на евентуалност, ако бъде
отхвърлен предявения иск, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника на основание чл.79 и чл.86 ЗЗД да му заплати, получените в качеството
му на кредитополучател по договор за потребителски кредит №**********/
31.08.2015 г., сума в общ размер на 9291,57, от 6534, 85 лева – главница,
договорна лихва в размер на 2756,72 лева за периода от 05.11.2015 г. до
06.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата не
депозиране на исковата молба.
Твърди се в исковата молба,
че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за
издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава било подадено
възражение, поради което за него се е
породил правният интерес да предяви настоящия иск. Сочи се, че на 31.08.2015
г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит, по който е
определен общ размер на потребителския кредит от 6676.81 лв., към който е
прибавена и еднократна такса за оценка на риска, в размер на 715.37 лв. Сочи се, че съгласно уговореното в договора кредитът
се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства са постъпили
по посочената му банкова сметка. ***, че
във връзка с дължимите застрахователни премии, съгласно чл.7, т.1, както и
чл.7, т.2.2, във вр. с чл. 19 от Договора, когато потребителят е пожелал да
сключи някоя от застраховките предлагани от Кредитора или да се присъедини към
някоя от застрахователните програми, кредитополучателят
дължи заплащането на застрахователни премии, в размер на 661.44 лв.,
представляващи също част от общия размер на кредита. Твърди се, че с
подписването на Договора за потребителски кредит, кредитополучателят е дал
изричното си нареждане и съгласие средствата по кредита, представляващи
застрахователна премия, да бъдат преведени от „Т.Б.А.Б.” ЕАД, директно по
банковата сметка на съответния Застраховател. Сочи се, че еднократната такса за оценка на
риска, включена в общия размер на дълга, в размер на 715.37 лв., съгласно чл.
7, т. 1 от Договора, може да бъде финансирана от Кредитора и възстановена от
Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план или заплатена
еднократно от Потребителя, при подписване на договора за кредит, в зависимост
от изявеното му желание в Искането - декларация за потребителски кредит. Твърди
се, че ответникът е декларирал съгласието си еднократната такса да бъде
финансирана от „Т.Б.А.Б.” ЕАД и възстановена от него с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план по договора. Поради изложеното сочи, че общото задължение
на ответника, съгласно чл.10 от Договора възлиза на 9591.30 лв., която сума е
разсрочена на 32 погасителни месечни вноски, от които 31 вноски по 299.73 лв.,
ведно с една последна изравнителна вноска в размер на 299.67 лв. Излага се, че между страните е уговореното
възнаграждение в размер на 2914.49 дева,
което се състои от договорна лихва в размер на 28.36 % от остатъчния размер на
главницата по кредита. Твърди се, че предоставената сума, ведно с уговореното
възнаграждение, кредитополучателят е имал задължение да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 компонента: главница и договорна лихва. Излага се, че в чл.16, ал.2 от Договора е уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на ответника при
неплащане на три поредни месечни вноски. Сочи се, че въпреки това ответницата е
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Твърди се, че съгласно
договорката между страните взаимната
кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на адреса за контакт,
посочен в договора, като доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения
адрес е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Излага, че ищецът е
изпратил на адреса на ответника в *** уведомление за предсрочна изискуемост.
Сочи се, че уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код: 9016020900350 е
изпратено до посочения в договор за кредит адрес, с отбелязване, че получателят
отказва да получи пратката. Твърди се, че уведомление
за предсрочна изискуемост, с бар код: 9016020900351 е получено на 15.02.2016 г.
/ преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК/ и от адв. С.Н., който бил
уведомил ищеца, че е надлежно упълномощен да представлява ответницата. Излага
се, че в конкретния случай
предсрочната изискуемост е настъпила на 06.01.2016 г., като след тази дата
длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на
кредитора. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът
не изпраща представител. С нарочна писмена молба моли съда да уважи предявените
искове като основателен и доказани. Претендира присъждането на разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131
от ГПК, ответникът е депозирал отговор
на исковата молба. Счита, че предявения
иск е недопустим и неоснователен. Оспорва иска както по основание, така и по
размер. Твърди, че обстоятелствата, които са описани в исковата молба и, които
би следвало да се подкрепят от представените документи в заповедното
производство не се припокриват и не отговарят на фактическото положение между
страните. Прави възражение срещу формирания общ размер на кредита, тъй като
кредитополучателят е договорил кредит в размер на 5300 лева. Оспорва
представената по делото искане- декларация за потребителски кредит, поради
факта, че е стандартно изготвена и клаузите в нея не са индивидуално уговорени
и от нея не може да се извлече информация за това какъв е бил размерът на
желания кредит и отпуснатото от банката. Сочи и, че неправомерно застраховката
живот е вкл. в общия размер на кредита. Излага, че ищецът следва да докаже, че
ответницата е поискала да сключи застраховката, както и да заплати
застрахователната премия. Твърди, че за ищцата не е бил налице интерес от
сключването на подобна застраховка. Счита, че декларативното съгласие дадено от
нейна страна не е налице, тъй като след представяне на изготвено от кредитора
типово искане – кредитоискателят не можел да влияе върху съдържанието му. Отделно от това твърди, че отпуснатата сума
не предполага необходимост от сключване на застраховка с толкова голям размер.
Оспорва обстоятелството, че кредиторът е причислил застраховката от 661,44 лева
към сумата от разрешения кредитен лимит и, че върху получената сума се
начислява ГЛП в размер на 28,36 %. Счита, че тези действия на ищеца
противоречат на добрата търговска практика. Излага, че еднократната такса за
оценка на риска противоречи на добрите нрави. Твърди, че същата е
недействителна и изцяло във вреда на потребителя. Прави възражение срещу
формираната договорна лихва, както и срещу размера на ГПР-44,97 %. Оспорва
факта, че ответницата е получила процесната сума, тъй като не са представени
доказателства, които да удостоверяват откриването на заемна сметка, както и
постъпването на сумата по нея. Твърди, че не е настъпила предсрочната
изискуемост по кредита, тъй като по делото не са приложени доказателства за
това какво и кога последно е платено, как се е разпределило по пера, налице ли
е неизпълнение – в какъв размер от вземането и кога длъжницата е изпаднала в
забава. Излага, че предсрочната изискуемост не е настъпила на посочения в
исковата молба ден. Поради изложеното моли съда да отхвърли иска.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не се явява и
не се представлява.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1844/2016г. по описа на ПлРС, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 6534,85 лв.,
– главница; сума в
размер 2756,72 лв. – договорна
лихва за периода от 05.11.2015 г. до 06.01.2016 г.; сума в размер 96,42
лв. – обезщетение за забава за периода от
05.11.2015 г. до 11.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 21.03.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски, от които 187,76 лв. – внесена държавна такса и 558,58 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 1232/22.03.2016
г. и изпълнителен лист, като срещу издадената заповед в срок е постъпило
възражение от длъжника.
Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да оспори вземането по
издадената заповед е депозирал искова молба за установяване на съществуващото
си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство е и Договор за потребителски кредит № ********** от
31.08.2015 г., сключен между страните по делото, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника потребителски кредит за общо ползване в общ размер на
6676,81 лева, от които кредит в размер на 5300 лева, BANK живот агент в размер на 661,44
лева и еднократна такса за оценка на риска в размер на 715,37 лева. В договора,
сключен между страните е договорено, че: средствата по договора за кредит се
превеждат до три работни дни на кредитополучателя, по сметка на потребителя,
открита при кредитора; когато потребителят е пожелал да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляващи
дължимата за конкретната застраховка се
превежда от кредитора по сметката на съответния застраховател. Страните са
договорили лихвените проценти по договора, погасителния план, както и условията
за настъпване на предсрочна изискуемост по договора за кредит, а именно: при
пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски, без
да е необходимо кредиторът да изпраща уведомления, покани и др.
Установява се, от
представеното по делото искане – декларация за потребителски кредит, че
ответницата е заявила, че кандидатства за потребителски кредит и, че желае да
бъде извършена предварителна проверка на нейната платежоспособност с оглед
сключването на договор.
Видно е от представеното по делото на л.15 Уведомление
за предсрочна изискуемост, че ищецът на
основание чл.16 от Договора е обявил кредита за предсрочно изискуем. Установява
се от приложената по делото обратна разписка, че Уведомлението не е връчено на
ответницата, тъй като същата е отказала да получи от връчителя – Български пощи
ЕАД изпратеното съобщение.
От представеното по
делото уведомление от адв. С. Н. се установява, че същият е уведомил ищеца, че
адреса за връчване на кореспонденция с ответницата е в гр. Варна. От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът е изпратил
отново Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит на
посочения адрес за кореспонденция, като уведомлението е било връчено на адв. С.
Н. на 15.02.2016 г.
От приобщеното по
делото Застрахователно удостоверение, сключено между ответницата и ЗК „Уника
Живот“ АД се установява, че Н. В. е сключила договор за застраховка със
застрахователна сума : сумата на остатъчните вноски по кредита, съгласно
погасителен план в деня на отпускането му и със застрахователна премия в размер
на 661,44 лева.
В хода на производството е изслушано заключението
по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени и
неоспорени от страната. От заключението на същата се установява,
че на 28.08.2015 г.
ответницата е подписала искане за откриване на банкова сметка ***, а на
31.08.2015 г. между страните по делото е сключен Договор за потребителски кредит №********** за
сумата от 5 300 лв. на база писмено искане-декларация. В заключението се сочи, че: съгласно
чл.7.1. към сумата по кредита като главница е прибавена, както сума в размер на
661,44 лв. по BANK ЖИВОТ АГЕНТ.,
така и сума, посочена в чл.7.1 за еднократна такса за оценка на риска; че застраховката
на застрахованият кредптополучател Н.В. е с начална дата 31.08.2015 г. и с крайна дата 05.05.2018
г. и, че същата е с брутна премия от 661,44 лв, която сума с платежно нареждане от 30.09.2015 г. ищецът е
превел на ЗК Уника. В заключението си
вещото лице сочи, че съгласно чл. 9.1. лихвеният процент, с който се олихвява
предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 28,36%, като същата
се начислява ежемесечно на база 360 дни годншно. Отчетено е и, че съгласно
чл.9.4. при просрочие потребителя дължи лихва за просрочие в размер на
законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.Установено е,
че в договора е отбелязано, че общата сума, дължима от потребителя е в размер
на 9 591,36 лв., в това число главница и лихва, платими на пето число на месеца
с месечна вноска в размер на 299,73 лева с първа вноска на 05.10.2015 г. и
последна вноска 05.05.2018 г. В заключението на вещото лице се отбелязва, че единственото
плащане, което ответницата е направила е в размер на 304,12 лв. на каса, с което
е погасена главница в размер на 141,96 лв., договорна лихва в размер на 157,77
лв., обезщетение за забавено плащане на първата вноска - 4,39 лв. т.е така е
платена единствено първата вноска с падеж 05.10.2015 г. Прави се извод, че към датата на подаване на заявлението
за незабавно изпълнение в счетоводството на ищеца са отразени следните
задължения: главница — 6 534,85 лв.; договорна лихва - 2 756,72 лв. за периода от
05.11.2015-06.01.2016 г.; Законна лихва забава към 11.03.2016 г. — 96,42 лв.за
периода от 05.11.2015 г. до 11.03.2016 г. В заключението си вещото лице сочи,
че неплатените вноски към датата на обявяване на предсрочна изискуемост от
06.01.2016 г. са били с падежи 05.11.2015 г., 05.12.2015 г. и 05.01.2016 г. В обобщение вещото лице сочи, че към датата
на изготвяне на настоящето заключение непогасените суми по договора са
следните: главница — 6 534,85 лв.; договорна лихва - 2 756,72 лв. за периода от
05.11.2015-06.01.2016 г.; законна лихва забава към 11.03.2016 г. - 96,42 лв. за
периода от 05.11.2015 г. до 11.03.2016 г. и законна лихва от 12.03.2016 г. до 03.09.2017 г. — 983,88 лв. /изчислена
върху главницата от 6534,85 лв./.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже учреденото по негова инициатива
заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза
Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по
чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е
предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова
полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че
между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за
ответникът е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в
претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответницата,
както и претенцията за обезщетение за забава по размер.
Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните
си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не се
спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. №1844/2016 г. че в
полза на ищеца е издадена по реда на чл.417 ГПК заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от приетите по делото
доказателства, че срещу издадената заповед в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на сключен договор за банков
кредит между страните по силата, на който „ТИ БИ АЙ Кредит“ ЕАД е предоставил
на кредитополучателя банков кредит в общ
размер на 6676,81 лева лева,
която сума ответникът се е задължил да върне по установения
между тях начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер,
определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена
е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за
просрочие.
Ответникът не оспорва, че е
сключил договор за кредит с ищеца, но оспорва дължимостта на претендираната сума, тъй като е договорил сума по
кредита в размер на 5300 лева, към която са включени и такси за оценка на риска
и застраховка, която счита, че не е била уговаряна. Твърди и, че не е получил
договорената сума. Следващото му възражение е свързано с размера и начина на изчисляване на договорната
лихва. Третото си възражение основава на липса на надлежно уведомяване за
настъпилата предсрочна изискуемост. От приобщените по делото доказателства
безспорно се установява
наличието на облигационна връзка между страните, породена от сключения между
тях Договор за
потребителски кредит от 31.08.2015 г. Ответникът не оспорва, че е страна по
договора, но
оспорва, че е получил сумата, тъй като не са налице доказателства, че е открита
заемна сметка, по която да е преведена сумата. От заключението на вещото
лице по назначената експертиза, поддържана в проведеното по делото о.с.з. се установява, че ответницата е усвоила
отпуснатата по кредита сума, от който впоследствие същата е направила плащане в
размер на 304,12 лева. Поради изложеното съдът приема за доказано, че кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника потребителски кредит съгласно условията на подписания
договор. В чл. 7.1 от договора е предвидено заплащане на еднократна такса за
оценка на риска в размер на 715,37 лева, дължима в деня на
подписване на договора за кредит. Договорено е тази такса да се финансира от
кредитора и да се възстанови от потребителя с дължимите месечни погасителни
вноски съгласно погасителния план, предвид желанието му в искането-декларация.
В приетото като доказателство по делото искане-декларация, подписано от
потребителя на 28.08.2015 година, в т. 7 изрично
е заявено съгласието му, при одобрение на молбата му за кредит и в случай, че
сключеният договор предвижда плащане от негова страна на еднократна такса за
оценка на риска, тази еднократна такса да бъде финансирана от банката, а
задължението да бъде погасявано от него с дължимите месечни вноски, съгласно
погасителния план към договора за кредит. При липса на оспорване на истинността
на приложените документи относно автентичността на подписа на ответника под тях
съдът приема за безспорно доказано, че кредитополучателят се е съгласил с
условията и клаузите във връзка с предоставяне на потребителски кредит от
ищеца. Заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно и
обосновано и неоспорено от страните също потвърждава наличието на договорена
такса за оценка на риска, финансирана при отпускане на кредита от банката. Поради изложеното съдът счита, че
таксата за оценка на риска като договорена между страните е дължима от
ответницата по делото. Същото се отнася и до оспорената застраховка БАНК ЖИВОТ.
Ответницата изрично се е съгласила да сключи такъв договор, което се установява
от представеното по делото доказателство неоспорено от насрещната страна.
Заключението на вещото лице, неоспорено от страните по делото и кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено безспорно установява, че застрахователната
премия е преведена от ищеца на ЗК Уника, както и, че сумата по договора за
застраховка е вкл. в договора за кредит. Поради изложеното съдът приема, че
доколкото ответницата не оспорва подписа си, положен под договора за
застраховка, то същата се е съгласила с условията и клаузите във
връзка със
сключването на договора за застраховка, поради което съдът приема, че
направените възражения в тази част са неоснователни. За неоснователни съдът
приема възраженията на ответника, че искането за предоставяне на кредит е стандартно,
поради което и клаузите в него не са индивидуално уговорени и не може да се
изведе информация за това какъв е размерът на желания кредит, съответно съвпада
ли с отпуснатия такъв. Въз основа на направеното искане – декларация за потребителски кредит и
проучване от страна на кредитора се уговарят именно индивидуалните условия по
договорите за кредит, които са заложени и стават неразделна част от самия
договор. Именно в договора въз основа на способностите на всеки един
кредитополучател се определя и размера на отпуснатия кредит, размера на
застраховката, размера на кредитния риск и др. Ответникът оспорва и размера и начина на изчисляване на
възнаградителната лихва и годишния процент на разходите. След като се запозна с
договора за кредит съдът счита, че същият съдържа ясни и конкретни параметри
относно начина на формиране както на размерът на кредита, вкл. главица, ВАNK живот агент и еднократна такса
оценка на риска, така и на лихвения процент. В чл. 10 от договора е
посочено, че ГПР е 44,97 %, като е посочено, че е формирана по определения
в Приложение №1 към ЗКП начин. Доколкото
дължимата лихва е ясно определена съдът счита, че направеното възражение е
неоснователно.
За неоснователно
съдът приема и направеното възражение за липса на надлежно уведомяване
за настъпилата предсрочна изискуемост на договора за кредит. Представен е към заявлението
сключеният договор за потребителски кредит, като в чл. 16.2 е предвидено, че
при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски,
цялото непогасено задължение съгласно погасителния план да става предсрочно и
незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите
просрочени месечни вноски, като предсрочната изискуемост настъпва автоматично,
без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани,
предизвестия и др.Съобразно дадените задължителни указания с т.18 от ТР 4/2013г.,
предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което
настъпва с волеизялвение само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Постигнатата
в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски
или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да
уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие,
ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Според оформилата
се съдебна практика предпоставките на чл.418 ГПК са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявлението. В
този случай, съобразно чл.418, ал.3 ГПК, настъпването на това обстоятелство
следва да е удостоверено от заявителя чрез официален или изходящ от длъжника
документ. В случая е представено изпратено уведомление до длъжника на посочения
в договора адрес. За удостоверяване на това обстоятелство към заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е приложено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост,
адресирана до длъжника и получена от
неговия представител на посочения адрес за кореспонденция. С оглед на
изложеното съдът счита, че до длъжника е достигнало изявлението на Банката, с
което обявява кредита за предсрочно изискуем.
С оглед на
представените по делото доказателства съдът намира,
че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за заплащане на
процесните суми, поради което предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
Съобразно
изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за произнасяне
по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство разноски в размер от 237.76 лв. за заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на съда определя, че дължимото
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство следва да е в размер
на 50лвева. Същото е определено по реда на чл.37 от ЗПрП и чл.26 от Наредба за
заплащането на правната помощ, съобразно
които размерът на възнаграждението при защита в заповедните производства, е в
размер от 50лв. - до 150лв. При общ размер на
разноските от 237,76 лв., за държавна такса са дължими 187,76 лв. и 50лв
- юрк. възнаграждение.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 487,76 лв., от които 187,76 лв. заплатени държавни
такси, и 1050 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното юрисконсултско
възнаграждение от 799.39 лв. и 150 лева за ССЕ. Относно разноските за
юрисконсултско възнаграждение, направени в исковото производство, съдът намира
следното: съгласно чл.78 ал.8 (Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) от ГПК, в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице фактическа и правна сложност,
по делото са продени три о.с.з, поради което определя юрисконсултско
възнаграждение за представителя на ищеца в размер на 150.00 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните че Н.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сума в общ размер на на 9387.99 лева / девет хиляди триста
осемдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/, от
които 6534, 85 лева – главница по договор за потребителски кредит №**********/
31.08.2015 г., договорна лихва в размер на 2756,72 лева за периода от
05.11.2015 г. до 06.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК, както и обезщетение
за забава в размер на 96,42 лева, начислено върху цялата падежирала сума,
считано от 05.11.2015 г. до датата на изготвяне на счетоводните книги.
ОСЪЖДА Н.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сумата от 237,76 лева /двеста
тридесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1844
по описа за 2016 г. на Плевенски районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.В., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.Б.А.Б.” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от Н.И.П.
и Н.Г.С., сумата от 487,76 лв. /четиристотин
осемдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: