РЕШЕНИЕ
№ 22684
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110114279 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба и молба-
уточнение към нея с вх. № 118217/10.04.2024 г., подадена от Г. М. Д. против **********, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да върне на ищцата сумата от 28,92 лева, платена при начална липса
на основание – нищожна клауза от договор за потребителски кредит “до 500” №
*********** от 08.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане.
Ищцата твърди, че на 08.03.2023 г. с ответника сключили договор за предоставяне на
потребителски кредит, по силата на който й били предоставени заемни средства в размер на
200,00 лв. Излага твърдения, че съгласно чл. 6 от договора при непредставяне на
обезпечение следвало да заплати неустойка в размер на 28,92 лв. Поддържа, че в случай на
неизпълнение, дължала неустойка размер на 4,00 лв. плюс 0,89% от сумата по усвоения
транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата по усвоения транш за всеки
следващ ден. Твърди още, че начислената неустойка се заплащала заедно със следващата
погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Навежда
твърдения за нищожност на договора поради наличие на изначална недействителност –
нищожност на клаузата за неустойка. Поддържа, че същата е в противоречие с добрите
нрави и излага подробни съображения в тази насока. С оглед изложеното моли съда да
осъди ответника да й върне платената при начална липса на основание сума в размер на
28,92 лв., представляваща неустойка за непредоставяне на гаранция по кредита, начислена с
транш на 14.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит №
***********/08.03.2023 г. за сумата от 200,00 лева, която сума е предоставена на ищцата.
Оспорва твърдението, че уговорената неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди, че
неустойката се дължи от неизправната страна по договора, когато е налице онази форма на
неизпълнение, за която тя е уговорена, а именно: непредоставяне на обезпечение по
1
договора. Поддържа, че процесната неустойка се начислява само докато не бъде
предоставено обезпечение. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да
докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: обедняване на
ищцата със заплащането на сумата в размер на 28,92 лв. по договор за кредит №
*********** от 08.03.2023 г.; обогатяване на ответника с получаването на сумата поради
нищожност на уговорената в чл. 6 от договора за потребителски кредит клауза, като следва
да докаже и изискуемост на вземането, т.е. моментът на даването/получаването на сумата.
Ответникът следва да докаже съществуването на основание да получи плащането, а
именно, че оспорената клауза е равноправна, тъй като не противоречи на чл. 143 ЗЗП, в това
число, че оспорената клауза от договора за кредит е договорена индивидуално.
С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че между страните е сключен договор за кредит № *********** от
08.03.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание - заемна сума в размер на 200 лв.,
договорен ГПР в размер на 49,09 % и годишен лихвен процент в размер на 40,60%; че
ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 232,03 лева по същия договор, в която
сума е включена и процесната неустойка в размер на 28,92 лв.
С молба с вх. № 313907/07.10.2024 г. ответникът признава иска и представя платежно
нареждане за заплащане в полза на ищцата на сума в общ размер на 31,49 лв., от които 28,92
лв. – процесната неустойка и 2,57 лв. – обезщетение за забава върху посочената сума за
период от 14.02.2024 г. - датата на депозиране на исковата молба до 03.10.2024 г. -
окончателното изплащане на вземането.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от представения на лист 6 от приобщеното гр.д. № 1851/2024 г.
по описа на РС-Варна, 19 състав, договор за потребителски кредит “до 500” № ***********
от 08.03.2023 г., кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя
потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лв., със срок на
ползване 1 година от датата на сключването на договора, като с изтичането му срокът за
ползване се удължава автоматично с една година за общо 5 години, ако в 30-дневен срок
преди изтичането на първоначалния или всеки последващ едногодишен период нито една от
страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора за кредит. Посочено е, че в
рамките на ползване на кредита кредитополучателят може съгласно Общите условия,
приложими към договорите за потребителски кредит “до 500” на ответното дружество, и
съгласно процесния договор за кредит, да усвоява суми по кредитната линия (траншове) до
максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш по
кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен
предходен транш по кредита. В чл. 2, ал. 1 от договора страните са уговорили, че кредиторът
е длъжен да предостави на кредитополучателя всеки одобрен транш по посочения от
кредитополучателя начин – превеждане на сумата по банковата му сметка или предоставяне
на сумата чрез системата на ******. Съгласно чл. 2, ал. 2 от процесния договор първият
транш по кредита в размер на 200 лв. се предоставя на кредитополучателя на датата на
сключването на договора, а при невъзможност – на следващия работен ден, като всеки
следващ транш се предоставя на кредитополучателя на датата на одобряването му, а при
невъзможност – на следващия работен ден.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в срок до края на деня, следващ деня на
предоставяне на сумата на първия транш от потребителски кредит “до 500”, чрез
превеждане на сумата на първия транш от кредита по банковата сметка на
кредитополучателя или предоставяне на сумата на първия транш от кредита чрез системата
на *********, кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по
кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора. Посочено е
също, че банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция,
2
трябва да бъде за сума в размер на 1 000 лв. и със срок на валидност до 08.03.2028 г. При
неизпълнение на това задължение кредитополучателят дължи на дружеството неустойка в
размер на 4,00 лв. плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен
период и 0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден, като под първи ден от
всеки лихвен период се има предвид първия ден, за който се дължи неустойка – чл. 6, ал. 1 от
договора.
По отношение на процесния договор за кредит приложение намират разпоредбите на
ЗПК, доколкото по своята същност облигационното правоотношение между страните
представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Според легалната
дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника - потребител да върне предоставената парична сума.
Процесният договор се подчинява на правилата на ЗПК и на чл. 143 – 147б от ЗЗП, в това
число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно. За
да е налице валидно сключен договор за потребителски кредит, необходимо е същият да
отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК изисквания. Неспазването на което и
да е от тях, съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК, води до недействителност на
договора за потребителски кредит. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не и лихва или други разходи по кредита – чл. 23 ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не са спазени всички изисквания на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9, 11, 12 и 20 ЗПК и чл. 11, ал. 2 ЗПК и по-конкретно
процесният договор не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а според ал. 2 на същата
разпоредба, годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно
приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и
допълнителни допускания. Годишният процент на разходите не е величина, която страните
са напълно свободни да определят, а същият е императивно установен в приложение към
ЗПК, който в тази си част транспонира Директива 2008/48/ЕО за потребителските кредити,
като начинът на определянето му е изцяло определен в Директивата и не се допуска никакво
отклонение от хармонизираните в нея правила.
В случая уговорената в процесния договор неустойка представлява разход по
кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР (индикатор за общото
оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4
ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Р.Б. (основен лихвен процент плюс 10%), което означава, че лихвите и разходите по кредита
не могат да надхвърлят 50% от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените
по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието
“Общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според
3
която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Съгласно т. 2
„общата сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя. Според практиката на СЕС – решение по дело С-
686/2019 г., с понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички
разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни
на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на
кредитора.
По делото е прието решение № 2533 от 04.07.2024 г., постановено по гр.д. №
15247/2023 г. по описа на РС - Варна, 33 състав, влязло в сила на 08.08.2024 г., от което се
установява, че производството е образувано по предявени от ищцата срещу ответника иск за
прогласяване нищожността на клаузата за заплащане на неустойка за непредоставяне на
гаранция, съгласно чл. 6 от договор за паричен заем № *********** от 08.03.2023 г., на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а в евентуалност – на основание чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата в размер на 28,92 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2023 г. до
окончателното изплащане. С постановеното по делото решение съдът е прогласил за
нищожна на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД клаузата на чл. 6, вр. чл. 4,
ал. 3 от договор за потребителски кредит “до 500” № *********** от 08.03.2023 г., сключен
между Г. М. Д., ЕГН **********, в качеството й на кредитополучател, и **********, ЕИК
**********, в качеството му на кредитодател, и е осъдил на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД *************, ЕИК ************, да заплати в полза на Г. М. Д., ЕГН **********,
сумата от 28,92 лв., представляваща заплатена неустойка по чл. 6, вр. с чл. 4, ал. 3 от
договор за потребителски кредит “до 500” № *********** от 08.03.2023 г., с която
ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 24.11.2023 г. до окончателното заплащане на
дължимата сума.
Съгласно чл. 299, ал. 1 и 2 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да
бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. Действително от мотивите на решение №
2533 от 04.07.2024 г., постановено по гр.д. № 15247/2023 г. по описа на РС - Варна, 33
състав, се установява, че по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
ищцата претендира сума в размер на 28,92 лв. представлява неустойка за непредоставяне на
гаранция по чл. 6, вр. с чл. 4, ал. 3 именно от процесния договор за потребителски кредит
“до 500” № *********** от 08.03.2023 г. В тази връзка следва да се отбележи, че между
страните няма спор, че тази сума е начислена от ответника и заплатена от ищцата, но във
връзка с транш по процесния договор от 30.03.2023 г. Ето защо следва да се приеме, че
настоящият спор не е разрешен с влязлото в сила решение. Въпреки, че между двете
производства е налице идентитет по отношение на страните, размера на претенциите с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и размера на усвоените от ищцата суми по двата
транша, страните не спорят, а и се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че неустойките в размер на по 28,92 лв. са начислени във връзка с
неизпълнение на задължението за предоставяне на гаранция по траншове от различни дати -
30.03.2023 г. и процесния от 14.08.2023 г. В подкрепа на горното се явява и уговореното
4
между страните в чл. 1, ал. 1 от договора за кредит, а именно, че в рамките на ползване на
кредита кредитополучателят може да усвоява суми по кредитната линия (траншове) до
максимално разрешения лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш по
кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен
предходен транш по кредита. В случая ответникът признава, че ищцата е погасила
задълженията си по транша от 30.03.2023 г., предмет на гр.д. № 15247/2023 г. по описа на РС
- Варна, 33 състав, предхождащ процесния.
Видно от кредитен превод № 31954747/22.08.2023 г. /л. 16 от приобщеното гр.д. №
1851/2024 г. по описа на РС - Варна, 19 състав/ ищцата е заплатила в полза на ответника
сума в общ размер на 232,03 лв., с посочено основание за превода – погасяване на транш от
14.08.2023 г. – процесният. Ответникът не оспорва това обстоятелство. Не на последно
място, следва да се посочи, че в случая ответникът не само признава ищцовата претенция,
но и представя доказателства за извършено плащане в хода на процеса, които действия
следват по време не само постановяването на решение № 2533 от 04.07.2024 г. по гр.д. №
15247/2023 г. по описа на РС-Варна, 33 състав, но и влизането му в сила - 08.08.2024 г.
Доколкото с влязлото в сила решение № 2533 от 04.07.2024 г., постановено по гр.д. №
15247/2023 г. по описа на РС-Варна, 33 състав, е обявена нищожността на неустоечната
клауза по чл. 6, вр. с чл. 4, ал. 3 от процесния договор за потребителски кредит “до 500” №
*********** от 08.03.2023 г., то за ответното дружество липсва основание за задържане на
сумата, заплатена на това основание. При това положение за ответника на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД е възникнало задължение за връщане на получената от него по
нищожната клауза от договора сума, доколкото липсва основание за задържане на
полученото.
По делото се установява, че ищцата е заплатила в полза на ответника сума в общ
размер на 232,03 лв. за погасяване на задължения по процесния договор за кредит, като
ответникът не оспорва, че същата е постъпила в патримониума на ответното дружество и че
включва и процесната неустойка в размер на 28,92 лв., начислена във връзка с транш, усвоен
на 14.08.2023 г.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД предвижда задължение за всеки, който е
получил нещо без основание, да го върне. На връщане подлежи реално полученото. В
настоящия случай на доказване подлежат следните факти: размерът на обогатяването на
ответната страна и обедняването на ищцовата страна поради получаването на нещо без
основание и причинна връзка между обогатяването на ответника и обедняването на ищцата.
Ето защо с оглед нищожността на неустоечната клауза, следва да се приеме, че процесната
сума в размер на 28,92 лв. е платена от ищцата без основание и подлежи на връщане.
За прецизност и пълнота на изложението съдът намира, че следва да разгледа и
въпроса за начина на изчисляване и размера на ГПР по процесния договор за кредит.
Ответникът не оспорва, че процесната неустойка за непредоставяне на гаранция не е
включена при изчисляване размера на ГПР по кредита. В тази връзка следва да се отбележи,
че в практиката на СЕС, вкл. Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 ********* и
цитираните там други решения, се приема, че правилното посочване на ГПР в договора за
кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на
потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране
на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C-714/22 изрично е посочено, че
неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса
на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда и
които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго,
освен това, което потребителят е получил по него.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките,
настоящият съдебен състав намира, че макар формално процесният договор да покрива
5
изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на
изискуемото съдържание по т. 10 – годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на
всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК. В случая, въпреки че формално в договора е посочен годишен процент на
разходите, без включване в него на размера на уговорената неустойка, ГПР не може да
изпълни отредената му функция - да даде възможност на потребителя по ясен и достъпен
начин да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз
основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440
от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
Предвид, че неустойката не е включена при изчисляване размера на ГПР, следва да се
приеме, че посоченият в договора ГПР не съответства на действителния такъв, приложим в
отношенията между страните, а както бе посочено и по-горе, неправилно /неточно/ посочен
в договора ГПР се приравнява на липса на посочен ГПР. Нещо повече, при съвкупната
преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че може да се
направи обоснован извод, че ако неустойката бъде включена при изчисляване размера на
ГПР, то същият би надвишил многократно законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 от
ЗПК. Последица от неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че договорът се
явява недействителен – чл. 22 ЗПК, в който случай потребителят дължи връщане само на
чистата стойност по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 ЗПК.
По делото е прието преводно нареждане от 03.10.2024 г. /л. 60/, от което се
установява, че ответникът е заплатил в полза на ищцата сума в размер на 31,49 лв., с
основание за превода – настоящото гр.д. № 14279/2024 г. и още пояснения – “възстановяване
на суми”. Ответникът твърди, а ищцата не оспорва, че сумата по превода включва
процесната неустойка в размер на 28,92 лв. и законната лихва в размер на 2,57 лв. за период
от 14.02.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до 03.10.2024 г. /датата на
окончателното погасяване на процесното вземане в размер на 28,92 лв./ Фактът на
погасяване на тези суми чрез плащане в хода на делото следва да се отчете на основание чл.
235, ал. 3 ГПК, тъй като е настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Поради правопогасяващия му ефект предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
Доколкото ответникът е дал повод за завеждане на иска с извънпроцесуалното си
поведение, по аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК на ищцата следва
да се присъдят сторените в настоящото производство разноски.
В случая обаче съдът намира, че на ищцата следва да бъде присъдена единствено
сумата от 42,50 лв. за платена държавна такса, тъй като до приключване на последното по
делото открито съдебно заседание ищцата не е представила доказателства за сторени
разноски за адвокатско възнаграждение. Доказателства в тази връзка са представени едва с
молба с вх. № 319217/09.10.2024 г., докладвана след о.с.з., в което съдебното дирене е
приключено и делото е обявено за решаване. Ето защо съдът не може да приеме
приложените към молба с вх. № 319217/09.10.2024 г. списък по чл. 80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 08.04.2024 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Д., ЕГН **********, с адрес: *****************,
6
срещу *************, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: **************,
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на
************** да заплати на Г. М. Д. сумата 28,92 лева - платена при начална липса на
основание, с която ответникът неоснователно се е обогатил въз основа на плащане по
нищожна клауза за неустойка по чл. 6, вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит “до
500” № *********** от 08.03.2023 г., начислена във връзка с транш в размер на 200,00 лева,
усвоен на 14.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 14.02.2024 г. /датата на
депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ************, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: *************, да заплати на Г. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: ***************, сумата 42,50 - разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7