Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260014 15.10.2020
г.
гр. Средец
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – гр. Средец, гражданска колегия,
в открито съдебно заседание на 29.09.2020 година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ДОНЕВА
Секретар Костадинка Лапова
Като разгледа докладваното от съдия Кр.
Донева
гражданско дело № 141 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, ведно с уточнителна молба вх. №
825/12.03.2020 г. на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Бургас против Ф.Т.Ф.
и Д.К.Ф., в която се твърди, че ответниците са страна по правоотношение с
предмет доставка на ВиК услуги от ищцовото дружество до водоснабден имот,
находящ се в гр. Несебър, т. к. Слънчев бряг, кв. Запад, в. с. …………., за който
в ищцовото дружество е открита и заведена партида с аб. № 959326 – за отчитане
на водни доставки от измервателен уред. Поддържа се, че в качеството си на
потребители на услугите ВиК /като собственици на имота/ по смисъла на Наредба №
4/14.09.2004 г. и като абонати на дружеството, съобразно чл. 33, ал. 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, ответниците е следвало да заплащат
консумираните услуги в 30-дневен срок от издаване на съответните фактури. Сочи
се, че за отчетния период от 28.04.2017 г. до 23.08.2019 г. по процесния
абонатен номер са налице незаплатени задължения за доставена, отведена и
пречистена вода на стойност 290,25 лева, осчетоводени посредством фактури №№
**********/26.09.2017 г. на стойност 54,43 лева, **********/25.05.2018 г. на
стойност 2,56 лева, **********/25.09.2018 г. на стойност 139,16 лева и
**********/25.09.2019 г. на стойност 94,10 лева. Иска се осъждане на
ответниците да заплатят разделно поравно дължимите суми по фактурите, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
както и лихва за забава в общ размер 36,56 лева, посочена по разбивки и периоди
в исковата молба от падежите на главните задължения по фактурите до 21.02.2020
г. Претендират се направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Назначеният на ответниците на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. И.С. в писмен отговор оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва потребителското качество
на ответниците, водоподаване и водоползване до и от процесния имот, както и
начислените количества да са реално отчетени.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот от 17.08.2011 г., от Регистър БУЛСТАТ, от Заявление
от 19.08.2011 г. за откриване на партида в ответното дружество, 4 бр. фактури,
справка за показанията на водомер с клиентски номер 959326, се установява, че
ответниците Ф.Т.Ф. и Д.К.Ф. са собственици при равни квоти на водоснабдения
процесен обект с административен адрес гр. Несебър, т. к. Слънчев бряг, кв.
Запад, в. с. …………, за който в ищцовото дружество е открита на името на
ответника партида с абонатен № 959326.
От заключението на
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
водоснабденият имот представлява апартамент в жилищна сграда в режим на етажна
собственост във ваканционно селище за сезонно ползване, с отчитане на
водомерите два пъти годишно от инкасатор с мобилно устройство. В процесния
апартамент е монтиран един измервателен уред – водомер, разположен в санитарен
възел. Общото изразходено количество вода, преминало през измервателното средство
за посочения процесен период е 94 куб. м., а 13,43 куб. м. са начислени от
разпределение от централния водомер, за който по делото е представена справка
за показанията през процесния период, или общото начислено количество е 107,43
куб. м. Т. е. експертизата е установила, че за процесния период са отчитани
реално изразходени количества вода при спазване на Наредба № 4 и Общите условия
за предоставяне на ВиК услуги, а 13,43куб. м. вода от разпределение от
централния водомер на сградата са начислени и фактурирани при спазване на чл.
39 от Наредба № 4.
Според заключението
на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, количеството вода е
осчетоводено редовно в ищцовото дружество посредством фактури №№
**********/26.09.2017 г. на стойност 54,43 лева, **********/25.05.2018 г. на
стойност 2,56 лева, **********/25.09.2018 г. на стойност 139,16 лева и
**********/25.09.2019 г. на стойност 94,10 лева. Отчетеното количество вода,
както и услугите по „пречистване и канал“ е фактурирано с цените, действащи в
периода на издаване на фактурите, одобрени с решения на КЕВР. Фактурите са
издадени по абонатния номер на ответника. Във всяка от фактурите е указан в
долния десен ъгъл 30-дневен краен срок за плащане на сумите. По фактурите,
предмет на делото, не са отразени плащания в счетоводството на оператора. Вещото
лице по СИЕ е изчислило лихвите за забава върху дължимите суми по фактурите за
периодите от деня на падежите им до 21.02.2020 г. в общ размер 35,07 лева, в
това число: 12,82 лева за периода 27.10.2017 г. – 21.02.2020 г., 0,43 лева за
периода 25.06.2018 г. – 21.02.2020 г., 18,71 лева за периода 26.10.2018 г. –
21.02.2020 г. и 3,11 лева за периода 26.10.2019 г. – 21.02.2020 г.
Разпитаната по
делото отчетничка, обслужваща процесния обект, сочи, че водомера на ответниците
се отчита електронно с мобилно устройство, като не е нужно да се осигурява достъп
в обекта, тъй като водомерът е изнесен на коридора в общите части на сградата.
Заявява, че водомерът е отчитан реално, като в същия момент се отчита и общият
водомер на сградата.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
срещу ответниците за заплащане на задължения, произтичащи от консумирани ВиК
услуги по издадени фактури, са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Предявените искове за мораторна лихва са с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Същите са депозирани с
оглед на твърдяното неизпълнение от страна на ответниците на задължения по
правоотношение с предмет доставка на услуги до обекта, за който на името на първия ответник е открит клиентски номер в ищцовото
дружество.
По смисъла на §1, ал.
1, т. 2, б. „а” и б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, потребител е всяко физическо/юридическо лице,
собственик или ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги,
респективно собственик или ползвател на имот в етажната собственост. Според чл.
3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и според чл. 2, ал. 1, т. 2 от публично известни Общи
условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор – гр. Бургас, потребител е собственикът или ползвателят на имот в етажна
собственост. В случая ответниците са собственици при равни квоти на
процесния водоснабден имот през заявения в исковата молба период на
водоползване. Безспорно е, че комуналната партида на имота се води на името на
единия от ответниците. Тези факти, отнесени към нормите на Общите условия за
получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и канализация" ООД –
гр. Бургас, налагат извод, че между страните е създадено облигационно
правоотношение. За действителността на правоотношение с предмет доставка на ВиК
услуги не се изисква писмена форма /по арг. от цитираните Общи условия – ВиК
операторът не е задължен да предлага писмен договор на потребителите/.
За исковия период в отношенията
между страните приложение намира Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн. ДВ, бр.
88/08.10.2004 г./.
В наредбата е предвидено за случаите при наличие на индивидуален измервателен уред,
че услугите ВиК се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като са налице особености и за
начина на определяне на дължимите суми за обекти, намиращи се в сгради в режим на етажна собственост, какъвто е апартаментът на
ответниците.
Съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредбата и чл. 23, ал. 4 от Общите условия,
отчетените данни при дистанционно отчитане /с мобилно устройство/, какъвто е
процесният случай, не се установяват чрез отбелязване в карнет срещу подпис, а
с електронен карнет. Установи се от експертизите, че инкасирането по партидата
на единия от ответниците е станало по показанията на 1 бр. измервателен уред и
че дружеството-ищец
реално е доставило до абоната отразените количества вода в приложените по
делото фактури №№ **********/26.09.2017
г., **********/25.05.2018 г., **********/25.09.2018 г. и **********/25.09.2019
г. Фактурираните количества комунална услуга съвпадат с отчетените количества
по партидата на индивидуалния водомер на ответниците, при пълно съответствие в
показанията, респективно в разликите между старо и ново показание. Ищецът е
изпълнил и задължението си по чл. 33, ал. 1 от Общите условия да издава фактури
за всеки отчетен период. Съответно дължимата обща сума по тези три фактури е 290,25
лева. В тази сума са включени остойностени количества вода от разпределение в
размер на 13,43 куб. м., които се квалифицират като разходи от общия в
сградата-етажна собственост измервателен уред. Разпределеното количество вода е
съобразено с реда по Раздел 3 от Общите условия на „ВиК“ и чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Разликата между количеството вода, отчетено по
общия водомер и сумата от отчетните количества вода по индивидуалните водомери
е разпределяна по всички потребители на подотчетни партиди на централния
водомер в сградата-етажна съсобственост. Начисленото количество вода от
разпределение по процесния абонатен номер е остойностено при спазване на реда
на разпределение, съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
Съгласно чл. 33,
ал. 2 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и
К оператор – гр. Бургас, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Ответникът не представи доказателства, които да установяват плащания по
издадените фактури, респективно от СИЕ следва, че по тях не са отразени
плащания. По изложените съображения претенциите в рамките на заявената обща
главница 290,25 лева за отчетния период от 28.04.2017 г. до 23.08.2019 г. по
процесните фактури за инкасирани количества вода се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени. Главницата е дължима със законната лихва от
подаване /по пощата/ на исковата молба на 25.02.2020 г. до окончателното й
изплащане. При това положение се явяват основателни и акцесорните претенции за
лихва за забава, начислена през заявените в исковата молба периоди от деня на
падежите на фактурите до заявената от ищеца дата 21.02.2020 г., като техните
размери се доказват от СИЕ до сумата 35,07 лева, както следва: 12,82 лева за
периода 27.10.2017 г. – 21.02.2020 г., 0,43 лева за периода 25.06.2018 г. –
21.02.2020 г., 18,71 лева за периода 26.10.2018 г. – 21.02.2020 г. и 3,11 лева
за периода 26.10.2019 г. – 21.02.2020 г., като за разликата от 35,07 лева до
пълния предявен размер 36,56 лева, като недоказани следва да се отхвърлят.
При този изход на делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят
на ищцовата страна направените в производството разноски в размер на 507,67
лева /в т. ч. за държавна такса, за разноски за експертизи, за свидетел и за
особен представител на ответника/, съразмерно с уважената част от исковете.
Съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева в предвидения минимален размер, съобразно
материалния интерес, равен на цената на исковете, от което ответниците следва да
заплатят на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас 99,54 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ф.Т.Ф., роден на *** г. и Д.К.Ф., родена
на *** г., двамата граждани на Ирландия, представлявани на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК от адв. И.С. ***, да заплатят разделно по ½ част, на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. “Генерал Владимир Вазов” № 3, ет. 4, ЕИК *********, представлявано от инж.
Г Й Т , на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД сумата 290,25 лева, представляваща равностойност на доставена, отведена и
пречистена вода до партида с аб. № 959326, по издадени фактури №№
**********/26.09.2017 г., **********/25.05.2018 г., **********/25.09.2018 г. и
**********/25.09.2019 г., ведно със законната лихва от 25.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата
35,07 лева за периода 27.10.2017 г. – 21.02.2020 г., представляваща лихва за
забава върху главниците по фактурите, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за разликата от 35,07 лева до пълния предявен размер 36,56
лева.
ОСЪЖДА
Ф.Т.Ф. и Д.К.Ф. да заплатят разделно по
½ част на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛАЗАЦИЯ” ЕАД – гр. Бургас направените по делото
разноски в размер на 507,67 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,54
лева.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: